№ 487
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501361 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№278399/24.06.2021г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК812115210, седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа ул. „Генерал
Владимир Вазов“ №3, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от изп.
директор инж. Ганчо Тенев, чрез пълномощника юрк Десислава Златев, ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №260840/09.06.21г., постановено по
гр.д.№3039/2020г. по описа на Районен съд-Бургас отхвърлителната му част.
С посоченото решение, Районен съд Бургас е приел за установено, че Д. Й. Г., ИВ. Г. СТ. и
Н. Г. Г. дължат разделно на ищцовото дружество сумата от 145,61 лв.-главница,
представляваща стойността на предоставени ВиК услуги-доставена, отведена и пречистена
вода за периода 19.11.2016г. до 18.10.2019г., ведно с мораторна лихва от 20.59 лв.,
начислена за периода он 23.01.2017г. до 15.01.2020г. и законната лихва начиная от
21.02.2020г. до окончателното заплащане, за които вземания по ч. гр.д. №385/2020 по описа
на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и от които
Д. Й. Г. дължи 96,78 лв.-главница и 13,69 лв. мораторна лихва, а ИВ. Г. СТ. и Н. Г. Г.
дължат по 24,19 лв.-главница и по 3,45 лв. мораторна лихва, като исковете са отхвърлени за
горниците над уважените до пълните предявени размери по отношение на ИВ. Г. СТ. и Н. Г.
Г..
С жалбата се изразява недоволство от решението в отхвърлителната част. Жалбоподателят
1
счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано.
Намира за необоснован извода на съда, че ответниците дължат ½ от претендираните
вземания и не е съобразен със съдържанието на представените по делото документи-
данните по данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на
Република България по чл.26 ЗМДТ. В посочената декларация било отбелязано, че
собственици са Г.Н. Г. и Д. Й. Г., последната ответник в производството.
Иска се отмяна на решението и постанавяване на ново, с което да бъдат уважени исковете
в пълния предявен размер, тъй като останалата ½ част от собствеността принадлежи на
преживялата съпруга. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемите.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално лигитимирано лице
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правнастрана следното:
Предявените пред БРС искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 422 ГПК.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев
Танев, с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответниците Д. Й. Г., ИВ. Г. СТ.
и Н. Г. Г., че дължат разделно на ищцовото дружество сумата 290,33 лева неизплатени
задължения за ВиК услуги, ползвани през периода 23.12.2016г. до 28.10.2019г. с отчетен
период 19.11.2016г. до 18.10.20219г. и сумата от 41,08 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода от 23.01.2017г. до 15.01.2020г., ведно с
лихвата от датата на подаване на заявлението, до окончателното му изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 385/2020 г. на БРС, както и разноски.
Подадена е заявление по чл.410 ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 385/2020 по описа на Районен
съд –гр.Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
отношение на наследниците на Г.Н. Г., починал на 01.02.2020г. /след подававне на
завлянието по чл.410 ГПК/. Последната не е връчена на ответниците, тъй като не са
намерени на адреса. На основание чл.415, ал.1,т.2 вр. чл.47, ал.5 ГПК ищцовото дружество е
предявило иска.
Ответниците чрез особен представител оспорват исковете.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. От събраните по делото
2
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По делото е представен н.а.за покупко-продажбана недвижим имот №107,том II, дело
№589/85 г., от който е видно, че Г.Н. Г. /наследодател на ищците/ е придобил собственост
върху дворно място, ведно с жилищна сграда, находящи се в с.Равнец, заедно с Н.Г.Г., при
квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях.
Видно от представеното удостоверение за наследници Г.Н. Г. е починал на 01.02.2020г. и
оставил наследници-съпрута и двама низходящи, всички ответници в настощото
производство.
Представени са по делото 35 бр. фактури съставени от ищеца.
По делото са ангажирани гласни доказателства, както и са допуснати и приети заключения
по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза, прието в
първоинстанционното производство, е констатирало, че водоснабдяваният обект
представлява дворно място със съборена постройка, и се намира в ***. Установява се също
така, че е имало монтиран водомер, който е демонтиран с крайно показание 371 куб.м. и
понастоящем водоподаването е преустановено. ВЛ е посочило, че общото количество
потребена вода е 187 куб м. според месечните отчети и остойностена възлиза на 290,33 лв.
От свидетелските показания –свидетелката Ш.-отчетник при ищеца, при повторния разпит е
уточнила, че се касае за водоснабден имот в края на с.Равнец, който е отчитала редовно и е
бил обитаван от наследодателя на ответниците.
ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза е изчислило мораторната лихва върху неплатените
падежи за периода от съответния падеж до 15.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи:
Безспорно по делото е, че дружеството-въззивник е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т.
1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така
посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в
чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
3
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост
"общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В
случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два вестника,
съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно имат действие за всички
абонати на дружеството. Съгласно чл. 57, ал.4 от приложимите Общи условия в случаите,
когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от
тях, ВиК операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота
съгласно писмено споразумение с потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2. При
наличие на правоприемство в правото на собственост, уредбата е аналогична, като се
изисква представяне на писмено споразумение, след като се открива абонатен номер на
името на един от съсобствениците и/или ползвателите. Идеята на това разрешение е, че
откриването на партида на един от съсобствениците или ползвателите следва да бъде
извършено след представяне на писмен документ или споразумение, от което да е видно, че
отношенията по повод ползването на имота са уредени между съсобствениците и/или
ползвателите.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случай се установява от представения
документ за собственост, че наследодателят на ответниците е притежавал ½ ид.ч. от
водоснабдения имот, която след смъртта му е преминала към наследниците. Това е така,
защото липсват доказателства за различни дялове, поради което следва да се приеме, че за
ответнците е общо ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота. Както правилно е
посочил първоинстанционният съд съобразно разпоредбата н чл.29 СК и чл.9 ЗН частта на
преживялата съпруга е 1/3 ид.ч. , а за низходящите –по 1/12 ид.ч. Следователно Д.Г. дължи
96,78 лв., И.С. и Н.Г. по 24,19 лв. всеки. Тъй като по делото няма доказателства посоченитге
суми да са платени, то предявените искове за главницата са основателни до посочените
размери.
Не намира подкрепа в събраните по делото доказателства наведения във въззивнатга жалба
довод, че съдът не е съобразил представена декларация по чл.26 ЗМДТ. Такава не се намира
в кориците на делото, а изводите на съда се основават на събраните по делото
доказателства, в случая представения титул за собственост.
Основателността на главните искове влече като правна последица съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
основателността на исковете за дължимост на мораторната лихва. Изчислена съобразно
посоченото по-горе Д.Г. дължи 13,69 лв., а И.С. и Н.Г.-по 3,45 лв. всеки. До тези размери са
основателни акцесорните искове.
Разноски в производството претендира дружеството-въззивник, но предвид изхода, такива
не му се дължат.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260840/09.06.21г., постановено по гр.д.№3039/2020г. по
описа на Районен съд-Бургас в обжалваните части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5