№ 128
гр. Русе, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20224500100092 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищцата А. А. Г. в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете К. Г. Г. твърди, че на 11.10.2021 г. около 13:50 ч. в гр.Русе
настъпил пътен инцидент с участието на МПС марка „Джип“, модел „Чероки“
с рег.№ ***, управляван от С. С. В.. Същият се движил по бул.“Христо ботев“
като в района на кръстовището с бул.“Васил Левски“ / посока гр.Варна/
нарушил правилата за предимство в кръстовище при наличие на пешеходна
пътека и светофарна уредба, работеща в нормален режим, в резултат на което
блъснал пресичащата на разрешен зелен светофар пешеходка К. Г. Г..
Местопроизшествието било посетено от ПП при ОДМВР-Русе и било
образувано досъдебно производство. Считала, че вина за настъпилото ПТП
имал водачът на МПС марка „Джип“, модел Чероки“ с рег.№ ***, който не
съобразил поведението си на пътя и грубо нарушил разпоредби на ЗДвП: чл.6
и чл.116, както и разпоредбата на чл.31 от ППЗДвП. След произшествието
детето било откарано в УМБАЛ „Канев“ АД с оплаквания от силни болки,
оток, деформация и невъзможна функция на дясна гривнена става. След
извършени прегледи и консултации със съответните специалисти, била
поставена диагноза: Фрактура радии декс ин партис дисталис- фрактура на
1
дясна гривнена става. Под обща / венозна/ анестизия крайникът бил
репозиран, била поставена циркулярна гипсова имобилизация. След
извършените интервенции детето било освободено за домашно лечение с
дадени указания за покой. От 26.10.2021 г. до 28.10.2021 г. детето било
хоспитализирано поради установено разместване като на 26.10.2021 г. била
извършена оперативна интервенция чрез остеоклазия и с поставена гипсова
имобилизация. Получените от ПТП травматични увреждания причинили
болки и страдания на пострадалото дете, които били със значителен
интензитет и към днешна дата. С оглед характера на травмата и поставената
гипсова имобилизация, следвало да спазва щадящ режим, без натоварване на
ръката, с което било изправено пред затруднение при посрещане на
обикновени битови потребности, за задоволяването на които получавало
чужда помощ. Детето изпитвало непрестанно силни болки, трудно
повлияващи се от обезболяващи. Преди инцидента водило активен живот,
изпълнен с игри и забавления като последиците от ПТП довели до промяна в
нормалното протичане на ежедневието на детето за един продължителен
период от време. Възвръщането към обичайните делнични занимания щяло да
коства време, търпение, болки и провеждане на активна рехабилитация. ПТП
се отразило негативно и на емоционалното състояние на детето- станало
тревожно, неспокойно, напрегнато, изпитвало страх от силни шумове и от
автомобили, виждало света като страшно и опасно място. Изживеният стрес и
душевните страдания щели да съпътстват пострадалото дете до края на
живота му. По отношение на МПС с рег.№ *** била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „л.и.“ АД със срок на действие
от 08.07.2021 г. до 08.07.2022 г. По силата на сключения договор за
застраховка застрахователят се задължил да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди. Поради това сезирала ответника с писмена
претенция- вх.№ 12409/03.11.2021 г. с искане за определяне и изплащане на
обезщетение. По претенцията липсвало произнасяне в определения от закона
срок, което пораждало и правният интерес от иска. Претендира съдът да
осъди ответника да й заплати в качеството на майка и законен представител
на детето К. Г. Г. сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.10.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.02.2022 г. до окончателното
2
плащане. Претендират се и направените разноски.
Ответникът ЗК „л.и.“ АД- гр.София е подал отговор по реда на чл.131 от
ГПК, в който изразява становище за допустимост на иска, а по същество
оспорва неговата основателност. Оспорва изцяло изложените фактически
твърдения касаещи механизма на ПТП, настъпилите травматични увреждания
и свързаните с тях болки, страдания, изживян стрес и душевни страдания.
Оспорва твърдението, че вина за настъпилия пътен инцидент има водачът на
МПС. Твърди се, че ударът бил непредотвратим за водача с оглед внезапната
поява на пешеходеца на платното за движение и същият не е имал техническа
възможност да предотврати удара. Твърди се също, че пешеходката започнала
да пресича на забранителен червен цвят на светофарната уредба, поради което
основната причина за настъпването на ПТП били преките действия на детето
в качеството на пешеходец- същото се появило внезапно и на червен
забранителен сигнал на светофара, не пресичало на пешеходната пътека и не
по най- краткия възможен начин. Прави възражения за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и възражение, че е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва се и размерът на претендираното
обезщетение с доводи, че същият не съответства на принципа за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От констативния протокол за ПТП с пострадали, медицинската
документация, показанията на св.С. С. В. и приетата по делото КСМАТЕ се
установява, че на 11.10.2021 г., около 13:30 часа, в гр. Русе, по бул. „Христо
Ботев“ в платното за движение към гр. Варна се е движил лек автомобил
(товарен автомобил – кат. N1) с повишена проходимост, марка „Джип
Чероки“ с рег.№***, управляван от собственика С. В.. Автомобилът е
преминал през кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул.„Васил Левски“
като се е движил в крайната лява лента. В този момент пешеходката К. Г. е
започната да пресича бул. „Христо Ботев“ по пешеходната пътека, която се
намира след кръстовището, гледано по посоката на движение на автомобила.
Посоката й на движение е била от СОУ „Васил Левски“ към кв. „Чародейка“
– отдясно наляво, гледано по посоката на движение на автомобила. При
описаните движения, в крайната лява лента по платното за движение на
3
булеварда, водещо към гр. Варна е възникнал удар между предната част
автомобила и пострадалата пешеходка. Скоростта на автомобила в момента
на удара е била в интервала от 10 до 15 км/ч.
В района на произшествието бул. „Христо Ботев“ е съставен от две
платана за движение във всяка посоката, разделени от затревена разделителна
ивица. Платното за движение, водещо към гр. Варна и където е настъпило
произшествието е разделено на три ленти за движение от единични
прекъснати линии. Приблизителната обща широчина на платното е около
10,50 метра. В района на произшествието има изградена пешеходна пътека.
Пътната настилка е изградена от едрозърнест асфалт, без повреди и
неравности. По време на произшествието пътната настилка е била мокра,
времето е било облачно, имало е нормална видимост за конкретните пътни
условия. В момента на произшествието, светофарната уредба в района на
произшествието не е работила, както за автомобилните, така и за
пешеходните потоци. Няма конкретни данни за това къде пострадалата е
започнала да пресича платното за движение. В областта на мястото на
произшествието има пешеходна пътека. При навлизане на платното за
движение, от посоката от която се е движила пострадалата в района на
пешеходната пътека има скосение. В областта на разделителната ивица между
отделните платна за движение, от двете страни на пешеходната пътека има по
един стълб, както и скосения за преминаващите пешеходци. Разделителната
ивица в областта на пешеходната пътека е асфалтирана. В края на
пешеходната пътека – към кв. „Чародейка“ също има скосение. Описаната
пътна инфраструктура в близост до и по пешеходната пътека направлява
пешеходните потоци за по-удобно и безпрепятсвено преминаване по нея.
Експертът е изразил вероятносто пострадалата пешеходка да е пресичалата
платното за движение или по пешеходната пътека или в непосредствена
близост до нея като няма данни за внезапни действия по пресичане на
пътното платно.
В експертизата е посочено, че оглед на произшествието не е правен, тъй
като непосредствено след удара, водачът на автомобила е закарал
пострадалата пешеходка и майка й в спешно отделение, където е изчакал
полицаите. Поради тази причина, положението на автомобила след удара не е
запазено и не са установени спирачни и други следи на мястото на
4
произшествието. В констативен протокол за ПТП с пострадали № 767/243 от
произшествието по автомобила са установени увреждания по предния капак и
бронята. В протокол за оглед на веществени доказателства от 11.10.2021 г. е
извършен оглед на процесния автомобил „Джип Чероки“ с рег.№ ***. По него
е установена деформация в предната част, в областта на фирмения знак.
Началото й е било на 26 см. надясно от левия край и е продължавала до 40 см
надясно от левия край. Центърът на деформацията е бил на 10 см нагоре от
предния край на капака.
