Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.12.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 с-в., в публичното
заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Вероника
Димитрова , като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр. дело №4859 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял І, Глава
ХІІ от ГПК.
Образувано
е по предявени от П.Н.И. *** с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 26000,00лв., обезщетение за
неимуществени вреди, възникнали по повод увреждане, настъпило на 08,02,2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 08,02,2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат
се съображения, че на 08,02,2019г., около 17:00 часа, в гр. София, по десния
тротоар на ул. „Братя Миладинови“ с посока на движението от бул. „Сливница“ към
ул.„Гривица“, на около 2-3 метра преди кръстовището с ул. „Гривица“, ищецът
стъпва с десния си крак в несигнализирана и необезопасена шахта със счупен
капак, поради което пада и получава телесни увреждания – луксация на дясна
раменна става с фрактура на туберкулум маюс. Твърди се, че е задължение на
общината изграждането, ремонтът и поддръжката на намиращите са на нейна
територия общински пътища. Поддържа се, че общината следва да отговоря за
причинените от бездействието на нейните служители вреди.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-С.О.в
указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Поддържа да не е безспорно установено настъпване
на събитието, местонахождение на злополуката, както и причинната връзка на констатираните увреждания с описания
механизъм на увреждане. Навеждат се
доводи за възможност претърпените увреждания да са настъпили при друг
механизъм. При условията на евентуалност поддържа претендираното обезщетение да
е прекомерно.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи
приема от фактическа страна следното:
На 08.02.2019г. около 17,00часа в гр.София, на ул.Братя
Миладинови, преди кръстовището с ул.Гривица ищецът е стъпил в необезопасена шахта
на тротоара/ със счупен капак/, в резултат на което е паднал. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Д.П.И. -очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищеца са
причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че ищецът е получила следните
травматични увреждания: луксация на
раменната става придружена с
фрактура на туберкулум майус/ костна
издатина на раменната кост в
непосредствена близост с раменната
става, място на което анатомично се
залавя мощно сухожилие на мускул вътрешен ротатор на раменната става/.
Установения механизъм на инцидента
кореспондира с причиненото травматично увреждане, а именно индиректен –залитане
назад и падане върху изпъната в лакътя и
отведена настрани и леко назад ръка.
Непосредствено след злополуката ищецът е хоспитализиран в УБАЛ Света Анна АД
-София, за периода от 08,02,2019год.-18,10ч. до 08,02,2019год.-19,30ч. След
извършено диагностициране е извършено закрито наместване на дислокация на
рамо при анестезия. Извършена е имобилизация превръзка тип Дезо, която е следвало
да се носи за период от 35 дни. Най-интензивни болки е изпитвал непосредствено
след инцидента и до наместване на
изкълчената става. След наместването болката
рязко намалява като по време на имобилизацията би следвало да е слаба.
След свалянето на имобилизацията
бързопреходна болка може да се
получи с до умерен интензитет при рехабилитационните процедури или при движение в областта на раменната става в по-голям обем. След
втория месец болката би трябвало да затихва. Възстановителният период е до 3
месеца като при ищеца този период е приключил напълно, без данни за
инвалидизация или функционален дефицит. Луксацията на раменната става при
съчетание с фрактура на големия туберкул е тежко травматично увреждане в раменната област,
налагащо спешно наместване от специалист травматолог. Тъй като при ищеца е констатирано минимално
разместване на изходната графия е
взето решение да не се предприема същинска операция с кръвно наместване и
метална фиксация, а е приложено безкръвно наместване и имобилизация.
От
показанията на св.Д. И., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват
претърпените неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с
пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата –
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно
деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат.
Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
Исковата претенция
съдът намира за основателна. Установи се по делото настъпването на процесното
събитие, в резултат на което ищецът е претърпял вреди-неимуществени.
Не се спори,
че тротоарната настилка, находяща се на
процесния участък в гр.София на ул. „Братя Миладинови“ се поддържа от Столична
община.
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са
публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или
пътни принадлежности. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3,
ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които
стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се
осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на
тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от
Правилника за прилагане на закона за
пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на
пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания е за общината; Не се установи
шахтата да е част от канализационната мрежа, дъждоприемна шахта или др., в който случай отново
Общината има ангажимент по поддръжка на подобен тип съоръжения. Аргумент за
това е разпоредбата на чл.141, ал.1 от Закона за водите, сочеща на задължение
на собственика да поддържа водностопанските системи в техническа
изправност, като съгласно чл.19, т.4 от ЗВ, вр.чл.191 от ЗВ кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната
експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането,
поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ;
Съобразно
изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено
задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно §1, т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради
което съдът приема допускането на неравност на тротоар /наличие на дупка или
счупени капак на шахта /, находящ се на територията на общината да съставлява противоправно
бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми.
Неизпълнението на задължението за
поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците
съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на
които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато
в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите
сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на
задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца
се установява от свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза.
По претенцията
за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на
него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния
израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 12000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- луксация на дясна
раменна става, придружена с
фрактура на туберкулум майус, причинило
на пострадалото лице трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни, поставяне на имобилизация за период от около 1 месец,
в който несъмнено ищеца е имал нужда от подпомагане в ежедневието си, факт
установен и с гласните доказателства по делото, с общ възстановителен период от
увредата от 3 месеца, възрастта на
ищеца към датата на събитието 60години /утежняващ възстановяването
фактор/,
осъщественото внезапно
и неочаквано травматично увреждане, необходимостта от чужда помощ за период от
2-3месеца, както и наличие на болка и към настоящия момент при промяна на
времето и натоварване, а емоционално е преживял и негативни емоции обусловени
от необходимостта да разчита на други лица. Същевременно следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че
оздравителния процес съгласно СМЕ е приключил, не е налице функционален дефицит
или инвалидизация, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че поради
минималното разместване на практика не е било необходимо и не е проведена
същинска оперативна интервенция-кръвно наместване и поставяне на
метална остеосинтеза.
Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че горният размер
на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на
увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на
събитието - 08.02.2019г.
до окончателното изплащане.
В посочения размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е частично освободен от плащане
на държавни такси и от разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 508,80лв., от
които 380,00лв.– държавна такса/ дължима 480лв.-100,00лв.-внесени/ и 128,80лв.
от общо 280,00лв.-разноски вещо лице.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат 46,00лв. разноски от общо
100,00лв.-д.т.
На основание чл. 38, ал.2 от Задв. на адв.А.Г. се дължат разноски, съобразно
уважената част от иска и определени по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ, с оглед
цената на исковата претенция в размер на
602,60лв., върху който размер се начислява 20% ДДС /120,52лв./ или общо
723,12лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска разноски се дължат в размер на 53,00лв.
от общо 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”********да заплати на
П.Н.И.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** на
осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 12000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания
от увреждане настъпило на 08,02,2019год. в гр.София, в резултат на падане
предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, находящ се на ул.Братя
Миладинови“, в близост до кръстовището с ул.Гривица, ведно със законната лихва
от датата на увреждането -08,02,2019год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 12000лв. до пълния предявен размер от 26000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”********да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер
на 508,80лв.–разноски.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”********да заплати на
П.Н.И.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 46,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА П.Н.И., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** да заплати на С.О.на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 53,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”********да заплати на
адв.А.Г. на осн. чл. 38, ал.2 от Задв.
сума в размер на 723,12лв.-адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: