№ 17
гр. Бургас, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20222120202671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н................. с адрес на управление гр.Б....................., с управител
С.....Г...... чрез пълномощника адв. М. М. против Наказателно постановление № 1596-
F579280/10.06.2022 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП-гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 2,
ал. 2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13)на основание чл. 355, ал. 1 от
КСО на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева.
Наказателното постановление се обжалва като незаконосъобразно, издадено в противоречие
с материалния и процесуалния закон.Излагат се аргументативни съждения за издаване на
процесното НП№ 1596-F579280/10.06.2022 г.извън 6-месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН с
оглед датата на съставяне на АУАН F579280/07.12.2020. Твърди се, че при несъставяне на
АУАН в хипотезата на чл.40, ал.1 ЗАНН, както и при неподписването му от поне двама
свидетели, присъствали при установяване на нарушението, с обективиране на максимално
точна индивидуализация на свидетелите, е допуснато съществено процесуално
нарушение.Поддържа се,че жалбоподателят е подал своевременно и в срок декларации по
Образец 6 и Образец 1 за периода на м.08.2020 г., но е допуснал техническа грешка при
въвеждане на броя декларации образец 1, като е въвел 4 вместо 3. Посочва, че видно от
Протокол № 02000203353809/24.09.2020 г. системата на НАП е отхвърлила декларациите
Образец 1 поради несъответствие на техния брой с декларираните в придружителното
1
писмо, а с оглед нарушаване изискването за едновременно подаване на декларации образец
1 и образец 6 ,е отхвърлена и декларацията образец 6. Релевира защитни доводи за
своевременното и цялостно погасяване задълженията към фиска за м.08.2020 г. от
дружеството жалбоподател,като в тази връзка реферира към приложените писмени
доказателства.В корелация с изтъкнатата противостояща аргументация и с оглед
обстоятелството,че жалбоподателят е подал втори път декларациите на 06.10.2020 г.
отстоява тезата за приложимост на чл.28 ЗАНН.По същество се иска отмяна на обжалваното
наказателното постановление № 1596-F579280/10.06.2022 г.
В о.с.з. дружеството жалбоподател се представлява от упълномощеният адв. М. М., който
поддържа жалбата по съображенията в нея, не оспорва фактическата обстановка и цели
ревизия на наказателното постановление по пътя на неговата отмяна.
Административно-наказващият орган се представлява от юрк.Ч....., която акцентира върху
безспорната доказаност на административното нарушение, считайки,че нарушителят е
търговец, който следва да организира дейността си по начин, по който да изпълнява
законовите си задължения. Посочва,че при подаване на декларацията в системата
автоматично се активира карта, отчитаща дали декларацията е успешно приета. Обосновава
доводи за липса на основания за третиране на нарушението по чл.28 ЗАНН и моли за
потвърждаване на процесното НП и присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на
НАП.
След внимателна съпоставка на доказателствените източници, поотделно и във
взаимовръзка и независимо от твърденията на страните, в обсега на своите правомощия
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 ЗАНН от легитимирана
страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, макар и по различни от предложените в нея
съображения.
С Наказателно постановление № 1596-F579280/10.06.2020 г., издадено от Заместник
директора на ТД на НАП-гр. Бургас за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл.
2, ал. 2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на
„Н.....“ЕООД, представлявано от С.....Г...... е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че не е
подадена в срок до 25.09.2020 г. декларация образец № 6 с данни за общия размер на
дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите“ в ТД на НАП-Бургас за м. август 2020 г. Посочено е,че декларацията е
подадена на 06.10.2020г. по интернет с квалифициран електронен подпис и е приета и
обработена с вх.№02000203363501. В текста на наказателното постановление е вписано и
обстоятелството, че на лицето е изпратена покана с изх. №.№02000203363501/04.11.2020 г.
за явяване в ТД на НАП за съставяне и получаване на АУАН за подадената след срока
декларация, която покана е връчена на 05.11.2020 г. съгл. удостоверение за извършено
връчване по електронен път. В АУАН №F579280/07.12.2020 г. е посочено,че в указания
2
срок в покана изх..№02000203363501/04.11.2020 г. представител на жалбоподателя не се
явява, поради което актът е съставен в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН. С протокол №
F579280/25.02.2021 г. и протокол /05.03.2021 г. служители на ТД на НАП-Бургас са
извършили безуспешни опити за връчване на съставения АУАН на адреса по чл.8 ДОПК на
дружеството жалбоподател, във вр.с което по делото е приложено Отбелязване№
F579280/05.03.2020 г. за спиране на административнонаказателното производство поради
неоткриване на извършителя по чл.43, ал.6 ЗАНН. Административнонаказателното
производство е възобновено с връчването на АУАН№ F579280/07.12.2020 г. и приложение
към АУАН на 04.05.2022 г.,на законния представител на дружеството жалбоподател което е
обусловило възобновяване на административнонаказателното производство. В тази
фактическа ситуация и в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН административнонаказващият орган се е
произнесъл с обжалваното Наказателно постановление № 1596-F579280/10.06.2020 г.
От приложения по делото протокол изх.№.№02000203363501/06.10.2020 с подател НАП се
установява, че на дата 06.10.2020 г. в 20. 47 часа в НАП е получена декларация обр. № 6 за
период 08.2020г., като същата е подадена посредством квалифициран електронен подпис и
декларираното задължение за периода е отразено в данъчно-осигурителната сметка на
задълженото лице. Видно от приложения по делото Протокол изх. №
02000203353809/24.09.2020 г. от 10. 07 часа, подаденият от жалбоподателя файл е бил
отхвърлен, тъй като броят на декларациите от файла не отговаря на декларираните в
придружителното писмо и поради нарушаване на изискването за едновременно подаване на
декларация обр.1 и обр. 6.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока по
чл. 34, ал.3 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите, в качеството на физическо
лице, юридическо лице, неперсонифицирано дружество, както и други организации
периодично представят в Националната агенция за приходите декларация за сумите за
дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и
данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; Не е спорно, че "Н....."
ЕООД има качеството на осигурител, като е било длъжно да представи посочената
информация. Условията и реда за подаване на информацията се определят с НАРЕДБА № Н-
13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица /Наредбата/.
На база информацията съдържима се в доказателствените източници, съдът формира
убеждението, че в случая определената от административнонаказващия орган правна
квалификация на нарушението не съответства на неговите фактическите белези, установими
от доказателствения материал, които в случая кореспондират на качествено различна правна
3
квалификация. Според изложеното до момента, административнонаказващият орган е
субсумирал обективните характеристики на нарушението под разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2
КСО вр. чл. 2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 , от Наредба №Н-13/2019 г. Съгласно чл.2, ал.2 от
Наредба №Н-13/2019г.: Работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения,
осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата
по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6 съгласно
приложение № 4. Съгласно чл.4, ал.(3), т.1 от Наредба №Н-13/2019 г.: Декларация образец №
6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите
осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1;
От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че „Н.....“ ЕООД е изпълнило
това свое задължение, като на 24.09.2020 г. (в указания срок до 25.09.2020 г.) е подал
декларация обр. 6, която обаче не е била приета. В този случай, приложима е разпоредбата
на чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/2019 г., която вменява задължение за задълженото лице в
7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларации след попълването на
необходимите данни, да ги изпрати отново в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. С оглед на това и предвид обстоятелството, че „Н.....“
ЕООД е подал в срок изискуемата се декларация обр. 6, осъщественото от него деяние не
съставлява административно нарушение по чл. чл. 2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 , от Наредба №Н-
13/2019 г. /В този см. Решение № 1609/ 19.11.2020 г., град Бургас по к.а.н.д. №1837/2020 г./
В сезиращата въззивна жалба са развити пространни възражения относно неспазване на
срока за издаване на НП по чл.34, ал.3 ЗАНН, относно допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани със съставянето на акта в отсъствие на представител на
жалбоподателя, неподписването му от поне двама свидетели, присъствали при установяване
на нарушението, и липсата на максимално пълна индивидуализация на свидетелите, които
съдът намира за правно несъстоятелни, но и неизискващи самостоятелен отговор поради
неотносимостта им към предмета на спора. При положение, че в случая АНО е приел за
допуснато административно нарушение по чл. 2, ал. 2 и чл.4, ал.3, т.1 Наредба № Н-13/2019
г. – за неподаване на изискуемата се декларация обр.6, и нарушаване на изискването за
подаване на декларация обр.6 едновременно с декларация обр.1 съдът приема наличието на
допуснато съществено процесуално нарушение – неправилен подбор на правната
квалификация на осъщественото деяние, което обосновава незаконосъобразност на
наказателното постановление.
В хода на съдебното следствие се установи еднозначно, че жалбоподателят е предприел
активни действия по своевременно изпълнение на задължението си за подаване на
декларация обр. 6 и то в установените за това срокове – на 24.09.2020 г., но същата не е
била приета от НАП и затова е бил генериран протокол в системата на НАП. Ето защо
елементите от фактическата установеност на нарушението не могат разумно да се свържат
със състав на нарушение чл. 2, ал. 2 и чл.4, ал.3, т.1 Наредба № Н-13/2019 г.
4
инкриминиращи неподаване на декларация обр. 6 и неподаването й едновременно с
декларация обр.1, а биха обосновали съответно извод, че не е подадена нова декларация,
след като е отказано приемането на вече подадената в установените за това срокове.
Разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.); е идентична с разпоредбата
на чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата
задълженото лице по тази наредба в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане
на декларации след попълването на необходимите данни, ги изпраща отново в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Следователно, предвид стабилното и неспорно от фактологическо гледище положение,че
процесната декларация обр.6 е била подадена, но е отказано нейното приемане и е следвало
да се подаде нова, в АУАН и НП неправилно е залегнала формулировката на друга,
разграничаваща се от съответстващата на доказателствата, материалноправна рамка на
нарушението, с което е опорочено фундаменталното изискване за правилно посочване на
нарушените законни разпоредби- чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В АУАН и НП се твърди, че
декларация не е подадена в срок, но е видно, че е подадена макар и некоректна на
24.09.2020 г., което е предопределяло фактическата рамка на нарушението да бъде
съобразена и прецизирана с оглед действителното и пълно съдържание на доказателствата,
включени в административнонаказателната преписка. В наказателното постановление се
сочи, че декларацията е подадена на 06.10.2020 г., т.е.4 дни след изтичането на крайният
срок, в който задълженото лице е следвало да изпълни задължението си по чл.11, ал.3 от
Наредба №Н-13 и да подаде коригирана декларация. Но по делото липсват доказателства, от
които съдът би могъл да направи извод, че до жалбоподателя е достигнало съобщение, че
декларация обр. 6 не е приета, за да се формира несъмнено заключение, че за него е започнал
да тече срока по чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Представеното автоматично съобщение, не
съдържа данни за това кога е получено. Липсва представено по делото генерирано
съобщение с линк до жалбоподателя, от което да може да се приеме, че е узнал за отказа да
се приеме декларацията, като както на АНО не може да се вмени задължение да следи
непрекъснато своите информационни масиви, така не може такова задължение да се вмени в
задължение и на гражданско-правните субекти (в такъв смисъл Решение № 1262 от
25.06.2021 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 254/2021 г.).
На следващо място според съдебния състав, макар и формално декларация да не е била
подадена в срока за корекция деянието касае "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН във връзка с чл. 93, т. 9 от НК. Изводът за маловажност на деянието подлежи на
съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК,
по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.
Съгласно чл. 28 ЗАНН административният орган може да не наложи административно
наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Дефинитивните рамки на института "маловажен случай" се
съдържат в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН,
са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по
въпросите за отговорността. Маловажният случай е оценъчен критерий. Заради тази му
5
особеност и за да се ограничат възможностите за субективизъм и произволност при
прилагането му, в пояснителната норма на чл. 93, т. 9 НК законодателят синтезирано е
указал същностните му харектиристики, респ. приложното нормативно поле,в което следва
да се търсят съществените му отлики спрямо основните състави. Начинът, по който
понятието "маловажен случай" е дефинирано в чл. 93, т. 9 НК показва, че законът разглежда
съдържанието му в три вариативно мислими хипотези- липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, като всеки от вариантите
занижава типичната за основните състави за съответния вид нарушения обществена
опасност. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално, елиминира
възможността от него да се преценява липсата или незначителността на вредните последици
като привилегироващ фактор по чл.28 ЗАНН, но не изключва априорно извършването на
преценка относно приложение на тази разпоредба. Преценката, дали конкретно
административно нарушение представлява маловажен случай изисква комплексно
обсъждане, което не може да е абстрактно, а трябва да е подчинено на конкретно
установените факти (като обхваща всички, а не избирателно подбрана част от тях) относно
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, значимостта на
увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. В
случая декларацията е била подадена в срок, но е било отказано приемането, като е
подадена повторно след установяване на некоректно подадената декларация. Касае се за
първо нарушение, от което не се сочи да са произтекли вредни последици. Декларация
образец № 6 е била подадена съгласно посоченото в АУАН и НП на 06.10.2020 г., след
некоректното й подаване на 24.09.2020 г. Липсва въведено твърдение, кога е бил уведомен
правнозадължения субект за отхвърлянето на декларацията, т.е. кога е получил Протокол
№02000203353809/24.09.2020г., инкорпориращ указания за началото на 7-дневния срок за
попълване и предоставяне на коригираната декларация в съотв.с чл.11,ал.3 от Наредба № Н-
13, предвид което съда не са били засегнати правно защитени интереси.В случая следва да
се приеме, че се касае за маловажен случай, като нарушението е отстранено веднага след
установяване на необходимостта от корекция.
Налице е по-ниска степен на обществена опасност, спрямо която налагането на имуществена
санкция, било то и в минималния предвиден размер от 500 лева, накърнява гореобсъдения
баланс на ценности и се явява несъразмерно тежка.
По тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно и като неправилно.
Съгласно на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може
да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само жалбоподателят,
който не е поискал присъждане на такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1596-F579280/10.06.2022г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което на "Н....." ЕООД ЕИК ********* за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
13/2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7