Решение по дело №3187/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260525
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330203187
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260525

 

гр. Пловдив, 09.11.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3187/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 20-0438-000459 от 21.05.2020 г., издадено от Началник на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на „Лозанов тех“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Захаридово“ № 4 на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП, като се конкретизира единствено съставянето на предходен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В съдебно заседание се поддържа жалбата, като в допълнение се сочи, че са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като за едно и също нарушение са издадени два акта, като вторият от тях /процесният/ е съставен два месеца по-късно от първия, когато вече е съществувала сключена застраховка гражданска отговорност. Моли се обжалваното НП да бъде отменено. В съдебно заседание представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител. С писмото, с което преписката е изпратена на съда се взема становище по законосъобразността на обжалвания акт и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че такова бъде поискано от жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег. № **** е собственост на дружеството жалбоподател „Лозанов тех“ ЕООД.

На 21.03.2020 г. полицейският служител Х.С. изпълнял задълженията на КПП на бул. „Васил Априлов“ № 156 в близост до ТХВП, свързани с действащите към този момент противоепидемични мерки във връзка с епидемията от КОВИД-19. Около 5:10 минути бил спрян лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег. № ****. При проверката полицейският служител установил, че колата се управлявала от Х.И. Л., както и че за процесното МПС няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на проверката. До този извод полицейският служител стигнал след като направил проверка в база данни на „Гаранционен фонд“. Към момента на проверката С. съставил АУАН № 492160/21.03.2020 г. на водачът на МПС за това, че управлява автомобил, за който не била сключена задължителната застраховка. Срещу този акт постъпило и писмено възражение. Било иззето като доказателства СРМПС на водачът и още същия ден водачът посетил сградата на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив и представил договор за сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“. Същата била с покритие от 21.03.2020 г. в 10:03 ч. до 20.03.2021 г. 23:59 ч. и сключена от името на дружеството жалбоподател.

За констатираните от органите на реда обстоятелства бил съставен АУАН  бл. № 879641 от 18.05.2020 г. в присъствие на двама свидетели при съставяне на акта и представител на дружеството жалбоподател – неговия управител, който посочил, че няма възражения.

Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на дружеството жалбоподател била наложена на основание чл. 638, ал. 1, т 2 от КЗ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за констатираното нарушение.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Х.С. – актосъставител, като и от писмените доказателства по делото – АУАН с бланков № 879641/18.05.2020 г., АУАН № 492160/21.03.2020 г., ведно с писмено възражение срещу него, застрахователна полиза по застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02120000837360 от 21.03.2020 г., свидетелство за регистрация на МПС част I, справка за нарушител/водач, заповед № 8121К-4207/28.02.2020 г., заповед рег. № 81213-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з825/19.07.2019 г., всичките на Министъра на вътрешните работи и заповед № 317з-3985/22.10.2018 г. на Директора на ОД на МВР Пловдив.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Изяснява, че актът е изцяло изписан от него и в подробности разказва, че в подобна ситуация се изчаква водачът да се върне до автомобила и бива приканен да представи стикер, даващ право да спира на мястото за хора с увреждания. Показанията му не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, на които съдът да се довери и които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Не се посочиха и факти, различни от констатираните от актосъставителя, като не се отрича от жалбоподателката, че същата не притежава съответния стикер. Затова съдът отчете презумптивната сила на акта, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Показания на свидетеля съдът оцени като достоверен източник на информация. Въпреки дадените многократни възможности не се установиха твърдените от жалбоподателката факти от здравословен порядък, възникнали по спешност – настъпила паническа атака.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като е ставен в присъствието на двама свидетели при съставянето му и представител на дружеството жалбоподател, които не е възразил срещу него, включително и в 3-дневния срок от съставянето му. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези  (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Не може да се възприеме възражението на жалбоподателя, че за едно и също нарушение са съставени два акта за установяване на административни нарушения. Действително и процесния АУАН и АУАН от 21.03.2020 г. са по повод на констатирани от актосъставителя обстоятелства на 21.03.2020 г. по повод на изпълнение на служебните му задължения. Но с това се изчерпват общите черти между двата АУАН. Липсва пълна идентичност между двете административнонаказателни производства, така че да се засегне принципа на „не два пъти за едно и също“ /ne bis in idem/. Двата АУАН са насочени към различни правни субекти – процесният на юридическо лице, а предходния на физическо, за различни по фактически състав нарушения и основания за санкциониране. Настоящият случай се води за нарушаването на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, който санкциониран по чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, докато другото производство е възбудено за нарушаването на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и следва да е санкционирано лицето по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Затова и липсата на пълна идентичност в посочените признаци дава основание да отхвърли възражението.

Не представлява и нарушение на процесуалните правила съставянето на АУАН на по-късен момент от фактическото установяване на нарушението и неговите елементи. В закона не се съдържа подобно изискване, а същото е лишено от неговата житейска и правна логика. Достатъчно е да са спазени сроковете за съставяне на акта и налагане на санкция с постановление, което в случая се установи като законосъобразно.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената норма гласи, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението. Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, както и от твърденията на жалбоподателя в жалбата, в подаденото срещу АУАН № 492160/21.03.2020 г. възражение и в съдебно заседание, че на 21.03.2020 г. МПС „Фолксваген Мултиван“ с рег. № ****, собственост на дружеството жалбоподател „Лозанов тех“ ЕООД, е регистрирано на територията на страната съгласно представеното копие за регистрация част I и не е било със сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не се установи същото МПС да е спряно от движение. Същият договор е сключен няколко часа по-късно, в 10:03 ч., от момента на установяване на нарушението, около 5:10 ч. Категорични са в този смисъл показанията на разпитания свидетел, че липсата сключена застраховка е установена включително и чрез проверка в база данни на Гаранционен фонд.

Следователно дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, след като е притежавало МПС, което е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение.

Субективната страна на деянието е следва да бъде обсъждана, тъй като нарушителят е юридическо лице и това предполага неговата безвиновна и обективна административнонаказателна отговорност и не може да прояви същинските характеристики на вината.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, доколкото последната предвижда наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за юридическо лице /какъвто е настоящият жалбоподател/ или едноличен търговец, който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена имуществена санкция във фиксиран размер на 2000 лв., което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказание съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Защитната теза, че застраховка е била сключена макар и малко по-късно не е от категорията обстоятелства, които да се приемат за смекчаващи отговорността или да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност.

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

По изложените  съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

                                                

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № 20-0438-000459 от 21.05.2020 г., издадено от Началник на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на „Лозанов тех“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Захаридово“ № 4 на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

                                                                     

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.