ПРОТОКОЛ
№ 688
гр. Пазарджик, 17.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220105211 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Й. С. К. (ищец), редовно призован чрез адвокат Д. В. М. от АК -
Пловдив, не се явява и не се представлява.
Съдът ДОКЛАДВА становище вх. № 7222/12.03.2025 г. от адвокат Д. В.
М., Адвокатска колегия - Пловдив, в качеството на пълномощник на Й. С. К.,
който не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Поддържа изцяло депозираната исковата молба и приложените с нея
доказателства.
Моли да се приеме списък с разноските по чл.80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие.
Моли да се постанови неприсъствено съдебно решение.
В случай, че ответната страна изрази становище по хода на делото,
поддържа искането си за задължаване на ответната страна за предоставяне на
договора за кредит и справка за извършени плащания по него.
В условията на евентуалност, моли да се назначи ССчЕ, вещото лице по
което, след като се запознае с материалите по делото и направи справка където
е необходимо, да даде отговор на въпроса:
1. Сключван ли е между страните договор за кредит № 9954721, и
1
при какви параметри.
2. Каква е заплатената от подзащитната му сума по договор за кредит
№ 9954721 по пера главница, лихва, неустойка, такси и други.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт.
Наред с изложените в исковата молба основания, изтъква допълнителни
аргументи в подкрепа на исковите твърдения изложени в писменото си
становище.
„МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД (ответник), редовно призован, не изпращат
представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх.№ 10575/11.04.2025 г. от Моят
кредит“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С. И. А., чрез
пълномощника си адвокат Д. Х. П., САК, личен №**********, съдебен адрес:
гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 30, електронен адрес:
************ телефон: **********.
В молбата се сочи от пълномощника на ответното дружество, че първо
във връзка със служебни ангажименти бил възпрепятстван да вземе участие в
откритото съдебно заседание по делото, поради което моли да бъде извинен.
2. Моли да бъде даден ход на делото.
3. Представя и моли да бъде приет препис от индивидуален договор
за заем № 104355/05.07.2024 г.
4. В случай, че ищецът представи нови доказателства и има нови
искания, моли да им се даде възможност да вземат становище по същите.
5. В случай, че бъде даден ход по съществото на делото, моли да се
постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен, поради това, че атакуваната от ищцата клауза не била част от
сключения между тях договор и същата не предвиждала неустойка в размер на
309.04 лв., както се твърди в исковата молба.
Излага подробни писмени съображения, при евентуално даване ход на
делото по същество.
6. В случай, че делото бъде насрочено за друга дата, се моли да бъдат
2
уведомени за това.
7. Молят да се присъдят сторените от дружеството разноски, за които
представят сключен договор за правна зашита и съдействие и списък по чл. 80
от ГПК.
8. Молят копие от протокола от съдебното заседание да бъде
изпратено на следния електронен адрес: *************.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
СЪДЪТ докладва делото:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба в
РС Пазарджик от адв. Д. В. М., Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на
кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, ул. Парк Отдих и Култура № 3Б, ет.2
ап.5, в качеството му на пълномощник на Й. С. К. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес обл. П., с. М., ул. ********* № ** съдебен адресат по делото:
гр.Пловдив, ул. Парк Отдих и Култура № 3Б, ет.2 ап.5 срещу "МОЯТ
КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. "Александър Стамболийски" № 55, ет. 3, с управител: С. И. А.,
с предмет на иска:
По установителния иск: чл.26 ал.1 от ЗЗД
По осъдителния иск: чл.55 ал.1 от ЗЗД
Цена на иска:
По установителния иск: 986.44 лева
По осъдителния иск: 364.50 лева
В исковата молба се твърди, че доверителката му сключила Договор за
кредит № 104366/05.07.2024г. с Моят Кредит ЕООД на стойност 500 лева.
Съгласно Договор за кредит № 104366/05.07.2024г. доверителката му
следвало да върне сумата в общ размер на 986.44 лева, при сума на
3
получаване 500 лева, при дължима лихва от 55.10 лева и неустойка от 431.34
лева, при срок на кредита от 13 вноски, при ГПР:40.18%,
Сочи, че съгласно чл.12. ал.4 от Договор за потребителски кредит
същата дължала неустойка в размер на 431.34 лева.
Доверителката му била заплатила по Договор за кредит №
104366/05.07.2024г. сумата от 500 лева главница, 55.10 лихва и 309.40 лева
неустойка.
На първо място, процесния договор не отговарял на изискваният на чл.
11 ал.1 т 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът
трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. Спазването
на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит №
104366/05.07.2024г. сключен с Моят Кредит ЕООД бил посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Сочи се, че съобразно разпоредите
на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
настоящият случай не ставало ясно какво точно било включено в процента на
ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на неустойка.
Не ставало ясно дали същите били отразени в ГПР. Не ставало ясно, изобщо
4
какво се включвало в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсвала. Сочи се, че следва да се има предвид, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както е посочено
и по- горе, остават неизвестни, при което се създавали предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело
да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране
на ГПР, нито че същите бил изключени. Ето защо, не било ясно по какъв
начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формирал годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали,
следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било
включено в тях. Именно и поради това, Договор за кредит №
104366/05.07.2024г. бил недействителен, поради неспазване на изискването на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че наред с това Договора за кредит бил
нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там
и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй
като сумата която се претендирала за неустойка в размер на 431.34 лева не
била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез
включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то
действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което
потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които ще правел по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане
на сумата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по
управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
5
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които били известни на кредитора и които
потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита бил в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка
следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския
кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС№426/2014г.
Твърди се, че поради не включване на уговорките за заплащане на
разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в не посочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Тя
подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
Сочи се, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
6
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не била
налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
Договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени по право
от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като
ГПР било въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид
на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза на процесния договор обуславяла
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не били спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11, ал.1, т 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз
основа на това Договор за кредит следвало да се прогласи за недействителен.
В условията на евентуалност счита, че неустойката по чл.12 ал.4 от
Договор за кредит № 104366/05.07.2024г. била нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение
на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр. с чл.21 ал. 1 от ЗПК, като съображенията му за това
са следните:
На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-
то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877
по т.д.№662/2012г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
7
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.
1,предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на доверителката му с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
В допълнение, начислената неустойка по Договор за кредит
№104366/05.07.2024г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се
претендира чрез нея е в размер на почти равен на получената сума на
отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В
настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка,
изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост
Именно и въз основа на това, така начислената неустойка по Договор за
паричен заем е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано
висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, начислената неустойка по
Договор за паричен заем се намира в пряко противоречие с преследваната с
целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
8
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С начислената неустойка по Договор за паричен заем в полза на
кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от
извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да
доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и
решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г.
Последователна била и практиката, че неустойка която била уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, била
нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от
25.06.2010г, на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г,
на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.
На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна. С предвиждането на такива разходи за
неустойка по Договор за паричен заем се заобикаля и разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на
9
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с начислената неустойка по Договор
за паричен заем. се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите
нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер
на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение
по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Въз основа на гореизложеното, моли съда да обяви за нищожен
Договор за кредит № 104366/05.07.2024г. сключен с Моят Кредит ЕООД на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК,
а в условията на евентуалност да обяви за нищожна клаузата на чл. 12 ал.4 от
Договор за кредит № 104366/05.07.2024г. сключен с Моят Кредит ЕООД на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр. с чл.21 ал.1 от ЗПК,
Въз основа на изложеното, моли съда на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД, да
осъди Моят Кредит ЕООД да заплати на доверителката му, сумата от 364.50
лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит №
104366/05.07.2024г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията
на евентуалност моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди Моят
Кредит ЕООД да заплати на доверителят му, сумата от 309.40 лева,
недължимо платена по недействителна клауза за такса за разглеждане по
Договор за кредит № 104366/05.07.2024г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
10
сумата.
Представя пълномощно, договор за правна защита, погасителен план
към договор за паричен заем,
ОСОБЕНО ИСКАНЕ: Прави искане по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за
освобождаване от държавна такса и други разноски на доверителката му.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ИСКАНЕ: На основание чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК
моли да се задължи ответната страна Моят Кредит ЕООД да предостави
намиращия се у нея договор за кредит № 104366/05.07.2024г. и справка за
извършени плащания по Договор за кредит № 104366/05.07.2024г. тъй като на
доверителката му бил предоставен само погасителен план, за да си следи
вноските
Доверителката му желаела да получи съдебните разноски и такси чрез
пощенски запис.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответната страна Моят Кредит ЕООД.
Съдът КОНСТАТИРА, че не е спорно сключването на договора.
УКАЗВА на страните, че ищцата носи тежестта да установи, както
съдържанието на клаузите, на които основава извода си за нищожност, така и
плащанията, които е направила.
СЪДЪТ констатира, че с молбата от 11.04.2025 г. ответникът „Моят
Кредит“ ЕООД е представил препис от договор № 104355 от 05.07.2024 г. В
исковата молба навсякъде се сочи договор № 104366, представените
доказателства също се отнасят за договор № 104355, а в писменото становище
се иска експертиза, която да установи факти, свързани с договор за кредит
договор за кредит № 9954721. Съдът намира, че следва да укаже на
страните, и в частност на ищцата, да уточни за кой договор се отнася
исковата молба.
След като това се уточни, съдът ще се произнесе по искането за
експертиза.
С оглед горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
11
УКАЗВА на ищцата в срок до следващото съдебно заседание да уточни
номера на договора, за който се отнася искът.
Да се изпрати съобщение на адвокат Д. М. по електронната поща.
Да се изпрати копие от протокола на ответната страна на посочения
ел. адрес.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представения от „Моят
кредит“ ЕООД, препис от индивидуален договор за заем №
104355/05.07.2024 г.
За уточняване на договора, предмет на исковата молба съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 09.05.2025 година от 13:30 часа, за която дата и час
страните да се считат уведомени по реда на чл. 56 ал.2 от ГПК.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:05 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12