№ 3666
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100513204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 14097/18.08.2023 г. по гр.д. № 2560/2023 г. на Софийски
районен съд, 144 състав, е прието за установено по реда на чл. 422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът
Р. К. А. дължи на “Топлофикация София” ЕАД дължи на „Топлофиакция.”
ЕАД сумата от 975.08 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.
вкл. ведно със законната лихва за забава от датата на сезиране на съда –
03.11.2022 г. до окончателното плащане; 180,63 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020г. до 19.10.2022г.;
33,61 лв. - такса за услугата по извършване на дялово разпределение за
периода от м.10.2019г. до м.04.2021г. Вкл., ведно със законна лихва за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до изплащане на задължението, както и
сумата от 7,14 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 33.61
лева за периода от 01.12.2019г. до 19.10.2022г., за които суми по ч. гр. дело №
59807/ 2022 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от датата 16.11.2022г.
Така постановеното решение не е обжалваното от ищеца
“Топлофикация София” ЕАД в частта му, с която искове по реда на чл. 422
ГПК са отхвърлени до пълния им заявен размер, както и от ответника, в
частите, с които е призната дължимостта на сумите за главница за доставена
1
топлинна енергия, мораторно обезщетение върху нея и главница за дялово
разпределение, поради което съдебният акт е влязъл в сила в тази му част.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът Р. К. А. е подала въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение, единствено в частта му, с
която е уважен предявеният иск от “Топлофикация София” ЕАД иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК за сумата от 7.14 лева - мораторно
обезщетение върху главницата от 33.61 лева /такса за извършването на
дялово разпределение/ за периода от 01.12.2019 г. до 19.10.2022 г. Излагат
съображения за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част,
поради липса на изпратена от страна на ищеца покана до ответника, която да
го постави в забава. С оглед на това отправя искане за отмяна на
постановения съдебен акт в атакуваната му част и отхвърляне на предявения
иск. Претендира присъждане на съдебни разноски за производството пред
въззивния, първоинстанционния и заповедния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - ищец
“Топлофикация София” ЕАД подава отговор с искане жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца по делото - “Техем
Сървисис” ЕООД, не взема становище по подадената въззивна жалба.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК е постъпила и частна жалба срещу
определение № 33187/21.09.2023 г. по гр.д. № 2560/2023 г. на Софийски
районен съд, 144 с-в, с което е оставена без уважение молба на ответника за
изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на
присъдените в полза на ищеца суми.
Жалбоподателят счита, че съдът е извършил погрешно изчисление на
сторените от “Топлофикация София” ЕАД разноски, като намира, че
определеният размер от 949 лева за исковото и заповедното производство не
отговаря на действително сторените от ищеца разходи.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата “Топлофикация
София” ЕАД подава отговор с доводи за нейната неоснователност и искане за
потвърждаването на обжалваното определение.
Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна с правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно императивната норма на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост
- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Това означава, че в решаващата си дейност въззивният съд следва да
2
се ограничи до преценка на валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а на неговата правилност - само по
посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение.
Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по
отношение на приложението на императивните материалноправни норми,
защото прилагането на тези норми е в обществен, а не в личен интерес и
поради това не може да зависи от волята на страните. Само в този случай
диспозитивното начало и състезателността, като доминиращи принципи на
гражданско-процесуалното право, следва да отстъпят пред принципа на
служебното начало.
В конкретния случай, обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, като постановено от съд в кръга на правораздавателната му
компетентност, обективирано е в писмена форма, носи подписа на
постановилия го съдия, съдържа ясно изразена правна воля.
Същото е и допустимо в атакуваната от ответника-въззивник част, с
оглед обстоятелството, че компетентният съд се е произнесъл в рамките на
спора, с който е бил сезиран, по заявените от ищеца факти в
обстоятелствената част на исковата молба.
От служебно извършената проверка не се установява и нарушение на
императивна материалноправна норма, като не е налице и основание за съда
да следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В процесния случай, единственото изложено в жалбата възражение
по правилността на постановения съдебен акт касае присъденото мораторно
обезщетение върху главницата за дялово разпределение, извършено от
дружеството, конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца -
“Техем Сървисис” ЕООД.
Във връзка с изложените в жалбата доводи, въззивният съд намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период
Наредба N 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 от Наредба N 16
– 334/06.04.2017 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от ОУ на договорите между
„Топлофикация София“ ЕАД и търговеца за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства /документи
за годишен отчет и изравнителни сметки и съдебно-счетоводна експертиза/ се
установява, че е сключен договор за дялово разпределение между етажните
собственици на топлоснабдената сграда и третото лице - помагач, както и че
3
през процесния период услугата е била извършена от третото лице – помагач,
а стойността й възлиза на сумата от 33.61 лева.
Според е единствено въпросът дължи ли ответникът лихва върху тази
сума от дата, предхождаща подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
За отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което съдът намира, че не се дължи мораторно
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение.
Предвид изложеното, съдът намира, че изложените във въззивната
жалба оплаквания са основателни, а първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в обжалваната му част като неправилно, като искът по чл. 86
ЗЗД за сумата от 7.14 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, има само въззивната страна, като съдът дължи да извърши
преразпределение и на сторените от страните разноски в производството пред
Софийски районен съд.
Пред Софийски градски съд по делото е представен договор за правна
защита и съдействие, съгласно който въззвницата е била представлявана
безплатно от адв. Н. И. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдвокатурата.
При оказана от страна на адвоката безплатна правна помощ, размерът
на възнаграждението се определя от съда в минималните размери, посочени в
Наредба 1/09.07.2004 г., като се присъжда в полза на самият процесуален
представител.
С оглед на това, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл.7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, в полза адв. Н. И. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за
представителство в производството пред СГС.
4
Пред Софийски районен съд ищецът “Топлофикация София” ЕАД е
доказал извършването на разноски в общ размер на 1050 лева: 150 лева /
държавни такси в заповедното и исковото производство/; 100 лева -
определено от съда юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
исковото производство и 800 лева - депозити за изготвянето на СТЕ и ССчЕ.
/В този смисъл, неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът е
извършил погрешно пресмятане на сторените от ищеца разноски/
Ответницата е била представлявана безплатно в заповедното
производство от адв. Б., а в исковото - от адв. Л., които своевременно са
отправили искане за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора, съразмерно с уважената част от исковете, в
полза на ищеца за двете производства пред СРС се дължат разноски в общ
размер на 944.79 лева. Следователно съдебното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която в полза на “Топлофикация са присъдени
разноски над тази сума до размера на сумата от 949 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на адв. Б.
/оказала защита на длъжника в заповедното производството чрез подаване на
възражение, за което са приложими разпоредбите на чл. 6, т. 5, пр.последно
от Наредба № 1/09.07.2004 г./ се дължи сумата от 20 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на адв. Л.,
представлявал безплатно ответницата в исковото производство пред СРС, се
дължи сумата от 40 лева.
С оглед обстоятелството, че относно присъдените в полза на адв. Б. и
адв. Л. разноски, определени от СРС на сумите от 99 лева за адв. Б. и 100 лева
за адв. Л., не е подадено искане по реда на чл. 248 ГПК от заинтересованата
страна “Топлофикация София” ЕАД, настоящият състав не разполага с
процесуална възможност да ги редуцира служебно.
Пред изложеното, в независимо от изхода на спора пред настоящата
инстанция, свързан с промяна в пропорцията между уважената и
отхвърлената част от исковете, допълнителни разноски в полза на адв. Б. и
адв. Л. не следва да се присъждат.
По частната жалба срещу определение № 33187/21.09.2023 г. по
гр.д. № 2560/2023 г. на Софийски районен съд, 144 с-в,
С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение молба на
ответника за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване
на присъдените в полза на ищеца суми за разноски с мотиви, свързани с
погрешното им изчисление. Сочи се, че присъдените в полза на
“Топлофикация София” ЕАД разноски не отговарят на действително
сторените от ищеца по делото.
Видно от изложените по-горе мотиви, размерът на сторените от
ищеца съдебни разноски е бил правилно съобразен от първоинстанционния
съд, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
5
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14097/18.08.2023 г. по гр.д. № 2560/2023 г. на
Софийски районен съд, 144 състав, В ЧАСТТА, с която е прието за
установено по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че ответникът Р. К. А., ЕГН
**********, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 7.14 лв., представляваща мораторна лихва
върху главница от 33.61 лева за периода от 01.12.2019г. до 19.10.2022г., за
която сума по ч. гр. дело № 59807/ 2022 г. по описа на СРС, 144 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от датата 16.11.2022г.,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която Р. К. А., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски над
дължимите 944.79 лева до присъдените 949 лева,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения по реда на чл.
422 ГПК от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Р. К. А.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 7.14 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в
размер на 33.61 лева за периода от 01.12.2019 г. до 19.10.2022 г., за която сума
по ч. гр. дело № 59807/ 2022г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от датата 16.11.2022г.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Н. И. И., ЕГН
********** сумата от 400 лева - разноски за оказана безплатна правна
защита на въззивника в производството пред СГС.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Р. К. А., ЕГН **********, сумата от 25 лева - разноски за
заплатена държавна такса във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. №
287891/16.10.2023 г. срещу определение № 33187/21.09.2023 г. по гр.д. №
2560/2023 г. на Софийски районен съд, 144 с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис” ЕООД,
в качеството му на като трето лице – помагач на страната на въззиваемия -
ищец "Топлофикация София " ЕАД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7