От уврежданията на автомобила и от уврежданията на пострадалата,
експертите са обосновали извод, че вследствие от удара тялото на К. Г. не е се
е качвало на предния капак, няма данни за носене и отхвърляне на тялото й
след удара. Уврежданията по автомобила и по пострадала са характерни при
удари на автомобили върху пешеходци със скорост около 10 – 15 км/ч.
Липсват конкретни данни, с които да се установи скоростта на автомобила
преди произшествието, при преминаването му през кръстовището. На база на
горепосочената скорост опасната зона за спиране на автомобила е определена
на 7.17 м. съгласно обясненията на ВЛ С. К., дадени в с.з.
Вещото лице е посочило, че ако са били спазени действията при
преминаването през кръстовище, при приближаване на пешеходна пътека,
както и преминаването покрай друг автомобил и оценяване на характера му
на движение отстрана на водача на процесния автомобила, не би следвало
пешеходката да е попадала в опасната зона на автомобила.
В резултат на ПТП К. Г. Г. е получила следните увреждания: Счупване на
дясна лъчева кост в далечния край. Установеното счупване е в пряка
причинно следствена връзка с ПТП на 11.10.2021 г.
При тези данни установеното увреждане на Г. следва да се преценява по
медико- биологичния признак: Трайно затрудняване на движенията на десен
горен крайник, за срок повече от тридесет дни.
След произшествието е направено наместване и гипсова имобилизация.
Поради разместване на счупването петнадесет дни по-късно се е наложило
закрито наместване на счупването, като за целта е следвало наново да се
разделят костите в мястото на счупването. Разместването на счупените кости
след първата имобилизация е допустимо усложнение при такива счупвания.
След второто наместване лечението е продължило в домашно амбулаторни
5
условия.
Пострадалата е имала болки с изразен интензитет след травмата, след
медицинските манипулации, при раздвижването на крайника. Същите следва
да намаляват в рамките на възстановителния период до тяхното отзвучаване.
След възстановителния период може да има болки при пренатоварване на
крайника, преохлаждане и др.
Медицинската прогноза е за пълно възстановяване на функцията на
дясната ръка.
Непосредствено след ПТП травмата е отразена като счупване в долната
трета на дясната лъчева кост.
Възстановителния период при конкретното счупване е около 2,5 – 3
месеца. Следва да се има предвид и допълнителното наместване на
счупването.
Налице е пълно функционално възстановяване в областта на движенията
в гривнената става.
Съдът кредитира заключението на вещите лица като обективно и
компетентно дадено, поради което възприема изцяло описания механизъм на
ПТП, установената скорост за движение на МПС и опасната зона за спиране,
липсата на данни за внезапно пресичане на пътното платно от страна на
пострадалото дете, получените телесни увреждания и свързаните с тях
лечение и възстановителен процес.
С показанията на св.С. В. се установява също, че когато навлязъл в
пешеходната пътека детето излязло пред камиона, който според него намалил
скоростта и това бил моментът, в който за пръв път видял детето. Камионът
му пречел да вижда добре откъм дясната страна.
С показанията на св.Г.ев- баща на детето, които съдът цени през
призмата на чл.172 от ГПК и ги кредитира като последователни, логични и
кореспондиращи с доказателствата по делото, се установява, че детето К. само
се прибира от училище като са му обяснили как трябва да пресича-
внимателно, на зелено човече, без да тича. Същият сочи също, че в деня на
инцидента светофарите не са работели, съпругата му тръгнала да посрещне
детето от училище, но същата не била очевидец на ПТП. Свидетелят сочи, че
детето обяснило, че изчаквало до пешеходната пътека и тръгнало да пресича,
6
защото камионът, който се движил по платното, спрял и й е дал предимство.
С показанията на св.К.- баба на детето, които съдът цени през призмата
на чл.172 от ГПК и им дава вяра, се установява, че в деня на ПТП гостувала
на дъщеря си в гр.Русе, която отишла да посрещне детето. От проведен
телефонен разговор с дъщеря си разбрала, детето било блъснато и откарано в
болницата. Същата сочи, че освен счупването на ръката, която била
гипсирана, детето имало синини и изпитвало болки и на крака. Болките на
детето били ужасни- от ръката, от насините части на крака и от стреса.
Същата сочи, че стресът бил много голям, детето имало кошмари, постоянно
плачело, казвало, че ще умре. Наложило се да остане в гр.Русе, за да се грижи
за детето, тъй като то не можело само да се облича, да се храни, нуждаело се
от помощ в продължение на около два месеца. През този период детето имало
болки, кошмари, страхувало се. Преди ПТП К. била жизнена, енергична, не се
страхувала, а след инцидента се затворила, изпитвала трудности, страхувала
се да пресича. За страха на детето се заела с „бабешки методи“ на лечение. К.
й споделяла, че и сега като вдига тежко, изпитва болки, че се страхува да
пресича сама кръстовището.
Безспорно е по делото, че към момента на ПТП за МПС е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество. Този факт се установява и с приетите по делото
писмени доказателства. Безспорно е, че на 03.11.2021 г. ищцовата страна е
подала писмена претенция, което е установено и с представения препис от
същата.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
7
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
специалните предпоставки – в случая заявена писмена претенция от страна на
пострадалия за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и
изтичане на тримесечния срок, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ, респ.
наличие на отказ да се плати.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищцата в качеството
си на майка и законен представител на малолетната си дъщеря К. Г. е
отправила писмена претенция до ответното застрахователно дружество- вх.№
12409/03.11.2021 г. В установения в закона срок ответното застрахователно
дружество не се е произнесло по искането, което следва да се приравни на
отказ да се плати застрахователно обезщетение. Изтичането на установения
срок и липсата на произнасяне по искането е породило правният интерес от
исковата защита. Това дава основание да се приеме, че предявеният иск е
допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални
предпоставки, визирани в КЗ и същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
8
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца. Деянието, което
трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната
връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено
обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за
виновност.
В настоящият случай съдът намира, че са установени горепосочените
предпоставки, обуславящи отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочат, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водачът на МПС.
Механизмът на ПТП, опасните зони, както и техническите причини за
произшествието са конкретно описани в приетото по делото заключение,
изготвено на база данните от образуваното досъдебно производство, както и
9
приетия по делото констативен протокол на ПТП с пострадали. Съдът
възприема изцяло заключението на експерта, поради което приема, че водачът
на лекият автомобил виновно и противоправно е причинил процесното ПТП.
Същият в нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.20 от ЗДвП и
чл.116 от с.з. не е предприел спиране на МПС в момента, в който е
възникнала опасността за движение- наличие на дете до пешеходна пътека,
което е предприело пресичане, след като дясно движещия се камион му е
дало предимство. В случая се касае за дете на 11 години, по отношение на
което е вменено задължение на водачите на МПС да бъдат особено
внимателни.
По делото е установено, че на мястото на ПТП е налице добра видимост,
поради което водачът на МПС е могъл и е бил длъжен да установи, че до
пешеходната пътека има дете, което чака за да пресече пътното платно. В
този момент за него е възникнала опасността за движение и същият е бил
длъжен да съобрази поведението си, както с оглед на пешеходеца- дете, така и
съобразно движението на камиона. Същият обаче не е спазил нормативно
установените си задължения за извършване на определени действия при
преминаване през кръстовище с пешеходни пътеки, както и поведението си
съобразно другите участници в движението.
С приетата по делото експертиза се установи, че ако са били спазени
действията при преминаването през кръстовище, при приближаване на
пешеходна пътека, както и преминаването покрай друг автомобил и
оценяване на характера му на движение отстрана на водача на процесния
автомобила, не би следвало пешеходката да е попадала в опасната зона на
автомобила.
Като не е осъществил дължимото поведение и не е спрял преди мястото
на удара, водачът виновно и противоправно е блъснал детето.
Поради това съдът счита, че възраженията на ответника за наличие на
случайно деяние, както и липса на виновно и противоправно поведение от
страна на водача на автомобила са неоснователни.
Установи се по делото, че в резултат на ПТП К. Г. е получила следните
увреждания: Счупване на дясна лъчева кост в далечния край. Установеното
счупване е в пряка причинно следствена връзка с ПТП на 11.10.2021 г., които
съставляват средна телесна повреда. Получените от детето телесни
10
увреждания са наложили непосредствено след ПТП да й бъде направено
наместване и гипсова имобилизация, а поради разместване на счупването
петнадесет дни по-късно се е наложило закрито наместване на счупването,
като за целта е следвало наново да се разделят костите в мястото на
счупването. Разместването на счупените кости след първата имобилизация е
допустимо усложнение при такива счупвания. След второто наместване
лечението е продължило в домашно амбулаторни условия.
Установи се по делото както с експертизата, така и с показанията на
св.К., че пострадалото дете е имало болки с изразен интензитет след травмата,
след медицинските манипулации, при раздвижването на крайника, които
постепенно са намалели в рамките на възстановителния период-2-3 месеца.
Детето обаче продължава да изпитва болки при натоварване на крайника,
независимо от наличието на пълно функционално възстановяване в областта
на движенията в гривнената става.
Отделно от това се установи, че детето е имало и сини по крака и е
изпитвало болки и в тази област. В резултат на преживеният стрес, същото е
изпитвало страх, имало е кошмари, променило е начина си на живот- станало
по- затворено, страхувало се от автомобили, изпитвало страх при пресичане.
Изложените факти дават основание да се приеме, че пострадалото дете е
претърпяло неимуществени вреди- болки и страдания от получените
травматични увреждания и проведеното по повод на тях лечение, което се е
отразило и на неговата психика, емоционално състояние и начин на живот,
поради което подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент.
В настоящият случай детето е получила сериозни телесни увреждания,
приета е по спешност в лечебно заведение, където са й направени множество
11
изследвания и консултации със различни специалисти, получило е
усложнение, което е наложило извършването на оперативна интервенция.
Същото е имало силни болки след травмата, след оперативната интервенция,
при манипулациите, при раздвижванията, които са продължили за период
около три месеца. Болки е изпитвало и след този период- при пренатоварване
на крайника.
Получените от детето телесни увреждания са с продължителен
възстановителен период, свързан със силни болки и страдания, нужда от
чужда помощ в елементарните дейности. Същите са били съпроводени и с
психически дискомфорт и страх, отразили се негативно на крехката му
психика.
Съдът като съобразява начина на извършване на деликта, възрастта на
детето към момента на ПТП, вида и характера на телесните увреждания,
продължителността на проведеното болнично и извънболнично лечение,
наличието на усложнение, наложило оперативна интервенция, установените
силни болки и страдание през целия период на лечение и възстановяване, като
отчита, че към момента е налице пълно възстановяване на основната
функцията на крайника, както и стресът, който е изживяло детето, промяната
в ежедневието му за един продължителен период от време, както и социално-
икономическата обстановка в страната, приема, че справедливия размер на
застрахователното обезщетение възлиза на 30 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на ответника е неоснователно.
По делото се установи по категоричен начин с приетата комплексна
СМАТЕ, както и с показанията на св.В. и св.Г.ев, че в деня на ПТП
12
светофарната уредба не е работела, а детото е пресичало на пешеходната
пътека на кръстовище. Същото е предприело пресичане, след като друг
автомобил му е предоставил предимство. Няма доказателства за внезапната
му поява, тъй като същото не е тичало, а видимостта в района на
кръстовището е много добра. С оглед на това не е налице принос от страна на
пострадалото дете, поради което възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД е
неоснователно.
Предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което следва
да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
датата на писменото уведомяване-03.11.2021 г. Мораторната лихва е
претендирана от по- късен момент, поради което следва да се присъда така,
както е претендирана.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ответника. В
производството ищцовата страна е освободена от заплащане на държавна
такса и разноски за производството и не е направила такива, поради което не
следва да й се присъждат. По делото е представлявана от адвокат безплатно.
На процесуалния й представител следва да бъде определено възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2000 лв.
Ответникът дължи държавна такса в размер на 1200 лв., както и 500 лв.
разноски, платени от БС.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК л.и. АД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на
управление *** да заплати на А. А. Г., ЕГН ********** в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете К. Г. Г., ЕГН **********
от гр.Русе, ул.*** №4 сумата в размер на 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 11.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2022
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК л.и. АД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на
13
управление *** да заплати на адв. Я. Д.- АК-София на основание чл.38, ал.2
от ЗА възнаграждение в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА ЗК л.и. АД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна
такса в размер на 1200 лв., както и сумата от 500 лв. разноски, платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
14