Р Е
Ш Е Н
И Е
No 244
гр. Б., 02.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 45 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът- С.М.Б. *** твърди, че е
собственик съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот No *, том *,
рег. No *, дело No * от 12.03.2007 г., на Апартамент No *, на т. етаж, вх. *,
на жилищен блок “М.”, построен в кв. * по плана на гр.
Б., бул. “Б.” No *, с площ от 90 кв.м., заедно с прилежащото му Избено
помещение No *, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, който имот по действащата кадастрална карта на
гр. Б. представлява: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*
в гр. Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
No РД-18-49/14.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б.,
бул. “Б.” No *, вх. *, ет. *, ап. *, като самостоятелният обект се намира се в
сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с
посочена в документа площ: 90.00 кв.м., с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: *****.***.***.*.*, под обекта: *****.***.***.*.* и над
обекта: *****.***.***.1.9, прилежащи части: зимнично помещение No *; 5.71 %
ид.части от общите части на сградата.
Твърди, че считано от датата на
дарението на имота от нейните родители М. Н. Б. и Г. Ц. Б. – 12.03.2007 г., и
до настоящия момент тя е собственик и единствен владелец на имота. След
дарението родителите й останали да живеят в имота. Считано от датата на
придобиване на имота ищцата има разкрита персонална партида в Служба по
вписванията- гр. Б., ежегодно плаща данъчните си задължения за имота, за което
има открита индивидуална партида в Данъчна служба гр. Б., единствено тя заплаща
консумативи за ползването на жилището. Реализирала е различни ремонти на имота.
Същевременно никой не е смутил или обезпокоил владението й, като през целия
период от 12.03.2007 г. до настоящия момент владението й е било явно,
непрекъснато и несмущавано, никой не се е противопоставял на обстоятелството,
че стопанисва имота като свой собствен. Излага, че през 2016 г. ответниците-
синове на Ц. Н. Б. (починал на 16.01.1975 г.), който е брат на нейния баща,
завели иск за делба на имота с баща й М. Б.. Счита претенцията им за
неоснователна. Наличието на такава обуславя правния й интерес от предявяване на
иска за установяване на правото й на собственост. Поддържа, че е добросъвестен
владелец, който непрекъснато е владял процесния имот в продължение на повече от
5 години, като е придобила собствеността върху същия на основание чл. 79, ал. 2
от ЗС. Владението й е продължило повече от 11 години, поради което предявява
претенция за изтекла придобивна давност и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот на основание чл.
79, ал. 2 от ЗС, а в условията на евентуалност и на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗС. Претендира разноски.
Ответниците- Н.Ц.Б. и В.Ц.Б. в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си
оспорват предявения иск като неоснователен. Оспорват твърдението на ищеца, че е
придобила правото на собственост върху процесния имот и е добросъвестен
владелец. Сочат, че ищеца е придобила спорното право с нотариален акт за
дарение от 12.03.2007 г. по време на висящ съдебен процес по гр. д. No 602/2006 г. по описа на РС- Б., по което с влязло в
сила решение е развален договорът за прехвърляне на правото на собственост на
процесния имот срещу издръжка и гледане, и по силата на който договор П. и Н.
Б. /родители на М. Б./ са притежавали имота. С разваляне на договора е
отпаднало вещно-транслативното му действие, като влязлото в сила решение има
пресъдено нещо и по отношение на ищеца по настоящото дело. Оспорват
твърдението, че ищецът е придобила правото на собственост на основание
давностно владение. Сочат, че още с придобиване на имота през 2007 г. чрез
дарение ищецът като приобретател не може да се ползва от придобивната давност,
тъй като тя е знаела за водения процес за разваляне на договора за издръжка и
гледане – както поради факта, че е дъщеря и внучка на страните, така и поради
оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 114, б.
“в” от ЗС.
Твърдят, че по време на процеса придобивна давност не тече, а решението е
влязло в сила през 2009 г. Придобивна давност не тече и от 2016 г., когато
наследниците на П. и Н. Б. – ответниците
по настоящото дело, завеждат дело за делба на процесния имот. Излагат, че с
влязло в сила решение по гр. д. No 763/2016 г.
по описа на РС- Б. процесният имот е допуснат до делба между законните
наследници на наследодателите. Оспорват и твърдението на ищеца, че владее имота
явно, непрекъснато, несмущавано, необезпокоявано, упражнявайки фактическа власт
върху него. Твърдят, че от придобиването му ищцата не обитава имота, а живее
постоянно в С.. От влизането в сила на решението за разваляне на договора за
издръжка и гледане на 14.05.2009 г. собствениците му П. и Н. Б. правят опити да
влезнат във владение на имота си, но родителите на ищцата не ги допускат. П. и Н.
Б. многократно са манифестирали намерението си спрямо дарителите и ищцата по
настоящото дело да владеят имота. През 2014 г. П. и Н. Б. завеждат дело по чл.
108 от ЗС. Ответниците твърдят, че на 07.12.2017 г., като законни наследници на
П. и Н. Б., са отправили нотариална
покана с искане за обезщетение за ползване еднолично на цялата обща
съсобственост от процесния имот, считано от датата на смъртта на общите
наследодатели. Сочат, че от придобиване на имота от ищцата до настоящия момент
няма година, в която да не са водени дела за процесния имот. Претендират
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от заверено копие на Нотариален
акт No *, том *, дело No */1986 г. на районен съдия в РС- Б., на 16.10.1986 г.
между П. В. Б. и Н. Ц.Б., от една страна
като прехвърлители, и М. Н. Б. от друга страна като приобретател, е сключен
договор за издръжка и гледане, по силата на който П. В. Б. и Н. Ц.Б. са прехвърлили на сина си М. Н. Б.
правото на собственост върху процесния имот - Апартамент, находящ се в гр. Б.,
ул. „В.
К.” No *, блок „М.”, вх. *, етаж *,
апартамент No *, в кв. * по плана на гр. Б.,
и зимнично помещение No *, и който имот по действащите КККР на гр. Б., одобрени
със Заповед No РД-18-49/14.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, представлява
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.1.5, срещу задължение
на последния да гледа прехвърлителите – негови майка и баща, до края на живота
им, като прехвърлителите си запазват правото на ползване на една стая, кухнята
и сервизните помещения.
Видно от заверено копие на Решение от 14.05.2007 г. по гр. д. No 602/2006
г. по описа на РС- Б., със същото договорът за прехвърляне на правото на
собственост на процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
сключен на 16.10.1986 г. между П. В. Б. и
Н. Ц.Б., от една страна, и М. Н. Б. от
друга страна, и обективиран в Нотариален
акт No */1986 г., е развален на основание чл. 87, ал. 3
от ЗЗД. Решението на РС- Б. е влязло в сила на 14.05.2009 г., видно от
направеното за това отбелязване.
Видно от заверено копие на Нотариален
акт No *, том *, рег. No *, дело No */2007 г. на нотариус с рег. No 371 по РНК с район на действие РС- Б.,
на 12.03.2007 г. М. Н. Б. и Г. Ц. Б., от една страна, и С.М.Б. от друга, са
сключили договор, по силата на който първите са дарили на дъщеря си С.Б.
процесния недвижим имот - апартамент No *,
на трети етаж, във вход “Б”, на
жилищен блок “М.”, построен в кв.
* по плана на гр. Б., с площ от 90 кв.м., заедно с прилежащото му избено
помещение No *.
По делото не е спорно между страните
обстоятелството, че имотът, предмет на посочените по-горе договори, по
действащите КККР на гр. Б., одобрени със
Заповед No РД-18-49/14.10.2011 г. на изп. директор на АГКК представлява
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.1.5, като последното
се установява и от представените заверени копия на Схема на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *****.***.***.*.*, издадена то СГКК- Софийска област, и
Справка по лице, съдържаща данни за лицето С.М.Б. за периода от 01.01.1992 г.
до 08.01.2019 г. от Служба по вписванията – Б..
От заверено копие на Справка по лице, съдържаща данни за лицето С.М.Б. за
периода от 01.01.1992 г. до 08.01.2019 г. от Служба по вписванията – Б., се
установява, че на 19.09.2014 г. в Служба по вписванията – Б. е вписана искова
молба с ищци П. В. Б. и Н. Ц.Б. и
ответници М. Н. Б., Г. Ц. Б. и С.М.Б. с предмет процесния недвижим имот, като
на 04.05.2018 г. е отбелязано заличаване на исковата молба – поради
прекратяване на производството по образуваното по същата гр. д. No 852/2014 г., като при заличаването като ищци са
посочени наследниците на Н. Ц.Б. и П. В.
Б. – В.Ц.Б. и Н.Ц.Б..
С решение No 124 от 17.08.2017 г.
по гр. д. No 763/2016 г. по описа на РС- Б., влязло в сила на 14.03.2019 г., съдът е
допуснал да се извърши съдебна делба
между Н.Ц.Б. и В.Ц.Б. - ответници в настоящото производство, и М. Н. Б., по
отношение на процесния в настоящото производство недвижим имот, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр. Б.,
при квоти от по 1/4 ид.ч. за Н.Ц.Б. и за В.Ц.Б. и 2/4 ид.ч. за М. Н. Б..
Представени са заверени копие на
Приходни квитанции от Община Б. за извършени плащания на местни данъци и такси
за процесния недвижим имот за периода 2008 г. – 2018 г., с посочен данъчен
субект – С.М.Б..
Представени са и заверени копия на
фискални бонове от “В и К Б.” ЕООД, гр. Б.
за плащания за предоставени В и К услуги за процесния имот за период от 2006 г.
до 2018 г. с получател М. Н. Б., както и разписки за извършени плащания към Ч.
Е. Б. за доставяна ел. енергия за имота за период от 2008 г. до 2018 г. с клиент М. Б..
Видно от заверено копие на Нотариална
покана с рег. No
2975 от 07.12.2017 г. на нотариус с No 408 по РНК, с район РС- Б., със
същата Н.Ц.Б. и В.Ц.Б. са уведомили М. Н. Б., че претендират от него
обезщетение за ползване от негова страна еднолично на съсобствения на тримата
недвижим имот, а именно процесния в настоящото производство имот, и от която
собственост двамата са лишени. Поканата е връчена на адресата М. Н. Б. на
09.12.2017 г., видно от направеното за това нотариално удостоверяване от същата
дата.
По делото са събрани и гласни
доказателства, съдържащи се показанията на свидетелите И. Н. П.- във фактическо съпружеско съжителство с ищцата, и М. В. И..
От показанията на свидетеля И. П. се
установява, че познава ищцата от 2005 г., като от 2006 г. е посещавал дома й в Б.
– процесния недвижим имот. Твърди, че през пролетта на 2007 година бил на гости
в дома на ищцата, където се видял с майка й, баща й, баба й и дядо й и тогава
те я информирали в негово присъствие, че предвиждат да й припишат апартамента.
Впоследствие, след този разговор, не е разбирал да се е споменавало нещо от
баба й и дядо й или родителите й относно конфликт или неразбирателство между
тях. От показанията на свидетеля П. се установява, че в процесния апартамент
живеят и винаги са живели родителите на ищцата и тя живее при тях. Заявява, че
ищцата – от както я познава от 2005 г. и до настоящия момент, винаги е живяла в
този апартамент. Пътувала до работа всеки ден. Тя плаща всички консумативи на
апартамента, както и данъците и таксите за него, извършвала е ремонти. Излага,
че живее на семейни начала с ищцата от края на 2015 г. Твърди, че не е знаел за
дело, което са водили бабата и дядото на С.Б. срещу майка й и баща й за
разваляне на договора заради неполагане на грижи, С.Б. също не е знаела, като
никой не ги е информирал за такова нещо.
От показанията на свид. М. И. се
установява, че страните по делото са деца на нейни племенници. Сочи, че живее
близо до родителите на ищцата, като нея я вижда рядко в гр. Б.. Ищцата живеела
в гр. Б. до 18 годишна, след което отишла студентка в гр. Б., след това започнала
работа в гр. С.. Твърди, че знае за водени дела във връзка с процесния
апартамент. Бащата на ищцата и нейните баба и дядо били в добри отношения до
преди делото за разваляне на договора за гледане. Бащата на ищцата - М. Б.,
който живее в апартамента заедно със съпругата си, не допускал родителите си П.
и Н. Б. в него. Последните починали през 2016 г., като до тогава Н. Б. плащал данъците на този имот. Заявява, че
никога не е знаела, че ищцата С.Б. е собственик на апартамента и че й е
прехвърлен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на
едно право или правоотношение, или възстановяване на нарушено право, чрез
установяване на съществуването му, когато същото е оспорено от друго лице.
Правният интерес от установителния иск за собственост е налице, когато са
изразени действия, които сериозно засягат правата на владеещия собственик. В
случая изложените в исковата молба твърдения на ищцата, че процесният имот е предмет
на дело за делба между ответниците и трето за настоящото производство лице –
баща на ищцата, обуславят правния й интерес от предявяване на установителния
иск, като същата твърди, че е собственик на имота и го владее.
Предпоставки за уважаването на иска за собственост по
чл. 124, ал. 1 от ГПК са положителното установяване, че ищецът е собственик на
имота и че ответникът оспорва това му право. Предмет на иска, а оттук и на
доказване, е правото на собственост на ищеца и той е този, който съгласно
разпределението на доказателствената тежест следва да установи това свое право,
а именно следва да докаже заявеното от него придобивно основание на правото на
собственост. В случая ищцата се позовава на осъществено от нея давностно
владение в периода от 12.03.2007 г. и до датата на подаване не исковата молба /09.01.2019
г./
Съдът намира така предявения иск за неоснователен,
като приема, че заявените от ищцата придобивни основания не са осъществени в нейна
полза, поради което и същата не е придобила правото на собственост върху
процесния имот.
Ищцата претендира придобиване правото на собственост
на основание осъществено от нея давностно владение – добросъвестно такова, а
при условията на евентуалност обикновено владение, считано от 12.03.2007 г. -
датата, на която е сключен договор за дарение с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот No 129/2007 г., по сила на който родителите й М. Н. Б. и Г. Ц. Б.
са й дарили процесния недвижим имот. По делото не е спорно, че с договор за
дарение от 12.03.2007 г., сключен с Нотариален акт No *,
том *, рег. No *, дело No */2007 г. на нотариус с рег. No 371 по РНК с район на действие РС- Б.,
родителите на ищцата - М. Н. Б. и Г. Ц. Б., са й дарили процесния недвижим
имот, представляващ апартамент No *, на
трети етаж, във вход “Б”, на
жилищен блок “М.”, построен в кв.
* по плана на гр. Б., с площ от 90 кв.м., заедно с прилежащото му избено
помещение No *, който по сега действащите КККР на гр. Б., одобрени със Заповед
No РД-18-49/14.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, представлява Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****.***.***.1.5, с адрес на имота: гр. Б.,
бул. “Б.” No *, вх. *, ет. *, ап. *, като самостоятелният обект се намира се в
сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с
посочена в документа площ: 90.00 кв.м., с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: *****.***.***.1.6, под обекта: *****.***.***.1.1 и над
обекта: *****.***.***.1.9, ведно с прилежащите му части: зимнично помещение No
*, и 5.71 % ид.части от общите части на сградата.
Не е спорно, а същото се установява и от заверено
копие на Нотариален акт No *, том *, дело No */1986 г. на районен съдия в РС- Б.,
че правото на собственост на праводателите на ищцата произтича от сключен на
16.10.1986 г. между П. В. Б. и Н. Ц.Б.,
от една страна като прехвърлители, и М. Н. Б. от друга страна като
приобретател, договор за издръжка и гледане, по силата на който П. В. Б. и Н. Ц.Б. са прехвърлили на сина си М. Н. Б.
правото на собственост върху процесния имот.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че договорът за прехвърляне на правото
на собственост на процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка от 16.10.1986 г. е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с Решение
от 14.05.2007 г. по гр. д. No 602/2006 г. по описа на РС- Б., което е влязло в
сила на 14.05.2009 г.
След предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на алеаторния договор по гр. д. No 602/2006 г. на РС- Б. и в хода на висящото съдебно
производство, на 12.03.2007 г. ответниците по този иск – приобретатели по
алеаторния договор М. Н. Б. и Г. Ц. Б. (последната с оглед придобиване на имота
в режим на СИО), са прехвърлили правото на собственост на недвижимия имот на
ищцата по настоящото дело С.М.Б., тяхна дъщеря. Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД,
развалянето на договора има обратно действие, като в случая с решението на съда
по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор, с който праводателите
на ищцата са придобили правото на собственост на процесния недвижим имот, е
отпаднало с обратно действие вещно-транслативното му действие, като правото на
собственост се е върнало в патримониума на собствениците-прехвърлители по него -
П. и Н. Б., т.е. правата са се
възстановили такива, каквито са били преди прехвърлянето. С обратно действие е
отпаднало и деривативното придобивно основание на правото на собственост на
последващия приобретател- ищцата С.Б.. В настоящото производство и с оглед
последното, същата претендира придобиване на правото на собственост на имота на
оригинерно основание – давностно владение, осъществено от датата на договора за
дарение, до датата на предявяване на иска по настоящото производство.
Съдът намира, че за периода от
сключване на договора за дарение на 12.03.2007 г. до 14.05.2009 г. - датата на
влизане в сила на съдебното решение по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на
алеаторния договор, придобивно основание на праводателите й, ищцата се е
явявала собственик на имота на основание договора за дарение. Осъществяваната
от нея фактическа власт на имота в този период е по време на висящия процес по
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като до развалянето на договора за издръжка и гледане на
праводателите й ищцата е упражнявала фактическата власт като собственик по
силата на договора за дарение, т.е. осъществявайки собственическите си
правомощия, а не като владелец. Принадлежността на правото на собственост в нейно
лице в посочения период изключва възможността през същия този период владението
на ищцата да е давностно. Владението, като способ за придобиване на правото на
собственост, е възможно да бъде осъществено като такова единствено от лицата –
несобственици на имота. За да се придобие правото на собственост на основание
давностно владение, то лицето - несобственик на имота следва да упражнява
фактическа власт върху същия с намерение да го свои в предвидения в закона
период, действията му следва да са доведени до знанието на собственика и със
същите да се отрича правото на собственост на последния. Така в случая до
разваляне на алеаторния договор, с което с обратна сила са отпаднали и правата
й като последващ проибретател- по договора за дарение, ищцата е следвало да
извършва посочените действия спрямо себе си – в качеството си на собственик на
процесния имот. С оглед изложеното, то най-ранният момент, от който ищцата би
могла да осъществява владение с правно значение за придобивната давност, е
14.05.2009 г. – влизане в сила на решението за разваляне на алеаторния договор.
Съдът намира за неоснователни
твърденията на ищцата, че владението й на имота е в качеството на добросъвестен
владелец. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗЗД владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Договорът за дарение от 12.03.2007 г., по силата на който на ищецата
е дарен процесният недвижим имот, е валидно правно основание, годно да я
направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Дарението, обаче, е
извършено в хода на висящо съдебно производство за разваляне на алеаторния
договор на праводателите й – приобретатели по този договор и ответници по иска
по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като същите са нейни родители. При това съдът намира,
че ищцата е знаела за висящото съдебно производство по гр. д. No 602/2006 г. на РС- Б. за разваляне на договора на
праводателите й, както и че придобива правото на собственост, след като е било
образувано това дело по иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от собствениците
на имота. Съгласно твърденията на ищцата, а също и от установеното по делото от
събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свид. Иван П., то
ищцата винаги е живяла, включително към 2007 г., и живее и понастоящем в
процесния апартамент, в който също така винаги са живели и живеят и нейните
родители. Свидетелят П., с когото ищцата е в близки отношения и с когото имат
дете, твърди, че е станал свидетел на случай през месец март 2007 г., когато
бил на гости на ищцата в апартамента в гр. Б., където присъствали родителите й,
баба й и дядо й, при който те я информирали, че предвиждат да й “припишат” апартамента,
но същевременно заявява, че нито той, нито ищцата, са знаели за делото за
разваляне на договора издръжка и гледане от нейните баба й дядо, като никой не
ги е информирал. Съдът счита за житейски нелогично и абсурдно - след като
ищцата е живяла през цялото време в дома на родителите си, същите са й
споделяли за евентуални бъдещи договори в нейна полза, то никой да не я “информира” за
наличието на съдебно производство за разваляне на договора, от който черпят
правата си те като праводатели по договора за дарение, каквото твърдение се
домогва да докаже ищцата. Предвид това и с оглед твърденията на ищцата и
събраните гласни доказателства чрез показанията на свид. П., че както към
датата на дарението, така и след това, ищцата е живяла заедно с родителите си в
процесния апартамент, то съдът счита, че към датата на сключване на договора за
дарение същата несъмнено е знаела за образуваното съдебно производство за
разваляне на договора за издръжка и гледане между нейните баба и дядо, като
ищци по това дело, и родителите й – като ответници по него.
Следва да се посочи, че така и в
уредбата по чл. 135 от ЗЗД на относителната недействителност спрямо кредитора на
увреждащите го действия, при които длъжникът му се е разпоредил с имуществото
си, в ал. 2 законодателят изрично е предвидил презумпция за знание за
увреждането, ако третото лице, с което длъжникът е договарял, е негов низходящ.
По същите законодателни съображения, залегнали в цитираната разпоредба на чл.
135, ал. 2 от ЗЗД относно презумпцията за знание у третото-лице, договаряло с
длъжника, когато последните са в посочените в тази разпоредба родствени връзки,
следва да се приеме, че когато последващият приобретател по транслативен
договор, сключен в хода на висящо съдебно производство за разваляне на
придобивното основание на праводателя му по този договор, е низходящ на праводателя,
то този последващ приобретател няма качеството на добросъвестен владелец по смисъла
на чл. 70, ал. 1 от ЗС, доколкото в тази хипотеза наличието на знание за
посочените в същата разпоредба факти, обуславящо липсата на субективната страна
на добросъвестното владение, следва да се предполага. Независимо от последното,
т.е. и без да бъде приложена по аналогия презумпцията за знание по чл. 135, ал.
2 от ЗЗД, съдът намира, че в конкретния случай - при наличието на посочените
родствени връзки на родител и дете в тази хипотеза, и установеното по делото
обстоятелство (и твърдяно в исковата молба), че ищцата винаги е живяла и живее
в жилището, в което живеят и родителите й, то презумпцията за добросъвестност
по чл. 70, ал. 2 от ЗС е оборена.
С оглед изложеното съдът приема, че
ищцата няма качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 от
ЗС. Последното обуславя невъзможност същата да придобие правото на собственост
на процесния недвижим имот на основание давностно владение по чл. 79, ал. 2 от
ЗС, а именно чрез кратката 5-годишна придобивна давност.
Неоснователна се явява и евентуалната й
претенция за придобиване на правото на собственост на основание чл. 79, ал. 1
от ЗС – чрез давностно владение в продължение на 10 години, тъй като от началния
момент, от който същата би могла да осъществява такова владение, а именно от 14.05.2009
г. /датата на влизане в сила на съдебното решение по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на алеаторния договор/ до датата на предявяване на настоящия иск на
09.01.2019 г. изискуемият 10 годишен период за придобиване правото на
собственост чрез обикновено владение не е бил изтекъл.
Предвид това предявеният иск за
установяване правото на собственост на ищцата на посочените от нея придобивни
основания – давностно владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС и евентуално давностно
владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълното на изложението следва да се
посочи, че в производството по настоящото дело не се установи и факта на
осъществявано от ищцата владение на процесния имот. Съгласно чл. 68 от ЗС
владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Както беше посочено, с
разваляне на алеаторния договор, от който ищцата черпи правата си, на основание
чл. 88, ал. 1 от ЗЗД с обратно действие са отпаднали както правата на
праводателите й – страни по този договор, така и нейните права като
приобретател по последващия договор за дарение на имота, тъй като този договор
не предшества вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД /твърдения в
обратна насока не са заявени от ищцата, включително липсват представени
доказателства по настоящото дело/. От събраните в производството гласни
доказателства безспорно се установява, че както преди сключване на договора за
дарение, така и след това, а също и след разваляне на алеаторния договор, в
процесното жилище са живели и понастоящем живеят родителите на ищцата.
Обстоятелството, че и ищцата живее в процесния имот, не е достатъчно да се
приеме, че именно тя владее имота, а не нейните родители. Фактическият състав
на владението включва два елемента: обективен- упражняването на фактическа
власт върху вещта, и субективен- намерение да се свои. За да е основание за
придобиване на имот по давност, владението следва да бъде трайно, непрекъснато,
спокойно и явно – по начин, че да може да бъде узнато от останалите правни
субекти и собственика. В случая не се установи фактическата власт върху имота
да е упражнявана именно от ищцата, както и владението да е било явно и несъмнено
и същото да е станало достояние на собствениците на имота. Предвид родствените
отношения на ищцата с приобретателите по алеаторния договор – нейни родители,
то обстоятелството, че ищцата и след разваляне на този договор е продължила да
живее в имота, не може да се приеме като извършвани от нея действия, чрез които
е осъществявала фактическа власт върху имота и които да сочат на намерение да
счита имота за свой, както и такива, които да не оставят никакво съмнение, че
ползването й не съставлява обичайното ползване на семейното жилище на родители
й. Противен извод не следва и от приетите по делото писмени доказателства,
установяващи факта, че ищцата е плащала местните данъци и такси за процесния
недвижим имот през периода 2008 г. – 2018 г., тъй като извършването на тези
действия не доказват реално упражнявана фактическа власт. Действително, в
съдебната практика е прието, че декларирането на имота и заплащането на данъци
по принцип е годно да удостовери намерение за своене на имота, но при отсъствие
на убедителни доказателства за осъществяването на обективния елемент от
фактическия състав на владението, само по себе си това обстоятелство не е
достатъчно да обоснове извод за придобиване по давност.
По разноските:
Въпреки изхода на спора и направеното
искане, съдът не присъжда на ответниците разноски по делото за адвокатско
възнаграждение поради липса на доказателства такива реално да са направени.
Съгласно т. 1 от ТР No 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. No 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая в представените договори за
правна защита и съдействие между ответниците и упълномощения от тях адвокат са
посочени размерите на договорените възнаграждения, начинът на плащане – в брой,
но не е отбелязано сумата да е платена, съгласно изискването на цитираното
тълкувателно решение, поради което и договорите нямат характер на
разписки.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.Б., с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Н.Ц.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Ц.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото й
на собственост на основание давностно владение в периода от 12.03.2007 г. до
09.01.2019 г. /датата на предявяване на иска/ на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед No РД-18-49/14.10.2011 г. на изп.
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., бул. “Б.” No *, вх. *, ет. *, ап. *,
намиращ се в сграда No 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 90.00 кв.м. и прилежащи части: зимнично помещение No * и
5.71 % ид.части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: *****.***.***.1.6,
под обекта: *****.***.***.1.1, над обекта: *****.***.***.1.9, прилежащи части:
зимнично помещение No *; 5.71 % ид.части от общите части на сградата, като
неоснователен.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: