РЕШЕНИЕ №31
гр.Видин
15.11.2016
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на четвърти
ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Г. Й.
при секретаря А.А................... и в присъствието на прокурора ................................................ като разгледа докладваното от съдия Г. Й.
търговско дело № 54 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Делото е
образувано по исковата молба на „Е. Г.–
Б." ЕООД, с ЕИК.. със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к.1606, район „..", ул..., представлявано
от А. Й. Т. – управител за откриване
на производство несъстоятелност на
„Т." ЕООД, с ЕИК.., със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. ..., представлявано от Б. Б. Б. – управител.
Твърди се в
исковата молба ,че дружеството „Е. Г. Б." ЕООД е търговец, вписан в
Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК.., със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к.1606, район „..", ул..., представлявано от
управителя си А. Й. Т..
В качеството си
на търговец и по силата на Договор за продажба на вземане (цесия) от 22.05.2014
г., заедно с декларация от управителя на дружеството - цедент за извършването
й, заверена нотариално с рег.№1937/28.04.2015 г. от Д. Д. -помощник нотариус
при П. Т. - Нотариус, с рег.№056 на НК, с район СРС, „Е. Г. Б." ЕООД
придобил от „ЮС - 07" ООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. 1164, район..", ул..., вземане от длъжника „Т. ЕООД, за
връщане на сумите ,платени по развален Предварителен договор от 24.04.2007 г.
между „ЮС-07" ООД и „Т." ЕООД, за което вземане бил заведен иск пред
Бургаски окръжен съд и било образувано т.д.№ 182/2014 г. по описа на същия съд.
По последното дело било постановено Решение № 266/24.07.2014 г. на ОС-Б., с
което „Т." ЕООД дължи на „Е. Г.– Б." ЕООД по силата на договора за продажба на вземане -
сумата от 567 324.30 евро (петстотин шестдесет и седем хиляди триста двадесет и
четири евро и тридесет евроцента), получена на отпаднало основание - по
развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
24.04.2007 г. /приложен/, ведно със законната лихва, считано от завеждането на
делото - 09.04.2013 г. до окончателно й изплащане, а също и съдебно-деловодни
разноски в размер на 57 798,62 лв. (петдесет и седем хиляди седемстотин
деветдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки).
За извършената
цесия, длъжникът „Т." ЕООД бил уведомен от „Е. Г.– Б." ЕООД със съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД на 02.02.2015г.,получено лично от управителя
му – Б. Б. Б..
Въпреки
извършената цесия и факта, че длъжникът е уведомен за нея и считано от
03.02.2015 г. дължал на „Е. Г. Б." ЕООД плащане на описаните по-горе суми, защото
Решение № 266/24.07.2014 г. на ОС-Б. - подлежало на изпълнение, видно от приложения
Изпълнителен лист от 24.02.2015 г. на
същия съд и по същото дело, и към момента на входяване на исковата молба
ответникът „Т." ЕООД не бил изпълнил задължението си към „Е. Г.– Б."
ЕООД„Е. Г.– Б." ЕООД имал изискуемо и ликвидно парично вземане по търговска
сделка от длъжника „Т." ЕООД, като последното дружество очевидно не било в
състояние да обслужва своите задължения и било изпаднало в трайно състояние на
неплатежоспособност, което състояние продължавало и кьм момента на входяване на
исковата молба-21.07.2015 г. Неплатежоспособността се предполагала, когато
длъжникът е спрял плащанията, какъвто бил и конкретният случай и той не можел
да изпълни свое изискуемо парично задължение, което е свързано с търговска
сделка, респективно с търговската му дейност.
От друга страна
се поддържа , че е налице и втората предпоставка за откриване на производство
по несъстоятелност спрямо „Т." ЕООД - свръхзадълженост /чл.607а, ал.2 ТЗ/.
Легалното определние на свръхзадълженост е дадено в чл.742, ал.1 ТЗ -
търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно,
за да покрие паричните му задължения. Поддържа се ,че може да се направи
обосновано предположение, че имущественото състояние на длъжника не е
достатъчно, за да покрие задълженията му и че общият коефициент на ликвидност
отговаря на условията за свръхзадълженост. Поддържа се ,че за „Т." ЕООД
следва да се открие производство по несъстоятелност по чл.630, ал.1 от ТЗ,
защото само в резултат на това производство ще бъде постигнато справедливо
удовлетворяване на всички кредитори, както и ще
се даде възможност за оздравяване предприятието на дружеството, с оглед
целта на законодателя, прокламирана в чл.607 от ТЗ.
Иска се на
основание чл.630, ал.1 от ТЗ да се постанови съдебно решение, с което:
1. Да се обяви неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността
на „Т."ЕООД и да се определи
началната й дата;
2. Да се открие производство по несъстоятелност
по отношение на „Т." ЕООД и да се прекрати дейността му едновременно с
решението за откриване на производство по несъстоятелност;
3. Да се определи датата на първото събрание на кредиторите;
Иска се при откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника да се приеме
описаното в исковата молба вземане на „Е.
Г.– Б." ЕООД спрямо „Т." ЕООД, в размер на 567 324.30 евро,
произтичащо от неизпълнени парични задължения по търговска сделка.
Към молбата са
приложени следните писмени
доказателства:
1. Доказателства за изпълнено задължение за
уведомяване по реда на чл. 78, ал.2 от ДОПК;
2. Договор за продажба на вземане (цесия) от
22.05.2014 г;
3. Разписка за плащане по договора за
продажба на вземане (цесия);
4. Съобщение за извършена цесия, получено на
02.02.2015 г. от длъжника „Т." ЕООД;
5. Нотариално заверена декларация от цедента
за извършената цесия;
6. Разпечатка от Търговския регистър за актуалното
състояние на „Т." ЕООД;
7. Разпечатка от Търговския регистър за
актуалното състояние на „Е. Г.–Б." ЕООД;
8. Решение № 266 от 24.07.2014 г. по т.д.№ 182/2014
г. по описа на ОС-Б.;
9. Изпълнителен лист № 52-ГО I от 24.02.2015
г, по т.д.№ 182/2014 г, по описа на ОС-Б.
10. Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 24.04.2007 г.;
11. Покана за доброволно изпълнение с изх. №
10000 / 04.03.2015 г, по изп. дело №20158040400186, по описа на ЧСИ Д. Н. с
рег.№804 на КЧСИ, с район - ОС Б.
12. Обявление
за публична продажба
на недвижим имот
по реда на ГПК
с изх.№25648/15.06.2015 г.;
13. Обявление
за публична продажба
на недвижим имот
по реда на ГПК
с изх.№25637/15.06.2015 г, по изп. дело № 20158040400186, по описа на ЧСИ Д. Н.
с рег.№804 на КЧСИ, с район - ОС Б.;
14. Счетоводен баланс на длъжника към 31.12.2014
г.;
15. Отчет за приходите и разходите на длъжника
към 31.12.2014 г;
16. Отчет за паричните потоци на длъжника за
2014 г.;
17. Справка за ДМА на длъжника за 2014 г;
18. Отчет за собствения капитал на длъжника за
2014 г.;
19. Приложение към ГФО на длъжника за 2014 г.
20. Счетоводен баланс на длъжника към 10.07.2015
г;
21. Списък на кредиторите на длъжника към
10.07.2015 г.-подписан от същия;
22. Справка за активите на длъжника към
10.07.2015 г;
23. Документ за внесена държавна такса в размер
на 250 лв., по сметка на ОС-В..
На 31.07.2015 г. е постъпила молба от "Ю.-07"
ООД, със седалище гр. С. и адрес на управление гр.С., район.., ул..., ЕИК..,
представлявано от управителя на дружеството А. С. гражданин на Република Л.
роден на ***год. в гр. Р. притежаващ паспорт № LV...,
издадена на 20.11.2009 год. от Паспортна служба Р. 1, с адрес:..." № гр. Р. Република Л., чрез адв. Д. В. от ВАК,със
съдебен адрес:***, офис адвокатска кантора „В.", тел.: ... с правно
основание: чл. 629, ал. 4 от ТЗ /л.57-60 от делото/.
Поддържа се ,че
на 23.07.2015 година с електронно писмо от ЧСИ Д. Н. рег. № 804 на КЧСИ и в
качеството на взискател по изп.дело № 201580400400186 по описа на ЧСИ Д. Н., "Ю...-07"
ООД получил за „Ю.-07" ЕООД копие на
Определение №69/22.07.2015 година по т.д. № 54/2015г. по описа на
Видинския окръжен съд, постановено по т.д. № 54/2015 година на ОС-В., с което
узнали за депозираната от „Е. Г.– Б." ЕООД молба с правно основание чл.
625 ТЗ.
В срок и на
основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ се иска да бъде конституиран "Ю.-07" ООД, със седалище гр. С. и
адрес на управление гр.С., район.. ул. .. ЕИК.., като кредитор на длъжника „Т."
ЕООД в производството по т.д. № 54/2015 година на ОС-В.
Качеството си на
кредитор на „Т." ЕООД молителят "Ю.-07" ООД – С. удостоверявал
със следните писмени доказателства:
1) Влязло в сила Решение № 266 от 24.07.2014 година постановено по
т.д.182/2014г. на БОС, по силата на което дружеството „Т." ЕООД, ЕИК.. е
осъдено да заплати на „Ю.-07" ООД, сумата от 567 324,30 евро -платена на
отпаднало основание цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот
от 24.04.2007 година, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 57 798.62
лева.
2) изпълнителен лист № 52ГО-1 от 24.02.2015
година по т.д. № 182/2014 година на БОС;
3) удостоверение от ЧСИ Д. Н. изх. № 32952 от
29.07.2015 година по изп.дело № 201580400400186 по описа на ЧСИ Д. Н. рег. №
804 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.Б..
Вземането на „Ю.-07"
ООД от „Т." ООД било в размер на 1 460 865.12 лв. КЪМ 29.07.2015 година.
Видно от
представеното удостоверение на ЧСИ Н., дружеството-длъжник не било извършило
никакви плащания на задълженията си по делото.
С настоящата
молба „Ю.-07" ООД заявява ,че е единственият и надлежен кредитор на
дружеството “Т.." ЕООД досежно описаното вземане по решението на БОС и
договора за продажба на недвижим имот от 24.04.2007 година. Твърди се ,че „Ю.-07"
ООД не е цедирало вземането си в полза на „Е. Г.–Б." ЕООД и че притежава
същото в пълен обем.
Иска се да бъде
конституирано „Ю..-07" ООД като
кредитор на „Т." ЕООД в производството по т.д. № 54/2015 година на
Видинския окръжен съд на основание чл.
629, ал. 4 от ТЗ.
Изразява се становище
по допустимостта на молбата на „Е.. Г.–Б."
ЕООД от 21.07.2015 година по чл. 625 от ТЗ ,като се поддържа ,че молбата е недопустима.Възразява се , че молителят
„Е. Г.– Б." ЕООД не притежава активна легитимация по настоящото дело, тъй
като не представя доказателство за извършено надлежно уведомяване на длъжника
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД като задължително условие за настъпване действието на
цесията и придобиване от цесионера качеството на кредитор спрямо трети лица по
смисъла на чл.99, ал. 4 от ЗЗД и като условие за валидно сезиране на съда с
молбата по чл. 652 от ТЗ.
Представеното от
молителя доказателство - уведомление от 02.02.2015 година по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не удостоверявало, че дружеството-длъжник е получило уведомлението за
извършената цесия.
Активната
легитимация на кредитора « Г.– Б.» ЕООД по чл. 625 от ТЗ се обосновавала от
дружеството с настъпилото действието на договора за цесия по отношение на трети
лица и длъжника, което действие, по аргумент на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД настъпвало от датата
на получаване от длъжника на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - 02.02.2015
година.
Иска се да се
прецени , че писменото доказателства - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от
02.02.2015 година съставлява документ с невярно съдържание както по отношение
на страните и тяхната представителна власт, така и по отношение на датата му.
В молбата си по
настоящото дело, на стр. 2-ра, абзац втори, молителят сочел: «За извършената
цесия длъжникът «Т.» ЕООД е уведомен от «Е. Г.– Б.» ЕООД със съобщение по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД на 02.02.2015 година, получено лично от управителя му Б. Б. Б.».Съотнесено
това твърдение и писмено доказателство към данните от ТР по партидата на «Т.»
ООД към 02.02.2015 година ставало ясно,
че този документ не е достоверен по отношение на страните и датите, указании в
него:
-дружеството «Т.»
ООД не било еднолично ТД, както е
написано в уведомлението; то ставало еднолично дружество с решение на «Е. Г.–Б.»
ЕООД от 23.03.3015 година, а било вписано като такова в ТР на 04.03.2015 година;
- към 02.02.2015 година Б. Б. Б. не бил
управител и представляващ «Т.» ЕООД.
Управител и представляващ «Т.» ООД към тази датата бил
Б. С. Б., който починал на 14.02.2015
година. Б. Б. Б. бил
назначен за управител с Решение
на едноличния собственик от 23.02.2015 година и е вписан като управител в ТР на
04.03.2015 година.
От горното
следвал изводът, че дружеството-длъжник не е получило уведомление по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия, респективно - цесията не била произвела
действие за трети лица, включително и съда.След като цесията не била произвела
действие за трети лица, липсвало надлежно сезиране на Видинския окръжен съд с
молбата по чл. 625 от ТЗ и производството
по отношение на молителят „Е. Г.– Б." ЕООД се явявало недопустимо, тъй
като същото дружество не доказвало качеството си на кредитор като абсолютна положителна процесуална
предпоставка по чл. 625 ТЗ.С оглед на горното се иска да се прекрати производството по делото по отношение на „Е. Г.–
Б. ЕООД като недопустимо.
Възразява се ,че
молителят „Е. Г.–Б. ЕООД няма качество
на кредитор на „Т." ЕООД по отношение вземането по сделката, обективирана
в представения договор за продажба на вземане (цесия) от 22.05.2014 година.
Тази сделка била недействителна и
симулативна. същата не носела достоверна дата, а договорът бил създаден
единствено за целите на настоящия процес. Лицето С. С.било издало декларация от
27.07.2015 година,в която описвал хронологията и времето на подписване на
договора за цесия от лицето С. С., което към този момент (април 2015 година) не
бил управител на дружеството-цедент,
нямал представителна власт и не можел да ангажира валидно волята на
дружеството.
Симулацията по
сделката по договора от 22.05.2014 година и нейната недействителност се
удостоверявала от следните факти:
Най-крещящият от
тях е този как молителят „Е. Г.-
Б." ЕООД искал да убеди съда
в това производство, че присъдено със съдебно решение лихвоносното вземане от
567 324,30 евро е продадено от кредитора-цедент на длъжника му (поради съвпадение на дружеството-цесионер с едноличния собственик на длъжника), за сумата
от 15 000 лева, платена в брой.
Лицето,
подписало договора за цедента – С. С. сочел, че договорът за цесията е сключен
на 28.04.2015 година, към която дата той не бил управител на „Ю..-07" ООД
и не можел валидно да задължи цедента, при обстоятелства, за които това лице
свидетелствало в декларация от 27.07.2015 година ;
До 23.02.2015
година включително и към датата на твърдяната цесия от 22.05.2014 година, съдружници
в „Т." ООД,
ЕИК.. били „Е. Г.– Б." ООД
с дялово участие от 70 % от капитала и Б. С. Б. с дялово участие от 30 % от
капитала, а управител на дружеството бил Б. С. Б..Управителят и съдружник Б. С.
Б. бил починал на
14.02.2015 година, за което е съставен акт за смърт № 0168/14.02.2015 година на
2-ро кметство, гр. Б..„Е. Г.-Б." ЕООД било взело решение да придобие
дяловете на починалия съдружник с протокол-решение от 23.02.2015 година и станало
едноличен собственик на капитала на длъжниковото дружество „Т." ЕООД,
което обстоятелство било вписано по партидата на „Т." ЕООД в ТР на
04.03.2015 година.
На 04.03.2015
година била вписана и промяна в управлението на „Т. ЕООД. като за управител на
дружеството бил назначен синът на починалия съдружник Б. С. Б.– Б. Б. Б., ЕГН **********.
Исковата молба
по т.д. № 182/2014 година на БОС била депозирана на 09.04.2014 година. С влязло
в сила Решение № 266 от 24.07.2014 година, постановено по т.д. 182/2014г. на
БОС, дружеството „Т." ЕООД, ЕИК.. било осъдено да заплати на „Ю.-07"
ООД сумата от 567 324,30 евро (петстотин шестдесет и седем хиляди триста
двадесет и четири евро и тридесет евроцента), получена на отпаднало основание -
по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
24.04.2007 г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на
09.04.2014 г. до окончателно изплащане, а също и съдебно-деловодни разноски в размер
на 57 798,62 лева (петдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки).С издадения по това дело изпълнителен лист кредиторът
„Ю.-07"ООД бил образувал
изпълнително дело № 201580400400186 по описа на ЧСИ Д. Н., рег. № 804, с район
на действие Окръжен съд - гр.Б., срещу длъжника „Т.." ЕООД.
С покана за
доброволно изпълнение с изх. №1000 то 04.03.2015г., получена от длъжника на
06.03.2015г. по изпълнителното дело № 186/2015 година на ЧСИ Д. Н. дружеството
«Т.» ЕООД било уведомено, че взискател по изпълнителното дело е «Ю..-07»
ООД.Ако и да е знаело за цесията, дружеството-длъжник, вместо да оспори
качеството на взискател на «Ю..-07» ООД по реда на ГПК, предприело множество
действия и опити да осуети изпълнение върху имуществото си, като депозирало
множество жалби, както и искания до Бургаски Апелативен съд и до Бургаски
окръжен съд и пр., в които сочело, че взискател по изпълнителното дело № 186/2015
година на ЧСИ Д. Н. и кредитор на вземането по решението на БОС е именно «Ю.-07»
ООД.
Уведомлението до „Т.." ЕООД изхождало от
цесионера. а не от цедента, поради което същото не било произвело действието си
по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърдяното от
цесионера упълномощаване в чл. 4 от договора не било редовно, след като С. С. подписал
договора за цесия, не бил управител на дружеството-цедент. Упълномощаването в
т. 4 от договора не било произвело правно действие. Отделно, упълномощаването
по този ред (с клауза в договора) не носело достоверна дата, следователно и не
се доказвало от цесионера, че упълномощаването е направено от лице, имащо
представителна власт да представлява дружеството-упълномощител, което учредява
представителна власт. Оспорва се упълномощаването на цесионера „Е. Г.– Б."
ЕООД за съобщаване на цесията на длъжника.
Задължителната
съдебна практика / Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI. 1954 г., ОСГК,
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./
приемала, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от
деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор като съобщението, направено
от цесионера, нямало такова действие. Законът и съдебната практика по
цитираната разпоредба /включително решения на ВКС по чл. 290 от ГПК/ сочели, че
валидно уведомяване на длъжника за извършена цесия можел да направи единствено
цедента, като уведомяването от цедента имало за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане било
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента),
напълно логично било въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Ето защо, правно релевантно за действието на цесията било единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и
съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор), освен при изрично
пълномощно с достоверна дата, каквото в случая липсвала.
Друг факт,
свидетелстващ за недействителност на сделката по договора от 22.05.2014
година, бил този, че прехвърленото
вземане в патримониума на «Е.. Г.– Б.» ЕООД не било отразено нито в
дружеството-цедент,нито в дружеството-цесионер.
Видно от баланса
на «Е. Г.– Б.» ЕООД за 2014 година, публикуван в ТР, това дружество нямало
никакво счетоводно вземане на сума от 567 324,30 евро. Не разполагало и с парични средства, за да плати
дори цената по цесията от 15 000 лева.
Нямало и
издадена фактура по сделката от 22.05.2014 година.
Настоящото
производство било пореден опит да се осуети иначе надлежно изпълнение на влязъл
в сила съдебен акт по издадения в полза на „Ю.-07" ООД изпълнителен лист
по т.д. № 182/2014 година на БОС, след поредица неуспешните такива пред БОС и
БАпС.
С. Х. С. в
саморъчно написана декларация от 27.07.2015 година твърдял, че е заплашван с физическо насилие,
като бил принуден да извърши действия по подписване на 28.04.2015 година при
срещата при нотариуса всички документи във връзка с цесията, като бил подписал
на тази дата изготвената декларация за потвърждаване на цесия (единственият
документ с достоверна дата), едновременно с подписването и на договора за
цесия, и на разписката за получена цената на цесията, които били антидатирани.
Възразява се, че
договорът за цесия от 22.05.2014г. е нищожен, като сключен при липса на воля и
съгласие на цедента, която воля С. не могъл да изрази към датата на сключването на
договора. Възразява се, че договорът за цесия е евентуално недействителен по смисъла
на чл. 27 от ЗЗД, като сключен със заплаха, при крайно неизгодни условия.
Възразява се, в евентуалност, че е нищожен поради липса на предмет - чл. 26,
ал. 2, предл.1 от ЗЗД, поради отсъствие на изискуемост и ликвидност на
вземането към момента на цедирането му.
Иска се да се
прекрати производството по молбата на първоначалния кредитор поради
недопустимост на иска или да се отхвърли като неоснователна.
С определение от
30.09.2016 г. кредиторът „Ю..-07“ООД е присъединен като кредитор на основание
Чл.629 ал.4 ТЗ /б.79 от делото/. Съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, към която препраща специалния закон - чл.
613а ТЗ на обжалване с частни жалби подлежат само преграждащите по-нататъшния
ход на делото и тези, за които това е изрично уредено в закона. Определението
на съда, с което на основание чл. 629,
ал. 4 ТЗ се конституира присъединен кредитор в производството по откриване на
производство по несъстоятелност не попада в нито една от двете категории и
следователно не подлежи на обжалване с частна жалба / Определение
№ 339 от 30.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1382/2016 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Б. Б./.
Ответникът не е
взел становище по иска.
След като взе
предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
С Решение № 266 от 24.07.2014 година,
постановено по т.д. 182/2014г. на Бургаския окръжен съд по искова, депозирана на 09.04.2014 година.,
дружеството „Т." ЕООД, ЕИК.. е осъдено да заплати на „Ю..-07" ООД
сумата от 567 324,30 евро (петстотин шестдесет и седем хиляди триста двадесет и
четири евро и тридесет евроцента), получена на отпаднало основание - по
развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
24.04.2007 г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на
09.04.2014 г. до окончателно изплащане, а също и съдебно-деловодни разноски в
размер на 57 798,62 лева (петдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем
лева и шестдесет и две стотинки).
С издадения по
това дело изпълнителен лист кредиторът „Ю.-07"ООД бил образувал изпълнително дело №
201580400400186 по описа на ЧСИ Д. Н. рег. № 804, с район на действие Окръжен
съд - гр.Б., срещу длъжника „Т. ЕООД.
С влязло в сила
определение №146/04.05.2015 г. на Апелативен съд-Б. по ч.т.д.№107/2015 г.
/л.231-234 от делото/ издаденият изпълнителен лист е обезсилен ,тъй като
решението не било влязло в сила.
По делото са
назначени единична и тройна съдебно-счетоводни експертизи.Дават заключение ,че
сумата на краткотрайните активи включва статиите по раздел В Краткотрайни
активи, намалена със сумата от група V Разходи за бъдещи периоди от актива на
баланса.При изчисляване на коефициента на бърза ликвидност сумите, които следва
да се поставят в числителя на този показател, са взети от актива на баланса,
раздел В Краткотрайни активи, група II Краткосрочни вземания, плюс група III
Краткосрочни инвестиции, плюс група IV Парични средства.
Единичната
експертиза и тройната експертиза дават заключение ,че коефициентът на обща
ликвидност ,коефициентът на бърза
ликвидност,коефициентът на незабавна ликвидност
и коефициентът на абсолютна ликвидност са
нула.Дава се заключение ,че
предприятието няма краткосрочни вземания и налични парични средства, с
които да покрие задълженията си към кредиторите, затова и коефициентите за
ликвидност са отрицателни, а същевременно има краткосрочни задължения, което
води и до отрицателните показатели.
Тричленната експертиза сочи отрицателен коефициент на
финансова автономност /-0,47/ ,коефициент на задлъжнялост 2,08 и отрицателни
коефициенти на рентабилност на приходи от продажба,коефициент на рентабилност
на пасивите и коефициент на рентабилност на активите.
Прави се извод,че дружеството Т.т ЕООД няма възможност чрез
собствения си капитал и печалбата да поеме текущите си задължения, че дружеството
е свръхзадлъжняло и декапитализирано, без възможност да обслужва текущите си
задължения, които са посочени в баланса на предприятието.
Стойността на
дълготрайните активите на дружеството към датата на завеждане на исковата молба
за обявяване в несъстоятелност се изчислява на 899 493.53 лв.
Експертизата
прави извод, че дружеството не разполага с краткотрайни активи, които да
покрият разходите по производство на несъстоятелност.
И първоначалниат ищец ,и присъединеният
кредитор са представили доказателства за извършено уведомяване по реда на чл.
78, ал. 1 ДОПК. Прилагането на доказателства за извършено уведомяване по реда
на чл. 78, ал. 1 ДОПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, съответно чл. 626 ТЗ, и за образуване на
делото по несъстоятелност - чл. 78, ал. 2 ДОПК. Съдът по несъстоятелност е
длъжен да следи служебно за представяне на посочените в чл. 628, ал. 3 ТЗ във
вр. с чл. 78, ал. 1 ДОПК доказателства, тъй като наличието им е от значение за
допустимостта на производството по несъстоятелност и на решенията по чл. 630 ТЗ
и чл. 632 ТЗ. Аналогично задължение има и въззивният съд, сезиран с въззивна
жалба срещу решението по чл. 630 ТЗ, съответно чл. 632 ТЗ /в този смисъл Решение
№ 53 от 28.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 920/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Б. Й./.
При така
установената фактическа обстановка Съдът
приема за установено от правна страна следното :
За да бъде
открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на
кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742
от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата,
посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2
от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално
да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
Налице е
трайноустановена практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно
финансово състояние на длъжника и състоянието на неплатежоспособност следва да
се прецени от съда въз основа на цялостен анализ на доказателствата за
икономическото състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си
задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението.
От значение за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на длъжника да
изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за
определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е
бързоликвидно, като освен показателите за ликвидност, съдът може да обсъди и
други, обуславящи финансовото състояние на търговеца - коефициентите на
финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите следва да
се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството - за влошаване или
за подобряване, съобразно балансите за съответните години. Началната дата на
неплатежоспособността съдът следва да определи, като съобрази общото
икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на
спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-старото
непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и момента,
когато е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за
долустоящите съдебни инстанции: Р. № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на
I т. о.; Р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о.; Р. №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на I т. о.; Р. № 54/08.09.2014 г. по
т. д. № 3035/2013 г. на II т. о.; Р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г.
на I т. о.; Р. № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на II т. о.
В настоящия случай са налице предвидените
от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището
на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ писмена молба до съда за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция
за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано
с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В
конкретния случай, съдът е сезиран с молба от кредитор присъединен
кредитор, който се явяват легитимирани лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за
откриване на производството - длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда
следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.В
конкретния случай паричното задължение на длъжника произтича от разваляне на
търговска сделка. Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е
обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява
своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника.
Търговски са сделките, сключени от
търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и
абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от
качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на
търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички
случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или
за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително
и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското
право.
Съдът, като взе предвид изложеното по-горе
и го съобрази с обстоятелството, че страните по посочения по-горе договор са търговски дружества, намира, че е налице
субективният критерий за квалифициране на една сделка като търговска. Разваленият
договор е и абсолютна търговска сделка по смисъла на Чл.1 ал.1 т.14 от Търгавския закон.
В случая вземането на „Ю..-07“ООД ,както се посочи по-горе, произтича от
разваляне на търговска сделка.Вемането не се оспорва от ответното дружество.С оглед
на това съдът приема, че е налице активна процесуална легитимация присъединения кредитор
да поиска откриване на поризводство по несъстоятелност за ответното
дружество.
В хода на
производството е иницииран правен спор между първоначалния ищец и присъединения
кредитор относно принадлежността на вземането- присъединеният кредитор „Ю..-07“ЕООД
твърди ,че е титуляр на вземането въз основа на влязло в сила съдебно решение,докато
„Е. Г.-Б.“ЕООД твърди ,че вземането е негово въз основа на цесия с цедент
присъединеният кредитор „Ю..-07“ЕООД.Присъединеният кредитор „Ю..-07“ЕООД от
своя страна твърди ,че цесията е недействителна поради насилие и липса на
уведомление от страна на първоначалния кредитор.Страните са изложили подробни
доводи в подкрепа на своите твърдения и са представили множестно писмени и
гласни доказателства.
Видинският
окръжен намира ,че не следва да се произнася относно принадлежността на
вземането ,тъй като предметът на производството е очертан в разпоредбата на
Чл.630 ал.1 ТЗ и Чл.631 ТЗ /наличието на
неплатежоспособност,респ.свръхзадълженост,първоначалната дата на
неплатежоспособността,дали затрудненията на длъжника са временни ,разполага ли
той с имущество ,достатъчно за покриване на задълженията без опасност за
интересите на кредиторите и пр./.Производството няма за предмет вземанията на
кредиторите и изразените в тази насока
правни доводи в мотивите на съда обслужват само производството по Чл.630 ГПК и
не формират сила на пресъдено нещо относно съществуването на тези вземания и
техния титуляр .В този смисъл е и задължителната практика на ВКС.Така например
в Определение № 747 от 10.10.2016 г. на
ВКС по т. д. № 164/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т. В. се
казва :“...предмет на спора, а следователно и предмет на силата на пресъдено
нещо на решението, постановено по молба за откриване на производство по
несъстоятелност, е състоянието на неплатежоспособност, респ. на
свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото
вземане. Правото на ответника да заяви всички
свои възражения срещу твърдяното вземане е насочено само към оборване
материалноправната легитимация на молителя. В този смисъл е и практиката на
ВКС, Търговска колегия.“
В разглеждания случай безспорно се
установява от събраните доказателства, че ответникът има изискуеми парични
задължения към кредитор , които не е
платил. В тежест на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към
кредитори, което не е сторено в производството. Ответникът, който носи
доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за
извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по
аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По делото не се установява плащане на
изискуеми задължения на ответното дружество ,произтичащи от разваления договор.
По изложените съображения, съдът намира за
доказано, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.
608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични
задължения по търговски сделки.Ответникът е и в състояние на свръхзадълженост
по смисъла на Чл.742 ал.1 ТЗ ,тъй като ,видно от зеключението на вещите
лица,,имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Следва да се приложи в случая презумпцията
на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, по силата на която неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията.
След съвкупен анализ на посочените по-горе
доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на
ответното дружество. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че ответното дружество е в нестабилно финансово
състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения, които не са
обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в
срок. Установените неплатени задължения на дружеството ,свързани с търговската
му дейност, съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното
дружество да не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим
характер.
До този извод
води анализът на заключенията на вещите лица:
Тройната
експертиза е систематизирала показателите за ликвидност, финансова автономност
и задлъжнялост в табл. 4.Показателите за ликвидност изразяват способността на
предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи, в които не се включват разходите за бъдещи периоди. Показателите за
ликвидност се определят като коефициенти, при изчислението на които се
съпоставят активи и задължения.Базовата величина, ползвана за намиране на отделните
коефициенти, е различна -краткосрочни задължения и текущи задължения.
Единичната
експертиза и тройната експертиза дават заключение ,че коефициентът на обща
ликвидност ,коефициентът на бърза
ликвидност,коефициентът на незабавна ликвидност
и коефициентът на абсолютна ликвидност са
нула.Показателите за ликвидност отразяват възможностите на предприятието да
покрие задълженията си в даден момент, обикновено балансова дата. Особено
показателен от тази гледна точка е коефициентът за абсолютна ликвидност, който
характеризира платежоспособността на предприятието, при положение че падежите
на текущите задължения са близки до балансовата дата. Коефициентите на обща и
бърза ликвидност за този момент дават твърде условна оценка за
платежоспособността на предприятието, защото в техните елементи има вероятност
да са включени много бавноликвидни или даже трудноликвидни активи .При
съпоставянето на определени активи с краткосрочните или текущите задължения е
нормално да се получи коефициент около единица. Ако коефициентът е под единица,както
е в случая, т.е. сумата на задълженията към датата на баланса е по-голяма от
средствата, с които следва да се покрие. Желателно е коефициентите за
ликвидност да превишават единица, което означава, че предприятието разполага с
повече краткотрайни активи от задълженията му към балансовата дата. При тези
условия, степента на риска предприятието да изпадне в състояние на невъзможност
за посрещане на задълженията си, е твърде малка. От данните посочени заключението
на вещите лица по тройната експертиза, е видно, че предприятието няма
краткосрочни вземания и налични парични средства, с които да покрие
задълженията си към кредиторите затова и коефициентите за ликвидност са
отрицателни, а същевременно има краткосрочни задължения, което води и до
отрицателните показатели.
Свързани с
показателите за ликвидност са и показателите за финансова автономност. Те
характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от
кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния
баланс задълженията към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни
пасиви, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към банките
кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към
персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци,
към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни
осигурителни вноски, приходите за бъдещи периоди и други. В случаите, когато
коефициентът на финансова автономност е под единица,както е в настоящия случай,
е налице превишение на задълженията
спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно
обезпечени с имуществото на предприятието и обратно.
Коефициентът на
задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от своите
кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е под
единица и показва колко задължения са отчетени на един лев собствен капитал.
Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова независимостта на предприятието
от външни източници на средства е по-голяма.В случая коефициентът е 2,08 .
Вещите лица са
категорични ,че дружеството Т. ЕООД няма възможност чрез собствения си капитал
и печалбата да поеме текущите си задължения,че дружеството е свръхзадлъжняло и
декапитализирано, без възможност да обслужва текущите си задължения, които са
посочени в баланса на предприятието.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
Нито
първоначалният ищец,нито присъединеният кредитор сочат конкретна начална дата
на неплатежоспособността.Непосочването на конкретна начална датата на
неплатежоспособността на търговеца - длъжник от страна на молителя не води до
неяснота на претендираното искане. Затова и липсата му не се явява порок,
релевантен за редовността на молбата по чл. 625 ТЗ, нито сама по себе си се
отразява на допустимостта на заявено за първи път искане на
надлежна страна в процеса за
определяне на друга конкретна начална дата /Решение № 56 от 10.09.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3057/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А./. Несъстоятелността,
уредена по действащото законодателство като производство за универсално
принудително изпълнение е преди всичко граждански процес, в частност
-изпълнителен процес и по силата на изричната разпоредба на чл. 621 ТЗ
субсидиарно приложими в производството по несъстоятелност, при липса на
специални правила, са нормите на ГПК.Следователно, при отсъствието на специални
разпоредби в гл. IV "Несъстоятелност" относно необходимото съдържанието
на молбата по чл. 625 ТЗ, извън въведените с чл. 628, ал. 2 и ал. 3 ТЗ
задължителни изисквания, вкл. с оглед предвидените в специалната норма на чл.
621а ТЗ, за съответно приложими следва да се приемат процесуалните разпоредби
на общото исково производство, включващи и чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК на
р. I, гл. ХIII ГПК.Това означава, че преценката за редовността на молбата по
чл. 625 ТЗ, следва да се извърши с оглед на визираните реквизити по чл. 127,
ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, но при отчитане на особения и предмет и на
обстоятелството, че начална дата на неплатежоспособността на длъжника е
задължителен елемент от решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Поради това, при констатирано наличие на състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост по см. на чл. 742, ал. 1 ТЗ, съдът
всякога е задължен да определи същата въз основа на анализ на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо от заявената или
твърдяната от страните в хода на производството дата. Съобразено обстоятелството,
че именно върху определената от съда начална датата на неплатежоспособност,
настъпват и правните последици на влязлото в сила решение, с което искането е
уважено и формираната от него сила на пресъдено нещо се разпростира спрямо
всички, вкл. неучаствалите в производството кредитори, дава основание да се
приеме, че непосочването на конкретна начална датата на неплатежоспособността
на търговеца - длъжник от страна на молителя не води до неяснота на
претендираното искане.
Съгласно задължителната
практика на ВКС, изразена в решения: №
64 от 23.03.2010 г., по т. д. № 959/2009 г. на II т. о., № 115/25. 06.2010 г.,
по т. д. № 169/2010 г. на II т. о., № 90/20.07.2012 г., по т. д. № 115/2011 г.
на I т. о. и др. началната дата на неплатежоспособност се определя с оглед на
цялото икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на
съдебното решение, а не само с оглед на последното извършено плащане от същия
към определен кредитор или кредитори.
След анализ на събраните
по делото доказателства на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца
съдът намира ,че следва да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността датата 10.04.2009 г.Видно от решение №266 от
24.07.2014 г. по т.д.182 по описа за 2014 г.на Окръжен съд-Б. ,вземането на
кредитора „Ю..-07“ООД произтича от разваляне на предварителен договор по реда
на Чл.87 ал.1 ЗЗД ,считано от 10.04.2009 г.,поради което съдът и определя за начална дата на неплатежоспособността датата 10.04.2009 г.От материалите по делото
не може да се направи извод за наличието
на друго изискуемо вземане срещу длъжника ,сочещо на друга начална дата на
неплатежоспособността.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ВРЕМЕННИЯ СИНДИК И ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи
временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на
дружеството следва да бъде назначен адв.И. С. А. , вписана в Списъка на лицата,
които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност
по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва
да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 700 лева, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на
кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от
длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на
временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради
това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 16.12.2016 г. от 11 часа в Съдебната палата на
Видинския окръжен съд , в залата за провеждане на съдебните заседания ,която ще
бъде указана в деня на събранието на кредиторите върху таблото за съобщения на
Видинския окръжен съд и върху вратите на съдебната зала с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на
комитет на кредиторите.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на кредиторите на „Ю..-07“ООД и „Е. Г.– Б." ЕООД, с ЕИК.. със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к.1606, район „..., ул....
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон Видинският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „Т." ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул..., представлявано от Б. Б. Б. – управител с начална дата на
неплатежоспособността 10.04.2009 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Т."
ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул..., представлявано
от Б. Б. Б. – управител поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнелост.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на длъжника адв.И.
С. А. ,вписан в Списъка на лицата,
които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност
по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик в
размер на 700 лева месечно, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на
временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от
настоящето решение.
ОПРЕДЕЛЯ
ДАТА НА ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ което следва да се проведе на 16.12.2016
г.от 11 часа в Съдебната палата на Видинския окръжен съд , в залата за
провеждане на съдебните заседания ,която ще бъде указана в деня на събранието
на кредиторите върху таблото са съобщения на Видинския окръжен съд и върху
вратите на съдебната зала с дневен ред
по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3.
Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския
регистър.
ОСЪЖДА на
„Т. ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул..., представлявано
от Б. Б. Б. – управител ДА ЗАПЛАТИ на „Ю..-07“ООД и на „Е. Г.– Б." ЕООД, с ЕИК... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к.1606, район ..", ул..., направените по делото разноски в размер на по 250
лв.за държавна такса за присъединяване като кредитор .
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
ДА
СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: