Решение по дело №432/2018 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е  №  236

гр.Пловдив, 22.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в закрито съдебно заседание на 22.02.2018г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                   ИВАН АНАСТАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д.№ 432 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК

С разпореждане от 19.01.2018г. ЧСИ С. Г. е отказал да прекрати изпълнително дело № 239/2013г. по отношение на поискалите това длъжници И. и А. М.

Срещу отказа е подадена жалба от длъжниците И. и А. М. вх.№ 2377/25.01.2018г. на ЧСИ С. Г.

Длъжниците С.М. и „Лион трейдинг“ООД, както и задълженото лице „Лион инвест груп“АД, са подали отговори, с които заявяват, че считат жалбата за процесуално допустима и основателна по същество.

От взискателя „Първа инвестиционна банка“АД- универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ЕАД, е подадено писмено възражение, с което жалбата се оспорва като неоснователна.

В становището от ЧСИ С. Г. са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20138250400239 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на  „МКБ Юнионбанк“ЕАД солидарно против „Лион трейдинг“ООД, И.Г.М., А.К.М. и С.Г.М..

С искане вх. № 01529/17.01.2018г. И. и А. М. са поискали от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело.

Съгласно  чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г. отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение попада в кръга на лимитативно изброените подлежащи на обжалване действия на ЧСИ от страна на длъжника. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима / обжалваното разпореждане е съобщено на жалбоподателите на 22.01.2018г., жалбата е подадена на 25.01.2018г./.

В молбата за прекратяване на изпълнителното дело и в настоящата жалба се твърди, че по отношение на жалбоподателите са налице условията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство да се счита прекратено поради непредприемане на изпълнителни действия спрямо тях през период от повече от две години, считано от 26.06.2013г.- датата, на която са връчени запорни съобщения за наложени запори на банкови сметки на жалбоподателите. Твърди се,     че прекратяването на изпълнителното производство спрямо И. и А. М. е настъпило още на 26.06.2015г. и всички извършени след тази дата изпълнителни действия нямат правна стойност.

Във възражението от взискателя и становището от ЧСИ се излагат твърдения относно това какви изпълнителни действия са били поискани и предприети през периоди от по- малко от две години. В постъпило на 21.02.2018г. становище от жалбоподателите се набляга на това, че част от посочените от ЧСИ и от взискателя изпълнителни действия не са насочени спрямо тях, поради което не обосновават липса на бездействие, имащо за последица перемиране на изпълнителното производство.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика, включително и т.10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл посочения двугодишен период, а, ако бъде постановено и изрично постановление от съдебния изпълнител за прекратяване, то същото има констативно действие. От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба от 22.05.2013г., с която е поискано цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, с оглед налагането на запори и възбрани. През месец юни 2013г. са наложени запори на банкови сметки на всички длъжници. На 31.07.2013г. от взискателя е подадена молба за спиране на производството по изпълнителното дело. На 04.12.2014г. е подадено молба за възобновяването на производството, като със същата е поискано извършването на публични продани на описани вече имоти на длъжниците, включително и на жалбоподателите по настоящето дело. Впоследствие са предприети действия по извършване на публична продан на имоти- собственост на длъжника С.М. и на ипотекарния длъжник „Лион инвест груп“АД. Същите са проведени за времето от 09.08.2015г. до 09.09.2015г., от 01.07.2016г. до 01.08.2016г. и от 12.11.2016г. до 12.12.2016г.. Публичните продани са обявени за нестанали поради липса на наддавателни предложения. На 30.12.2016г. от взискателя е подадена молба, с която е поискана нова публична продан, като същевременно е поискано и налагането на запори върху трудовите възнаграждения на жалбоподателите. Впоследствие, на 30.05.2017г. е подадена и още една молба за насрочване на нова публична продан, която молба няма съществено отношение към спора по делото.

Решаващ в случая се явява въпросът, дали поисканите и предприети изпълнителни действия спрямо длъжника С.М. и ипотекарния длъжник „Лион инвест груп“АД засягат двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, течащ по отношение на жалбоподателите А. и И. М. Настоящият състав на съда се придържа към вече изложените по предходно възз.ч.гр.д.№ 3017/2017г. мотиви, а именно, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, независимо дали той е солидарен длъжник или не, тъй като разпоредбите на чл.122, ал.1 ЗЗД и чл.123,ал.1 ЗЗД нямат връзка с нормата за прекратяване на изпълнителното дело поради неизвършване на изп.действия в 2-годишен срок. Горното следва и по аргумент от чл.125, ал.1 ЗЗД, където е предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник няма действие срещу останалите съдлъжници.

Видно от гореизложеното за времето от 04.12.2014г., когато от взискателя е поискано извършването на публична продан на имот- собственост на жалбоподателите, до 30.12.2016г., когато е поискано налагането на запор върху трудовите им възнаграждения, не са поискани и предприети изпълнителни действия конкретно спрямо тях, поради което следва да се приеме, че към датата на подаване на искане вх. № 01529/17.01.2018г. производството по изпълнителното дело вече е било прекратено по отношение на длъжниците И. и А. М. Действително през посочения период от повече от две години от жалбоподателите са подавани искания за насочване на изпълнението от едни спрямо други имоти на други длъжници по делото, както и за извършване на нова оценка на апортирания в капитала на „Лион инвест груп“АД и предходно ипотекиран в полза на банката имот на ул.“****, гр.****, който имот е предмет на публичните продани. Подадените от жалбоподателите искания не дават основание да се приеме, че спрямо тях са били предприети изпълнителни действия. Ето защо, жалбата им ще следва да бъде уважена, като бъде постановено изрично констатираното по- горе прекратяване на изпълнителното производство.

Воден от горното съдът

                                                   Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ С. Г., обективиран в разпореждане от 19.01.2018г., да прекрати изпълнително дело № 239/2013г. по отношение на поискалите това длъжници И.Г.М. и А.К.М..

ПРЕКРАТЯВА производството по изпълнително дело № 239/2013г. на ЧСИ С. Г. по отношение на длъжниците И.Г.М. и А.К.М..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: