Решение по дело №20/2021 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

№34

гр. В, 19.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд – В. Гражданско отделение, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й.                                                                                                     2. Д. В.

 

при участието на секретаря В. У., след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 20 по описа за 2021 на ОС – Видин, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „З. к. Л. И.“ АД, представлявана от М. М. – Г. и П.Д. – изпълнителни директори, против Решение № 532 от 14.08.2020 г. по гр. дело № 124/2019 г. на РС – В.. Иска се от съда да отмени атакуваното решение. Претендират се и направените по делото разноски пред двете инстанции.

Излагат се доводи, че назначената съдебно – техническа експертиза и допълнителната такава са некомпетентно изготвени.

         В законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, не е подаден писмен отговор.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба и съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 В случая въззивната инстанция констатира, че въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С Решение № 532/14.08.2020 г. по гр. д. № 124 по описа за 2019 г. на Видински районен съд З. „Л. И. АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. е осъдено да заплати на Ц.Д.Г., с ЕГН ********** и А.Д.Г., с ЕГН *********. , общо сумата от 17458.16 лева или по 8729.08 лева за всеки един от ищците, представляваща разликата между действително претърпените имуществени вреди и заплатените такива от ответника, причинени от настъпило на 06.05.2017г. застрахователно събитие - ПТП в с. Т. общ. Р. обл. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2017г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в общ размер на 998.33 лева.

С Определение от 27.10.2020 г. ВРС е допълнил Решение № 532/14.08.2020 г. по гр. д. № 124 по описа за 2019 г. в частта, касаеща разноските, като е осъдил З. „Л. И. АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на Ц.Д.Г., с ЕГН ********** и А.Д.Г., с ЕГН **********. , разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Въззивният съд не възнамерява да преповтаря безспорно установената от контролирания съд фактическа обстановка, изградена въз основа на внимателно анализирана доказателствена съвкупност, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които са изчерпателни и последователни.

На следващо място обаче още веднъж ще бъде отделено спорното от безспорното и същевременно ще бъдат обсъдени възраженията, наведени във въззивната жалба.

Не е спорно между страните, че на 06.05.2017 г., около 15.00 часа, в с. Т., общ. Р., обл. В. товарна композиция в състав влекач марка „Мерцедес“, модел „Акрос“, с per. № ВК, с прикачено полуремарке с per. № СВ ЕС, с водач Н. А. Д. се движи в направление от гр. В. към гр. М. със скорост 75 км/ч. при разрешена 40 км/ч. за товарни автомобили, превозващи опасни товари в населено място и при навлизане в ляв завой, преминава цялото улично платно, напуска го в ляво, като удря пречупва и поваля железобетонен стълб и прегазва ограда от телена мрежа на дом № 1 на ул. Тези обстоятелства се установяват от представения ПТГ1 № 1315560/06.05.2017г., съставен от РУ – Б.. Видно от протокола в резултат на произшествието, са нанесени щети на имота на ищците, както следва: разрушен гараж, разрушена стена на масивна жилищна сграда, разрушен дървен покрив - навес, разрушена ограда на имота - около 25 метра.

Спорно по делото се явява размерът на обезщетението за претърпените от въззивниците имуществени вреди.

Размерът на обезщетението е определен вследствие на назначени, изготвени и приети от контролирания съд съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава.

След като се запозна с намиращото се между кориците на делото, настоящият въззивен състав намира, че приемайки експертните заключения и позовавайки се на тях районният съд не е допуснал нарушение на процесуални правила.

Вещото лице е включено в списъка на вещите лица на Окръжен съд – В. Притежава необходимия образователен и професионален ценз. Наред с това и двете експертни заключения са изготвени, след като вещото лице е направило оглед на недвижимия имот, находящ се в с. Т. общ. Р. обл. В. Посочени са нанесените щети. Описан е методът по който са изчислени нанесените имуществени вреди, като е съобразен и процент овехтяване. Освен това вещото лице е присъствало на разпитите на свидетелите и е взело предвид казаното от тях пред контролирания съд. Това обстоятелство е посочено изрично в констативно – обстоятелствената част на съдебно – техническата експертиза /том II, стр. 184 от първоинстанционното производство/.

Наведените във въззвината жалба възражения, досежно двете експертни заключения, са абстрактни и голословни. Същите не почиват на каквито и да било обективни данни, поради което настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал експертните заключения като компетентно изготвени.

По отношение на разноските във въззивната инстанция –  предвид изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на въззивниците. Въззивниците претендират разноски в размер на 1000 лева. В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност. С оглед чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и обстоятелството, че адв. А. не е изготвила отговор на въззивната жалба, но е осъществила процесуално представителство, следва да бъде присъден пълният претендиран от въззивниците размер за адвокатско възнаграждение.

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че контролираният акт следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 532 от 14.08.2020 г. по гр. дело № 124/2019 г. на РС – В..

ОСЪЖДА  З. „Л. И.“ АД, с ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. С. да заплати на Ц.Д.Г., с ЕГН ********* и А.Д.Г., с ЕГН **********.  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. чл. 113 ГПК, при наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: