Решение по дело №226/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 13
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20197120700226
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

03.02.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

15.01

                                          Година

2020

 

В открито заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

Айгюл Шефки

Мария Божкова

 

 

 

 

Секретар

 Мелиха Халил

 

 

Прокурор

Георгиева

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

КАН

дело номер

226

по описа за

2019

година.

 

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на изпълнителния директор на  „Национална електрическа компания ЕАД ***, против Решение № 35/18.09.2019 г., постановено по АНД № 62/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград. Сочи, че с цитираното решение било потвърдено Наказателно постановление № 44/11.04.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД г. с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 53, ал. 4, т. 2 от ЗВ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Крумовград е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото, довело до погрешни правни изводи.

На първо място излага твърдения, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с нормата на чл. 34 от ЗАН, въвеждаща изискването да не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Сочи съдебна практика, съгласно която с изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, като давността се прилага служебно, а държавата губи своето материално право да наложи наказанието на дееца и да изпълни вече наложеното му такова. В тази връзка излага съображения, че в конкретния случай нарушителят бил открит на 05.07.2018 г., алтернативно на 23.07.2018 г., от когато е започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. Процесният акт за установяване на административно нарушение бил съставен на 17.12.2018 г., респ. значително след изтичане на 3 –месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което както акта, така и издаденото въз основа на него НП № 44/11.04.2019 г. се явявали незаконосъобразни.

На следващо място счита, че районният съд напълно е игнорирал приложимите материалноправни норми и приобщените по делото доказателства, от които безспорно се установявало, че още на 05.07.2018 г. БД ИБР е узнала за извършеното нарушение и неговия автор, алтернативно е официализирала знанието си за тях, чрез издаване на Констативен протокол № ***/*** г. В тази връзка оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че нарушението е установено на 28.09.2018 г. с издаването на Констативен протокол № ***/*** г., поради което и АУАН № ***/*** г. бил здаден в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи подробни съображения в подкрепа на твърденията си, акцентирайки върху обстоятелството, че НЕК АД е изпратило до контролиращия орган четири справки-сведения за състоянието на язовирите, първите три от които, с дати 14.06.2018 г., 20.06.2018 г. и 02.07.2018 г., касаели трите десетдневки на месец юни 2018 г., а последната се явявала обща за месеца. Изпращането и получаването на справките било потвърдено и от експертите на БД ИБР при разпита им в съдебно заседание пред районния съд. Именно разпитаните по делото експерти П. и К. били и автори на КП № ***/*** г. и КЖ № ***/*** г., както и на процесния АУАН № ***/*** г.

Релевира доводи, че видно от съдържанието на КП № ***/*** г., в същият било отразено: за месец юни 2018 г.  – завирен обем в язовирното езеро в 8.00 часа на 10.06.2018 г. е 319.345м3 ….в 8.00 часа на 20.06.2018 г. е 317.571 м3….в 8.00 часа на 30.06.2018 г. е 341.525 м3. Това взето в съвкупност с обстоятелството, че дружеството било наказано за това, че е нарушило графика за посочения месец, изразяващо се в това, че обемът в язовир не следва да надвишава 310.20 млн.м3, обосновало извода, че експертите са узнали за неспазването на графика за месец юни 2018 г. В тази връзка сочи, че с чл. 19, ал. 2 и чл. 69 от Наредбата за ползване на повърхностните води, било въведено задължение за басейновите дирекции ежемесечно да осъществяват контрол по спазването на месечните графици.

Твърди, че обжалваното решение на Районен съд – Крумовград се явявало и в противоречие с цялостната обстановка по казуса, дадена в становище на МОСВ, в качеството му на издател на месечните графици по чл. 53 от ЗВ.

Излага съображения за допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в НП било словесно описано, че се касае за неспазване на определения обем в месечния график за месец април 2018 г., а наказанието било наложено са неспазване на месечния график за месец юни 2018 г.

В заключение сочи, че използването на водите от яз.„***“, от което зависи и нивото на язовира, е пряко обвързано от разпорежданията на оператора на електроенергийната система, които са задължителни за служителите на „НЕК“ ЕАД.       

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 35/18.09.2019 г., постановено по АНД № 62/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което да постанови съдебен акт по същество, с който да отмени Наказателно постановление № 44/11.04.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД г. с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с ал. 4, т. 2 от ЗВ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призован касаторът не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт К. К., в която поддържа жалбата си и моли за решение в този смисъл. Сочи практика на Административен съд – Кърджали по идентични казуси.

Ответникът по касация – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Крумовград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора основание за нарушение на материалния закон, по съществото си се явяват касационно основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Крумовград е потвърдил Наказателно постановление № 44/11.04.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД г. с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с ал. 4, т. 2 от ЗВ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с ал. 4, т. 2 от ЗВ, изразяващо се в това, че „НЕК“ ЕАД *** поддържало обем в язовир „***“ през целия месец юни 2018 г., значително над зададения максимален контролен обем за язовира от 310,20 млн.м3 вода, съгласно утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири. В този смисъл е прието, че дружеството като титуляр на разрешително за водовземане от язовир „***“, с разрешена цел производство на електроенергия, не е спазило изискванията относно начина на използване на язовир „***“, № ** от Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, свързан с определянето на специфични условия към титулярите на разрешителни, определен в утвърдения от министъра на околните среда и водите месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец юни 2018 г.

Първоинстанционният съд е изложил са мотиви, че при правилно установена фактическа обстановка наказващият орган е подвел нарушението под съответната наказваща норма. В тази връзка е посочил, че санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ е относима към процесното нарушение. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при липса на допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил е като неоснователно, възражението на жалбоподателя за неспазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка е изложил доводи, че именно на 28.09.2018 г. актосъставителят е разполагал с категорични данни, които са му позволили да направи извод за извършеното нарушение и неговия автор. Обсъдил е резултатите от извършената проверка на 23.07.2018 г., при което е приел, че при същата не са установени точните стойности на превишения максимален обем, посочен в графика за месец юни 2018 г., което е било констатирано при проверката на 28.09.2018 г. 

 Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „НЕК“ ЕАД ** са основателни и е налице релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

В тази връзка при правилно установена фактическата обстановка, но в противоречие с материалния закон, въззивния съд е обосновал изводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и е потвърдил същото.

Настоящият касационен състав намира за незаконосъобразен извода на районния съд, че при съставянето на процесния АУАН е спазен тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, респ. счита за основателни доводите и съображенията, въведени в този смисъл в касационната жалба.

Съгласно нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, т.е. моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН, е този на откриване на нарушението и нарушителя. С други думи, за да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние, като без открито нарушение няма как да има и открит нарушител. Процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване” на нарушението/нарушителя/ и „установяване” на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на действие или бездействие на конкретно лице, с което се осъществява от обективна и субективна страна административно нарушение. Изводът е, че актът следва да се състави при спазване на по-краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя.

Безспорно е в случая, че дружеството не е спазило зададения максимален контролен обем от 310.20 млн.м3 за месец юни 2018 г., съгласно утвърдения месечен график. По делото не е спорно, че в изпълнение на задълженията си по Закона за водите/ЗВ/, касаторът е подавал ежедневни справки за състоянието на язовир***”, в т.ч. и за месец юни 2018 г., включваща и наличния воден обем в язовира.

Видно от приложения по делото/л. 13 – л. 16/ Констативен протокол ***/*** г., на 23.07.2018 г., служители при БД „ИБР” - Пловдив извършили проверка на язовир***”, във връзка със спазване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месеците април, май, юни и юли 2018 г., от страна на касатораНЕК ЕАД, в резултат на което констатирали, че за месец юни 2018 г. завиреният обем на водното езеро, при кота водно ниво, е както следва: 10.06.2018 г. – 319.345 млн.м3; на 20.06.2018 г. – 317.571 млн.м3 и на 30.06.2018 г. - 341.535 млн.м3. В констативния протокол изрично е отразено, че съгласно утвърдения график за месец юни 2018 г. максималният контролен обем, който трябва да достигне съоръжението и да не превишава е 310.20 млн.м3.

При така представените и приети доказателства следва извода, че най-късно на 23.07.2018 г., контролните органи на БД „ИБР са открили нарушителя, а и твърдяното нарушение, тъй като са разполагали с достатъчно данни, че за месец юни 2018 г., стопанисващото язовира дружествоНЕК ЕАД, е надвишило зададения максимален контролен обем от 310.20 млн.м3, определен в утвърдения график за месец юни 2018 г.

С други думи, настоящият касационен състав намира, че още тогава субектът на нарушението, както и всички основни елементи от състава на административното нарушение, са станали известни на контролния орган, като определянето на точното превишение, като количество, на контролния обем за относимия месец, е следвало да се установи в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Независимо от това, АУАН № *** е съставен едва на 14.12.2018 г., т.е. след изтичане на тримесечния давностен срок, указан в чл.34, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка, неправилен е изводът в решението, че нарушението е открито едва с изготвянето на Констативния протокол *** от *** г., за извършена проверка на язовир***”, която е осъществена отново във връзка със спазване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месеците април, май, юни и юли 2018 г. При цитираната проверка отново е констатирано, че за месец юни 2018 г. завиреният обем на водното езеро, при кота водно ниво, е както следва: 10.06.2018 г. – 319.345 млн.м3; на 20.06.2018 г. – 317.571 млн.м3 и на 30.06.2018 г. - 341.535 млн.м3., като е изчислено единствено превишението на водния обем, представляващо разликата между зададения максимален контролен обем от 310.20 млн.м3 и констатирания завирен обем на водното езеро към посочените дати, т.е. извършена е единствено една елементарна аритметична операция, а именно – „изваждане”/от констатирания завирен обем на водното езеро към посочените дати е изваден максималния контролен обем, зададен в утвърдения месечен график/. Настоящият касационен състав счита, че още на 23.07.2018 г., контролните органи на БД „ИБР са разполагали както с точна информация за зададения максимален контролен обем на язовира, така и с точни данни за констатирания завирен обем на водното езеро, като едва ли за да бъде направено това елементарно изчисление е било необходимо толкова много време. Несъмнено е бил известен и нарушителят: дружествотокасатор в настоящото производство „НЕК” ЕАД, стопанисващо язовира и задължено да изпълнява и спазва зададения му максимален контролен обем. Откриването на нарушителя, в случая след проверка, извършена на 23.07.2018 г., от надлежен орган, съдържаща изложени от същия орган данни за нарушителя, както и за извършено нарушение по чл. 53, ал. 1 във вр. с ал. 4, т. 2 от ЗВ, задължава компетентните органи да съставят надлежен акт за установяване на нарушението, като за това са разполагали с определения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок от три месеца, който в конкретния случай не е бил спазен.

За прилагането на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съдът следи служебно, а с изтичането му се погасява правната възможност на наказващия орган да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото процесно НП се явява незаконосъобразно. Като не е съобразил горното, районният съд е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

За прецизност следва да се посочи, че в хода на производството пред първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените права, които да съставляват основание за връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.

По изложените съображения, настоящият състав на Административен съд - Кърдажали намира касационната жалба на „Национална електрическа компания” ЕАД/„***, с ЕИК ***, за основателна и доказана, респ. атакуваното в настоящото производство решение на първоинстанционния съд се явява незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което и обжалваното решение на Районен съд – Крумовград следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което бъде отменено Наказателно постановление № 44/11.04.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД г. с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 53, ал. 4, т. 2 от ЗВ.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдена БД „Източнобеломорски район“ – Пловдив/която е юридическо лице съгласно чл. 2 от Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции/ да заплати на „НЕК“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 35/18.09.2019 г., постановено по АНД № 62/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 44/11.04.2019 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Национална електрическа компания“ ЕАД г. с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 53, ал. 4, т. 2 от ЗВ.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, със седалище ***, да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                  

 2.