Решение по дело №775/2018 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

гр. Пазарджик, 17.07.2018 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 775/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х.К.Т., с ЕГН- **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 311637-F341406 от 10.01.2018 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във вр. с чл.16 ал.1 т.4 от Закон за счетоводството на основание чл.74 ал.1 от Закон за счетоводството му е наложена глоба в размер на 200 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при нарушение на процесуалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща и процесуален представител. Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата си, ангажира доказателства и излага аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и излага аргументирано становище за законосъобразност на НП, като пледира за неговото потвърждаване.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на жалбоподателя, както и становището на ответната страна, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си а управител и представляващ „***“ ООД- предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния финансов отчет (ГФО) за 2016 г., като не е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 30.06.2017 г

В НП е посочено още, че „***” ООД е извършвало дейност през отчетния период 2016 г., което било видно от подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1300И0097147/30.03.2017г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Към датата на съставянето на АУАН, ГФО на дружеството за 2016 г. не е бил  заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.

Нарушението било извършено на 01.07.2017г. в гр. Пазарджик.

Нарушението било установено на 19.07.2017 г.- датата, на която НАП е била уведомена от Агенцията по вписванията във връзка с писмо изх. № 20-00-122/09.08.2017 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1134/09.08.2017 г.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във вр. с чл.16 ал.1 т.4 от Закон за счетоводството, което било извършено от управителя на дружество „***“ ООД.

За констатираното нарушение против жалбоподателят Т. бил съставен АУАН № F341406 от 26.09.2017 г. в отсъствие на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Впоследствие актът бил връчен на жалбоподателя на 21.12.2017 г. срещу подпис.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 13.04.2018 г., а жалбата против него била подадена от санкционирания по куриер чрез АНО на 18.04.2018 г., което се установява от товарителница на л.5 от делото, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. М.Д..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В хода на административнонаказателното производство съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, с което е накърнено правото на защита на санкционираното лице, до степен на невъзможност да упражни адекватно същата, което е основание за отмяна на НП по следните съображения:

АУАН е съставен на 26.09.2017 г. на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН- в отсъствие на нарушителя. Съдът намира, че жалбоподателят не е бил поканен надлежно за съставянето на акта. Последният е съставен срещу Х.Т., т.е. актосъставителят е приел, че констатираното нарушение е извършено от физическо лице. При това положение е следвало надлежно да бъде поканено именно физическото лице Х.Т. за съставяне на АУАН. Видно от покана изх. № 22945/17.08.2017 г. (л.11 от делото), е че органа по приходите (актосъставителят) е изпратил същата на „***“ ООД гр. В., представлявано от Х.К.Т., т.е. поканата за съставяне на АУАН е изпратена на ЮЛ- дружество „***“. Поканата е връчена на лицето Георги Узунов с отбелязване- връчител, видно от известие за доставяне (л.12 от делото), като от същото се установява, че пратката с документите е адресирана до посоченото дружество. Налице е допуснато нарушение при съставянето на АУАН, т.к. лицето срещу което е съставен не е било надлежно поканено. При това положение актосъставителят е действал в нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН и не е имал право да съставя акта в отсъствие на нарушителя.

Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено, т.к. драстично засяга правото на защита на жалбоподателя до степен да не може адекватно и пълноценно да упражни същото.

Дори и хипотетично да се допусне, че правилно актосъставителят е съставил АУАН на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, то отново е допуснато поредното процесуално нарушение при предявяването на акта и по-конкретно на разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН. В случая не става ясно кога е било възложено предявяването на АУАН и дали е спазен 7-дневния срок, а от там и незабавното връщане на акта. Видно от АУАН той е предявен срещу подпис на нарушителя на 21.12.2017 г., т.е. почти три месеца след неговото съставяне. Видно от Протокол № 193/13.12.2017 г. (л.14-15 от делото) е че на 13.12.2017 г. за времето от 12,20 ч. до 12,30 ч. е посетен адреса на дружество „***“ ООД в гр. В.от служители на ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик за връчване на съставения АУАН, като на адреса не е намерен представляващия дружеството или упълномощено от него лице. Т.е. по никакъв начин не е ясно дали е спазена процедурата по чл.43 ал.4 от ЗАНН- кога е изпратено на съответната служба АУАН за връчване и кога е получен в същата, а от там дали е спазен 7-дневния срок. Не става ясно и кога АУАН е върнат обратно на актосъставителя. Доказателства в тази насока не са ангажирани от АНО. Процедурата по предявяване и връчване на АУАН е нарушена и поради обстоятелството, че не е търсено физическото лице нарушител, срещу което е съставен АУАН, а е търсено дружеството чрез представляващия го, респ. упълномощено от него лице, което се установява от посочения по-горе протокол.

При това положение отново е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН.

По-нататък при издаването на НП е бил санкциониран жалбоподателя Х.Т. като физическо лице, при положение, че видно от описанието на нарушението, АНО е приел, че субект на извършеното административно нарушение е не физическото лице Х.Т., а друг правен субект- юридическото лице- „***“ ООД. Това е така, т.к. в обстоятелствената част на НП буквално е посочено „***” ООД- предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно, не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2016 година, като не го било заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията…”.

Така описано нарушението, като извършено от дружеството, лишава жалбоподателя от възможността да научи защо е била ангажирана неговата лична и виновна административнонаказателна отговорност по смисъла на чл.24 от ЗАНН, а от там и ефективно да упражнява правото си на защита. При липсата на каквито и да обстоятелства и мотиви, а също така и най-малкото посочени доказателства, не става ясно защо АНО е приел, че с оглед на установената от него фактология, посочена по-горе, е приел от правна страна, че управителят е нарушил разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 във вр. с чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството.

Действително разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗСчет. предвижда възможност за нарушението по чл.38 от закона да се налага глоба на физически лица, както и имуществена санкция на съответните предприятия- ЮЛ или ЕТ. Нормата задължава лицата, като има предвид физическите лица и юридическите лица („който“), да публикуват финансов отчет, като предвижда че за неизпълнение на това им задължение се наказват с глоба- ФЛ, а на предприятието се налага имуществена санкция. При това положение, когато се санкционира ФЛ с глоба, то в НП, респ. в АУАН, следва да се посочи неговото качество и задължението му за публикуване на съответния ГФО и от къде произтича това задължение, т.е. ясно и по недвусмислен начин от описанието на нарушението да се извлича недвусмисления извод, че това ФЛ не изпълнило задължението си по закон и следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В настоящия случай както се посочи вече обстоятелства описващи извършеното от ФЛ Т. нарушение липсват. Нещо повече описано е адм. нарушение извършено от ЮЛ- дружество „***“. При това описание е следвало да се ангажира отговорността на посоченото дружество, като на същото се наложи имуществена санкция.

Така изложените нарушения на процесуалния и материалния закон са достатъчни, за да доведат до незаконосъобразност на атакуваното НП и да обусловят неговата отмяна, като съдът не намира за нужно да обсъжда и други доводи по същество. Само за пълнота обобщено следва да се посочи, че от събраните писмени и гласни доказателства, несъмнено дружеството е нарушило разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗСчет., като съдът не споделя изложените съображения от жалбоподателя, че е налице маловажност на случая. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. По своята същност Търговският регистър представлява обща електронна база данни, съдържаща важни обстоятелствата за търговците, като основен принцип при неговото водене е публичността. Затова всички предприятия са длъжни да публикуват ГФО, т.к. същите съдържат информация, която следва да бъде известна на всички трети лица с оглед извършването на съпоставка с предходните отчети на предприятието и с тези на останалите предприятия. Тази информация е от съществено значение за своевременната преценка относно моментното имуществено и финансово състояние на предприятието, поради което неоповестяването в предвидения от закона срок обосновава в контекста на целите и гаранциите предоставяни на трети лица от Директива 2013/34 предвиждането и налагането на санкция, пропорционална на нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет. Не са установени и факти и обстоятелства, сочещи на явно незначителна обществена опасност или липса на такава. За да формира посочените изводи, съдът съобрази, че към момента на съставяне на АУАН, посоченото задължение не е било изпълнено, като срокът на забавата надхвърля четири месеца. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път само по себе си не може да обуслови приложение нормата на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а жалбата на дружеството уважена като основателна.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 311637-F341406 от 10.01.2018 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Х.К.Т., с ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 във вр. с чл.16 ал.1 т.4 от Закон за счетоводството на основание чл.74 ал.1 от Закон за счетоводството е наложена глоба в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: