№ 1383
гр. Стара Загора, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
В.а К. Мишова
като разгледа докладваното от В.а К. Мишова Въззивно гражданско дело №
20225500500743 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ГПК и е образувано по частна жалба от В.
К. Т. срещу действията на ЧСИ Д.Д. по изп.д. № 241/2019 г. във връзка с
наложена възбрана върху имот. Искането е съдът да отмени отказа на
съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана върху закупения от нея
недвижим имот. Като основание е посочено, че към момента на налагане на
възбраната длъжникът С. М. не е бил собственик на продадената ¼ ид.ч. от
имота поради направен от него отказ от наследството на починалия му баща
П. М..
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от взискателя и от
длъжника.
По делото са приложени мотиви на частния съдебен изпълнител по
обжалваните действия, както и копие от изп.д. № 20198670400241 по описа на
ЧСИ Д.С.Д..
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията
на взискателя, намери за установено следното:
Частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, без делото да бъде насрочвано в о.с.з., на две самостоятелни
основания:
Изп.д. № 20198670400241 е образувано по молба от В. И. К. и приложен
изпълнителни листове, издадени по в.гр.д. № 549/2012 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора и по ч.гр.д. № 3190/2011 г. по описа на Районен
съд – Казанлък, по които длъжникът С. П. М. е осъден да заплати на
взискателя В. И. К. суми за разноски и по издадена заповед за изпълнение.
Върху недвижимия имот, представляващ ¼ ид.ч. от апартамент с
идентификатор 35167.501.419.9.6, находящ се в гр. К., ***, заедно с
прилежащото избено и таванско помещение и съответните ид.ч. от правото на
строеж и от общите части на сградата, е наложена възбрана от 04.12.2019 г.
1
На длъжника С. П. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение от
12.12.2019 г. Със заявление от 08.01.2020 г. той уведомява съдебния
изпълнител, че се е отказал от наследството на своя баща. Представя
удостоверение от 03.01.2020 г., издадено по ч.гр.д. № 4/2020 г. по описа на
Районен съд Казанлък.
Жалбоподателката В. К. Т. е закупила на 27.09.2022 г. от С. П. М. и Д.С.
М. описания по-горе апартамент, за което е съставен н.а. за покупко-
продажба на недвижим имот № 92, т.ІV, рег. № 4216, дело № 585/2022 г. по
описа на нотариус М.П. с № 445 по регистъра на НК. С молба от 05.10.2022 г.
В. К. Т. е поискала наложената възбрана върху закупения от нея имот за бъде
заличена, като е аргументирала тази своя молба с твърдението, че продавачът
С. П. М. се е отказал от наследството на баща си. С обжалваното
постановление съдебният изпълнител е отказал да заличи възбраната.
С чл. 435 ГПК законодателят е регламентирал правото на защита срещу
незаконосъобразните действия на съдебните изпълнители чрез обжалването
им. В посочената разпоредба се въвежда изричен списък на действията и
отказите, които могат да бъдат обжалвани от страните. В настоящия случай
жалбоподателката е трето лице. Съгласно чл. 435, ал. 4, изр. първо ГПК трето
лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само, когато то
(действието) е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице В настоящия случай по делото няма данни имотът да е бил владян от
жалбоподателката към деня на възбраната – 04.12.2019 г., а и е установено, че
тя го е закупила почти три години по-късно, т. е. към деня на възбраната
имотът не е бил във владение на жалбоподателката. С оглед на
гореизложеното в случая не са налице предпоставките предвидени в чл. 435,
ал. 4 ГПК, поради което жалбата се явява недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане. Неоснователно е възражението й относно това, че
към деня на възбраната имотът не е бил собствен на продавача С. П. М., тъй
като отказът от наследство има ретроактивно действие. Жалбоподателката
смесва двете хипотези, предвидени в нормата на чл.435, ал.4 ГПК. Първата,
както бе посочено по-горе, предвижда възможност за обжалване от третото
лице, ако са налице предвидената предпоставка – то да е било във владение
на имота към момента на налагане на възбраната. Преценката е по
допустимостта на жалбата. Само ако жалбата е допустима, т.е. ако третото
лице е било във владение на имота, жалбата се разглежда по същество и се
уважава или не в зависимост от това дали вещта е била собствена на
длъжника при налагане на възбраната. С други думи изложените от
жалбоподателката възражения се отнасят именно до тази втора хипотеза.
Разглеждането й обаче е предпоставено от допустимостта на жалбата.
От друга страна, в ТР №2/2013 г., т.1 на ОСТГК на ВКС е прието, че
запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че жалбата е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
2
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. К. Т. – трето лице по
изп.д. № 20198670400241 срещу отказа на ЧСИ Д.Д. да вдигне възбраната
върху недвижимия имот, представляващ ¼ ид.ч. от апартамент с
идентификатор 35167.501.419.9.6 , находящ се в гр. К., ***, заедно с
прилежащото избено и таванско помещение и съответните ид.ч. от правото на
строеж и от общите части на сградата, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 743/2022 г. по описа на
ОС – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред АС- Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3