Решение по дело №983/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1015
Дата: 31 юли 2020 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20207040700983
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 1015 / 31.07.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                             ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Сийка Хардалова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 983/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Регионална дирекция за национален строителен контрол – ЮИР, чрез юрисконсулт А.К., е оспорил решение № 311/06.03.2020г. постановено по АНД № 238/2020г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № ЮИР-63/17.12.2018г. на началника на РДНСК – Югоизточен район. С наказателното постановление на В.С.В. за нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията но община Созопол и на основание чл.232, ал.5, т.7 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1 000 лв.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие юрисконсулт А., поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение. Излага мотиви в подкрепа на тезата, че наказателното постановление, предмет на разглеждане от районния съд е законосъобразно издадено.

Ответникът, В.С.В., чрез представител по пълномощие адвокат М., оспорва касационната жалба и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Депозирано е възражение по касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, прокурор Д.Х., излага становище, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

В.С.В., като собственик, съгласно НА № 31 от 23.06.2014г. на поземлен имот 67800.34.22, м. „Света Марина“, гр.Созопол е наказана за това, че на 01.06.2018г. е допуснал в имота да се постави преместваем обект тоалетна без разрешение за поставяне. Посочено е, че обектът представлява „метален контейнер – тоалетна №1“ по приложена схема с приблизителни размери в план 2,50м/5,50м и същият е поставен върху бетонова септична яма в ПИ 67800.34.22. Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.56, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Созопол.

Съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ (в приложимата редакция) за обектите по ал. 1 (преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други)) се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител.

Съгласно чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Созопол (Наредбата) поставянето на преместваемите обекти върху поземлени имоти - частна собственост се извършва след одобрение от главния архитект и издаване на разрешително за монтаж, след заплащането на определената в самото разрешително такса. При поставяне в имот, лична собственост се представят и документите за собственост на заявителя. При поставяне в чужд поземлен имот, се представя и изрично писмено съгласие на собственика или договор за наем.

Съгласно чл.232, ал.5, т.7 от ЗУТ наказва се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл. 56, ал. 2.

Районният съд е приел, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Счел е, че в АУАН и НП е налице съществено разминаване между правната квалификация на вмененото нарушение, тъй като в АУАН е посочено, че се касае за нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.5, ал.2 от Наредбата, а в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.232, ал.5, т.7, предложение първо от ЗУТ. Съдът е счел още, че доколкото ПИ се е владеел от „Зенит 99“ ООД е трудно да се предположи, че за невладеещият В.С.В. би могла да съществува обективна възможност да осуети извършване на нарушението – респективно да приеме, че поведението му е административно нарушение, извършено под формата на  допустителство, при положение, че друг субект упражнява владението на имота.

Обжалваното решение е правилно.

Правилни са изводите на районния съд, че в случая, с оглед всички събрани доказателства, се установява обективна невъзможност на наказания субект да осуети извършването на нарушението, за чието допустителство е наказан.

По делото с писмени доказателства е установено, че с влязло в сила на 05.01.2018г. решение на Софийски апелативен съд от 24.01.2017г. по въззивно търговско дело № 4860/2016г. е потвърдено решение №62/04.07.2016г. постановено по търговско дело № 59/2015г. на Софийски окръжен съд. С решението на окръжния съд са обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ ООД, извършените от дружеството след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред сделки, сред които е и договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 69, том ІІ, рег. № 1355, по дело № 162 от 26.03.2014г., по силата на който наказаният субект В.С.В., в качеството на купувач е придобил от „Зенит-99“ ООД два поземлени имота, между които е поземленият имот, описан в наказателното постановление, а именно имот с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол. Вследствие на влезлите в сила така описани решения, на 24.04.2018г. е извършен въвод във владение от частен съдебен изпълнител Г.М.на „Зенит-99“ ООД, представляван от синдика В.Б., против длъжника В.В., отразен в протокол, съставен на същата дата (л.12 от АНД №238/2020г.). От протокола се установява, че взискателят „Зенит-99“ ООД (в несъстоятелност) е въведен във владението на два имота, единият от които е поземлен имот с идентификатор 67800.34.22.  

В наказателното постановление, освен нарушенията, констатирани от районния съд не се съдържа и дата на нарушението, нито период, но се съдържа дата на неговото установяване и тя е 01.06.2018г. – един месец и 7 дни след като В.С.В. вече не владее имота. Доколкото наказващият орган не е установил датата или периода на извършване на нарушението, правилно районният съд е приел, че към датата на установяването на това нарушение не може да се вменява във вина на В., че е допуснал поставянето на преместваем обект в имот 67800.34.22 в нарушение на изискванията на чл.56, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.5, ал. 2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на гражданско обзавеждане на територията на община Созопол. За да допусне извършването на такова нарушение наказаният субект е необходимо задължително да притежава потенциалната възможност да упражнява фактическа власт върху имота, а тази възможност била отнета на В. с описания по-горе въвод във владение, осъществил се на 24.04.2018г., вследствие на който В. вече не е бил в състояние да упражнява такава власт. Само на това основание наказателното постановление като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон следва да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав не споделя разбирането на районния съд, според което отсъствието на нормата на чл.232, ал.5 т.7, предл.първо ЗУТ в АУАН води до извода за допуснато съществено нарушение на процедурата, защото нормата изрично е посочена в наказателното постановление, а според чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е допусната нередност в акта, но е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. В случая обратно на извода на районния съд пропускът, осъществен при изготвяне на АУАН успешно се преодолява по реда на тази норма и не води до съществено засягане на правото на защита на наказаното лице, доколкото описанието на фактите в АУАН и наказателното постановление е абсолютно идентични. И в двата случая ясно е посочено, че отговорността на В. се ангажира за допустителство.

Независимо от това, по причините, изложени по-горе, наказателното постановление е незаконосъобразно и след като районният съд е достигнал до същия извод, неговото решение, на като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора и с оглед своевременно направеното искане, следва да се присъдят разноски в полза на ответника по касация в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение (л.24) за осъщественото процесуално представителство пред АСБ.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311 от 06.03.2020г. постановено по АНД № 238/2020г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № ЮРИ-63/17.12.2018г. на началник на РДНСК-Югоизточен район.

ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол – ЮИР да заплати на В.С.В., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: