РЕШЕНИЕ№ 260014
гр.
Кюстендил,
26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
В.-мл. съдия
При
участието на секретаря Л. Николова, като разгледа докладваното от младши съдия В.
в. гр. д. №505/2020 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №8036/13.08.2020г. от В.С.М., ЕГН:**********, адрес: ***
и Е.Д.М., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез адв. З. В., адрес: ***, против
решение от 24.07.2020г., постановено по гр. д. №5/2020г. по описа на Районен
съд – Дупница.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба между В. М.,
Е. М. и Д. К. за поземлен имот с
идентификатор 68789.16.89 по кадастралната карта и к. регистри на гр. Дупница,
одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Дупница, ул. „***” №***, целият с
площ 217 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 1489, кв. 95,
парцел I, при съседи
на имота: ПИ с идент. 68789.16.421, ПИ с идент. 68789.16.88, ПИ с идент.
68789.16.87, ПИ с идент. 68789.16.90, ПИ с идент. 68789.16.91 и ПИ с идент.
68789.607.147, както и за самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.89.1.3 по кадастралната карта и регистри на
гр. Дупница, одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски” №49,
ет.1, с предназначение за търговска дейност, площ 52 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект с идент. 68789.16.89.1.4,
под обекта няма, над обекта: обект с идент. 68789.16.89.1.1, ведно с
прилежащите му части, който самостоятелен обект се намира в сграда с идент.
68789.16.89.1, с брой надземни етажи – 3, подземни няма, предназначение :
жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идент. 68789.16.89, при следните
права по 1/3 ид. ч. от всеки от двата обекта за В. М., Е. М. и Д. К..
Жалбоподателите В. М. и Е. М. намират решението за неправилно и
необосновано, в частта, в която е допусната делбата при квоти по 1/3 ид. ч. за
всеки съделител.
Коментира се в жалбата, че:
1. По силата на
Нотариален акт /НА/ № ***, том IV, рег. №5293,
дело №731 от 21.12.2018г. за дарение на недвижим имот на В.М. били дарени 2/15
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68789.16.89, находящ се в гр. Дупница, ул. „***” №***, както и
1/20 от самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.89.1.3, находящ се в гр.
Дупница, ул. „***” №***, ет.***;
2. В.М. закупил
по силата на НА №***, том I, рег.
№1117, дело №108 от 22.03.2019г. от съсобствениците си 4/5 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор 68789.16.89, както
и 2/5 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.89.1.3;
3. В.М. закупил
по силата на НА №***, том IV, рег. №4581, дело №596 от
15.10.2019г., 1/10 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68789.16.89 и ½ ид. ч. от самостоятелен
обект с идентификатор 68789.16.89.1.3;
Сделките
за покупко-продажба били извършени по време на гражданския брак на В. М. и Е. М.
и затова последната била съсобственик при равни права с мъжа си на имотите, придобити чрез покупко-продажби.
Ответникът – Д.К., била съсобственик с В. М. и Е. М. по отношение на двата имота на основание наследство за К. от
покойния наследодател – Р.К.. Собствеността на наследодателя на К. се установявала от влязло в сила
решение, с което е допусната съдебна
делба – от 29.03.1993г. по гр.д. №1089/1992г. по описа на ДРС, влязло в сила на
27.05.1993г. всички останали съсобственици
били продали полагащите им се по наследство идеални части на В. М., като единствено Д. К. не
прехвърлила собствеността си, което обусловило правния интерес на ищците да
предявят настоящия иск. Според жалбоподателите квотите на страните по делото
били както следва:
По отношение на поземлен имот с идентификатор 68789.16.89 /описан подробно по-горе/ - 43/300 ид.ч. за
В. М.; 254/300 ид.ч. за В. М. и Е. М. и 3/300 ид.ч. за Д. К. за допуснатия до
делба;
По отношение на самостоятелен обект с
идентификатор 68789.16.89.1.3 /описан
подробно по-горе/ - 1/20 ид.ч. за В. М., 18/20 ид.ч. за В. М. и Е. М. и 1/20
ид.ч. за Д. К..
На база посоченото се иска изменение на
решението на районен съд – Дупница по отношение на определените идеални части.
Съобщение с препис от въззивната жалба е
изпратена на въззиваемата Д.К.. Същата не е предявила писмен отговор в
законоустановения срок.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се процесуалния
представител на въззивниците – адв. З. В.. Същият заявява, че поддържа
въззивната жалба и намира решението на ДРС само по отношение размера на
определените квоти. Сочи, че макар по документи доверителите му да притежават
процесните имоти в обем по-голям от възможния, т.е. над 100% иска от съда да
вземе предвид решение от 1993 г., приложено по делото, с което е допусната до
делба дюкянски помещения и дворно място, идентични с процесните, съгласно което
въззиваемият притежавал 1/100 ид. ч. от
поземления имот и 1/20 ид.ч. от самостоятелния търговски обект.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, във вр. с чл. 69 от
Закона за наследството, във вр с. чл. 341 от ГПК – делба на съсобствени
недвижими имоти между В.С.М., Е.Д.м. и Д.С.К.. От събраните по делото писмени
доказателства се установява следното:
Чрез нотариален акт /НА/ №195, том IV, рег. №5293,
дело №731 от 21.12.2018г. за дарение на недвижим имот на В.М. били дарени 2/15
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68789.16.89 /с площ 217 кв. м., с
трайно предназначение на територията:урбанизирана, ниско застрояване, със стар
идентификатор: няма номер, по предходен план 1489, квартал 95, парцел I, при
съседи:ПИ с идентификатор:68789.16.421, ПИ с идентификатор:68789.16.88, ПИ с
идентификатор 68789.16.87, ПИ:68789.16.90, ПИ
с идентификатор 68789.16.91 и ПИ68789.607.147/, находящ се в гр. Дупница, ул. „***” №***, от които
1/12 ид. ч. на М. били дарени от Х. В. В., а 1/20 ид. ч. от същия имот му били дарени
от А. В. Х.. Със същия нотариален акт било обективирано и дарението от А. В.Х.
на В. М. на 1/20 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.89.1.3
/с преназначение търговска дейност, площ 52 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор
68789.16.89.1.4, под обекта: няма и над обекта: самостоятелен обект с
идентификатор 68789.16.89.1.1, със стар идентификатор: няма, който
самостоятелен обект се намира в сграда 1 ПИ с идентификатор 68789.16.89/, находящ се в гр. Дупница, ул. „***” №***, ет.1;
В.М., по време на брака си с Е.М., закупил обективирано в НА №114, том I, рег.
№1117, дело №108 от 22.03.2019 г. от съсобствениците си – Х.В. В., В. В. О., С.В.
О., В. С. В., И. К. О., К. И. О., С. К. О., П. К.Н. и В. В.Н. 4/5 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор 68789.16.89 /подробно описан по-горе/. Със същия НА било обективирано закупуването на 2/5 ид. ч. от самостоятелен обект с
идентификатор 68789.16.89.1.3 /описан подробно по-горе/ с продавачи: В. В. О., С. В. О., И.К. О., К.И. О., С.К. О., П.К. Н.
и купувач В.М..
В НА №***, том IV, рег. №4581, дело №596 от
15.10.2019г. било отразено закупуването от В.М., по време на брака му с Е.М.,
от продавачите: В.Н. М., В.Н. М., П. С.К., Ж.Д. Г., Р. К. Г., А.К. А. Л. Д. И.,
А. В. Х., В.М. .М. М.Г. М., Г. М. М., В.Х.
М. Р.К. Ц., В. К. А., А.Ц. и П.В. Л. на 1/10 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
68789.16.89 със същия НА била отразено закупуването от В. М. от продавачите: В. Н. М., В.Н. М., П. С.К., Ж. Д. Г.,
Р.К. Г., А.К.А., Л.Д. И., А.В. Х., В.М.М., М.Г.М., Г.М. М., В. Х. М., Р. К.Ц.а,
В. К.А. А.К. Ц. и П. В. Л. и ½ ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.89.1.3.
С
удостоверение за наследници с изх.№5361/03.10.2016г. са посочени наследниците
на починалия общ наследодател на страните В. М. и Е. М. по спора - С. В.О..
По
делото е приложено решение от 29.03.1993г. постановено по гр.д. №1089г. по
описа за 1992г. на Дупнишкия районен съд, с което са допуснати до делба между В.О.,
К. О. А.Х., П. Л., М.М., К. М., В. Г., И. С., Р.К. и Е. М. две дюкянски
помещения, находящи се в гр.Дупница, ул. „ св.***“
№***, ведно с 1/5 ид.ч. от общите части на сградата, в
която са изградени и 1/5 ид.ч. от дворното място, находящо се в имот
планоснимачен №1489, в кв.95 по плана на града с площ на имота 216 кв.м., при
съседи: от две страни улици, К.Ч. и П. А.. Видно от удостоверението за наследници
/ л. 12- 17 от гр.д. №5/2020г. по описа на ДРС/ въззиваемата Д.К. е дъщеря на
починалата на 01.06.2010г. Р. К.. Р. К. е оставила наследници, освен Д. К. и П.К..
Делбата е допусната при квота за Р.К. 4/40 ид.ч.
Със заповед №94-В-5 от 16.04.1992г. на кметa на гр. Дупница е наредено да се предаде на
правоимащите В.О.и К.О. изкупените по
реда на Постановление №80/1975г. дюкян и складопомещение, находящо се на ул. „***”, №***, имот пл.
№1489, кв.95 по регулационния план на Дупница.
По
делото е приложено удостоверение за граждански брак №53823 от 14.02.1988г.,
съгласно което В.М. е сключил брак на 14.02.1988 г. с Е. В. /след
брака с фамилно име М./.
От
правна страна съдът установи следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и след заплащане на дължимата държавна
такса, процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на
нейната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
На основание чл. 269, изр. второ от ГПК
въззивният съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба. В настоящия
случай спорът е концентриран върху размера на квотите на съделителите, но не и
относно имотите - предмет на делбата, поради което по отношение на последното
съдът не дължи изследване. Само за пълнота ще се посочи, че с оглед гореизтъкнатите
писмени документи - заповед №94-В-5 от 16.04.1992 г. на кметa на гр. Дупница и решение от 29.03.1993 г.
постановено по гр. д. №1089г. по описа за 1992 г. на Дупнишкия районен съд,
въззивният съд намира, че решението на
Районен съд – Дупница е правилно в частта, с която е допусната делба по
отношение на претендираните имоти.
Налице е неправилност в атакуваното решение
що се касае до размерите на притежаваните от страните идеални части от имоти с
идентификатори 68789.16.89
и 68789.16.89.1.3. На първо място ще се посочи, че от приложените нотариални
актове по делото се постига невъзможният математически резултат В.М. заедно със
съпругата си Е.М. да е собственик на
повече от 100% от поземлен имот с идентификатор 68789.16.89 /с площ 217 кв. м.,
с трайно предназначение на територията:урбанизирана, ниско застрояване, със
стар идентификатор: няма номер, по предходен план 1489, квартал 95, парцел I, при
съседи:ПИ с идентификатор:68789.16.421, ПИ с идентификатор:68789.16.88, ПИ с
идентификатор 68789.16.87, ПИ:68789.16.90, ПИ
с идентификатор 68789.16.91 и ПИ
с идентификатор 68789.607.147/, находящ
се в гр. Дупница, ул. „***” №***. До този извод се стига след
обикновено сумиране на идеалните части, които В. М. е закупил от останалите
съсобственици или са му били дарени. В случая този резултат ще се коригира с
посоченото в решение
от 29.03.1993г. постановено по гр. д. №1089г. по описа за 1992г. на Дупнишкия
районен съд, което е влязло в сила и представлява сила на пресъдено нещо. Видно
от същото за наследодателката Р.Д.К., починала на 01.06.2010г. /видно от
удостоверение за наследници / л.12-17 от първоинстанционното дело/ на
ответницата – Д.С.К., е определена квота от 4/40 ид. ч. за две дюкянски
помещения, находящи се в гр. Дупница, ул. „св. ***“
№ *** ведно с 1/5 ид. ч. от дворното място, находящо се
на същия адрес в имот пл. №1489, кв. 95. Следва да се отчете, че Р. К. е
оставила две наследнички – дъщерите й П.К. и Д.К., поради което собствеността
на всяка от тях по отношение на процесните имоти става по 1/20 ид. ч. от
дюкянските помещения и по 1/100 ид. ч. /или 3/300 ид.ч. от поземления
имот/. Видно от НА с №53, том IV, рег. №4581, дело №596 от 2019 г. П. К. е продала
своите идеални части от имоти с идентификатори 68789.16.89 и 68789.16.89.1.3 на В.М., който ги
придобива същите в режим на СИО, тъй като към този момент е в брак с
въззивницата Е.М..
Сравнявайки индивидуализацията на
имотите в нотариалните актове и в решение от 29.03.1993 г. постановено по гр.
д. №1089 г. по описа за 1992 г. на Дупнишкия районен съд, то се установява
идентичност на същите. Вземайки предвид, че В. и Е. М.са сключили граждански
брак на 14.02.1988г., видно от удостоверение за граждански брак /л. 28 от
делото пред ДРС/, то закупените от В.М. имоти, обективирани в НА №114, том I, рег.
№1117, дело №108 от 22.03.2019 г. и в НА №53, том IV, рег. №4581, дело №596 от 15.10.2019г., са в
режим на съпружеска имуществена общност. Приложимата норма в случая е чл. 21 от
Семейния кодекс (от 2009 г.), макар бракът да е сключен при действието на
Семейния кодекс от 1985 г. нещо повече с оглед разпоредбата на пар. 4, ал. 1 от
ПЗР на Семейния кодекс от 2009 г. се определя, че имуществени отношения,
възникнали при действието на отменения СК, се определят от нормите на сега
действащия Семеен кодекс /ретроактивно действие/.
Дарението на единия от съпрузите става
негова лична собственост, поради липса на принос от другия съпруг, с което не е
налице съпружеска имуществена общност върху имуществото, придобито от В.М. чрез
дарение, обективирано в НА №195, том IV, рег. №5293, дело №731 от 21.12.2018 г.
– 40/300 ид. ч. / или 2/15 ид. ч. / от поземлен имот с идентификатор 68789.16.89,
както е лична собственост на М. и дарената 1/20 ид. ч. от имот с идентификатор 68789.16.89.1.3
със същия НА. В този смисъл претенцията, заявена с исковата молба и във
въззивната жалба по отношение размера на личната собственост на М. за ПИ с
идентификатор 68789.16.89 над 40/300 ид.ч. до пълната претенция от 43/300 ид.
ч., е неоснователна и съдът ще допусне делбата при определените от въззивната
инстанция идеални части, а не по претендираните от въззивника, като частта за
ответника и по отношение на двата имота съвпада с посоченото в жалбата и ИМ.
Този извод следва и от правното положение, че никой не може да дари повече,
отколкото има, т.е. доколкото в НА №195, том IV, рег. №5293, дело №731 от 21.12.2018 г.
Х.В.и А. Х. са дарили на М. общо 2/15 ид. ч., равняващи се на 40/300 ид.ч. от
имот с идентификатор 68789.16.89, то няма как да се уважи претенцията за 43/300
ид. ч. лична собственост на М.. Що се касае за имот с идентификатор
68789.16.89.1.3, квотата при която ще се допусне делбата е при 1/20 ид. ч.
лична собственост на М., 1/20 ид. ч. собственост на за Д.К., съгласно решение от
29.03.1993 г. постановено по гр.д. №1089г. по описа за 1992г. на Дупнишкия
районен съд /и изводът, че собствената на Р.К. 1/10 ид. ч. от 68789.16.89.1.3 е трансформирана в
две части по 1/20 ид. ч. за всяка от двете й дъщери, наследнички/.
Що се отнася до имуществото, намиращо се
в режим на съпружеска имуществена общност на В. и Е. М., то по отношение на
имота с идентификатор 68789.16.89.1.3 е 18/20 ид. ч., което съвпада с
претенцията в ИМ и жалба. Не така стои въпросът по отношение на СИО по отношение
на имота с идентификатор 68789.16.89. Както се посочи по-горе Д.К. по силата на
на решение
от 29.03.1993 г. постановено по гр.д. №1089г. по описа за 1992г. на Дупнишкия
районен съд и наследствено правоприемство /смъртта на майка й/ е собственик на
3/300 ид. ч. от поземления имот, която част се получава тъй като с цитираното
решение от 1993г. делът на майка й в
поземления имот е 4/40 ид. ч. от 1/5 ид. ч., който дял на майката се раздяла по
равно между дъщерите П.и Д. /К./, при което делът на Д. от ПИ с иденфикатор 68789.16.89 е 3/300 ид.ч.
Както се посочи по-горе личната собственост на В. М. в поземления имот е 40/300
ид.ч., поради което с покупко-продажбите, обективирани в НА №114, том I, рег.
№1117, дело №108 от 22.03.2019 г. и в НА №53, том IV, рег. №4581, дело №596 от 15.10.2019г.,
прехвърлителите не са могли да прехвърлят на В. М. повече от остатъка в имота,
който е 257/300 ид. ч. Именно при тази квота съдът ще допусне до делба ПИ, като
представляваща СИО на В. и Е. М.. Посочената в исковата молба и жалба квота от
254/300 ид. ч. е нелогична, доколкото прехвърлените с покупко-продажба дялове
по цитираните нотариални актове се равнява на 270/300 ид. ч. от ПИ (4/5 и
1/10), което пък дава сбор от над 100% за всички дялове.
Ето
защо, настоящият съдебен състав ще измени решение от 24.07.2020г., постановено по гр. д.
№5/2020г. по описа на Районен съд – Дупница, като неправилно в частта, определяща
размера на притежаваните квоти и вместо него ще постанови акт, с който:
се
допуска до делба ПИ с идентификатор 68789.16.89: при следните права за В.М. 40/300 ид. ч.;
за В.М. и Е.М. 257/300 ид.ч. и 3/300 ид. ч. за Д.К.;
както и самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.89.1.3: при следните права: за В.М.
1/20 ид. ч.; за В.М. и Е.М. 18/20 ид. ч. и 1/20 ид. ч. за Д.К..
По
обжалваемостта:
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд –
Кюстендил пред Върховния касационен съд.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 24.07.2020г., постановено
по гр. д. №5/2020г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта в която
са определени правата на съделителите – В.С.М., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: ***, Е.Д.М., ЕГН:**********, с постоянен адрес:***5 и Д.С.К., ЕГН:**********,***, в допуснатите до делба имоти: поземлен имот с идентификатор 68789.16.89 по кадастралната карта и к. регистри на гр. Дупница,
одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Дупница, ул. „***” №49, целият с площ 217 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, с номер по предходен план 1489, кв. 95, парцел I, при съседи
на имота: ПИ с идент. 68789.16.421, ПИ с идент. 68789.16.88, ПИ с идент.
68789.16.87, ПИ с идент. 68789.16.90, ПИ с идент. 68789.16.91 и ПИ с идент.
68789.607.147
и самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.89.1.3 по кадастралната карта и регистри на
гр. Дупница, одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Дупница, ул. „***” №***, ет.***, с предназначение за търговска
дейност, площ 52 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж обект с идент. 68789.16.89.1.4, под обекта няма, над обекта: обект с
идент. 68789.16.89.1.1, ведно с прилежащите му части, който самостоятелен обект
се намира в сграда с идент. 68789.16.89.1, с брой надземни етажи – 3, подземни
няма, предназначение: жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идент.
68789.16.89, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Правата
на съделителите по отношение на допуснатите до делба имоти са както следва:
По
отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Дупница,
одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Дупница, ул. „***” №***, целият с площ 217 кв.м.: за В.М. 40/300 ид. ч.; за В.М. и Е.М.
257/300 ид.ч. и 3/300 ид. ч. за Д.К.;
По отношение
на самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Дупница, одобрени със заповед
№300-5-56 от 30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр. Дупница, ул. „***” №***, ет.1: за В.М. 1/20 ид. ч.; за В.М. и Е.М. 18/20 ид. ч. и 1/20 ид. ч. за Д.К..
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд –
Кюстендил пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.