Р Е Ш Е Н И Е
№55
гр.Перник,
28.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд,
наказателна колегия, в публичното заседание на двадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
БИСЕР ПЕТРОВ
при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура БИСЕР МИХАЙЛОВ, като разгледа
докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 284/2019 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С ПРИСЪДА
№ 153/ 19.09.2019 г. районен съд Радомир признава подсъдимия Б.Г.В., ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.04.2019 г., около
05:45 часа в с.***, общ.Радомир, по път І-6 /с посока на движение от гр.
Кюстендил към гр.Радомир/, е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
марка „Ауди А4“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 0,63 на хиляда установено по надлежния ред с „Алкотест Дрегер
7410“, с фабричен № ***, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за деянието по чл.343б, ал.1 от НК /Споразумение по НОХД
№ 186/2017 г. по описа на Районен съд- Радомир, влязло в сила на 09.05.2017
г./, поради което и на основание чл.343б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1
от НК, му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
На
основание чл.55, ал.3 от НК, районния съд не наложил предвиденото по- леко
наказание „Глоба“, което се предвижда наред с наказанието „Лишаване от
свобода“.
На
основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, подсъдимият е лишен от
правото да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднато времето,
през което за същото деяние е бил лишен по административен ред, смятано от
01.04.2019 г.
На основание чл.68, ал.1 от НК, районния съд е
постановил В. да изтърпи отложеното наказание със споразумение по НОХД №
186/2017 г. по описа на Районен съд- Радомир, влязло в сила на 09.05.2017 г.,
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е определен
първоначален общ режим на изтърпяване на двете наказания „Лишаване от свобода“.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия. В
жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се
доводи за това, че събраният доказателствен материал, на първо място е непълен,
а не е и изследван всестранно и обективно, следствие на което превратно са
изложени фактическите и правни изводи. Възразява се също така по реда по който
полицейските служители са установили концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия, като се сочи липсата на съставен доклад за извършеният „дихателен
тест“. Въз основа на всичко това се моли обжалваната присъда да бъде отменена,
като се постанови нова такава с която В. да бъде оправдан изцяло.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпил и въззивен протест от РП Радомир.
В протеста се сочи, че присъдата е несправедлива, тъй като не са налице
основания за приложението на чл.55 НК при определяне на наказанието. Предлага
се, наказанието да бъде увеличено на една година лишаване от свобода и да се
наложи кумулативното наказание глоба.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е
неоснователна и като такава да се остави без уважение. Предлага се да бъде
уважен подаденият протест, като присъдата на първоинстанционния съд да бъде корегирана
в исканият с него смисъл.
Подсъдимият
лично и чрез своя защитник, поддържа подадената жалба и по съображения изложени
в същата и преповторени в съдебното заседание пред въззивни съд моли да бъде
оправдан.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От
фактическа страна:
Видно от събраното като писмено доказателство
свидетелство за съдимост подсъдимият В. е осъжден със споразумение по НОХД №
186/2017 г. по описа на Районен съд- Радомир, влязло в сила на 09.05.2017 г., за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК- управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 1,32 промила. Със споразумението
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, като
изпълнението на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
срок от три години.
Свидетелите С.С. и В.Б. били на смяна за времето, от
20.30 ч.на 31.03.2019 г., до 8.30 ч. на 01.04.2019 г., в състава на автопатрул
по контрол на пътното движение на територията на РУ- Радомир. Към 05.45 ч. на
01.04.2019 г. двамата били в с.***, общ.Радомир, на ПП І-6, при спирката за
междуградски превоз. Те възприели приближаването на лек автомобил марка „Ауди
А4“, с рег.№ ***, движещ се с посока от гр.Кюстендил към гр.Радомир и го спрели
за проверка. След като от представените документи била установена самоличността
на водача- подсъдимия Б.В., поради факта, че лъхал на алкохол, двамата
свидетели го попитали дали е употребил такъв. Подсъдимият заявил, че през нощта
на 31.03 срещу 01.04.2019 г. е изпил известно количество алкохол. На подсъдимия
била извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410” с инв.№ ***, като уредът отчел положителен резултат в количество
0,63 на хиляда. Резултата бил показан на подсъдимия. Свидетелят С.С. му
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ***, в който
отразил датата и мястото на проверката, техническото средство с което била
извършена тя и отчетеният резултат. АУАН бил предявен на В. и същият го
подписал като отразил, че няма възражения по него. Със съставянето на акта били
иззети СУМПС и контролен талон. На подсъдимият бил издаден и талон за медицинско
изследване с № ***, но той саморъчно вписал, че приема показанията на
техническото средство и се подписал, като категорично отказал да даде кръвна
проба за анализ.
Така
установената от въззивния състав фактическа обстановка се възприе след собствен
анализ на събраните по делото доказателства и тя е съответна на изложената и от
първоинстанционния съд. Основава се на свидетелските показания на С.С. и В.Б., на
събраните в хода на наказателното производство писмени доказателства, приобщени
по надлежния ред, както отчасти и от обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание пред първия съд.
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите
на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел
всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК,
като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги
подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на
доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по
същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените
правни изводи са правилни.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.343б НК се изразява в управление на МПС след
употреба на алкохол /за ал.1 над 1.2 промила, а за ал.2 над 0.5 промила на
хиляда/. От обективна страна се изисква употребата на алкохол да е установена
по надлежния ред и за състава по ал. 2 дееца да е бил вече осъждан за деяние по
ал.1.
Така
очертаните признаци на престъплението от обективна страна, обуславят и фактите,
и правото, които следва да се докажат в рамките на наказателния процес.
Няма
спор по обстоятелството, че сутринта на 01.04.2019 г. подсъдимият е спрян за
проверка в землището на с.*** Община Радомир на път ПП 1-6 от свидетелите С. и Б.-
служители на ОД МВР Перник. Същият е управлявал л.а. Ауди А4 с ДКН *** и бил
тестван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер. Тези факти се
признават от В., а в същия смисъл са и показанията на посочените свидетели и
събраните писмени доказателства.
Надлежният
ред по смисъла на чл.343б НК е установен с НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Съгласно чл.3 (1) (Изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г.) на същата: „При
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол
в кръвта се установява с техническо средство…“.
Алинея
втора на същият текст разпорежда, че „При съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда … контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1“.
Именно
това са осъществили С. и Б., поради което действията им са в пълно съответствие
с императива на закона. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта
им с която твърди, че не му е бил показан резултата от Дрегер-а, както и че не
е употребил алкохол. Събраните доказателства говорят за обратното. От
приложения, като писмено доказателство акт за установяване на адм. нарушение
серия Д № *** е видно, че В. е приел показанията на техническото средство и е
отказал кръвна проба, под което изявление се е подписал собственоръчно. Препис
от този акт му е връчен лично, отново срещу подпис, като му е разяснено и
правото по чл.44 ЗАНН. Към АУАН е приложен и талон № *** съгласно приложение №
1 /по посочената Наредба № 1/ в който подсъдимият също изрично е отразил, че
приема стойността на алкохол по техническото средство и не желае изследване на
кръвна проба. Тези обективни доказателства категорично опровергават тезата на
защитата, че съдът е определил наличието на употреба на алкохол само въз основа
на свидетелските показания. Напротив, първия съд, макар и изрично да не се е
позовал на разпоредби от Наредба № 1 правилно и законосъобразно, въз основа на
цитираните писмени доказателства, които са в пълно съответствие с показанията
на двамата свидетели, е приел, че е спазен надлежният ред по смисъла на чл.343б НК и употребата на алкохол от страна на В. е доказана безспорно в количество
0.63 промила на хиляда.
Неотносими
са възраженията на защитата и за това, че процедурата е опорочена, тъй като
липсвал доклад за извършеният дихателен тест. Такова задължение за контролните
органи не се съдържа в нито една разпоредба от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
По делото е изискан от РУ- Радомир и приобщен като
доказателство протокол за извършена последваща проверка на техническото
средство № ***, от който е видно, че последната проверка на техническото
средство е успешна и е извършена на 18.02.2019 г., като срокът на валидност е
шест месеца. Това е било напълно достатъчно с оглед обема на релевантните към
престъплението обвинителни факти. С протокола е представена и разпечатка от
показанията на техническото средство, като видно от същата, на 01.04.2019 г., в
5.46 часа, е отчетена проба със стойност 0.63 на хиляда. Този протокол е
абсолютно излишен, поради и което възраженията на защитата срещу неговата
процесуална стойност и искане за превод са ирелевантни.
Неоснователни са и възраженията на защитата за това, че
установените от първия съд факти били идентични с тези по обвинителния акт.
Същото не съставлява процесуално нарушение, доколкото, както се посочи по-
горе, съдът е достигнал до тези факти базирайки се на самостоятелен анализ на
събраните доказателства.
При
всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението,
за което е обвинен, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема
от контролната инстанция като свой с допълненията направени по- горе.
При
така изяснената фактическа обстановка, районен съд е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и
размера на наказанието лишаване от свобода.
Квалификацията
на извършеното от подсъдимия престъпление е точна, като е отчетено и наличието
на предишно осъждане на жалбоподателя за друго такова престъпление, при което
престъплението, предмет на настоящото дело за него се явява квалифицирано по
чл.343б, ал.2 НК.
При
тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или
изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за виновен по
предявеното му обвинение.
Основателен
е протеста обаче на районна прокуратура Радомир досежно размера и вида на
отмереното наказание.
При
определяне на наказанието, районен съд Радомир е отчел като смекчаващи
отговорността трудовата ангажираност на подсъдимия и незначителното надвишаване
на законовата граница от 0.5 промила алкохол в кръвта. На тази база е приел, че
е налице хипотезата на чл.55, ал.1 т.1 НК- многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Трудовата
ангажираност не може да определи дадено лице, като такова с добри
характеристични данни. Тя е въпрос на избор и желание. Лицата които не полагат
труд по трудов договор, а се издържат по друг законен начин /наем, рента,
дивиденти, пенсия/, по тази логика следва да се определят като такива с недобри
характеристични данни- теза очевидно абсурдна. За конкретният случай
смекчаващите отговорността обстоятелства не само, че не са многобройни, а
изобщо липсват. За сметка на това районният съд е пропуснал да отбележи като
отегчаващи отговорността обстоятелства факта, че подсъдимият е извършил
настоящето престъпление в изпитателният срок на друго такова, както и, че са
налице многобройни административни наказания за нарушения по ЗДвП.
При
тези данни, наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, определено
в условията на чл.55, ал.1 т.1 НК се явява незаконосъобразно и несправедливо.
Това налага корегиране на контролирания съдебен акт, чрез неговото изменяване и
отменяване приложението на чл.55, ал.1 т.1 НК.
След
самостоятелен анализ на посочените отегчаващи отговорността обстоятелства,
степента на опасност на деянието и дееца, настоящият състав намира, че
наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000
лв. напълно отговарят на целите визирани от чл.36 НК.
Въз
вързка с всичко изложено се налага корекция на присъдата и в частта й с която
подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Наличните
многобройни наказания по ЗДвП показват, че и това наказание се явява
несправедливо и следва да се коригира до размер от две години и осем месеца.
Законосъобразна
е присъдата на Радомирския районен съд в останалата й част, с която на
основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от
свобода по НОХД № 186/2017 г. по описа на РРС, както и определеният режим на
изтърпяване на наказанията и приспадане на времето през което подсъдимия е
лишен от право да управлява МПС по административен ред за същото деяние. В тези
й части присъдата следва да се потвърди.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 153/ 19.09.2019 год.,
постановена по НОХД 160/2019 год. по описа на районен съд Радомир, КАТО Я
ОТМЕНЯВА в частта с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца по отношение на подсъдимия Б.Г.В., определено на основание чл.55,
ал.1 т.1 НК, в частта с която на основание чл.55, ал.3 НК не е наложено
кумулативно предвиденото наказание глоба, както и в частта с която подсъдимият
е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.343б, ал.2, вр. ал.1 вр.
чл.54 НК налага на подсъдимия Б.Г.В., със снета самоличност и ЕГН, наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева.
УВАЛИЧАВА постановеното лишаване от право да
управлява МПС от една година на две години и осем месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.