Присъда по дело №493/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 3
Дата: 9 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20212200200493
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. С., 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
СъдебниЗахарина Николаева Гомилева

заседатели:Румен Костадинов Киров
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20212200200493 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СП. М. Й. - роден на 06.02.1959 г. в с. Г.с.,
общ. З., обл. В.Т., живущ с. М., общ. Е., ул. „Ш.**, българин, български
гражданин, с основно образование, работи, вдовец, неосъждан. ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2020 г. в с. С., общ. К., в
зоната на десен завой покрай дом № 103, при управление на моторно
превозно средство-товарен автомобил „ГАЗ-53“ с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП в чл. 20 ал.1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ и по непредпазливост причинил смъртта на
А.М.Х., ЕГН **********, поради което и на основание по чл.343, ал.1, б."в",
вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на
което, на основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343г от НК НАЛАГА на подс. СП. М. Й. наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия СП. М. Й., с установена по делото
самоличност, ЗА НЕВИНОВЕН да е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и ГО ОПРАВДАВА
1
по предявеното обвинение за нарушение на тези текстове от ЗДвП.

На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК вещите, иззети като веществени
доказателства по делото, а именно: товарен автомобил „ГАЗ 53“ с ДК № ***,
собственост на С.Ц.С. - оставен на съхранение в склад на ОД на МВР - С. да
се върне на собственика С.Ц.С. от с. Стара река, обл. С., ул. „К.М.**.

Веществените доказателства: 1 бр. дамска забрадка, 1 бр. зЕ. карта за
автомобил след влизане в сила на присъдата ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи
без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия СП. М. Й., с установена по делото самоличност,
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - С. сумата от
1582,65 лв. /хиляда петстотин осемдесет и два лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
гр. Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Окръжна прокуратура - С. е внесла против подс. С.М. ЙСИФОВ
обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от
НК затова, че на На 26.07.2020 год. в с. С., общ. К., в зоната на десен завой
покрай дом № 103, при управление на моторно превозно средство – товарен
автомобил „ГАЗ-53“ с рег . № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДвП, а именно : чл.5 ал.1 т.1 предл.2-ро от ЗДвП –
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 20 ал.1
от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, и чл. 20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по
непредпазливост причинил смъртта на А.М.Х., ЕГН **********.
Гражданско - правни претенции не са предявени, респ. не са приети за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Частен обвинител по делото не е конституиран .
В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно
следствие представителят на Окръжна прокуратура - С. поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано
по несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подс. Й. за виновен в извършване на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност и да му наложи наказание лишаване
от свобода към минималния предвиден в закона размер, а именно за срок от
две години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъда намалено с 1/3 и
редуцираното наказание да бъде една година и четири месеца лишаване от
свобода. Счита, че са налице условията за приложение разпоредбата на чл.
1
66, ал. 1 от НК и изпълнението на така наложеното наказание да бъде
отложено за изпитателен срок, предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични, трудовата му ангажираност. Предлага
срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде в
рамките на една година и четири месеца.
Според защитника на подс. Й.- адв. П. предложеното наказание от
обвинението е крайно справедливо защото са взети под внимание всички
смекчаващи вината обстоятелства, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, съдействието за разкриване на обективната истина.
Моли за справедливо наказание.
В съдебно заседание подс. Й. се признава за виновен в извършването на
престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава
изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено
съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. В дадените му
право на лична защита и право на поседна дума изказва съболезнования към
близките на починалата и съжаление за случилото се. Моли за справедлива
присъда.
След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени
всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които
страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха
изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното
следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти,
изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. С.М. ЙСИФОВ е на 63години, български гражданин, с основно
образование, вдовец, не е осъждан. Правоспособен водач на МПС от 1977год.
притежаващ категория „С", „В", „М“, „АМ“, „ТКТ“, видно от СУМПС с
№*********, издадено на 13.12.2018г. и валидно до 13.12.2023г. Към момента
на извършване на деянието 26.07.2020г.. е бил санкциониран по
административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП десет пъти с фишове -
в периода 11.03.2010г. – 07.03.2020г. и осем пъти с наказателни
постановления - в периода 30.03.2005г. – 07.09.2015г. По отношение на
подсъдимия Й. са били издадени четири броя ЗППАМ, като на 12.06.2015 г. е
2
била издадена ЗППАМ по чл.171 т.1, б. „е"и т.2, б.“в“ от ЗДвП, с която
СУМПС № ********* и СРМПС са били временно отнети.
Подсъдимият Й. живее в с. М., общ. Е. и работи като пазач в обект на
търговско дружество „Коркос“ ООД в с. С.р.. Режимът на работа включвал
24-часово дежурство, след което два почивни дни. През свободните си от
работа дни в дружество „Коркос“ ООД, подсъдимия Й. управлявал товарен
автомобил „ГАЗ 53“ с ДК № *** собственост на свидетелят С.Ц.С.. Товарният
автомобил се ползвал за прибиране на сено за животните на свид. С. и от
години не е преминавал през задължителния годишен технически преглед. С
административен акт на Началника на Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР –
С. от 23.07.2019 год. автомобила е бил със служебно прекратена регистрация
на основание чл. 140 ал. 10 от ЗДвП. Основание за прекратяване на
регистрацията е получено уведомление от Гаранционния фон по реда на чл.
574 ал.6 от Кодекса за застраховането, че автомобилът няма валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Собственикът на автомобила – св. С., заплащал на подс. Й. по уговорено
помежду им възнаграждение на направен курс. В зависимост от поставената
за деня задача, подс. Й. вземал със себе си безработни лица от с. М. да товарят
балите със сено, които после разтоварвали в посочен от свид. С. обект.
Пострадалата А. Х. е вдовица и има две пълнолетни деца – свидетелите
Е. М. и Ю.А., които живеят и работят със семействата си в чужбина. Постр. Х.
е пенсионерка и живеела сама в с. С., общ. К., където отглеждала животни с
двора си. През лятото помолила чрез свой познат св. СЕФАНОВ да й закара
бали сено за животните й.
На 26.07.2021 год. подс. Й. взел със собствения си автомобил от с. М.
свидетелите С.Х. и сина му М.С., които да работят през деня с него, и отишли
в с. С.р.. Там паркирал автомобила си пред дома на св. С. и влязъл вътре за да
получи задачите за деня. Св. С. обяснил на подс. Й., че трябва да натоварят
няколко пъти собствения му товарен автомобил с бали от място в близост до
бензиностанцията в селото и да ги закарат на посочени от него лица.
Подс. Й. се качил на товарния автомобил, като с него се качили и
двамата свидетели, минали през селото да вземат още един работник – св.
М.П., да им помага и отишли да натоварят първия курс с бали.
За няколко часа подс. Й. и тримата общи работници направили три
3
курса като закарали бали сено на жител на селото и на св. С.. Когато
разтоварили балите на С., последният ги изпратил да закарат един курс с
около 100 бали сено в с. С. на постр. Х.. Обяснил на водача на автомобила, че
Х. ще ги чака в центъра на с. С. и ще им посочи къде да ги разтоварят.
Тримата работници натоварили на автомобила 105 бр. бали и потеглили
за с. С.. Св. С.Х. пътувал в кабината до подс. Й., а другите двама –
свидетелите М.П. и М.С. – качени върху балите в каросерията на камиона.
При пристигането им в центъра на с. С. видели постр. Х.. Подс. Й. й
обяснил, че й карат бали и поискал да се качи в кабината, за да им покаже
пътя до къщата си. Постр. Х. заявила, че ще се качи на стъпенката до вратата
на водача и ще му посочва пътя. Така с пострадалата Х. , качена на
стъпенката и стояща права по време на движението подс. Й. потеглил към
дома й. След изкачване по стръмен склон на улицата на билото подс. Й. спрял
автомобила. Пострадалата му посочила накъде да продължи. Движението
следвало да продължи със спускане по стръмен наклон на улицата. Подс. Й.
бил изключил скоростния лост. Без да включи на скорост той пуснал
крачната спирачката на автомобил , който потеглил спускайки се по инерция
по наклона надолу. Товарния автомобил се засилил нанадолнището и подс. Й.
загубил контрол над него .Подсъдимият се опитал да включи на ниска
предавка, но не успял. Въпреки, че използвал крачната спирачка автомобила
продължавал да увеличава скоростта си по склона надолу. Подс. Й. не
използвал ръчната спирачка на автомобила, тъй като знаел, че тя отдавна не
работи. Тогава той извикал на св. С.Х. да скача в движение. Св. Х. отворил
вратата и изскочил от автомобила.
Движещият се по инерция автомобил наближил десен завой и подс. Й.
влязъл в завоя. Предната дясна гума на автомобила се възкачила върху земна
подутина и автомобила се повдигнал наляво. В резултат на това повдигане и
на скоростта с която се движил , автомобила се наклонил силно наляво и се
преобърнал в близката нива. Возещите се в каросерията свидетели П. и С.
също успели да скочат и паднали сред балите слама, което предотвратило
получаването на наранявания.
При преобръщането на камиона пострадалата Х. паднала от стъпенката
и била затисната под задните леви гуми, а подсъдимия останал да лежи вътре
в кабината, откъдето по- късно бил изваден от св. П. и св. С.. Всички вкупом
4
тръгнали да търсят Х. и я забелязали затисната под каросерията на обърнатия
камион. Обадили се на тел. 112 и на местопроизшествието пристигнали екипи
на полицията и пожарната, а малко след това и медицински екип.
С помощта на специализирана техника камионът бил повдигнат и
пострадалата Х. била изтеглена встрани без признаци за живот.
В хода на разследването била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на труп № 132/20г. за изясняване на
обстоятелствата, касаещи вида и степента на получените от постр. А. М. Х.
травматични увреждания и причината за настъпване на смъртта и. Видно от
експертното заключение, изготвено от д-р Т.Ч. - Началник отделение
„Съдебна медицина" при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" АД -С., при външния
оглед, аутопсията и изследването на трупа на постр. Х. са установява, че
пострадалата А.М.Х., на 73 години, е получила тежка, несъвместима с живота
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема гръбначния
стълб. Травмата на главата се изразява в наличието на масивни
кръвонасядания и кръвоизливи в областта на меките черепни покривки в
областта на мозъчния и лицевия череп, масивен оток на мозъка и меките
мозъчни обвивки.
Гръдната травма се изразява в многофрагментни счупвания на левите и
десните ребра, множествени контузионни огнища на белите дробове,
разкъсвания на стените на кръвоносните съдове. В гръдната кухина се
установява наличие на около 1 л. кръв и кръвни съсиреци.
Гръбначномозъчната травма се изразява в установени счупвания на
гръбначния стълб на равнището на трети и пети прешлен.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалата в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок
вследствие кръвонасяданията в областта на лицето и главата, множествените
счупвания на ребрата, значителните кръвоизливи в областта на гръдната и
коремната кухина поради разкъсване на гръдните и коремните органи.
Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди,
тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и
притискане на главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на
тялото по такива предмети и притискане на тези области на тялото до такива
предмети. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена
5
последица от възникналото пътно- транспортно произшествие.
Видно от протокол № 119/29.07.2020г. за химическо определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, извършено от експерт химик при НТЛ, ОД на МВР - С. -в
изпратената за изследване проба кръв, взета от трупа на постр. А.М.Х.., не се
е доказало наличието на етилов алкохол.
В хода на разследването е била назначена и изготвена и съдебна
химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза. Видно от експертното
заключение изх. №И-7153 от 20.08.2020г, дадено от вещи лица от
специализираната химикотоксикологична лаборатория при ВМА - гр. София
е, че от извършените изследвания на предоставените им проби от кръв и
проби от урина за подс. СП. М. Й. не е било установено наличие на
наркотични вещества и алкохол .
Според заключението на изготвената автотехническа експертиза,
извършена от вещото лице доц. д-р. инж. Х.У. - вещо лице при Окръжен съд –
С. ,спирачната и кормилната уредба на товарния автомобил„ГАЗ 53“,
управляван от подс. Й. са били технически изправни, скоростта на движение
на автомобила преди настъпването на пътно- транспортното произшествие и
към момента на преобръщането е около 20 км/ч. Опасната зона на спиране на
автомобила при тази скорост на движение е около 15 м.
При установения радиус на завоя от 6 м., критичната скорост на
движение на автомобила е около 14 км/ч.
Техническите причини, довели до настъпването на пътно-
транспортното произшествие се заключават на първо място в предприетите
неправилни действия на водача при движение по наклон, в който случай е бил
длъжен да премине на по- ниска предавка при предприетото спускане и
плавно да поддържа относително постоянна малка скорост, която да е по-
ниска от критичната за завоя. Технически правилно би било водачът на
автомобила да подбере скорост на движение, която да му позволи
безпрепятствено да завие надясно без да напуска платното за движение.
За настъпването на вредоносния резултат решаващо значение има и
обстоятелството, че пострадалата Х. се е возила на предната лява стъпенка,
като технически правилно е тя да се вози в кабината на водача.
6
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, преценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви
и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът
одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата
непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит
и експертни заключения. Предвид признанията на подс. Й. относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че
ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно
въпросните факти. Освен от коментираните по - горе не оспорени от страните
заключения на изготвените експертизи, признатите от подсъдимия факти се
установяват по категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен
материал, събран на досъдебното производство и предявен на страните по
реда, предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие.
Безпротиворечиви са и взаимно се допълват показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели С.Т. С., М.Г. П., М.С. С., С. С.
Х., обясненията на подс. Й. и множеството документи, приложени и приети
като писмени доказателства по делото, всичките не оспорени от страните:
удостоверение за наследници и препис - извлечение от Акт за смърт на
А.М.Х..; Справки за нарушител от ОД на МВР - С. за подсъдимия; Протокол
за оглед на местопроизшествие от 26.07.2020г.. и фотоалбум ; Протоколи за
оглед на веществено доказателство - процесния товарен автомобил с
фотоалбум от 23.11.2021г. ; протокол № № 119/29.07.2020г. за химическо
определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози на пострадалата.; Справка за съдимост на
подсъдимия; Справка от Унифицираната информационна система на
прокуратурата на Република България към 12.07.2021г.; Декларация за
СМПИС. Съдът кредитира и представеното в съдебно заседание писмено
доказателство: Характеристика на подсъдимия Й..
Съдът възприе изцяло заключението на едноличната автотехническа
експертиза. Това заключение безспорно установява скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия товарен автомобила преди ПТП, опасната зона
за спиране на автомобила, радиуса на десния завой, критичната скорост на
7
автомобила в завоя, причината за напускане платното за движение след
кръстовището, техническата изправност на спирачната и кормилната уредби
на автомобила, механизма на пътно-транспортното произшествие и
техническите причини за него. Съдът даде вяра и на не оспореното
заключение на съдебно[медицинската експертиза на труп на постр. Х., от
която се установява вида, характера и локализацията на причинените и
увреждания, механизмът на получаването им, причината за настъпването на
смъртта; причинно следствената връзка между травмите и, причинени при
пътно[1]транспортното произшествие и настъпилата смърт. Съдът кредитира
и заключението на химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза, от
което се установява, че при извършените изследвания на пробите кръв и
урина на подс. Й.., не е било установено наличие на наркотични вещества.
Съдът намери, че горепосочения доказателствен материал категорично и без
съществени противоречия, установява описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което изцяло основа на него своите фактически
изводи. По тези причини съдът прие, че категорично е установено както
авторството на деянието така и обстоятелствата около извършването му и въз
основа на възприетата фактическа обстановка изгради своите ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подс. Й. е наказателно отговорен. Към момента на извършване на
престъплението той е бил пълнолетен и вменяем, разбирал е свойството и
значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. След
деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова
разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му
позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да
ръководи постъпките си. Следователно подс. Й. отговаря на изискванията на
чл. 31 от НК за наказателно отговорно лице, поради което на същия може и
следва да се търси наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление.
С деянието от описаната фактическа обстановка подс. Й. е осъществил
обективните и субективни признаци на състава по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл.
342, ал. 1 от НК, тъй като на 26.07.2020 г. в с. С., общ. К., в зоната на десен
завой покрай дом № 103, при управление на моторно превозно средство-
товарен автомобил „ГАЗ-53" с per . № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл. 20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
8
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и
по непредпазливост причинил смъртта на А.М.Х. на 73 години от същото
село.
Безспорно е авторството на деянието - подс. Й. е управлявал процесния
товарен автомобил по време на пътнотранспортно произшествие. Безспорно е
установено в случая, че подсъдимият при управление на МПС - товарен
автомобил, марка „ГАЗ 53", с рег.№ ***, , нарушил правилото за движение по
пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 20 ал.1 от ЗДвП относно
задължението си на водач на МПС да контролира непрекъснато автомобила,
който е управлявал. В конкретния случай подсъдимият, управлявал процесния
товарен автомобил при спускане след стръмен склон по неасфалтирана улица
в с. С. общ. К., при което спускане е изтървал контрола върху автомобила,
като допуснал автомобила да се движи по инерция при спускането.
Предприел е завиване на дясно на Т- образното кръстовище по рано, което е
довело до възкачване на предната дясна гума върху издигнатата част на
земната повърхност в десния ъгъл на кръстовището, което от своя страна е
довело до обръщане на автомобила върху лявата си странична повърхност т.е.
подсъдимият е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано
в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, относно задължението си на водач на МПС да
контролира непрекъснато автомобила, който е управлявал. При
пътнотранспортното произшествие пострадалата е получила тежки
смъртоносни увреждания. Налице е причинноследствена връзка между
допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие и настъпилия
вредоносен резултат. Смъртта на пострадалата е пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия.
Обвинението против подс. Й. е за това, че освен коментираното правило
за движение по пътищата, посочено в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е нарушил и други
правилата за движение по пътищата:
- общото правило по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди".
Тази норма обаче е приложима единствено в случаите, когато на са
настъпили съставомерни последици по смисъла на НК;
9
-чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосверните условия, релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие; и изр.2 „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".
За да е налице нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП следва да са налице
алтернативните изисквания- предвидимо препятствие или възникнала
опасност за движението , но в конкретния случай не са налице тези
изисквания за да носи подсъдимия отговорност по този текст.
Прокуратурата не е повдигнала обвинение на подсъдимия за нарушение
на ЗДвП и ПП ЗДвП - допускането от негова страна на нарушение на
правилата за превоз на пътници / пострадалата да се качи и по време на
движението на автомобила да се намира права на лявата стъпенка извън
кабината на автомобила/ и това нейно правомощие не подлежи на контрол в
настоящия съдебен процес, но следва да се констатира , че именно то е
основната причина да настъпи престъпния резултат.
Т.е. при така повдигнатото обвинение само нарушението на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.
Предвид изложеното, съдът призна подс. Й.. за невиновен да е нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2
изр.1 и изр.2 от ЗДвП и го оправда по предявеното обвинение за нарушение
на тези текстове от ЗДвП .
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост по
смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подс. Й. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението му
да спазва разпоредбите на ЗДвП и е могъл да ги предвиди, като
правоспособен водач на МПС. Поведението му е виновно.
Съдът счита, че причините и условията, способствали за извършване на
деянието се състоят в подценяване от страна на подсъдимия на значението на
правилата за движение по пътищата, за което видно от справката за
нарушител е наказван и по административен ред.
10
Налице са изискуемите законови предпоставки за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализацията на
наложеното на подс. Й. наказание, съдът се съобрази с принципите за
неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички
обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като
смекчаващи вината на подс. Й. обстоятелства съдът прецени чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, изказаното съжаление за
стореното, направеното от него самопризнание още от началото на
досъдебното производство, съставляващо съгласно т. 7 от ТР № 1 / 2009г. на
ОСНК на ВКС - гр. София елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прецени
наложените му административни наказания за нарушения по ЗДвП. Видно от
справката за нарушител на подс. Й., той е бил наказван с фишове и
наказателни постановление за множество нарушения на ЗДвП и ППЗДвП,
като му е било и отнемано свидетелството му за управление със ЗППАМ.
Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени факта
,че е управлявал товарния автомобил без да е минал технически преглед,
спрян от движение и без гражданска отговорност.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подс.
Й. деяние не е по - висока от характерната за този вид престъпления.
Безспорно предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани с
опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ. спазване на
установените правила за управление на МПС, обществена опасност на този
вид престъпления е висока, но принципно тя е взета в предвид от
законодателя при определяне санкционната част на специалната разпоредба
на материалния закон. Обществената опасност на подсъдимия не е висока
предвид изброените по - горе смекчаващи отговорността му обстоятелства и
липсата на противообществени прояви.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна
присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372,
ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК /както в настоящия случай/, наказанието
се определя при условията на чл. 58а от НК. Според чл. 58а, ал. 1 НК, при
11
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите
на Общата част, т.е. при условията на чл. 54 НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4
НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и
условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен
за дееца. Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на
подсъдимия при условията на чл. 55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, но същите не са от съответния характер -
изключителни или многобройни, при наличието на които дори намаленото с
една трета - по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК - наказание лишаване от
свобода би се явило несъразмерно тежко. Поради това, съдът не приложи чл.
55 от НК.
Съдът определи на подс. Й. наказание при условията на чл. 54 от НК -
лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 343,
ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като при конкретизиране на размера му в
границите между две и шест години съобрази изложеното по - горе относно
индивидуализацията на наказанието, причиненият престъпен резултат и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенции прецени за
справедлив размер на наказанието лишаване от свобода между средния и
минималния, предвиден в закона и по - близък до средния, а именно за срок
от три години. Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. Й. наказание лишаване
от свобода за срок от две години. Определеният размер наказание лишаване
от свобода е напълно адекватен и справедлив в конкретния случай. Това
наказание съдът намира за достатъчно за постигане на репресивните и
възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерено с оглед на всички
индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и за
справедливо. Като взе предвид, че подсъдимият изобщо не е осъждан и че за
постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той
реално да изтърпи определеното му наказание от три години лишаване от
свобода, съдът приложи института на условното осъждане, регламентиран в
чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
12
за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в
сила. Съдът счита, че неговото чисто съдебно минало обуславя прилагането
на условното осъждане спрямо него и дава основание да се приеме, че този
институт успешно ще поправи и превъзпита извършителя. Решаващият съд
прецени за законосъобразно и уместно да отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, за да му осигури
възможност през изпитателния срок да се поправи, без да напуска нормалната
среда, в която живее и без да бъде изолиран от обществото. Съдът определено
счита, че в случая условното осъждане представлява достатъчна наказателна
репресия спрямо подсъдимия, ще допринесе за резултатното поправяне на
същия и за успешното постигане на предупредително-възпиращите цели на
наказанието.
Освен наказанието лишаване от свобода, в приложение на
императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и
второ наказание - лишаване от право да управлява МПС. Срокът на това
наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода съгласно чл. 49, ал.
2 от НК може да надминава срока на последното най - много с три години.
Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи за
конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява
МПС, равен на срока на наказанието лишаване от свобода, а именно две
години. През този срок на лишаване от правоуправление, според съдебния
състав, подсъдимият ще има възможност да осъзнае и осмисли по-
задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват, че
трябва да бъде внимателен водач на пътя. С така наложените наказания, ще се
постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
тези наказания ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на
подсъдимия и ще въздействат възпитателно и предупредително възпиращо и
върху останалите членове на обществото.
При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подс. Й. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -С.
направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на
1582,65лева /хиляда петстотин осемдесет и два лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляващи направени по делото разноски в досъдебната
13
фаза.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 10.02.2022 година.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

14
Съобщи за изтекли лични данни