Решение по дело №693/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 387 /29.10.2019г.,гр.Пазарджик

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година,в състав:    

Председател: Албена Палова

членове: Мариана Димитрова

Ели Каменова                                                                                                

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №693 по описа на Съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 435, ал.2,т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Община Септември ,представлявана от кмета М.Р.,длъжник по изп.дело № 875/2019г. по описа на ЧСИ рег.№ 889 на КЧСИ против насочване на принудителното изпълнение –налагане на запор върху движими вещи –публична общинска собственост.Формулирано е искане действията на ЧСИ да бъдат отменени.

Взискателят по изпълнителното дело не взема становище по жалбата.

ЧСИ излага мотиви за неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд ,в настоящият си въззивен състав ,като прецени данните по делото,намира следното:

Изпълнителното производството е образувано по молба на взискателя „Българска телекомуникационна компания“ЕАД срещу жалбоподателя-длъжник –Община Септември  въз основа на изпълнителен лист изд. по ч.гр.дело № 3490/2017г. по описа на ПРС за принудително изпълнение на парично задължение в размер на 7 881,54 лева –главница ,ведно със законна лихва ,считано от 04.09.2017г. до изплащане на вземането.

Съгласно чл.435,ал.2 от ГПК ,длъжникът е легитимиран да обжалва само изчерпателно изброени действия на съдебния изпълнител на релевирани от закона основания, едно от които е насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Настоящата жалба попада в предметният обхват на чл.435,ал.2 от ГПК- т.2, тъй като нейн предмет е самото насочване на изпълнението, а оплакванията са за несеквестируемост на вещите –предмет на принудителното изпълнение,като се поддържа,че същите са публична общинска собственост и спрямо тях е недопустимо извършването на действия по реда на принудителното изпълнение.

Жалбата е допустима.Подадена е в срока по чл.436,ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице –от длъжника срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435,ал.2 от ГПК.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно от разпоредбата, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Самото изпълнително действие следва да бъде отменено от съда служебно при наличие на две кумулативно дадени предпоставки – 1. имуществото да бъде установено от съда като несеквестируемо такова и 2. изпълнителните действия да бъдат несъвместими с несеквестируемостта.

Качеството несеквестируемост на вещ може да изхожда от две основания - непрехвърляемост на правото, което може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законната му забрана за прехвърляне. Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми са имотите публична собственост на държавата и общините. Второто основание за несеквестируемост е изрична законова забрана. Правата, които са несеквестируеми поради изрична забрана на закона са посочени в чл. 444 ГПК. За имотите публична собственост важат правилата за абсолютна несеквестируемост, тъй като по отношение на тях промяната на собственика - титуляр на правото е невъзможна като несъвместима с юридическия статут на вещта.

Несъвместимост на изпълнителните действия с несеквеструемостта ще бъде налице когато се налага запор върху несеквестируемо вземане или върху несеквестируеми потребими вещи (храна за хора и животни, горива, посадъчен материал, торове, средства за растителна защита и др.).

В конкретния казус с депозираната жалба се обжалва насочването на изпълнението върху собствените на жалбоподателя 11 бр. МПС. Жалбоподателят твърди,че моторните превозни средства са публична общинска собственост,за което представя Решение №1315 взето с протокол №66/26.08.2019г. на Общ. съвет гр.Септември ,поради което насочването на принудително изпълнение по отношение на тях било незаконосъобразно. Това твърдение  е несъстоятелно. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на запор или възбрана върху непотребима вещ (недвижима или движима), а също и техният опис, не е несъвместимо с несеквестируемостта действие, тъй като в този случай тя се изразява в забрана за тяхното осребряване по принудителен ред, което се извършва не с налагането на обезпечителните мерки, а с проданта им.Несъмнено МПС са непотребими вещи,и само на това основание ,без да изследва въпроса, доколко са били налице основанията за промяна на статута на вещите от частна в публична общинска собственост ,настоящият съдебен състав приема,че обжалваните изпълнителни действия ,доколкото се касае до запор на непотребима вещ, не нарушават несеквестируемостта. По изложените съображения, насочването на изпълнението към процесните МПС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разноски не се присъждат,тъй като такива не са претендирани.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наложения със запорно съобщение изх. № 18309/27.08.2019г. запор на 11 бр. МПС по  изп.дело №8752019г. по описа на ЧСИ рег.№ 889 Деница Станчева с район на действие- Окръжен съд Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437,ал.4 от ГПК.

 

 

 

Председател:

                                                                                      членове: 1.

 

      2.