Р Е Ш Е Н И Е № 3693
гр. Пловдив, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр.
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при секретаря Цвета Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2657 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр.
с чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. 2 от КТ.
Ищецът А.П.К., ЕГН ********** е предявила срещу СУ „Св. Патриарх Евтимий“ с ЕИК ********* иск за отмяна
на наложеното на ищеца със заповед № ***от 14.12.2018г. на ***на СУ „Свети
Патриарх Евтимий“ гр. *** дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”.
Ищцата твърди, че работи по трудово правоотношение с
ответника на длъжност „***” като изпълнява и функции на *** АСД, според
подписано ДС № ***/01.04.2016г. към ТД № ***/07.02.2012г.. Със заповед № ***от 14.12.2018г. на ***на СУ „Свети
Патриарх Евтимий“ гр. *** й било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”.
Твърди се заповедта да е незаконосъобразна,
поради следното:
Твърди се, че на 14.12.2018
година на ищцата
била връчена
заповед от същата дата, с която й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Ищцата счита заповедта
за немотивирана и незаконосъобразна, понеже в същата липсвала дата на извършване на
нарушението като не бил посочен ориентировъчен времеви период. В
заповедта било цитирано само това, че ищцата е поднесла за подпис на ***на
училището преводно
нареждане за сумата
от 9390,08 лева. Настоява
се на това, че посочените в заповедта цифрови
означения на нормите не се
покриват от реалното обвинение. Заявява се, че реален паричен превод не е осъществен, с оглед на което
за училището
не са настъплии имуществени
вреди от
посоченото нарушение.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез адв. П..
Взето е становище за неоснователност на предявения иск. Излагат
се доводи за законосъобразност на издадената заповед, понеже в същата са
посочени нарушителят, извършеното нарушение; била е посочена датата на платежното
нареждане, което според ответника определя, и времето на извършване на
дисциплинарното нарушение. Заявява се, че
наложеното наказание е съответно на извършеното
нарушение, касае извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е възникнало, както и
поведението на
служителката. Претендират
се разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен
предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание “предупреждение за уволнение” като незаконосъобразна е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното
дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”.
В тежест на
ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно
наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската
власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е
извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена
и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ
срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
съществува трудово правоотношение, като ищецът заема длъжността „***” в
училището.
Със Заповед № ***от
14.12.2018г. на ***на СУ „Свети Патриарх Евтимий“ гр. *** на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” на осн. чл. 192, ал. 1,
пр. 1, чл. 188, т. 2 от КТ, вр.
с чл. 187, ал. 1, т. 3, 7 и 10 от КТ за това, че не е спазила техническите и
технологичните правила; не е изпълнила
законно нареждане на работодателя и не е изпълнила и други задължения,
произтичащи от нормативен акт, КТД и от
характера на работата. В мотивната част на заповедта
се сочи, че при събраните устни и писмени доказателства /писмени обяснения от
ищцата/ е установено, че е изготвила и поднесла за подпис на ***без
предварителен разговор и уточнение преводно нареждане за плащане, с дата на
изпълнение - 13.11.2018г. за превод на сумата от 9390,08 лева с получател „Ремонтстрой“ АД гр. *** и с посочено в нареждането основание
за плащане – заменителна таблица.
На 23.11.2018 г. на ищеца е връчено подробно писмо-покана с изх. № ***/23.11.2018
г. от ***на училището за даване на обяснения във връзка с нарушението, за които
е наказана с оспорената заповед, като същите са описани много по-подробно от
начина, по който са описани впоследствие и в заповедта за налагане на
наказание, където са систематизирани. На 26.11.2018 г. ищецът е дал обяснения,
като е посочил, че заменителната таблица е била
предоставена за сведение на ***и същата
е била в течение на установените видове СМР, касаещи обект ***************** и размера им.
При така установените факти от значение за спора съдът
приема, че работодателят, като носител на дисциплинарна власт, е спазил
процедурата по налагането на дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена срещу
подпис. Преди налагане на дисциплинарното наказание от ищеца са искани
обяснения за всички нарушения, за които е наказан. От ищеца са дадени в
тридневен срок писмени обяснения за деянието, описано в обжалваната заповед,
като право на работодателя е да прецени дали да даде на наказаното лице
допълнителен срок за обясненията, какъвто е поискан. Съдът намира, че
ответникът е изпълнил изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е искал и е
приел от служителя дадени писмени обяснения преди да издаде заповедта за
налагане на наказанието.
Всяка заповед за
налагане на дисциплинарно наказание трябва да отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл. 195 от КТ, предвиждаща определени изисквания към нейното
съдържание. Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага от
работодателя с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа задължителни
реквизити: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението,
вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. Мотивите са фактически твърдения на
работодателя, от които той прави извод за наличието на определен вид нарушение.
Тяхното значение е да гарантира работника с възможността да изгради защитата си
против дисциплинарната санкция, ако я счита за незаконна. За да е възможно
това, нужно е работодателят да посочи конкретните факти и обстоятелства, при
които са осъществени, времето на извършването им и всичко друго, което релевира определен дисциплинарен състав по чл. 187 КТ.
Освен нарочното изискване за мотиви, в заповедта за дисциплинарно наказание
законодателят косвено определя и тяхното съдържание - да се посочи конкретното
нарушение като фактология и времето на извършването му.
В разглеждания
случай, съдът намира от външна страна всичко това да е спазено, като е описано
нарушението и какво представлява то, по начин достатъчно разбираем за ищцата,
за да може да се защити. Относно периода на извършването на нарушението следва
да се каже, че датата на изготвяне на платежното нареждане е достатъчно да
определи и кога е било извършено.
Ето защо спорът
следва да се разгледа по същество, а именно да се прецени доказва ли се ищецът
да е извършил вменените му във вина нарушения и той ли е лицето, което следва
да отговаря за тях.
Съдът намира, че
отговорът и на двата така поставени въпроса е утвърдителен. Съдът намира за
доказано, както от разпитаните свидетели, така и частично от обясненията на
самия ищец, че той е изготвил платежното нареждане и го е поднесъл за подпис на
****. Установява се от разпита на свидетелката
***, че на 28.11.2018г. в училището е имало работна среща, на която ***ги уведомила
за това, че училището следвало да заплати допълнително сумата от около 10 000
лева за извършени СМР, за които обаче нямало необходимата писмена документация,
като ***поискала съвет от присъствалите на тази среща как да постъпи. Тогава
съветът взел решение с писмена заповед на ***до ***да бъдат изискани всички
документи, свързани с реализирането на всички дейности по проекта, като
документацията следвало да бъде предадена на ***в рамките на работния ден. По
делото е приложена и заменителната таблица, послужила
като основание за плащане на сумата, в която обаче, липсват подписите на
възложител и изпълнител.
Разпитаният свидетел
*****, *****на дружеството, на което е било възложено изпълнението на проекта
казва, че това е предадената от него на *** заменителна
таблица. Според свидетеля *****на училището била в течение на извършените
допълнителни ремонтни дейности, за които след извършването им следвало да се
подпишат протоколи. Очевидно се касае за неуредени
договорни отношения между училището и фирмата –изпълнител, за които не са били
съставени съответните писмени документи. Като е посочила като основание за
плащане на сумата заменителна таблица, за която
таблица бе установено безспорно, да не е
била подписана от възложителя и изпълнителя, както и не бе установено по
безспорен начин тази таблица да е била доведена до знанието на ***на училището,
ищцата виновно е нарушила трудовите си задължения като ***, изготвяйки платежен
документ за плащане на суми въз основа на документ, който не е бил представен на ***и не е бил подписан от представител на строителя и
на възложителя.
Вярно е, че деянието
не е било довършено, понеже сумите не са били преведени на строителя, но следва
да се отбележи, че това е станало поради неподписването на преводното нареждане
от ****.
Извършеното от
ищцата е достатъчно тежко да обоснове налагането на второто по тежест дисц. наказание „предупреждение за уволнение”, поради което
същото е законосъобразно наложено, а искът – неоснователен.
С оглед изхода на
спора ответникът има право на присъждане на деловодните разноски. Същите са претендирани и са в размер на 400 лева – адв. възнаграждение,
които следва да се възложат на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед отхвърляне на
иска ДТ за разглеждането му не следва да се определя.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.П.К., ЕГН ********** срещу СУ „Св. Патриарх Евтимий“ с ЕИК ********* иск
с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр.
с чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на
наложеното на А.П.К., ЕГН ********** със заповед № ***от 14.12.2018г. на ***на СУ „Свети Патриарх Евтимий“ гр. Пловдив
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА А.П.К., ЕГН ********** да заплати на СУ „Св. Патриарх Евтимий“ с ЕИК ********* сумата
от 400 лева разноски за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.