Р Е Ш Е Н И Е
№ 260525
гр. Пловдив, 09.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3187/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 20-0438-000459 от 21.05.2020 г., издадено от Началник на Трето
РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на „Лозанов тех“ ЕООД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Захаридово“ № 4 на основание
чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева
за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат бланкетни
съображения за незаконосъобразност на НП, като се конкретизира единствено
съставянето на предходен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/. В съдебно заседание се поддържа жалбата, като в допълнение се сочи, че
са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като за едно и също нарушение са
издадени два акта, като вторият от тях /процесният/ е съставен два месеца
по-късно от първия, когато вече е съществувала сключена застраховка гражданска
отговорност. Моли се обжалваното НП да бъде отменено. В съдебно заседание
представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание
въззиваемата страна не изпраща представител. С писмото, с което преписката е
изпратена на съда се взема становище по законосъобразността на обжалвания акт и
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че
такова бъде поискано от жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с
рег. № **** е собственост на дружеството жалбоподател „Лозанов тех“ ЕООД.
На 21.03.2020 г. полицейският служител Х.С.
изпълнял задълженията на КПП на бул. „Васил Априлов“ № 156 в близост до ТХВП,
свързани с действащите към този момент противоепидемични мерки във връзка с
епидемията от КОВИД-19.
Около 5:10 минути бил спрян лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег. № ****.
При проверката полицейският служител установил, че колата се управлявала от Х.И.
Л., както и че за процесното МПС няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на проверката. До
този извод полицейският служител стигнал след като направил проверка в база
данни на „Гаранционен фонд“. Към момента на проверката С. съставил АУАН №
492160/21.03.2020 г. на водачът на МПС за това, че управлява автомобил, за
който не била сключена задължителната застраховка. Срещу този акт постъпило и
писмено възражение. Било иззето като доказателства СРМПС на водачът и още същия
ден водачът посетил сградата на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив и представил
договор за сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност“. Същата била с покритие от 21.03.2020 г. в 10:03 ч. до 20.03.2021
г. 23:59 ч. и сключена от името на дружеството жалбоподател.
За констатираните от органите на реда
обстоятелства бил съставен АУАН бл. № 879641
от 18.05.2020 г. в присъствие на двама свидетели при съставяне на акта и
представител на дружеството жалбоподател – неговия управител, който посочил, че
няма възражения.
Въз основана посочения АУАН е издадено
обжалваното НП, с което на дружеството жалбоподател била наложена на основание
чл. 638, ал. 1, т 2 от КЗ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
констатираното нарушение.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Х.С. – актосъставител,
като и от писмените доказателства по делото – АУАН с бланков № 879641/18.05.2020
г., АУАН № 492160/21.03.2020 г., ведно с писмено възражение срещу него,
застрахователна полиза по застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02120000837360
от 21.03.2020 г., свидетелство за регистрация на МПС част I, справка за нарушител/водач,
заповед № 8121К-4207/28.02.2020 г., заповед рег. № 81213-515/14.05.2018 г. и
заповед № 8121з825/19.07.2019 г., всичките на Министъра на вътрешните работи и
заповед № 317з-3985/22.10.2018 г. на Директора на ОД на МВР Пловдив.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Изяснява, че
актът е изцяло изписан от него и в подробности разказва, че в подобна ситуация
се изчаква водачът да се върне до автомобила и бива приканен да представи
стикер, даващ право да спира на мястото за хора с увреждания. Показанията му не
опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от
страна жалбоподателя, на които съдът да се довери и които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Не се посочиха и факти, различни от
констатираните от актосъставителя, като не се отрича от жалбоподателката, че
същата не притежава съответния стикер. Затова съдът отчете презумптивната сила
на акта, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Показания на
свидетеля съдът оцени като достоверен източник на информация. Въпреки дадените
многократни възможности не се установиха твърдените от жалбоподателката факти
от здравословен порядък, възникнали по спешност – настъпила паническа атака.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие
с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето
му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като е ставен в присъствието на двама свидетели при
съставянето му и представител на дружеството жалбоподател, които не е възразил
срещу него, включително и в 3-дневния срок от съставянето му. В същия е дадена
правна квалификация на установените нарушения.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената
заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за несключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Не може да се възприеме възражението на
жалбоподателя, че за едно и също нарушение са съставени два акта за
установяване на административни нарушения. Действително и процесния АУАН и АУАН
от 21.03.2020 г. са по повод на констатирани от актосъставителя обстоятелства на
21.03.2020 г. по повод на изпълнение на служебните му задължения. Но с това се
изчерпват общите черти между двата АУАН. Липсва пълна идентичност между двете
административнонаказателни производства, така че да се засегне принципа на „не
два пъти за едно и също“ /ne
bis in idem/.
Двата АУАН са насочени към различни правни субекти – процесният на
юридическо лице, а предходния на физическо, за различни по фактически състав
нарушения и основания за санкциониране. Настоящият случай се води за
нарушаването на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, който санкциониран по чл. 638, ал.
1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, докато другото производство е възбудено за
нарушаването на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и следва да е санкционирано лицето
по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Затова и липсата на пълна идентичност в посочените
признаци дава основание да отхвърли възражението.
Не представлява и нарушение на
процесуалните правила съставянето на АУАН на по-късен момент от фактическото
установяване на нарушението и неговите елементи. В закона не се съдържа подобно
изискване, а същото е лишено от неговата житейска и правна логика. Достатъчно е
да са спазени сроковете за съставяне на акта и налагане на санкция с
постановление, което в случая се установи като законосъобразно.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената норма гласи, че договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор.
От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, както и от
твърденията на жалбоподателя в жалбата, в подаденото срещу АУАН №
492160/21.03.2020 г. възражение и в съдебно заседание, че на 21.03.2020 г. МПС
„Фолксваген Мултиван“ с рег. № ****, собственост на дружеството жалбоподател
„Лозанов тех“ ЕООД, е регистрирано на територията на страната съгласно
представеното копие за регистрация част I и не е било със сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не се установи
същото МПС да е спряно от движение. Същият договор е сключен няколко часа
по-късно, в 10:03 ч., от момента на установяване на нарушението, около 5:10 ч.
Категорични са в този смисъл показанията на разпитания свидетел, че липсата
сключена застраховка е установена включително и чрез проверка в база данни на
Гаранционен фонд.
Следователно дружеството жалбоподател
не е изпълнило задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, след като е притежавало МПС, което е регистрирано на
територията на страната и не е спряно от движение.
Субективната страна на деянието е
следва да бъде обсъждана, тъй като нарушителят е юридическо лице и това
предполага неговата безвиновна и обективна административнонаказателна
отговорност и не може да прояви същинските характеристики на вината.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл.
461, т. 1 от КЗ, доколкото последната предвижда наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв. за юридическо лице /какъвто е настоящият жалбоподател/ или
едноличен търговец, който не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена имуществена
санкция във фиксиран размер на 2000 лв., което е в предвидените от закона
рамки. Така определено наказание съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Защитната теза, че застраховка е била сключена макар и малко по-късно не е от
категорията обстоятелства, които да се приемат за смекчаващи отговорността или да
характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, а наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде
потвърдено.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление № 20-0438-000459 от 21.05.2020 г.,
издадено от Началник на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на „Лозанов
тех“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Захаридово“ № 4 на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.