Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
гр. Първомай, 14.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на седми октомври две хиляди двадесет и втора година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря П. Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 466 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са активно субективно и
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищците Д.Т.И., ЕГН: **********, и М.Д.И.,
ЕГН: ********** ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. П.Д.К.,
вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: *********, молят съда да осъди ответника Застрахователно
акционерно дружество „БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *********, представлявано заедно от С. С. П.и К. Д. К.в качеството
на изпълнителни директори и по процесуално пълномощие адв. М.И.Г., вписан в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *********,
ет. 2, да им заплати сумата съответно от 25 000, 00 (двадесет и пет хиляди)
лева и 5 000, 00 (пет хиляди) лева, представляваща част от застрахователно
обезщетение в пълен размер съответно от 30 000, 00 (тридесет хиляди) лева
и 15 000, 00 (петнадесет хиляди) лева по Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното
дружество със Застрахователна полица № ****,
валидна от 17.12.2018 г. до 16.12.2019 г., за претърпени неимуществени вреди вследствие
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.08.2019 г. в ****между лек автомобил марка и модел „БМВ Х Р.” с рег. № ***** и лек автомобил
марка и модел „О. К.” с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 24.08.2019 г. до окончателното издължаване.
Излагат се фактически твърдения, че на 17.08.2019 г. около 16:45 часа в *******при управление на лек автомобил марка и
модел „БМВ Х Р.” с рег.
№ ***** М.Б.Д., чиято
гражданска отговорност била обект на застрахователна закрила при ответното
дружество по сключен с него Договор за задължителлна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна
полица № ****, валидна от 17.12.2018 г. до 16.12.2019 г., виновно нарушил правилата за движение по
пътищата и блъснал лек автомобил марка и модел „О. К.” с рег. № *******, в резултат на което причинил на водача му – ищеца Д.Т.И., счупване на
вътрешния (медиален) малеолус и повърхностни травми на корема, долната част на
гърба, таза, гръдния кош и други, а на спътницата му и негова дъщеря – ищцата М.Д.И.
– контузия на лявата подбедрица и други. Вследствие на така нанесените им телесни увреждания пострадалите претърпели
силни болки и страдания. Долният ляв крайник на ищеца Д.И. бил обездвижен с
гипсова имобилизация за дълго време, през което следвало да спазва режим на
покой без натоварвания и разчитал на подкрепата на своите близки за
задоволяване на ежедневните си нужди. В началото след премахването на гипса се
придвижвал с щадяща походка и на моменти продължавал да изпитва потребност от
чужда помощ и помощни средства, а получената мускулна атрофия в областта на
глезена лекувал с леки раздвижвания, съпроводени с болезненост и дискомфорт. И
досега чувствал болки в контузените области. Значителен период след инцидента
бил лишен от обичайния си начин на живот, работоспособност и възможност да се
грижи и осигурява издръжката на семейството си.
И двамата потърпевши преживели емоционален стрес
от случилото се. Ищцата М.И., която до тогава била лъчезарно и жизнерадостно
дете в отлично здравословно състояние, помагащо на родителите си в домакинската
работа и контактуващо с приятели, станала пасивна, меланхолична, нервна и
раздразнителна, сънувала кошмари и се будела нощем, а за известно време дори не
излизала от дома си.
Ищците предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който бил уведомен за застрахователното събитие на 07.01.2020
г., като му предоставили и всички документи, с които разполагали.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 261232/05.04.2021 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва
становище за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне.
Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите към датата на пътнотранспортното произшествие. Оспорва механизма
на същото, наличие на виновно поведение на застрахования водач за настъпването
му, причинната връзка с твърдените телесни увреждания и неимуществени вреди и
доказателствената стойност на представения протокол за ПТП. Противопоставя
възражение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на
ищците, изразяващо се в предприет от ищеца Д.И. внезапно и без сигнал завой
наляво и неползване от него и от непълнолетната му дъщеря на обезопасителен
колан, а от втората – и на детско столче. За продължителността на оздравителния
им процес допринесли техни предходни заболявания и неспазването на лекарските
предписания. Излагат се съображения, че размерът на обезвредата е прекомерно
завишен в несъответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Срещу иска за мораторна лихва
развива доводи, че увредените лица не са сезирали застрахователя с искане за
изплащане на обезщетение по чл. 380 от КЗ и че съгласно ал. 3 от същата норма с
непредставянето на данни за банковата си сметка са допуснали забава в
качеството си на кредитори.
В открито съдебно заседание страните чрез
пълномощниците си поддържат процесуалните си позиции, като в подкрепа на своята
ищците развиват подробна аргументация и в писмена защита.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
В хода на
съдебното дирене в качеството на свидетели са разпитани лицата М.Б.Д., Пенчо Т.
М., Д. К. М.и М. Д.И.. Поради възможната заинтересованост от изхода на спора на
последните двама, които са съответно фактическа съжителка и син на ищеца Д.И. и
майка и брат на ищеца М.И., предвид близката им семейноправновръзка с
посочилите ги страни, заявеното от тях се преценя в съответствие с
предписанието на чл. 172 от ГПК.
Показанията
и на четиримата свидетели възпроизвеждат преки впечатления относно релевантните
факти и следва да се кредитират в частта, в която кореспондират помежду си и с
останалите доказателствени източници, включително и със заключенията на
назначените съдебно-автотехническа (л. 168 – л. 187) и съдебномедицинска (л. 246
– л. 265) експертизи, които, като обективно, пълно и компетентно изготвени, се
възприемат от съда. По съображения че е убедително опроверган от другите гласни
доказателства и от експертните констатации, разказът на свид. Д. относно скоростта,
с която е управлявал автомобила си, липсата на намерение да изпреварва движещия
се пред него автомобил марка и модел „О. К.” с рег. № ******* и на подаден от
неговия водач светлинен сигнал за предприемане на маневра „завой наляво”, разстоянието
между двете превозни средства преди извършването й и мястото на сблъсъка им, не
се цени с доверие. С идентични доводи възприятията на свид. М. за последното
обстоятелство също се игнорират като недостоверни.
Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на
страните, Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие
с пострадали лица (л. 9) и Протокол за оглед на местроизшествие с фотоалбум (л. 111
– л. 124), изготвени на 17.08.2019 г. съответно от
полицейски орган и разследващ полицай в Районно управление (РУ) – Първомай при Областна
дирекция (ОД) на МВР – Пловдив, заключението
на съдебно-автотехническата експертиза (л. 168 – л. 187), Справка от информационната
база на Гаранционен фонд от 07.01.2020 г. (л. 13) и Удостоверение за раждане
(л. 10), издадено на 20.08.2015 г. от Община Първомай, се изяснява, че на
17.08.2019 г. около 16:45 часа при слънчево и топло време и ясна видимост в
дясната лента на двупосочен двулентов хоризонтален равен прав участък от ул. „****”
в с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, със суха асфалтова настилка без пътна
маркировка и знаци ищецът Д.И. управлявал в посока от север на юг със скорост
около 12 км/ч лек автомобил марка и модел „О. К.” с рег. № *******, в който на
предната дясна седалка го придружавала петнадесетгодишната му дъщеря в лицето
на ищцата М.И., като и двамата били с поставени обезопасителни колани. След
него със скорост от около 80 км/ч се движел лек автомобил марка и модел „БМВ Х
Р.” с рег. № ***** под управлението на собственика му свид. Д., който пътувал в
компанията на съпругата си Боряна Руменова Даутова и дъщерите си Борислава и
Диляна, и на отстояние поне 67 метра от първото превозно средство при липса на
други участници в движението предприел изпреварването му отляво, като се изнесъл
в средата на платното, но когато го приближил на около 35-36 метра, ищецът с
подаден светлинен сигнал на ляв пътепоказател завил наляво и навлязъл в лявата
пътна лента за насрещно движение, за да паркира пред жилището си, находящо се в
крайпътен поземлен имот на ул. „****” № ****. Още в момента на отклоняването му
свид. Д. го възприел и екстрено задействал спирачната система на автомобила си и
го ориентирал наляво, но въпреки това след около 1, 6 секунди в лявата лента
блъснал с предната му дясна част при скорост от около 75 км/ч лявата страна на
завиващата кола, която се завъртяла и спряла на около 20 метра по-надолу в
лявата лента почти перпендикулярно на тротоара пред сградата на адрес: ул. „****”
№ ****, с непрестанно мигащ ляв светлинен пътепоказател. Лек автомобил „БМВ” се
установил на пет-шест метра по-надолу успоредно на същия тротоар.
Незабавно след като чули оглушителния удар, свидетелите М. и И., които се
намирали в двора на къщата си на ул. „****” № 16, се притекли на помощ на
близките си. Междувременно ищцата М.И. свалила колана си и излязла от автомобила
през отворения прозорец на дясната му предна врата, която не се отваряла. Силно
уплашена, плачела, викала, куцала и се оплаквала от болки в ребрата и лявото
коляно. Баща й, чийто ляв глезен бил затиснат болезнено от педалите и огънатата
ламарина, успял да се освободи от заклещването и от колана и да слезе от купето
със съдействието на безбрачната си партньорка и децата си. Бил стресиран от
преживяното и накуцвал с левия крак, който го болял и пет-шест минути по-късно
започнал да отича.
Свид. Д., който заедно със спътниците си също напуснал автомобила си,
упрекнал на висок тон ищеца Д.И., че не гледа пътя и колата отзад, а репликиран
от него с въпроса, не вижда ли мигача, му отвърнал, че такъв не е бил включен.
Сигнализирани
от посетител на близкото кафене чрез телефон 112, на местопроизшествието почти
веднага пристигнали полицейски служители от РУ – Първомай и екип от Център за
спешна медицинска помощ – Пловдив, филиал Първомай. След медицински преглед на
ищцата М.И., документиран с Фиш
за спешна медицинска помощ рег. № 1622310/17.08.2019 г. (л. 19), й била
поставена работна диагноза „Контузия на лява подбедрица” и била транспортирана с линейка до УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив, където според
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 069701/17.08.2019 г. (л. 20) и Допълнителен
лист към него (л. 21), издадени от лекари при споменатото лечебно заведение, била
прегледана и диагностицирана от хирург с находки за „Други повърхностни травми
на подбедрицата” без нужда от болнично лечение и насочена към консултация с
ортопед-травматолог, който констатирал „Контузия на лявата подбедрица”.
Представителите
на МВР отразили заварената обстановка в Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица (л.
9) и Протокол
за оглед на местроизшествие, и двата от 17.08.2019 г. (л. 111 – л. 124), осъществили тестване на водачите за употреба на алкохол, което показало отрицателни резултати, и беседвали с
тях относно обстоятелствата на злополуката. Ищецът им обяснил, че преди да завие наляво към
дома си, пуснал левия пътепоказател и се уверил, че отпред не идва друг
автомобил и че този, който го блъснал, е далеч зад него. Свид. Д., от своя страна, твърдял, че
пострадалият не бил подал мигач.
Докато
ищецът се намирал на мястото на инцидента, лявата му глезенна става доста се
подула и му създавала двигателни затруднения, поради което час-два по-късно бил
откаран от брата на свид. М. до горецитираната болница, където се подложил на образно-диагностични
изследвания на подбредрица, гръден кош и корем от 17.08.2019 г. (л. 16 – л. 18),
които показали данни за фрактура на медиалния малеол на тибията. Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
069753/17.08.2019 г. (л. 14) и Допълнителен лист към него (л. 15), издадени
съответно от хирург и ортопед-травматолог при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив,
му било причинено счупване на левия голямопищялен глезен, за терапия на който
му била поставена гипсова имобилизация при липса на необходимост от хоспитализация.
Още същата
нощ пострадалите се завърнали в жилището си в с. Г., където ищецът Д.И. останал в леглови режим през
следващата близо една седмица, след която започнал да ходи с патерици. За
облекчаване на болките в крака приемал аналгин. При къпане, а през първата
седмица – и при ходене до тоалетна, разчитал на подкрепата на свид. М. и на
сина си. Четиридесет и пет дни след катастрофата, през които се възстановявал в
домашни условия, като предимно лежал, гипсовата му имобилизация била отстранена
и спрял да ползва помощни средства, но известно време накуцвал поради болка при
стъпване на счупения крайния, която отшумяла за около месец. Третирал увредената
зона с мехлем. На петия или шестия месец след увреждането възобновил
прекъснатата си трудова заетост в птицекланица в гр. Първомай. И досега при по-продължителен прав стоеж или пренатоварване се проявявали
болка и подуване в областта на фрактурата, нарушаващи походката му.
Дъщеря
му продължила да усеща болки в левия
си крак и накуцвала до третата седмица от злополуката, поради което през
първите две преимуществено била в легнало положение в дома си и
пропуснала учебните си занятия в СПТУ, гр. Първомай, в което се обучавала в
девети клас. До втората била придържана от майка си при вървеж до сантирания
възел и усещала болезненост и в ребрата.
След случилото
се била напрегната и сънувала кошмари, а баща й се терзаел заради излагането на
животите им на реална опасност. Отначало и двамата съответно при возене в
автомобил и шофиране изпитвали страх, който преодолели.
Изслушаната съдебно-автотехническата експертиза (л. 168 – л. 187) заключава,
че пътният инцидент е настъпил по причини, че водачът на лек автомобил марка и
модел „Опел ” е предприел маневра „завой наляво”, без да спре и пропусне
попътно движещия се лек автомобил „БМВ”, като, преди да се отклони, е могъл да го
възприеме в лявото и в средното огледало, и че последният се е движел със скорост
към 80 км/ч, при която от момента на реакцията си управляващият го не е имал техническа
възможност да избегне удара, каквато би имал при скорост най-много 51 км/ч.
Съдебномедицинската експертиза (л. 246 – л. 265) формира извод, че
вследствие на сблъсъка ищецът Д.И. е получил счупване на левия вътрешен
(голямопищялния) глезен, за лечение на което му е била поставена гипсова
имобилизация за четиридесет и пет дни, а ищцата М.И. – други повърхностни
травми и контузия на лявата подбедрица, за които не е провеждала специална
терапия. Възстановителният им процес с продължителност при първия от три-четири
месеца, а при втората – десет-петнадесет дни, е протекъл без усложнения и е
приключил с пълно оздравяване.
Вещото лице допуска,
че може ищецът Д.И. все още да чувства болки и дискомфорт в увредения крайник
при промяна на метеорологичните условия или натоварване.
Към деня на катастрофичното събитие гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка и модел „БМВ Х Р.” с рег.
№ ***** била обект на застраховане по сключен с ответното дружество договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по Застрахователна
полица № ****, валидна от 17.12.2018 г. до 16.12.2019
г.
Сезиран
от пострадалите с Молба вх. № ОК-17450/09.01.2020 г. за изплащане на застрахователни
обезщетения за претърпени от тях вреди от автопроизшествието, постъпила на
09.01.2020 г., съгласно Известие за доставяне ИД ****
(л. 11), издадено от „Български пощи” ЕАД, застрахователното дружество ги уведомило с Писмо
изх. № ****г. (л. 12), че отсъстват основания за
удовлетворяване на претенцията им, тъй като представените от тях документи не
съдържат безспорни доказателства относно виновността на застраховия автомобилист
за пътния инцидент.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Разглежданите
искове черпят материалноправното си основание от нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, която регламентира
правото на увреденото лице да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при съблюдаване на на чл. 380 от КЗ. За
съдебното му упражняване чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ въвежда особена
абсолютна процесуална предпоставка – предявена писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ, по
която застрахователят не плати в предвидения в чл. 496 от КЗ за окончателно произнасяне по нея тримесечния
срок от заявяването й, откаже обезщетение или правоимащият не е съгласен
с размера на определеното или изплатеното такова.
В конкретния
случай на 09.01.2020 г. с Молба вх. № ОК-17450/09.01.2020 г. ищците са
отправили до ответника писмено искане за застрахователна обезвреда на понесените
вследствие на злополуката неимуществени вреди, което е оставено без уважение с изпратеното
им в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ Писмо изх. № ****г. (л. 12). Казаното изпълва горевизираните условия за
допустимост на търсената съдебна защита.
Процесното
притезание се основава на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата
на който в съответствие с чл. 477, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1, чл.
493, ал. 1 и чл. 343, ал. 1 от КЗ застрахователят се задължава срещу премия да
покрие в границите на договорената застрахователна сума (лимит на отговорност)
по смисъла на чл. 346 от КЗ, чийто минимум е утвърден в чл. 492 от КЗ,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица,
включително пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, имуществени и неимуществени вреди, разбирани от §1, т. 5 от ДР на КЗ като неблагоприятни промени
чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права,
телесна цялост, здраве и психическо състояние, които са пряко и непосредствено
свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Специалната уредба на въпросната застраховка е поместена в Глава четиридесет и седма на КЗ, а по препращане
от чл. 505 от КЗ, доколкото друго не е предвидено в Дял втори от КЗ, за нея се
прилагат Глави четиридесет и първа, четиридесет и четвърта и четиридесет и пета
от КЗ, както и общият регламент на Дял първи от КЗ.
Застрахователното съглашение се регулира от КЗ, според чл. 344, ал.
1, изр. 1 от който се оформя писмено като застрахователна полица или друг писмен акт, а при празнина чл.
343, ал. 2 от КЗ препраща към общите правила на Търговския закон и на ЗЗД.
С оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от тази на застрахования делинквент по
указанието на чл. 154, ал. 1 от ГПК успешното провеждане на прекия иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ е предпоставено от пълно доказване от ищеца: че е сключен с
ответника застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите и че се е осъществило застрахователно събитие, което по разума
на §1 т. 4 от ДР на ЗК означава реализиране на
покрития риск в периода на застрахователното покритие и което при
обсъждания застрахователен продукт се идентифицира с юридическия факт на
извършено от застрахования непозволено увреждане
при управление на моторното превозно средство, пораждащо съгласно чл. 45
ал. 1 от ЗЗД в негова тежест задължение да
поправи вредите, които виновно е нанесъл другиму.
Доказателствата по делото легитимират ответника
като застраховател, обвързан към датата на процесното пътнотранспортно
произшествие от материализиран в изискуемия се от чл. 344, ал. 1 от КЗ формат на Застрахователна полица № ****, валидна от 17.12.2018
г. до 16.12.2019 г., договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка и модел „БМВ Х Р.” с рег. № *****.
Чл. 477, ал.
2 от КЗ припознава в качеството на „застрахован” собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което осъществява
фактически действия по управлението или ползването му на законно основание.
Следователно по време на инцидента гражданската отговорност на водача и
притежател на лек
автомобил марка и модел „БМВ Х Р.” с рег. № ***** е била обект на застрахователната закрила на ответното
дружество.
Доказани в кумулативна пълнота са и предпоставките на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: противоправно деяние, вреда, причинна връзка
помежду им и вина на дееца.
Сред доказателствените материали фигурират Констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица от 17.08.2019 г. (л. 9) и Протокол за оглед на
местопроизшествие от 17.08.2019 г. (л. 111 – л. 124), първият от които съставен при посещение на място от контролен
полицейски орган на МВР в кръга на службата му съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд по образеца на Приложение № 1, а вторият – от разследващ полицай в хода на досъдебно
производство по закрепените в чл. 155 и чл. 156 от НПК форма и ред. По
правилото на чл. 179, ал. 1 от ГПК същите се характеризират с атрибутите на
официални свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно извършените от и пред техния автор действия и
изявления и в частност непосредствено възприетите от него факти, относими към
механизма на злополуката – индивидуализацията на участниците и катастрофиралите
автомобили, завареното им местоположение, видимото им увреждане, пътните знаци
и маркировката на местопроизшествието, представените документи, взетите проби
за наркотични вещества и алкохол и резултатите
от тях (в този смисъл Решение № 11/24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2653/2018 г., ІV г. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., І т.
о., Решение № 85/28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008
г., II т. о., Решение № 24/10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., Решение № 73/22.06.2012 г. на
ВКС по т. д. № 423/2011 г. , I т. о., Решение № 98/25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., Решение № 60/05.11.2020
г. на ВКС по т. д. № 485/2019 г., I т. о., и Решение № 18/08.02.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 434/2011 г., III г. о.).
Автентичността на протоколите
и документираните в съдържанието им преки констатации на съставилите ги
длъжностни лица относно заварената фактическа обстановка се оспорват от
ответника, но не се опровергават от наличната доказателствена съвкупност,
поради което се оценят като годни източници на данни за нея.
Въз основа на тях задълбочено, всестранно и професионално е
изготвена съдебно-автотехническа експертиза, която наред с кредитираните
гласни доказателства убедително сочи, че на 17.08.2019 г. около 16:45 часа при
управление в слънчево и топло време и ясна видимост на собствения си лек
автомобил марка и модел „БМВ Х Р.” с рег. № ***** в посока от север на юг със
скорост от около 80 км/ч по дясната пътна лента на двупосочен двулентов
хоризонтален равен прав участък от ул. „****” в с. Г., общ. Първомай, обл.
Пловдив, със суха асфалтова настилка без пътна маркировка и знаци, М.Б.Д. започнал
изпреварване отляво по отношение на движещия се пред него на разстояние приблизително
67 метра със скорост около 12 км/ч лек автомобил марка и модел „О. К.” с рег. №
*******, който бил управляван от ищеца Д.И. и в който на предната дясна седалка
пътувала петнадесетгодишната му дъщеря в лицето на ищцата М.И., и двамата с
поставени обезопасителни колани. Изпреварващият се изнесъл в средата на
платното и когато скъсил дистанцията на около 35-36 метра, изпреварваното
превозно средство с подаден светлинен сигнал на ляв пътепоказател завило наляво
и навлязло в лявата пътна лента за насрещно движение с цел спиране пред
крайпътен имот на ул. „****” № ****. В момента на отклоняването му водачът М.Д.
го възприел, екстрено задействал спирачната система и ориентирал колата си
наляво, но след около 1, 6 секунди в лявата лента с предната й дясна част блъснал
със скорост от около 75 км/ч завиващия автомобил от лявата му страна.
При така анализираната пътна ситуация вещото лице дава становище за
настъпване на инцидента по причини, че водачът на лек автомобил „О. К.” е предприел маневра „завой наляво”, без да
спре и пропусне попътно движещия се и изпреварващ го лек автомобил „БМВ Х Р.”, като,
преди да се отклони, е могъл да го възприеме в лявото и в средното огледало, а лек автомобил марка и модел „БМВ Х Р.” е управляван със скорост от около 80 км/ч, която превишава
максимално допустимата от чл. 21, ал.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за населени места от 50 км/ч, при каквато от момента на реакцията си водачът
му би имал възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране.
Следователно поведението на застрахования е в причинно-следствена
обусловеност със застрахователното събитие, противоправно с оглед нарушението
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и от
субективна страна виновно по необорената презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
От приложените медицински документи, показанията на свидетелите М. и И. и
изготвената съдебномедицинска експертиза се изяснява, че вследствие на сблъсъка на ищеца Д.И. е било
причинено счупване на левия вътрешен (голямопищялния)
глезен, а на ищцата М.И. – други повърхностни травми и контузия на лявата
подбедрица, а като последица на описаните наранявания потърпевшите са претърпели
негативни психо-физически преживявания във вид на телесни болки и страдания в
областта на травмите, двигателни затруднения, произтичащите от тях дискомфорт, намалена
възможност за самообслужване и потребност от чужда асистенция в ежедневието, ограничения
на физическата и социалната активност, емоционален шок и стрес. Първият е
изпитал така също и страх от шофиране, душевни терзания и неработоспособност, а
втората – и притеснение от пътуване с автомобил, неспокоен сън и пропуск на
учебни занятия.
Гореизложеното мотивира
съдебния състав да приеме, че правната сфера на ответното
дружество е обременена с ангажимент да заплати на ищците до лимита на
застрахователната сума обезщетение за
причинените им от деленквента нематериални вреди в размер, който по указанието
на чл. 52 от ЗЗД се детерминира по справедливост,
а съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД подлежи на намаляване, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
За да удовлетвори критерия
за справедливост на обезвредата, преценката на съда се ръководи от конкретните
фактически положения досежно тежестта, характера, броя, продължителността и
интензитета на отрицателните въздействия върху личността на пострадалите и от конкретната
икономическа конюнктура в страната към датата на увредата.
В контакста на горното е от значение, че тогава ищците Д.И. и М.И. са
били съответно на четиридесет и шест и петнадесет години, с некомпрометиран здравен
статус и с нормална физическа активност, като първият работел в птицекланица в
гр. Първомай, а втората – се обучавала в девети клас в СПТУ, гр. Първомай.
Процесът на възстановяването им е преминал без усложнения изцяло в домашна среда и е приключил с пълно оздравяване, като при ищеца Д.И. е продължил три-четири
месеца с проведено 45-дневно лечение чрез гипсова имобилизация, а при дъщеря му
– десет-петнадесет дни без необходимост от и прилагане на спецална терапия.
В периода до сваляне на гипса ищецът Д.И. е бил преимуществено в лежащ
режим, ходил е с патерици и е изпитвал потребност от чужда помощ при къпане, а
през първата седмица – и при посещение на тоалетна. Ищцата М.И. също предимно е
лежала и е отсъствала от учебни занимания за около две седмици след случката,
през първата от които е била придържана от майка си при вървеж до санитарния
възел.
И двамата пострадали са търпели физическа
болка от травмите, съпроводена с накуцване, която при ищцата М.И. е отшумяла
напълно до третата седмица след инцидента, а при баща й – около два месеца и
половина след него, но и досега при натоварване засегнатият му крайник го
наболява и отича. На около петия или шестия месец след
катастрофата последният е възобновил прекъснатата си трудова заетост.
След като обсъди всички наведени психически и физически
поражения и степента на проявлението им при ищците Д.И. и М.И. и взе предвид обществено-икономическите
условия в страната към момента на деликта, ориентир за които съставлява лимитът
на отговорност, съдът намира за
справедлив паричен еквивалент на засегнатите
им неимуществени блага сумата съответно от 16
000, 00 лева и 4 000, 00 лева.
С отговора своевременно са противопоствени възражения
за съпричиняване, които са частично основателни.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Необходима е пряка причинна
връзка между поведението му – противоправно действие или бездействие, и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Както допринасянето за възникване
на самото пътнотранспортното произшествие, така и спомагането за собственото
увреждане или за увеличаване на вредата води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
При механизма на конкретната автомобилна злополука застрахованият автомобилист е спазил относимите
норми на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗДвП (в този смисъл Определение №
132/16.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1363/2021 г., I т. о.). В чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е уредено, че пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна, като водачът
напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната изцяло или
частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство
и се връща в напуснатата лента. Чл. 42, ал. 1 от ЗДвП изисква от предприемащия изпреварване,
преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него или това, което ще изпреварва, не е подало
сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, а след като е подал
сигнал, да се увери, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение.
На прав равен сух асфалтов участък при
отлична видимост в светлата част на денонощието без легални забрани за
изпреварване, въведени с пътна маркировка или пътни знаци, и свободна от други
участници в движението съседна пътна лента, водачът М.Д. е предприел
изпреварване на значително по-бавно движещия се пред него в попътната му лента
автомобил „О. К.”, след като се е уверил, че от същия не е бил подаден сигнал за отклоняване
наляво. Установява се, че левият му пътепоказател е примигвал при завиването,
но кога е бил пуснат, преки доказателства не са ангажирани. Косвено обаче от
събраните сведения, анализирани във взаимовръзка – а именно заявеното от свид. Д.,
че е възприел маневрата на пострадалия като внезапна, и експертните констатации,
че отстоянието между двете превозни средства в началото на изпреварването е
било поне 67 метра и че в момента на отклоняване на автомобил „О. К.” изходната позиция на автомобил „БМВ Х Р.” е била в
средата на пътното платно при дистанция от 35-36 метра и спирачният
му механизъм е задействан моментално, може категорично да се заключи, че изпреварваният
е оповестил намерението си да завива, след като вече изпреварването е започнало,
но тогава той не само е бил във възможност, а и както сам е обяснил
пред полицейските органи, за което свидетелства свид. И., е видял приближаващия
се отзад автомобил, преценяйки, че е далеч. Дадената пътна обстановка – и в
частност месторазположението на изпреварващия в средната част на пътното платно
и по-високата му скорост, която е била очевидна дори за пешеходеца М., разпитан
като свидетел, говори, че маневрата на ищеца Д.И. е била в нарушение на чл. 25,
ал. 1, чл. 37, ал. 2, чл. 42, ал. 3 и чл. 26, изр. 1 от ЗДвП. Чл. 25, ал. 1 от ЗДвП му вменява, преди да започне такава, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, а чл. 37, ал. 2 от ЗДвП – при завой наляво или надясно
за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни – да пропусне пътните превозни средства и
пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Освен това в чл. 42, ал. 3
от ЗДвП е записано, че не трябва да пречи на изпреварването по какъвто и да е
начин.
Поради горното и при така създаденото
от законовата регулация на пътното движение предимство за преминаване на
застрахования водач се стига до извод, че еднаква с неговата е и причастността
на пострадалия за настъпване на инцидента, поради което дължимото му се
обезщетение от 16 000, 00 лева следва да се редуцира наполовина – а именно
на 8 000, 00 лева.
Доказателствените материали не разкриват друг каузален принос на ищците по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, доколкото опровергават твърдението, че са се
возили без обезопасителни колани в разрез с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, и не
потвърждават това, че са затруднили собственото си оздравяване, а по аргумент на
противното от чл. 133, ал. 2 от ЗДвП превозването на петнадесетгодишната ищца
на предната дясна седалка е било правомерно.
В обобщение, частичните главни искове
следва да се уважат до размера съответно от 8 000, 00 лева и 4 000, 00 лева, а
за разликата до пълния им такъв съответно от 25 000, 00 лева и 5 000, 00 лева – да се отхвърлят, ведно с мораторната
лихва от 24.08.2019 г. до пълното изплащане.
По действащия КЗ на застрахователно обезщетяване
подлежи и закъснението на делинквента, но не от датата на деянието, откогато
последният е в просрочие по довод от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а от деня по чл.
429, ал. 3 от КЗ (в този смисъл Решение № 128/04.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., т. о.).
Чл. 493,
ал. 1, т. 5 от КЗ включва в застрахователното покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – а именно тези за забава, за които застрахованият отговаря пред увреденото
лице при режима на ал. 3 на същия член, т. е. считано от най-ранната от датите:
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
Съгласно
чл. 497,
ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законна лихва и за собствената си забава, ако в рамките на трите месеца по чл.
496, ал. 1 от КЗ не го е определил и изплатил, считано от по-ранната от двете
дати, на които изтича срока:
т. 1. от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ – за установяване на основанието
и размера на претенцията, и т. 2. по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен когато увреденото лице не
е представило доказателтвата, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Разпоредбата на чл. 497, ал. 1
от КЗ е специална, поради което непредставянето
от ищеца на пълни и точни данни за банковата му сметка, както предвижда чл.
380, ал. 1, изр. 2 от КЗ, не обуславя прилагането на ал. 3 от чл. 380 от КЗ, която изключва дължимостта на законна лихва за
закъснялата престация.
В Писмото си изх. № ****г. (л. 12) ответникът извънсъдебно признава, че е получил ищцовата писмена претенция на
09.01.2020 г., придружена от относима документация.
Понеже не е известно да е бил осведомен за произшествието по-рано, а до края на
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ не е определил и платил обезщетение, съобразно чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.
429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ за забавата на застрахования и за своята
търговецът дължи мораторна компенсация върху присъдените суми от 09.01.2020 г. до
окончателното издължаване, с изключение на интервала от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл., през който е важима забраната на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците) в първоначалната му формулировка (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.).
Респективно претенциите за закъснителна лихва върху
признатите обезщетения за времето от 24.08.2019 г. до 08.01.2020 г. вкл. и от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. също се явяват неоснователни.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 6 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) ответникът следва
съразмерно на уважената част от исковете да заплати:
1) в полза на бюджета на съдебната власт дължимите се такси и разноски по производството, от чието предварително внасяне ищците са освободени по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК с Определение № 260020/09.02.2021 г., а именно: 580, 00 лева – държавна такса за разглеждане на претенциите, и 240, 00 лева – възнаграждения на вещи лица за изготвяне на съдебно-автотехническа и съдебномедицинска експертизи,
2) на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение за оказаната им безплатна правна помощ в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1).
От Договори за правна помощ и съдействие от 04.09.2019
г. (л. 5 и л. 6) е видно, че адв. П.К. е била ангажирана с безвъзмездно
процесуално представителство на доверителте си в хипотезата на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА. Изчислен по регламента на чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1,
т. 3 и т. 4 и ал. 8 от Наредба № 1 в
приложимата й към датата на договарянето редакция от ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г. за всеки от главните и
акцесорни искове поотделно и за всяко открито съдебно заседание след второто, полагащият й се пропорционално на присъдените
суми хонорар с начислен съгласно §2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1
ДДС за защита на ищеца Д.И. възлиза на 820, 78 лева, а на ищеца М.И. – на 1 291, 20
лева.
В чл. 78, ал. 3 от ГПК е закрепено правото и на
ответника на разноски, каквито е понесъл за адвокатско възнаграждение от 2 280,
00 лева с начислен ДДС, уговорено и престирано според Договор за правна защита
и съдействие № **********/15.03.2021 г. (л. 36), и за съдебно-автотехническа
експертиза от 200, 00 лева. От тях, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, ищецът Д.И. му дължи 911, 60 лева, а ищцата М.И. – 419, 00 лева.
За разходите по събирането на допуснати гласни
доказателства застрахователното дружество е депозирло по сметка на съда сумата
от 40, 00 лева, която е останала неизразходвана и поради това не се възлага в
тежест на насрещните страни.
Водим от горното,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
*********, представлявано заедно от С. С. П.и К. Д. К.в качеството на
изпълнителни директори и по процесуално пълномощие адв. М.И.Г., вписан в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *********,
ет. 2, да заплати, както следва:
Ø на Д.Т.И., ЕГН: **********, и М.Д.И., ЕГН: **********
***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. П.Д.К., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *********,
застрахователно обезщетение по Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното дружество със
Застрахователна полица № ****, валидна от 17.12.2018 г. до 16.12.2019 г., за претърпени
неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.08.2019 г. в с. Г., общ. Първомай, обл.
Пловдив, на ул. „****“ № 14, между лек автомобил марка и модел „БМВ Х Р.” с рег. № ***** и лек автомобил
марка и модел „О. К.” с рег. № *******, в размер съответно на 8 000, 00 (осем
хиляди) лева и 4 000, 00 (четири хиляда) лева, ведно със законната лихва върху присъдените
суми, считано от 09.01.2020 г. до окончателното издължаване, с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.;
Ø на адв. П.Д.К., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *********, адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС за квалифицирана процесуална защита на ищците Д.Т.И.,
ЕГН: **********, и М.Д.И., ЕГН: ********** ***, съразмерно на уважената част от
исковете, в размер съответно на 820, 78 лева (осемстотин и двадесет лева и седемдесет
и осем стотинки) и на 1 291, 20 лева (хиляда двеста деветдесет и един лева и двадесет стотинки), и
Ø по сметка на Районен съд – Първомай в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 580, 00 (петстотин и осемдесет) лева –
държавна такса за разглеждане на исковете, и сумата от 240, 00 (двеста и
четиридесет) лева – разноски за изготвяне на съдебно-автотехническа и
съдебномедицинска експертизи, съразмерно на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за застрахователно обезщетение за разликата над уважените до пълните
им размери съответно от 25 000, 00 (двадесет и пет хияди) лева и
5 000, 00 (пет хиляди) лева, предявени като частични съответно от
30 000, 00 (тридесет хиляди) лева и 15 000, 00 (петнадесет хиляди)
лева, и тези за законната лихва за забава върху отхвърлената част от
претендираните застрахователни обезщетения за периода от 24.08.2019 г. до
окончателното издължаване и за законната лихва върху присъдените
застрахователни обезщетения за периода от 24.08.2019 г. до 08.01.2020 г. вкл. и
от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА
Д.Т.И., ЕГН: **********, и М.Д.И., ЕГН: ********** ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. П.Д.К., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *********, да заплатят
на Застрахователно акционерно дружество „БУЛ ИНС“, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: *********, представлявано заедно от С. С. П.и К. Д. К.в
качеството на изпълнителни директори и по процесуално пълномощие адв. М.И.Г.,
вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: *********, ет. 2, съдебноделоводни разноски за квалифицирана
процесуална защита от един адвокат и изготвяне на съдебно-автотехническа
експертиза, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер съответно на
911, 60 лева (деветстотин и единадесет лева и шестдесет стотинки) и 419, 00
(четиристотин и деветнадесет) лева.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от
решението, а след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника уведомление за
доброволно изпълнение на присъдените в негова тежест задължения към бюджета на
съдебната власт.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД