№ 1697
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110133064 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу Д. СТ. Д., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
следните суми: 3 544.19 лв. – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в адрес, с аб. ****, през
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 26.02.2021
г. до окончателното плащане; 558.96 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.02.2021 г.; 31.71 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 01.2018
г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 26.02.2021 г. до окончателното
плащане; 3.48 лв. – мораторна лихва за периода от 03.03.2018 г. до 18.02.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
12088/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в
качеството й на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са я обвързали, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е
доставил за периода на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, като предвид забавата дължи и мораторна лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Д.
СТ. Д., с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорва
представените Общи условия да я обвързват. Оспорва да е потребила топлинна енергия на
претендираната стойност. Излага, че според Общите условия ищецът е бил длъжен да спре
1
топлоподаването и след като не го е направил, не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за
главните вземания за периода м. 05.2017 г. – м. 12.2017 г. и лихвите върху тях. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12088/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената Заповед по
чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. В посочената разпоредба е предвидена хипотеза на договорно
обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна
енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът
приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
В случая не се спори между страните, а и от Нотариален акт № 160, том LLХІХ, дело
№ 23998/1995 г., се изяснява, че на 14.12.1995 г. ответницата е придобила собствеността
върху процесния имот, като дарителите са запазили правото на ползване върху него, докато
са живи. Установява се от писмените доказателства на л. 95-96 от делото, че дарителката
Надка Кирилова Варварска е починала на 04.12.2018 г., а дарителят Васил Русев Варварски
– на 24.04.2014 г. Следователно вещното право на ползване на Васил Русев Варварски е
погасено на основание чл. 59, ал. 1 ЗС още преди началото на исковия период, а правото на
ползване на Надка Кирилова Варварска е погасено на 04.12.2018 г., т.е. след началото на
исковия период. От последното и с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС следва извод, че
2
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за имота за периода от
01.05.2017 г. до 04.12.2018 г. е била вещният ползвател Надка Кирилова Варварска, а след
тази дата до края на исковия период поради погасяване и на нейното право на ползване
клиент е станала ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот. От
друга страна обаче от отбелязванията в нотариалния акт е видно, че ответницата е дъщеря на
Надка Кирилова Варварска. Тя не оспорва това обстоятелство и не твърди майка й да е
оставила и други наследници по закон освен нея, поради което съдът приема, че именно
ответницата в качеството на единствен законен наследник на вещния ползвател Надка
Кирилова Варварска се явява страна по договорното правоотношение с ищеца и за периода
от 01.05.2017 г. до 04.12.2018 г.
Предвид изложеното съдът счита, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в град София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане, като доводът
на ответницата, че не е обвързана от тях, е неоснователен.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент ***,
находящ се в адрес, с аб. ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на
етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява
от заключението на съдебно-техническата експертиза и от писмените доказателства и не се
оспорва от ответницата.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото изравнителните сметки и е прието
заключение на съдебно – техническата експертиза. От последното се изяснява, че в
процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия за отопление и за
подгряване на вода. Установява се, че отчитането на топлинната енергия е извършвано от
ищеца по годен топломер, монтиран в абонатната станция, като от отчетената топлинна
енергия са приспадани технологичните разходи за абонатната станция и така изчислената
топлинна енергия е разпределяна между потребителите в сградата на база прогнозни данни
от предходен изравнителен период, а след приключване на отоплителния сезон е
извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ищеца и са
изготвяни изравнителни сметки, съдържащи данни за топлинната енергия за отопление и за
топлинната енергия за загряване на топла вода. Изяснява се, че за периода 2017 г. – 2018 г.
не е извършен отчет на водомерите поради неосигурен достъп и че документът за главен
отчет от м. 05.2018 г. не е подписан от потребител, а през останалата част от периода
уредите в имота са отчитани и са попълнени документите за главен отчет, които са
подписани от потребител и са коректно отразени в изравнителните сметки. Установява се,
че в имота не е имало през исковия период отоплителни тела и съответно не е имало
монтирани топлоразпределители, но е имало щранг лира в банята, за която е изчислявана
служебна топлинна енергия, отдадена от щранга, а топлинната енергия за подгряване на
3
вода е отчитана по 2 водомера за топла вода, но за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г.
разходът за топла вода е изчисляван на база 2 бр. потребители при норма 140 литра на
потребител на денонощие съгласно Наредбата за топлоснабдяването, като за целия процесен
период е изчислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по формула
съгласно Приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването и е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Изяснява се, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислявани в съответствие с
методиката за дялово разпределение по действащата нормативна уредба. Ето защо съдът
намира, че искът за стойността на доставената топлинна енергия е доказан по основание.
Възражението на ответницата, че не дължи заплащане на доставената топлинна
енергия, защото ищецът черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразило
се в продължаване на топлоснабдяването въпреки наличието на неплатени задължения, е
неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, на първо място, че чл. 46, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия предвижда такова право на ищеца, но е и задължение. На второ
място, дори и ищецът да имаше такова задължение, неговото неизпълнение не обуславя
нито прекратяване на договорното правоотношение, нито недължимост на стойността на
реално доставената топлинна енергия, поради което не може да промени извода, че искът е
доказан по основание.
Дължи се от ответницата цената на реално потребената топлинна енергия в нейния
имот през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно – техническата експертиза, която е отчела именно реално
доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Вещото лице В.-Тодорова
посочва, че дължимата цена за доставена топлинна енергия за целия исков период възлиза на
3 651.07 лв. Следователно възражението за недоказаност на стойността на доставената
топлинна енергия е неоснователно, тъй като това обстоятелство се установява от посоченото
заключение, преценено съвкупно с представените писмени доказателства, а не толкова въз
основа на оспореното от ответницата извлечение.
По възражението за погасяване по давност на вземането за стойността на доставената
топлинна енергия за част от процесния период съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В случая заявлението по чл. 410
ГПК е подадено на 26.02.2021 г., поради което погасени по давност са вземанията, чиято
изискуемост е настъпила преди тази дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
4
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане.
В случая от 16.07.2017 г. – денят, следващ последния ден от срока за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период – м. 05.2017
г., до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 26.02.2021 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за
доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 12.2017 г. включително, тъй
като срокът за заплащане на месечното задължение за м. 01.2018 г. е бил до 17.03.2018 г.,
респ. погасителната давност за това вземане е прекъсната с подаването на заявлението.
Размера на месечните задължения, попадащи в периода, за който е изтекла
погасителната давност, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК /съобразявайки начислените
месечни задължения по фактури, изравнителния резултат за целия отоплителен сезон, в
който е включен посоченият период, респ. броя месеци, за които е изтекла погасителната
давност/ и приема, че възлиза на сумата от 703.92 лв. По този въпрос съдът не кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, защото посочената в него сума не
кореспондира с представените по делото изравнителни сметки, като в нея е включена и сума
за дялово разпределение, която представлява отделно вземане. Следователно дължимата от
ответницата сума за непогасената част от исковия период възлиза на 2 947.15 лв.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на стойността на доставената топлинна
енергия, а такова не се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
поради което този иск следва да бъде уважен за сумата от 2 947.15 лв. за периода от м.
01.2018 г. до м. 04.2020 г., като върху тази сума тя дължи и законната лихва, считано от
26.02.2021 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер и за
останалата част от периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия през периода м. 01.2018 г. – м. 04.2020 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
5
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
Предвид липсата на плащане на главницата налице е забава. Началото на забавата е
15.09.2018 г. за изравнителната сметка за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2018 г., 15.08.2019
г. – за изравнителната сметка за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., и 15.09.2020 г. – за
изравнителната сметка за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., тъй като изравнителните
сметки са съответно от м. 07.2018 г., м. 06.2019 г. и м. 07.2020.
Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г. върху
непогасената по давност главница /доколкото на основание чл. 119 ЗЗД погасено е и
вземането за мораторна лихва върху погасената по давност главница/, изчислена по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от
154.58 лв. Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената
топлинна енергия е основателен до посочения размер и неоснователен за разликата до
пълния предявен размер от 558.96 лв.
По отношение на иска за стойността на услугата за дялово разпределение следва да се
посочи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая се установява от писмените
доказателства на л. 19-31 наличието на договорно правоотношение между ответницата в
качеството й на собственик на топлоснабдения имот и ищцовото дружество с предмет
извършване на посочената услуга.
Не се спори между страните, а и от заключението на съдебно-техническата експертиза
е видно, че услугата през исковия период е извършвана именно от фирма. Ето защо съдът
намира, че за ответницата е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази
услуга на ищеца и искът за цената на услугата дялово разпределение е доказан по
основание.
Ответницата не оспорва размера на този иск, поради което съдът приема, че за нея е
възникнало задължение именно на претендираната стойност.
Възражение за давност по отношение на това вземане съдът счита, че не е релевирано,
тъй като се претендира вземане за период с начало м. 01.2018 г., а възражението на
ответницата е, че е погасено вземането за периода м. 05.2017 г. – м. 12.2017 г., т.е. за
предходен период.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за цената на
услугата дялово разпределение е изцяло основателен, като върху сумата от 31.71 лв.
6
ответницата дължи и законната лихва, считано от 26.02.2018 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение следва да се посочи, че в случая е установено наличие на главно задължение,
но не е доказано изпадането на ответницата в забава в неговото плащане. Така е, защото в
договорите на л. 19-28 от делото е уговорено, че стойността на услугата дялово
разпределение се заплаща в срок от 30 дни, считано от датата на фактурирането й, а
фактурирането на дължимите суми представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането /поканата/ си за изпълнение, но в
случая не са представени доказателства за това фактуриране, респ. липсват доказателства за
отправена до длъжника покана за плащане на стойността на услугата, от което следва, че не
е доказано изпадането на ответницата в забава по отношение на тази главница.
Следователно искът за мораторна лихва върху нея е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, както следва: за исковото
производство разноски в общ размер на 463.81 лв., а именно: 83.81 лв. – държавна такса, 304
лв. – депозити за вещи лица, 76 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и за заповедното
производство в общ размер на 100.98 лв., а именно: 62.98 лв. – държавна такса, 38 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адв. Ю. се дължи
възнаграждение за оказана безплатна помощ на ответницата съразмерно на отхвърлената
част от исковете, а именно: сумата от 124.72 лв. – за исковото производство, и сумата от
89.96 лв. – за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Д. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: адрес, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ сумата от 2 947.15 лв. – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент ***, находящ се в адрес, с аб. ****, през
периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 26.02.2021
г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 154.58 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 31.71 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 01.2018 г.
до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 26.02.2021 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 12088/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ както
следва: частично иска за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над
7
2 947.15 лв. до пълния предявен размер от 3 544.19 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м.
12.2017 г. като погасен по давност; частично иска за мораторна лихва върху главницата за
стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 154.58 лв. до пълния
предявен размер от 558.96 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3.48 лв. – мораторна лихва върху главницата за стойността на услугата дялово
разпределение, начислена за периода от 03.03.2018 г. до 18.02.2021 г.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
463.81 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 100.98 лв. – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
адв. И.В. Ю., с адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв сумата от 124.72 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ за исковото производство, и сумата от 89.96 лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8