Решение по дело №1010/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от П. на Управителния съвет - инж. Й. В., подадена чрез юрисконсулт П. И., против Решение № 314 от 23.07.2024 год. постановено по а.н.д. № 571 от 2023 год. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** от 11.01.2021 год., издаден на „Транслоджистикс София“ АД, ЕИК *********, за налагане на имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение. Моли се за неговата отмяна и вместо него съдът да потвърди издаденият електронен фиш. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а при условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

От ответната страна, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, е постъпил писмен отговор, подаден чрез адв. Р. Т.. С него се оспорва касационната жалба и се моли за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез юрисконсулт И. поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът - „Транслоджистикс София“ АД, чрез адв. Т., в писмено становище вх. № 142 от 08.01.2025 год., моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че следва да бъде определена пропорционална санкция по отношение на санкционираното лице.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея оплаквания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени ЕФ № ********** от 11.01.2021 год. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, Районен съд - Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 11.01.2021 год., в 15:53 часа е установено нарушение № B96B278E419D190BE053031F160AE64C, с ППС влекач Мерцедес „Актрос 1845ЛС“, с регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател, е „Транслоджистикс София“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София-1517, [улица], офис № 306, представлявано от управителя В. М. Б.. За извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от същия, на „Транслоджистикс София“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева и дружеството е задължено да заплати такса в размер на 119,00 лева на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП.

Въз основата на събраната административно-наказателна преписка Районен съд - Пазарджик е приел от правна страна, че електронният фиш е издаден в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да го отмени е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон, като за нарушителя е налице по-благоприятна нормативна разпоредба съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, в сила от 01.01.2024 год. Посочил е, че в текста на чл. 10б от ЗП – редакция, обн. ДВ, бр. 14 от 2023 год., в сила от 01.01.2024 год., са създадени три нови алинеи – 7, 8 и 9, които са в синхрон с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год., като наказващият орган е нарушил правата на дружеството и не е спазил нововъведената процедура. Присъдени са разноски в полза на дружеството – жалбоподател, в размер на 400,00 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационният съдебен състав споделя така достигнатия краен правен извод по същество за наличие на основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК към мотивите на въззивната инстанция по отношение липсата на предвидена в действащата редакция на ЗДвП към момента на извършването на нарушението възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение.

Видно от процесния електронен фиш, нарушението е установено на 11.01.2021 год., а същият е връчен на санкционираното дружество на 15.03.2023 год. Съгласно редакцията на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, обн. ДВ, бр. 105 от 2018 год., в сила от 1.01.2019 год., при нарушение по чл. 179, ал. 3 от същия, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от цитирания, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста – обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 год., в сила от 13.02.2024 год., обхватът на нормата е изрично разширен и за нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б, вкл., което е в подкрепа на правилността на извода на инстанцията по същество, че към 15.03.2021 год. санкционирането на извършеното от ответника нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

В същия смисъл и в допълнение към изложеното от Районен съд - Пазарджик, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С–61/23. Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62) изисква държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от директивата цели. Ето защо, след като със санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща налагане на имуществена санкция в абсолютен размер – 2 500,00 лева, на собственик – юридическо лице, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, следва да остане неприложена като противоречаща на Правото на ЕС.

Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административно - наказателната отговорност на ответната страна, поради което обжалваният пред първостепенния съд електронен фиш правилно е отменен.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че обжалваното решение не страда от релевираните оплаквания досежно отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за настоящата съдебна инстанция инстанция, в размер на 400,00 лева (четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение. Освен че претенцията е заявена до приключване на устните прения, то и е обективирана в списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК(л. 45 от делото), с прилагане на Договор за правна защита и съдействие № 093243 от 26.09.2024 год., в който е отразено, че сумата от 400,00 лева е заплатена по банков път. Съдът установи, че възнаграждението е под минималния размер, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. и искането за присъждането му следва да бъде уважено в пълен размер, а направеното в тази връзка възражение за прекомерност е неоснователно.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен-Пазарджик, X-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 314 от 23.07.2024 год. постановено по а.н.д. № 571 от 2023 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на „Транслоджистикс София“ АД, ЕИК *********, гр. София, [улица], Офис 307, представлявано от В. Б., сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.