Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2019
г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и седми март Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 230 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Ж.Г.Д. срещу Д.К.В.. Ищецът твърди, че ответникът по
делото Д.К.В. бил признат за виновен с влязло в сила Определение от 29.11.2018
г. по НОХД № 2412 по описа за 2018 год. на Районен съд – гр. Стара Загора, с
което било одобрено споразумение, за това че на 21.03.2017 г. в гр. Стара
Загора причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на
лява скулна кост с наличие на хемосинус. По време на възстановителния период от
нанесените телесни увреждания, който траел около два месеца, Ж.Д. изпитвал
интензивни болки при ходене, говорене и хранене. Бил принуден да приема само
течни, пасирани храни, поради невъзможност да дъвче. Отслабнал с около 6
килограма. Носел тъмни очила, за да скрие белезите по лицето си, чувствал се
унизен. Заплатил на адвокат сумата от 1000 лева – адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по ДП №…….17 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора
/прокурорска преписка № 1189/2017 г. по описа на РП – Стара Загора/. Счита, че
така описаните имуществени и неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от причиненото му увреждане и следва да бъдат възмездени.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди Д.К.В., ЕГН ********** да заплати
на ищеца Ж.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 21.03.2017г., до окончателното им изплащане
и сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, предизвикани от
нанесената му средна телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането — 21.03.2017г., до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Д.К.В.. Взема
становище за допустимост и неоснователност на исковете. Счита, че искането за
заплащане на претендираните от ищеца имуществени вреди е изцяло неоснователно,
като излага подробни съображения за това. По отношение заплащането на
претендираните от ищеца неимуществени вреди, счита, че претендираният размер е
твърде завишен. Претендира съпричиняване от страна на ищеца, тъй като към
момента на инцидента Д. бил употребил алкохол и предизвикал със своето
поведение извършването на деянието.
Моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди и да отхвърли
частично предявения такъв за неимуществени вреди.
В
открито съдебно заседание ищецът – редовно призован – се явява лично. Поддържа
исковата молба и моли съда исковете да бъдат уважени в цялост. Ответникът също се
явява, поддържа отговора си и моли искът за имуществени да бъде отхвърлен
изцяло, а този за неимуществени – частично.
На
база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът
намира за установено следното: не се спори, а и от приложеното към настоящото
н.о.х.д. 2412/2018 г. на РС – Стара Загора се установява, че със сключено
споразумение от 29.11.2018 г. ответникът е бил признат за виновен в това, че на
21.03.2017 г. в гр. Стара Загора причинил на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява скулна челюст с наличие на хемосинус, при
което било затруднено дъвченето и говоренето за срок, по-дълъг от 30 дни, като
му е наложено съответно наказание.
По
делото е представено заверено копие от договор за правна защита и съдействие от
17.04.2018 г., от който е видно, че ищецът е заплатил сумата от 1000 лева –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по досъдебно
производство № 264.
Част
от приложеното към делото досъдебно производство № … г. е назначената по него
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на 21.03.2017 г. Ж.Д.
е получил счупване на лява зигоматична кост, хемосинус в ляво, кръвонасядане по
клепачите на лявото око, кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница,
кръвонасядане и оток по лява скулна област, кръвонасядане по вътрешния нос,
кръвонасядане по дясното бедро. Счупването на лявата скулна кост представлява
счупване на челюст, като при правилно протичане на оздравителния процес ще е
необходим период от около 1,5-2 месеца.
Като
свидетел по делото е разпитана Д. Ц. Фи.. Заявява, че живее на семейни начала с
ищеца. Вечерта на процесната дата той се прибрал в дома им, като цялата лява
страна на лицето му била синя. Дълго време бил травмиран и унижен, не можел да
спи. Болките му били много силни. Приемал обезболяващи. Първата вечер не можел
да се храни. Ищецът и свидетелката купили пасатор, за да може да поема течна
храна – крем супи. Тя му приготвяла храната за работа, в буркан. Ищецът се
върнал на работа на следващия ден въпреки болките, тъй като имал нужда от пари.
Болките продължили над 20 дни, започнали да намаляват някъде на 15-ия ден.
Течна храна поемал над 20 дни. Отслабнал над 4 кг. Много трудно преодолял
случилото се психически. Събуждал се нощно време. Когато излизали навън си слагал
очила и шал на врата. Не контактувал с хора, докато синините не започнали да
отшумяват. Около 15 дни, почти 2 седмици бил доста надут и син.
От
свидетелските показания на Г. П. Г. се установява, че същият работел на едно и
също място със страните по делото. На 21.03.2017 г. били на работа. Ответникът
поискал Б. – общ работник в предприятието – да му подаде материали. Ищецът не
пуснал Б. и не му дал материали, за да ги даде на ответника. Д. и В. се
скарали, В. слязъл от скелето, на което бил качен и ударил Д.. Скарали се,
защото ищецът не пуснал Б. да му качва материали. Д. не изглеждал пиян и
агресивен, с нищо не бил обиждал ответника. Отишъл до намиращ се в близост
фургон, в който работниците по принцип се хранели, окото му било подуто. На
следващия ден бил на работа. Бил подут, с очила и странял от колектива. Не
желаел да говори за инцидента. Било му неудобно. Хранел се само със супи, които
си носел сам. Работодателят не осигурявал храна на работниците си, те сами си
носели. По време на обяда същия ден работниците употребили алкохол, за което им
била наложена 50 лева глоба. Ищеца по принцип пиел бира на обяд. След инцидента
около месец странял повече от колектива. Било му неудобно, като понякога не се
хранел във фургона.
По
делото като свидетел е разпитан и К. Н. Я.– работник към същия работодател.
Заявява, че знае за инцидента. Случил се преди около 2 години. Предишен ден имал
конфликт с друг колега – свидетеля Г. Г.. Ищецът разбрал за това и в деня на
конфликта започнал да ругае. Опитвал да ругае срещу свидетеля, но тъй като по
думите на свидетеля бил пиян и не можел да разпознае хората между 5 и 6 етаж на
скелето. Намирал се долу. Ответникът тръгнал надолу по скелето, като свидетелят
го последвал. В един момент видял, че Ж.Д. бил паднал на земята. Д.В. му подал
ръка и започнал да се извинява. След инцидента Д. спрял да ругае и също се
извинявал. Свидетелят твърди, че на обяд работниците се хранели във фургон,
като всеки си носел храна. Ищецът се хранел с всички преди и след инцидента.
Нямало промяна. Всеки обед и следобед на обекта се употребявал алкохол.След
инцидента окото на ищеца било посинено. Той употребявал обидни думи, псувал. Ответникът
му казвал от скелето да спре. Преди да стане инцидента, същият се обадил на свой
началник, но той му казал, че не може да говори по телефона в този момент.
Съдът
счита, че така представените гласни доказателства следва да се приемат с
доверие. Същите са вътрешно и взаимно безпротиворечиви в по-голямата си част.
Противоречието по отношение на това дали ищецът е обиждал ответника, не е
съществено за предмета на делото, особено доколкото свидетелите-очевидци
заявяват, че между страните е имало пререкание преди инцидента.
На
база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, деликтната отговорност възниква на основата на фактически
състав, включващ в себе си противоправно деяние, вреди, пряка причинно-следствена
връзка между двете и вина. В случая със сключеното по н.о.х.д. 2412/2018 по
описа на РС – Стара Загора е установено, че на 21.03.2017 г. Д.В. е причинил на
Ж.Д. счупване на лява скулна кост с наличие на хемосинус, което представлява
счупване на челюст. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК това споразумение има
последиците на влязла в сила присъда и според чл. 300 ГПК се ползва със
задължителна за гражданския съд сила по отношение на авторство, противоправност
и вина на дееца, т.е. три от общо петте факта на посочения фактически състав. По
отношение на иска за заплащане на сторените имуществени вреди, обаче е налице постоянна
практика на ВКС, обективирана в Решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1049/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5091/2015 г., IV г. о., ГК и др., според която отговорността за разноски е
обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди защото обхваща
само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само
по висящ процес и не може да се търси в отделно производство. Облигационните
отношения могат да бъдат договорни или извън договорни – деликтни или за
неоснователно обогатяване. Няма как обаче облигационно отношение да произтича
едновременно от договорен и извъндоговорен източник. В случая сумата от хиляда
лева, заплатени от ищеца е основана на сключения договор за правна защита и
съдействие, т.е. на договорен източник и не е възможно тази сума да се
претендира като вреда на деликтно основание. Настоящият състав не счита, че
тази сума представлява вреда, нито счита, че тя е дадена в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние на ответника. Поради това този иск се явява
изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За
предявения иск за неимуществени вреди, видно от свидетелските показания, е
налице пряка причинно-следствена връзка между тяхното настъпване и деянието на
ответника. Този иск се явява доказан по основание, като на преценка подлежи
единствено размерът на обезщетението, във връзка с който съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение
– по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер
са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания и др. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки
и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора. Видно е
както от свидетелските показания, така и от приложената към досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, че периодът на възстановяване на
ищеца е бил между 20 дни и един месец. Съдът споделя направеното от
свидетелката Ф. уточнение, че за този период е протекло физиологичното
възстановяване на ищеца, но психологичното – притеснение, унижение и дори
неприятно чувство на болка, са продължили по-дълго време от това. Споделя и
приема за доказано също и обстоятелството, че ищецът се е чувствал засрамен от
външния си вид, ограничил е социалните си контакти и е закривал лицето си с
шал. За известно време е преминал на течна храна – диета, която не му е била
достатъчна, отслабнал с над 4 килограма и сънят му е бил нарушен. От друга
страна, по делото се установи, че нанесената от ответника телесна повреда е била
в резултат от възникнало между страните пререкание по работно време. В тази
връзка показанията на свидетеля Янков, съдът счита за допустими и кредитира с
доверие. Константна е практиката на ВКС – така например Решение № 105 от
6.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2016 г., IV г. о., че влязлата в сила
присъда, в случая споразумение, се ползва със сила на пресъдено нещо единствено
за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправ-ните последици от конкретното
деяние, но само по въпросите дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да
бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства
/ напр. - за съпричиняване на вредите, за размера на приноса на пострадалия, за
солидарната отговорност на повече лица, причинили увредата и др./ подлежат на
доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са
събирани доказателства в хода на наказателното производство. Като се вземе предвид,
че свидетелят Г. също посочва в своите показания, че страните са се скарали,
съдът приема за доказано възражението на ответника за наличие на съпричиняване.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и наличието
на съпричиняване, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 4000 лева. До тази
сума искът за присъждане на неимуществени вреди е основателен, а за сумата над
нея до предявения размер от 8000 лева е недоказан и следва да се отхвърли.
Искът
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловен от исковете за увреждане и
също се явява доказан по основание. По силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът по
деликтна отговорност се смята в забава от деня на извършването на деянието,
като не е необходима покана.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 160 лева.
Направеното от ищеца искане за присъждане на разноски е основателно и доказано
за сумата от 1200 лева. Представен е договор за правна защита и съдействие, в
който е записано, че посочената сума е заплатена в брой. В съответствие с
тълкувателната практика договорът има характера на разписка и тези разноски са
доказани. Съответно с уважената част от исковете, ответникът трябва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 533,33 лева – разноски в производството.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.К.В., ЕГН **********,***, да заплати на Ж.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4000 (четири хиляди) лева – главница,
представляваща обезщетение за претърпените от Ж.Г.Д. неимуществени вреди от телесно
увреждане, реализирано на 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата над 4000 (четири хиляди) лева до предявения
размер от 8000 (осем хиляди) лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ж.Г.Д. с п.с. срещу Д.К.В. с п.с. иск на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 (хиляда) лева – главница, представляваща обезщетение за
претърпените от Ж.Г.Д. имуществени вреди от телесно увреждане, реализирано на 21.03.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Д.К.В. с п.с., да заплати на Районен съд – Стара Загора, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата от 160 лева – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА
Д.К.В. с п.с., да заплати на Ж.Г.Д. сумата от 533,33 лв. (петстотин тридесет и
три лева и тридесет и три стотинки) – разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на
Глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: