Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/07.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19290 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4, чрез процесуалния му представител – юрк. Боянка Рахнева,
срещу Й.Г.И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79, чл.86, ал.1 и
чл. 92 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000,00 лв.,
представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № 3396577, сключен
на 12.12.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Й.Г.И., като в последствие
взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД (правоприемник,
на който е „А.з.с.н.в.“ АД понастоящем „А.з.с.н.в.“ЕАД), по силата на Приложение № 1/01.04.2019г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г.,
сумата от 119,84 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.01.2019 г. до 13.06.2019 г., сумата от 18,00
лв., представляваща такса разходи, сумата от 706,86 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.01.2019 г. до 13.06.2019 г., сумата от 38,65
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.01.2019 г. до 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 г. –
датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, които
суми са предмет на Заповед № 6780/03.09.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14015/2019 г. по описа на
ВРС.
В исковата молба ищецът „А.з.с.н.в." ЕАД излага, че на 12.12.2018 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ ООД и Й.Г.И. е сключен Договор за паричен заем № 3396577, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1000,00
лв. Поддържа, че договорът има характера на разпска за предаване на сумата в
заем. Сочи, че страните са договорили обща стойност на плащанията по кредита в
размер на 1119,84 лв., като уговорената договорна лихва е в размер на 119,84 лв.
Твърди, че кредитополучателят се е задължил да върне главницата и договорната
лихва по кредита на 6 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 186,64
лв. Уговорено било в чл. 16, че при забава на длъжника за погасяване
на задълженията по договора, дължи направените разходи за събиране на взезмането
от 18,00 лв. за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани,
електронни съобщения и лични посещения. Ищецът
поддържа, че съгл. условията на договора заемателят е бил длъжен в тридневен
срок от сключване на договора да осигури обезпечение под формата на
поръчителство или банкова гаранция. Неизпълнението на това задължение е скрепено
с неустойка, чиито общ размер възлиза на 706,86 лв. Твърди наличие и на вземане за
обезщетение за забава върху главницата за периода 15.01.2019 г. – 29.08.2019 г.
от 38,65 лв. Посочва, че на 01.04.2019
г. между „А.з.с.н.в.” ООД и „Изи Асет Мениджмънт“
ООД е подписано Приложение № 1
към сключения между страните договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г., по силата на което вземанията по процесния договор са прехвърлени в полза
на ищеца. Поддържа, че предходният кредитор /цедент/ му
е учредил представителна власт да уведоми длъжника за извършената цесия, както и че последният следва да се счита за
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с получаването на препис от
настоящата искова молба. Излага, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, което обуславя
правния интерес на дружеството от подаване на настоящата искова молба. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Й.Г.И. е подал отговор на исковата молба чрез
особения представител адв. Надка Игнатова преупълномощена от адв. Р.С., с който
исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че не е страна по заемно
облигационно отношение както с ищеца, така и с „Изи Асет Мениджъмнт“АД. Оспорва
договора за кредит като антидатиран, както и твърдяното вземане да е част от
предмета на цесията. Сочи, че не дължи претендираната сума тъй като не е
редовно уведомен за цесията, за която е узнал с исковата молба. Поддържа
недействителност на цесията, доколкото вземането не било индивидуализирано по
основание и размер в Приложение №1. Поддържа и нищожност на цесията поради
липса на предмет, уговорена продажна цена и съгласие. Оспорва ответникът да е
получил заемната сума. Определя като прекомерни главницата, таксите и лихвите. Прави възражение, че уговорената
лихва и ГПР са нищожни, поради противоричието им с добрите нрави, доколкото
значително надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя. Прави възражение за прекомерност и на неустойката по чл. 4,
ал. 2 от Договора от 706.86 лева. Възразява да е запознат с Тарифата на „Изи
Асет мениджмънт” АД, в която са регламентирани разходи и такси. Оспорва
дължимостта на таксата от 18.00 лв. разходи за събиране на вземането, като сочи
че не е ясно как е формирана сумата и какво е естеството на разходите. По
изложените съобржения моли за отхвърляне на исковете.
В проведеното съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по приобщеното ч.гр.д. № 14015/2019 г. по описа на ВРС. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл.
47, ал.5 от ГПК, при действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните
претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които
се ползва – 1) наличието на валидни облигационни връзки по договори за заем и за
допълнителни услуги към заема, сключени между „Изи
Асет Мениджъмнт“АД и ответника; 2) изпълнение
на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на
които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на
размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и
неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на вземането за главница и договорна лихва, както и
техния размер; 5) изискуемостта на вземането за неустойка, такси и разноски, както
и техния размер; 6) наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на
който в полза на ищеца са прехвърлени валидно процесните вземания, както и че
предишният кредитор надлежно е уведомил длъжника за извършената цесия.
Между страните по делото няма обстоятелства, които да са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството
на цесионер по рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт” АД - страна по материалното отношение с ответника, от което
произтича прехвърленото вземане. Валидното възникване на твъднята цесия съдът
намира за установено от приетите като доказателства рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. (л. 12-15) сключен между „А.з.с.н.в.“ ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт”
АД и Потвърждение за цесията (л. 16). Видно от текста на
чл. 2.1 от рамковия договор, ищецът се е споразумял с финансовата институция да
придобива нейни вземания с настъпил падеж по договори за кредит, като
окончателният предмет на всеки пакет от вземания е следвало да се
индвидуализира с отделно приложение, ставащо неразделна част от договора. В
тази връзка по делото е представено Приложение № 1/01.04.2019 г. (л. 17-19), в което е посочено името, ЕГН-то на
длъжника, № и датата на договора и размера на прехвърленото вземане, които
кореспондират на процесните, поради което съдът намира, че предметът на цесията
е индивидуализиран в
достатъчна степен на 01.04.2019 г., съответно процесният договор за цесия от 16.11.2010 г. от формална страна легитимира ищеца като титуляр на
претендираните права към момента на образуване на делото.
До извод за обратното не води принципно основателното от
фактическа страна възражение на особения представител на ответника, че
последният като длъжник по първоначалното заемно правоотношение не е редовно уведомен за цесията до
получаването на исковата молба, доколкото такива доказателства действително не
се съдържат в кориците на делото. Същевременно трайно е
разбирането в съдебната практика, че главната цел на уведомяването по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е да
позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него
изпълнение преди узнаването на цесията (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). Слеодвателно при положение, че в
настощия процес ответникът не релевира възражение за извършено погасяване преди
датата на иницииране на съдебния спор, същият няма правен интерес да оспорва
уведомяването, а настоящата искова молба да се зачете като уведомление по реда
на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
На следващо място за установяване валидното възникване на заемно
правоотношение между кредитодателя „Изи
Асет мениджмънт” АД и ответника, ищецът е представил Договор за паричен заем № 3396577 от 12.12.2018г., видно от
който дружеството е предоставило на Й.Г.И. заем в размер на сумата от 1000,00 лв. срещу
задължение за връщане на 6 месечни вноски от по 186,64 лв. Уговорен е лихвен
процент в размер на 40,00 % и ГПР от 47,33 %.
Доколкото
договорът е за заем за послужване, чиято частна хипотеза се явява договорът за
потребителски кредит, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за
въникването му е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху
пари или други заместими вещи. В тази връзка
видно от чл. 3 страните са волеизявили, че договорът има характера на
разписка, че заемната сума е получена от кредитополучателя. Поради това и
предвид липсата на спор по автетнтичността на положения от ответника подпис в договора
за кредит, съдът приема за доказано валидното въникване на заемно
правоотношение за сумата от 1000,00 лв. между частния праводател на ищеца от
една страна и
ответника от друга, както и усвояването на заемната сума.
На следващо място
доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на
специалния закон следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие
както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя,
така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между
страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва
и оценка на облигационното
правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за
предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери
на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи
(такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая от сравнителния
анализ на договора и относимите императивни текстове съдът намира за
недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и потребителя е
възникнала съобразно установените в специалния закон задължителни правила на
ЗЗП и ЗПК за кредитодателите при извършването на дейност по потребителско
кредитиране.
Достатъчно да аргументира
самостоятелно горния извод на съда е обстоятелството, че в кориците на делото
не се съдържа нарочен погасителен план връчен на кредитополучателя, от който да
е видно каква част от дължимата месечна вноска е главница и каква част
представлява възнаградителна лихва. Последното представлява нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, регламентиращ задължението на кредитодателя да
уреди в договора условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация не само за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но и последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването и пр. Наред с това в самия
договор липсва информация и по чл. 11, т.9 от ЗПК за това как стойността на
референтния лихвен процент оскъпява заетите средства. Непредоставянето на тези видове
информация за крайните параметри на заема, който поема води до невъзможност за
потребителя да вземе информирано решение при сключването на сделката и го
поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, с който встъпва в заемно
правоотношение, и който се явява по-силната икономически страна. Именно за това
в чл. 11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК с императивни норми е уреден минимумът от
необходима информация на потребителя, за да може той да вземе информирано
решение дали да се задължи към финансовата институцията, а за нарушението на
тези закрилни норми в чл. 22 от ЗПК законът е предвидил като своеобразна
санкционна последица недействителност на договора. Тази недействителност е
специална и съгласно чл. 23 от ЗПК е пълна, а не е частична, като при
констатирането ѝ потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Последното сочи, че за
праводателят на ищеца по договора за цесия не е възникнало вземане към
ответника за всички останали компоненти извън главницата по Договор за паричен заем № 3396577,
сключен на 12.12.2018 г., и оебзщетението за забава
за заплащането ѝ, включително за договорна лихва, такса разходи и неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, а
предявените искове за заплащане на тези суми се явяват неоснователни и следва да
се отхвърлят изцяло.
В тази връзка изготвеното по делото и неоспорено заключение на допуснатата
ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, сочи, че по
кредита не са извършвани погашения, респективно искът за главница от 1000,00
лв. се явява изцяло основателен, ведно с претенцията за законна лихва считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане. Отново от заключението се установява, че обезщетението за забава
върху главницата за периода от 15.01.2019 г. до 29.08.2019 г. възлиза на 41,43 лв., като спазвайки принципа на диспозитивното начало
на ищеца следва да се присъди поисканата сума от 38,65 лв.
Вследствие на частичното
уважаване на иска за главница основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва, считано от датата на депозирането на заявлението в съда – 30.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
За пълнота следва да се
посочи и следното:
В случая претенциите на ищеца, наред с тези за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава върху главницата, включват
и
такса разходи за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение и за ангажиране на служител за изпълнение на тази
дейност, както и неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение.
В тази връзка видно от текста на чл. 16
от договора кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси уговорени в актуалната тарифа на „Изи
Асет мениджмънт” АД. Видно от представения препис от тарифата същата
предвижда при забава на плащането на погасителна вноска от повече от 30 дни потребителят
да дължи разходи за изпращането на напомнтелни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разходи и посещения на адреса на потребителя. провеждане
на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщение за
събиране на просрочените вземания. От така уговореното следва, че вземането за
такса разходи за извънсъдебно събиране възниква под
условие за настъпил падеж на главните задължения по кредита. Същевременно съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса
разходи. Така с уговарянето на таксата, на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че клаузата на чл. 16 от
договора, както и Тарифата противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Освен
това твърдяните разходи на кредитодателя – изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания и др., по естеството си
са такива по управление на кредита. Поради това заплащането им от потребителя,
съответно претендирането им с от ищеца като частен правоприемник на
кредитодателя, колидира и със забраната на чл.
10а, ал. 2 от
ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
На следващо място чл. 16
от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Същевременно претендираното вземане за неустойка, произтичащо от клаузата на
чл. 4, ал.2 от договора за кредит от общо 796,86 лв., се дължи, в случай, че
заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение
на задълженията си посредством поръчителство на физическо лице или банкова
гаранция. Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за
уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната
норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.
Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите ѝ обезпечителни и
обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с
нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Неустойката според съда влиза
и в противоречие с добрите нрави. Поисканото в чл. 4, ал.1 обезпечение в три-дневен срок от сключване на договора едно
от следните обезпечения: 1) две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер
на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем. сключен с „Изи Aceт Мениджмънт“
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции юга ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година надал да е със статус не по-лош от „Редовен"; 2)
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, да сумата по кредита, със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор. Не подлежи на разумно съмнение, че така въведеният обем от
изключително тежки условия, на които следва да отговарят поисканите поръчители
не са съобразени с конкретния размер на предоставения заем – 1000,00 лв.,
съответно с характера на потребителското кредитиране. Не са съобразени и с
обстоятелството, което макар и житейски изводимо е в органична връзка със
задължението на кредитодателя по чл. 12 от ЗЗД да бъде добросъвестен при
установяване на процесната облигационна връзка, а именно, че ако към нейното
възникване е съществувала връзка на доверие между кредитоискателя и физически
лица, които отговарят на подобни високи изисквания досежно финансовото им
състояние, в степен последните да се съгласят да бъдат поръчители на първия по
договор за заем, то кредитоискателят не би прибягнал до потребителско кредитиране,
чрез финансовата институция, а би заел средствата именно от тези лица. С близки
аргументи следва да бъде определено като очевидно неадекватно и алтернативно
поисканото от кредитодателя реално обезпечение посредством предоставянето на
банкова гаранция. При това положение съдът приема, че неустоечната клауза се
активира при непредоставяне на обезпечение, по отношение на което обаче
кредитодателят умишлено е поставил изначално неизпълними от длъжника
изисквания, което води до извод, че вземането за неустойка е нищожнo
поради противречие с добрите нрави, за което основание за недействителност на
сделките съдът следи служебно.
По изложените съображения и доколкото
посочените по - горе клаузи на договора - чл. 5, ал.2 и чл. 16 имат за цел и
резултат заобикаляне изискванията на ЗПК по аргумент от чл. 21, ал.1 от ЗПК
същите са нищожни, респективно негодни да породят права и задължения за
страните по договора за кредит. Следователно
ответникът не дължи начислените от кредитора суми за такса разходи за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение и за дейност на служител,
както и за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, а предявените от ищеца искове са
неоснователни и на това основание, освен поради констатираната по-горе пълна
недействителност на договора за кредит по смиисъла на чл. 23 от ЗПК.
Предвид изхода на спора,
право на разноски в производството имат и двете страни, като съдът следва да
съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива, доколкото е
представляван от особен представител в производството. В заповедното производство
ищецът претендира присъждане
на разноски в общ размер от 87,67 лв., които с настоящото решение следва да
бъдат редуцирани с оглед отхвърлената част от исковете до размер от 48,35 лв., която
сума следва да се присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество представя
доказателства за сторени разноски за държавна такса – 262,33 лв., 350,00 лв.
депозит за особен представител, 250,00 лв. депозит за ССчЕ, а предвид
направеното с исковата молба искане съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК на страната и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв. След направените
изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно уважената част от
исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 530,71 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Г.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 сумата от 1000,00 лв., представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № 3396577,
сключен на 12.12.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Й.Г.И., като в
последствие взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД
(правоприемник, на който е „А.з.с.н.в.“ АД понастоящем „А.з.с.н.в.“ЕАД), по силата на Приложение № 1/01.04.2019г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., както и сумата от 38,65 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.01.2019г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.08.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, които суми са предмет на Заповед № 6780/03.09.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14015/2019
г. по описа на ВРС, на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумата от 119,84 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 14.01.2019 г. до 13.06.2019 г., за сумата от 18,00 лв., представляваща
такса разходи, като и за сумата от 706,86 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.01.2019г. до
13.06.2019г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Й.Г.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата от 48,35 лв., представляваща сторените в
заповедното производство по ч. гр. д. № 14015/2019 г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 530,71 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
При
поискване да се издаде РКО на особения представител на ответницата за внесения
от ищеца депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: