МОТИВИ по ПРИСЪДА № 28/05.03.2020г.  по  НЧХД № 1587/18 г. по описа на Дупнишки районен съд

Производството по делото е образувано по тъжба с вх. № 14102/07.11.2018 г. по описа на РС Дупница, депозирана от С.Д.Я. - (А.), ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение против Е.Н.А., с ЕГН  **********, за това, че: На 05.10.2018г. пред порталната врата на двора на училище „Н.Й.Вапцаров“, гр. Бобов дол, публично, в присъствието на много деца, учители и родители, е обиждала и наричала с позорящи думи С.Д.Я. - (А.), ЕГН **********  - учител начално образование в горното училище, наричайки я „боклучарка“, “пияница“, „курва“, „нещастница“, „гюбре“, „неграмотница“, „алкохоличка“, „ти не ставаш за учител“.

          Повереникът на частния тъжител – адв. С.Я., изразява становище, че престъплението, предмет на обвинението е безспорно доказано, поради което моли съда да признае подсъдимата за виновна. Моли предявения граждански иск дбъде уважен изцяло като основателен и доказан. Претендира деловодни разноски.

          От своя страна, защитникът на подсъдимата – адв. Й.Г., оспорва обвинението и моли за оправдателна присъда, както и присъждане на направените разноски по делото.

          Подсъдимата е дала обяснение. Счита, че не е извършила деянието, като сочи, че е проявена дискриминация по отношение на нея и детето ѝ. Моля да бъде оправдана.

          Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          Подсъдимата Е.Н.А. е родена на *** ***,  с ЕГН  **********, със средно образование, неомъжена, неосъждана, в отпуск по майчинство, българка, гражданска на РБългария.

           Тъжителката от 32 години работи като начален учител в ОУ „Н.Й. Вапцаров“ гр. Бобов дол. През учебната 2018/2019 г. Я. (А.) поела да обучава децата от първи клас. Учебната година започнала на 15 септември 2018 г., като в нейния клас учило детето на подсъдимата- Мине Н. Хасанова. Още в първите дни началния учитер установил, че детето имало проблеми при усвояване на учебния материал, но най-вече проблемите били свързани с дисциплината, тъй като Мине не се съобразявала с указанията и изискванията на госпожата. Тъжителката познавала родителите на детето още преди то да бъде записано в нейния клас. Дори те са я избрали да бъде учителка на тяхното дете, тъй като в училището имало още една паралелка първи клас и родителите на делцата имали тази възможност. Тъй като детето израснало в среда, в която вниманието на родителите му липсвало, а и освен това то си носило своя потенциал, му било трудно да усвоява учебния материал. Тъжителката още в началото на учебната година като констатирала проблема уведомила майката на детето за това. Тъжителката споделила, че детето трудно усвоява учебния материал и, че не спазва дисциплината в училище, като често иска да излиза от класната стая, за да отиде до тоалетна. Според подсъдимата,  обаче, това е било нормално за детето ѝ, тъй като то било от една страна малко на възраст, за първа година е на училище и големия обем домашна работа, които ѝ били давани бързо му омръзвали. От друга страна, тъй като детето пишело с лявата ръка, това още повече затруднявало усвояването на учебния процес. Според подсъдимата съвсем нормално  е на детето да му се ходи често до тоалетната. Тя не била доволна от това, че детето било извеждано в стая с  телевизор и играчки, където преподаването на учебния материал се осъществявал под форма на игра, вместо да пише в класната стая. За това подсъдимата отнесла въпроса до директорката на училището. Самата директорка на училището била запозната с проблема на детето и тя често разговаряла с двамата родители през първите три седмици от началото на учебната година като са се срещали поне два пъти седмично. Св. П. им предложила да се работи допълнително с детето, тъй като трудно се адаптирало към училищната среда, тъй като била нетърпелива, на моменти ставала агресивна и се нуждаела от спокойна среда, както в домашна обстановка, така и в училище, но и двамата родители отказали да бъде сформиран такъв екип за подкрепа.  Самите те не приемали за достоверни нещата казани от директора на училището  по отношение на детето им. Тъжителката също разговаряла често с родителите на детето за нейните проявления. Нейният подход е бил да бъде по-строг учител, за което през дългогодишния ѝ стаж не е имало оплаквания нито от родители, нито от ученици. И въпреки строгостта ѝ като учител тя се съобразявала с обстоятелството, че е необходимо време за да бъде осъществен плавен преход от предучилищната подготовка на децата и въвеждането им в училищна среда с изискванията, които са необходими. В началото на първи клас, с оглед приетата  учебна система, децата преговаряли наученото в предучилищна възраст, като домашните им са по-леки. Отделно от това началния учител държи връзка с директора на детската градина, в която е проведено предучилищното възпитание и е запознат с особеностите на всяко едно от новопостъпилите в първи клас ученици. Не на последно място учителите познават родителите на децата, тъй като населеното място в гр. Бобов дол е малко. Тъжителката поради дългогодишния си стаж е обучавала бащата на Мине и се познавала дори с бабата и дядото на детето по бащина линия.  От своя страна детето, според обяснението на подсъдимата, също се оплакало  у дома на родителите си, че тъжителката се отнасяла грубо с нея, като я дърпала и я скубела. Но се събраха доказателства, че детето се държало по-свободно по време на час като не можела да задържи вниманието си за дълго време, ставала и започвала да се разхожда в класната стая по време на час, нямало търпение и не жилаела да работи в час. По данни на децата, детето на подсъдимата, в тоалетната си сваляло демонстративно панталоните пред децата, блъскало вратите на тоалетната, като наранило по този начин едно дете по главата, в класната стая са възниквали спорове между децата, тъй като всяко от децата си пазело своите вещи, а Мине искала да ги ползва без тяхно съгласие. Детето на подсъдимата ползвало нецензурни думи, нехарактерни за възрастта ѝ, за което са събрани и гласни доказателства в хода на процеса и това възмущавало не само децата, но и техните родители, които по случайност станали свидетели докато едно от децата говорело по телефона с майка си. Самите деца се оплаквали от поведението на Мине, тъй като ги хапела, драскала и родителите им искали да бъде преместена в друга паралелка. По този случай е говорено от страна на тъжителката с директорката, а и те двете независимо една от друга провеждали беседи с родителите на Мине. Според свидетелката П.- директор на училището и децата, и родителите, с всяка изминала година, са все по-чувствителни към направени забележки от страна на учителите, а относно детето Мине, счита че има нужда от внимание и ласка. Свидетелката счита, че това обстоятелство се дължи на прекомерното обгрижване, което децата  получават и същите по  този начин стават по-разглезени. Домашната работа била еднаква за всички деца и когато останало нещо недовършено в училище трябвало да бъде написано у дома. Именно поради тази причина, че детето не успявало да завърши работата в училище, в рамките на учебния час, имало по-обемни домашни. Родителите обаче отказали да  приемат, че детето е със специални образователни потребности, поради което и не дали съгласие  да ползват ресурсен учител.  

          Тъй като децата в началния курс са по-малки, правилата за тях относно получаване на закуска, разходка навън по време на междучасие, включително и намалението на часовете за децата от пъви клас, са специални за което е била създадена организация. Поради тази причина, че часовете за децата от първи клас били намалени, за да не се уморяват и за да не се засичат в коридорите в училище с по-големите деца, те свършвали учебния процес около обяд в зависимост от часовете. Почти всички деца ги чакали техни близки в двора на училището, а при лошо време вътре в портала училището. В двора на училището има алея, беседка, градинка и поставени четири пейки. Училището граничи на две улици и се намира на кръстовище. Пред двора на училището има тротоар, полегнал полицай и метални прегради. В близост до училището, след като се пресече улицата, има паркинг, който е на не повече от 50 метра от сградата на училището. Камерата на училището не обхваща пейките  и паркинга, а предимно двора и входа на училището, като при прегледа ѝ директорката е видяла, че след като тъжителката е излязла от  от двора на училището се насочила към паркинга, а след нея забързана вървяла подсъдимата Н..

На 05.10.2018 г. към 11.20 ч. в училището при тъжителката отишъл св. Н.Х. -мъжът, с който живее на семейни начала с подсъдимата и баща на тяхното дете Мине, тъй като директорката го информирала за недоброто поведение на детето му, за да проведат разговор. Последният, отивайки да вземе детето си на обяд, отново искал да получи отново информация за детето си от тъжителката. Заедно с него била и подсъдимата, която наскоро била родила второто си дете, с което застанала до входната външна врата на  училищни двор. Там чакали  децата си и други родители и баби, част от които били седнали на пейките. Св. Х. влязъл в сградата на училището и на портала изчаквал учителката. Той поискал да види тетрадките на детето си, но тъжителката отговорила, че детето е в час по информатика и не може да прекъсва колегата си, освен това тетрадките са в раницата на детето и бащата може да ги провери у дома. Освен това тъжителката казала, че детето не се справя добре в училище. Недоволен от споделеното св. Х. извикал на висок глас към подсъдимата, че детето им има проблем. Последната започнала да крещи по учителката, като я пресрещала на входната врата на училищния двор, която през това време била излязла от училищната сграда и минавала през двора на училището която оставила детето в количката и започнала да върви след тъжителката, като я наричала с обидни думи „боклук“, „пияница“, „курва“, „алкохоличка“. През цялото това време тъжителката вървяла напред с наведена глава и си мълчала, което е видно и от камерата, която е прегледана от св. Г.П., като се запътила към паркинга,  за да седне на една пейка. Подсъдимата продължила да върви след нея и не спирала да сипе ругатни и обидни думи по адрес на тъжителката. На двора имало много хора, които станали свидетели на случката. В резултат на това публично унизително отношение към нея, тъжителката станала тревожна, психически грохнала, поради което изпаднала в смесено тревожно депресивно разстройство –тежка декомпенсация. Наложило се продължително лечение с антидепресанти, както стационално, така и амбулаторно. Периодът на възстановяване е около три месеца, като експерта дава заключение, че в резултат на психотравмата е довело до повишени стойности на кръвното налягане.

Съдът не кредитира показанията на св. С.Г., тъй като тя е майка на подсъдимата и като такава се опитва да я оневини. Това е видно от  обстоятелството, че тя посочва съвсем различно място от мястото където е бил паркиран автомобила, с който св.  Х. отишъл да вземе детето от училище, както и посочва различен час от часа, в който възникнала ситуацията. Освен това сочи, че само дъщеря ѝ този ден е разговаряла с тъжителката, а зет ѝ- св. Х. сочи, че не е разговарял с тъжителката. От друга страна не се събраха други доказателства, от които да е видно, че дъщеря ѝ и тъжителката са разговаряли на тих тон сядайки на пейка в училищния двор, както  и че не е имало други хора. Показанията на св. Х., като лице живеещо на съпружески начала с подсъдимата и имащи общо две деца, съдът също частично кредитира показанията му, тъй като от една страна същият е заинтересован от изхода на делото, тъй като подсъдимата е майка на неговите деца, а от друга страна тъй като случцаят е свързан  с неговото дете- той оправдава неговите постъпки и е засегнат субективно. Това е видно и от обстоятелството, че св. Хасонов интерпертира неправилно поведението на тъжителката, че била разстроена за това, че той ходил първо при директорката, за да разбере как се справя дъщеря му в училище. Напротив! До св. П.  е сведен проблемът от самата тъжителка и двете търсили начин да го разрешат по най-безобиден за детето начин. За да стигне до този извод, а и поради обстоятелството, че подсъдимата даде обяснения, които имат двуяка роля в наказателния процес, а в конкретния случай са и емоционално привързани, съдът установи горното обстоятелство чрез устройване на очна ставка между разпитаните свидетели – от една страна св. С.Г. ии св. Неджип Х., а от друга страна св. Райна Доганджийска и св. Силвия  Лиловска. От проведената очна ставка е видно и от самия св. Х., че на паркинга били само подсъдимата и тъжителката, той не се намесил в техния разговор, като единствено дочул частично, че тъжителката казала: „Махайте се!“, „Махайте се!“. Последното не е предмет на обсъждане по правния спор, нито пък следва да бъдат взети под внимание показанията на св. Х., че бил наречен от тъжителката „Неграмотници“, тъй като същият не е страна по делото и не може да бъде  приложен института на реторсията.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказтелстав.а, ведно с изготвената  по делото съдебно-медицинска-психиатрична експертиза, изготвена от компететно лице, неоспорена от страните и приета от съда като доказателство по делото.

На базата на така посочените доказателства, съдът намери за установено по категоричен начин, че с поведението си от 05.10.2018 г. подсъдимата е консумирала и от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, а именно, че е нанесла обида на тъжителката С.Д.Я. - (А.) наричайки я „боклучарка“, “пияница“, „курва“, „нещастница“, „гюбре“, „неграмотница“, „алкохоличка“, „ти не ставаш за учител“.

Съставът на чл. 146, ал. 1 от НК е основен текст за престъплението обида и изисква деецът да е казал или извърши нещо унизително за честта  или достойнството на другиго в негово присъствие. В конкретият случай подсъдимата е извършила деянието в първата предвидена форма на изпълнително деяние, а именно в присъствие на тъжителката е изрекла думи, които са несъвместими с употребяваната при общуване човешка реч, т.е. същите са унизителна от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази, унизителни съждения за качествата на тъжителката. Наричайки я „боклучарка“, “пияница“, „курва“, „нещастница“, „гюбре“, „неграмотница“, „алкохоличка“, „ти не ставаш за учител“, е използвала думи, с които е унизила достойнството на тъжителката С.Я.- А.. Тези думи освен, че са изречени в присътвието на  тъжителката, която ги е възприела като такива, в резултат на което здравословното състояние ѝ се влошило, са изречени и на публично място –двора на училището, където имало много хора, които също са чули и възприели обидните думи като такива, а самата подсъдимама също е съзнавала, че обидните квалификации насочени към учителката се възприемат от множеството хора, които чакали да вземат децата си след учебните занятия.

Субект на деянието е подсъдимата Е.Н.А., която е извършила деянието с пряк умисъл. Същата е съзнавала, че изречените от нея думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителката и,  че викайки на висок глас, в училищния двор, на който имало много хора, ще бъдат чути не само от тъжителката, а и от множеството и се е отнесла безразлично към това. 

Подсъдимата не е осъждана. За извършеното от нея деяние е предвидено наказание „Глоба“ от  3 000  лв. до 10 000 лв. и обществено порицание. Имуществени вреди не са причинени, поради което съдът счете, че са налице материално правните предпоставки предвидени в чл. 78а, ал. 1 от НК, като я призна за виновна и ѝ наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лв. Съдът наложи наказание в предвидения от закона минимален размер, като взе предвид тежката икономическа обстановка в страната, както и обстоятелството, че подсъдимата е майка на две деца, за които полага  грижи. Същата е в отпуск по майчинство и доходите ѝ са по-ниски. С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на наказанието предвидено в закона, както на специалната цел така и на генералната цел, като за в бъдеще подсъдимата няма да бъде субект на престъпление, тъй като така наложеното наказание ще ѝ въздейства максимално поправително и възпитателно да спазва законите в страната, от друга страна въздейства възпитателно и пресдупредително върху останалите членове на обществото.

Относно предявения граждански иск:

Досежно  предявения граждански иск, РС гр. Дупница съобрази следното: съдът намира, че в  резултат на процесното противоправно деяние е в причинна връзка с поведението на подсъдимата, пострадалата е претърпяла неимуществени вреди в следствие на деянието,  изразяващи се в претърпени от тъжителката срам, унижение, огорчение, хипертонични кризи, смесено тревожно-депресивно разстройство.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които  са причинили вредата чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на  причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по- горе. По силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, които са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се от тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост”  по смисъла на чл. 52 от ЗЗД ,обаче, е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни фактори са  характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение, възстановителния период, през който е търпяла срамът, унижението, огорчението, респ. продължителността на хипертонични кризи, вследствие на които е била с диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. В случая съдът се съобрази с непродължителния оздравителен процес, причинените и болки и страдания, обстоятелството, че е била унижена публично в училищния двор, срамът и унижението. Правилното прилагане на Закона изисква за неимуществените вреди да бъде обезщетяван пострадалия, след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и в случая обхваща безспорно С.Д.Я. - (А.).

С оглед на тези обстоятелства главният иск, предявен към Е.Н.А., да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на гореописаното  престъпление, се явява доказан по основание. Съобразно установеното по делото, по справедливост съдът  присъди сумата от  2 500 (две хиляда и петстотни) лв., ведно със законнната лихва за посочената увреда, като  отхвърли искът за разликата до 20 000 (двадесет хиляди) лева, поради прекомерност на претенцията. Основателен и доказан е акцесорния иск, като съдът осъди подсъдимата  А., да заплати върху уважената размер на иск и законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.10.2018 год., до окончателното изплащане на цялата сума.

По разноските:

  Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата Е.Н.А.,***, с ЕГН  **********  да заплати на С.Д.Я. - (А.), с ЕГН **********,*** сума в размер на  712.00 лв. (седемстотин и дванадесет лева), представляващи сторените по делото разноски.

          По тези съображения съдът постанови присъдата си.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: