№ 19585
гр. *****, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Г. К. Г.А Гражданско дело № 20221110138516
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане
на сумата от 346,44 лв., представляваща суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по полица № 440120271002519 за щети по л.а. „Рено“, модел
„Модус“, с ДК № *********, собственост на А.С.Ф., причинени при ПТП на 13.06.2021 г.,
около 17:00 часа в гр.*****, при движение по ул. ******** до пресечката с ул. ******,
където Д. Ф., като водач на увреденото ППС попада в необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно, включващо и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със
законната лихва за периода от 18.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско”
и във връзка с образувана щета № 44012132117003, образувана във връзка с горепосоченото
ПТП е заплатил сумата от 331,44 лв. – по банковата сметка на автосервиза, извършил
ремонта. Твърди, че отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът ***********, предвид
неизпълнение на задълженията му по чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДП и ангажиране на гаранционно-
обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. Ответникът бил канен с регресна покана да
възстанови заплатената сума, както и ликвидационни разноски, но не постъпило заплащане,
което и продиктувало правния му интерес от предявяване на иска. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *********** е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявеното вземане. Твърди, че са недоказани твърденията
на ищеца относно причината за процесното ПТП и механизма на същото, като посочва, че
на територията на СО не съществува ул. ********. Посочва, че не е представен Протокол за
ПТП. Оспорва наличието на дупка на процесния пътен участък. Ако съдът приеме иска за
доказан по основание моли за намаляване размера на обезщетението, като в тази връзка
прави възражение за съпричиняване, поради неположена грижа от страна на водача на ППС,
изразяваща се в управление на ППС с несъобразена с пътния участък скорост. Оспорва да е
възникнал регрес в полза на ищеца и за ликвидационните разноски. Моли за отхвърляне на
иска.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява се от
1
адвокат Б., който поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Ответникът ************, редовно призован се представлява от юрисконсулт М.,
който поддържа отговора на исковата молба и направените с него оспорвания и моли за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателствата, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца бе да
установи осъществяването на следните релевантни за спора факти и обстоятелства: сключен
застрахователен договор при ищцовото дружество за имуществена застраховка „Каско” за
увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, в срока на
застрахователното покритие и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, настъпили вреди от това събитие, причинна връзка между него
и вредите, застрахователят по имуществена застраховка да е изплатил обезщетение за
обезщетяване на вредите на уреденото ППС, причинени вследствие застрахователното
събитие.
Страните спорят по механизма на ПТП и причинно следствената връзка между ПТП
и вредите.
По делото е прието уведомление за щета 44012132117003 по полица Каско +
44012271002519, като в него по изявления на водача на л.а. марка „Рено“, модел „Модус“ с
ДК № ********* – Д. Г. Ф. е посочено, че на 13.06.2021г., в 17:00 часа, същият движейки се
в ж.к. ************, на ул. ********, до пресечката на ул. ***************, гр.*****,
преминал през необезопасена дупка, покрита с вода.
По делото не е представен протокол от ПТП, като не се твърди такъв да е съставян,
но липсата на изготвен такъв официален документ сам по себе си не препятства
установяването на ПТП със събраните по делото доказателства. По силата на законовата
делегация на чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
МВР, КФН и Информационен център към Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009 г.,
приложима към момента на настъпване на ПТП. В чл. 6, т. 4 от посочената наредба, в
приложимата й редакция преди доп. ДВ, бр. 19/28.02.2017 г., е предвидено, че не се
посещават от органите на МВР - Пътна полиция и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглежданият
случай.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства на страната на
ищеца, чрез разпит на свидетеля Д. Г. Ф., управлявал процесното ППС в деня
произшествието. От показанията му се установява, че л.а. марка „Рено“, модел „Модус“ с
ДК № ********* към датата на ПТП е управляван от него, а към днешна дата е управляван
от съпругата му. В показанията си същият възпроизвежда, че минал през дупка на ул.
*********** (с предходно име ********), вследствие на което се е счупила предната броня
на автомобила. Посочва, че дупката представлявала пропаднал канал, но не си спомня
размерите й.
Изслушаната САТЕ е онагледила, че по опис на застрахователя щетите по
процесното ПТП са тониране, подмяна на спойлер на предна броня и облицовка на предна
броня, като в тази връзка експертизата съответства на приетите по делото калкулация по
претенция № 44012132117003 и фактура № **********/16.07.2021г. На следващо място
обаче, вещото лице изрично е посочило, че след детайлна справка на картите на гр.*****, ул.
******** е преименувана на ул. ***********, както и че същата не се пресича с ул. ******,
2
което не дава възможност да се локализира точното място на настъпване на ПТП, а в
допълнение посочва, че дупка с дълбочина 20-25 см и достатъчна ширина да пропадне
предното колело на автомобила, би могла да доведе до описаните увреждания на процесния
автомобил.
Съдът съотнасяйки експертното мнение на вещото лице с показанията на свидетеля
Д. Г. Ф., дадени както пред застрахователя, така и пред съда, които са единствените
доказателства за установяване мястото на ПТП, неговия механизъм и причинно-
следствената връзка между него и вредите, намира, че от тях не се установяват в цялост, при
условията на пълно и главно доказване по смисъла на ГПК, мястото на ПТП,
обстоятелствата по механизма на ПТП, както и причинната връзка между ПТП и вредите,
като за последната САТЕ не взема категорично становище, а прави единствено
предположение каква дупка би могла да бъде причина за увреждането, като вещото лице
изрично посочва, че след детайлна справка на картите на гр.*****, ул. *********** (с
предходно име ********) не се пресича с ул. ******, което не дава възможност да се
локализира точното място на настъпване на ПТП.
С оглед гореизложеното и в частност липсата на локализация на мястото на ПТП и
размерите и вида на твърдяната необезопасена неравност, съдът намира, че не се установи
по делото по един категоричен начин твърдението на ищеца за механизма на ПТП и
причинно следствената връзка между него и вредите, както и мястото на ПТП, като само на
това основание искът следва да бъде отхвърлен, без да е нужно с цел процесуална икономия
съдът да обсъжда по същество останалите факти и обстоятелства по предмета на
доказване.
По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на
разноски се поражда в полза на ответника. На ответника съобразно цената на иска, правната
и фактическа сложност на делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или на ответника следва да му се присъдят
разноски в размер на 200,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК ************* срещу ************,
БУЛСТАТ ************, осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1,т.2 от КЗ, за
сумата в размер на 346,44 лв., представляваща суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по полица № 440120271002519 за щети по л.а. „Рено“, модел
„Модус“, с ДК № *********, собственост А.С.Ф., причинени при ПТП на 13.06.2021 г.,
около 17:00 часа в гр.*****, при движение по ул. ******** до пресечката с ул. ******,
където Д. Ф., като водач на увреденото ППС попада в необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно, включващо и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със
законната лихва за периода от 18.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на ************,
БУЛСТАТ ************, сумата в размер на 200,00 лева, деловодни разноски на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4