Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 30.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 818 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001029 от 05.08.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на И.Н.И. ***, административни наказания на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване от правото да управлява МПС за 6 месеца, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че съображения за това ще изложи в съдебно заседание.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят И. не се явява. Представлява се от адвокат И.И., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Изтъква, че жалбоподателят е дал проби за употреба на алкохол, както с техническото средство, така и кръвна проба, но в наказателното постановление е посочена само по-високата, тази от техническото средство. Счита, че това води до незаконосъобразност на наказателното постановление, като се има предвид и че жалбоподателят И. не е бил уведомен за резултатите от кръвното изследване.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.П. и Й.В.Й., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 19.07.2019 г. жалбоподателят И.И. управлявал собствения си лек автомобил ********** по ******* в гр.Ловеч. Движел се в посока бул.“Мизия“. Пътувал сам в автомобила. Около 06.07 часа бил спрян за проверка от служители на „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч – свидетелите Д.П. и Й.Й.. Поискали му документите за проверка. Докато траела проверката, свидетелите се усъмнили, че водачът И.И. е употребил алкохол. Изпробвали го за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510 ARBB”, с фабр.№ 0039 (проба № 2741), скалата на който отчела алкохол в издишвания от И. въздух от 0,64 промила. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0042478 /л.9/, като в указания в него срок жалбоподателят И. дал кръв за изследване.
Свидетелят П. съставил на жалбоподателя АУАН № 71258/19.07.2019 г., като в него посочил, че с действията си И.И. нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во от ЗДвП. По съставеният акт жалбоподателят не вписал възражения и го подписал.
Няма данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН И.И. да е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Видно от протокол за химическо изследване № 226/23.07.2019 г. /л.10/, концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя И.Н.И. била 0,54 промила.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят И. нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и му наложил предвидените в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП санкции.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.13-14/.
След внимателна преценка на фактите и доказателствата по делото съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и процесуален закон.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. А и жалбоподателят не навежда конкретни такива, което да налага коментирането им.
Безспорно от изложената по-горе фактическа обстановка се установява, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма и правилно за това нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на ППС да ги управляват под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Съставът на нарушението се допълва и от санкционната норма на чл.174, ал.1 от ЗДвП, която предвижда различни размери на предвидените наказания в зависимост от степентта на концетрацията на употребения алкохол в кръвта или в издишания от водача въздух, в случаите когато за меродавни се приемат показанията на техническото средство. В обсъждания казус жалбоподателят И. е дал годна проба както с техническото средство „Дрегер Алкотест“, така и кръвна такава. Правилно в този смисъл наказващият орган е приел като основание за определяне на санкцията резултатите от химическото изследване на кръвта, които в случая, видно от протокола за химическо изследване /л.10/ са 0,54 промила. В тази връзка неоснователни са наведените от процесуалния му представител възражения, че в НП са посочени само резултатите от показанията на техническото средство. Действително, в обстоятелствената част на обжалваното постановление е посочена стойността на отчетените от техническото средство промили (0,64), но в санкционната част на постановлението ясно и категорично е отразено, че при определяне на наказанието под внимание е взето показанията отразени в протокола за химическа експертиза на дадената кръвна проба – 0,54 промила. В никакъв случай не са налице съмнения относно волята на наказващия орган за това кои показания е приел за меродавни и като част от състава на вмененото нарушение. Изписаните показания от техническото средство са посочени само като част от обстоятелствата при установяване на нарушението, базирайки се на съставения АУАН и в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Наказващият орган коректно е изписал словесно всички обстоятелства имащи отношение към състава на вмененото нарушение и неговите признаци. Посочено е и мястото, където жалбоподателят И. ***, с посока на движение бул.“Мизия“ и това е достатъчно. Обстоятелствата къде точно е бил спрян за проверка от служителите на „Пътна полиция” са без значение за индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението, тъй като изпълнителното деяние на нарушението е управление на ППС след употреба на алкохол и в случая категорично се установи, че това е станало по ******* в гр.Ловеч и повече подробности не са необходими.
Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят И. е управлявал автомобила след употребата на алкохол, с концентрация от 0,54 промила. Освен показанията на свидетелите Д.П. и Й.Й., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, това обстоятелство се установява по категоричен начин и от протокола за химическо изследване /л.10/, а и нито жалбоподателят, нито неговия процесуален представител оспорват това обстоятелство.
С оглед на тези съображения настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е категорично установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно, че управлява автомобила след употребата на алкохол.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя И.И. нарушение на нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да се потвърди, като законосъобразно издадено.
Правилно наказващият орган е приложил за това нарушение санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП с оглед и установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Размерът на глобата и лишаването от право да се управлява МПС са точно определени в закона, поради което не може да се обсъжда въпросът за намаляването им, дори и при безспорно установени смекчаващи отговорността обстоятелства.
Категорично не може да са обсъжда въпроса за наличието на предпоставки за определяне на нарушението като маловажен случай, тъй като същият не се различава от обичайните такива. А и управлението на МПС след употребата на алкохол е една от най-честите причини за настъпването на пътно-транспортни произшествия и то с тежки последствия за участниците в тях.
Правилно също така наказващия орган е отнел 10 контролни точки за това нарушение на основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001029 от 05.08.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на И.Н.И. ***, ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване от правото да управлява МПС за 6 месеца, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :