Р
Е Ш Е Н И Е № 567
гр. Бургас, 22.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на първи декември през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
Окръжен
съдия : Боряна Димитрова
Секретар Aни Цветанова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 27 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на Д.К.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. А., ул. „П.“ №**, чрез
адв. Диана В.а, БАК и адв. Силвия И.ова,
БАК, със съдебен адрес: гр. А., ул. „Цар Освободител“ №10,
ет. 2 срещу К.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. А., ул. „П.“ № **, обл. Б., със съдебен адрес:
Адвокатско дружество „Костов, Стойков и Ко“, гр. Бургас,
ул. „Отец Паисий“ №11, ет. 3, с която ищецът претендира
да бъде прогласена нищожността на саморъчно завещание, съставено на 10.08.1992 г. от М. Х. К. в полза
на ответника, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението
върху недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. “П.“ № **, представляващ първи жилищен
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа 106 кв.м., ведно с ½ ид. част от тавански етаж и ½
ид. част от избен етаж, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворно място, представляващо парцел X-1872 в кв. 117 по плана на гр. А.
с площ от 465 кв.м., върху което е построена
сградата, тъй като ищецът е собственик по завещание и наследяване.
Ищецът иска да бъде отменен и
нотариален акт №***, том *,
рег. №4***, дело *** от **.**.20** г., с който е констатирана собствеността на ответника К.К. върху ¾ ид.ч. върху първия жилищет етаж,
ведно с 3/8 ид.ч. от избата и 3/8 ид.ч.
от таванския етаж.
Ищецът в исковата молба твърди,
че е единствен собственик на недвижим
имот, находяш се в гр. А., ул. „П.“
№**, който представлява: първи жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на
строеж върху УПИ X-1872 в кв. 117
по плана на гр. А., при граници и съседи на етажа: отгоре-втори жилищен етаж на
наследници на П. С. К.; отдолу – избен етаж; отсрани – външен зид, със застроена площ на етажа 106 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от тавански етаж и ½
ид.ч. от избен етаж, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена сградата и представляващо ПИ №
1872 с площ 467 кв.м., УПИ X-1872 в кв. 117 по плана на гр. А., при граници на
ПИ: изток – дере и река; запад – улица; север – ПИ №1871
и юг – ПИ №1873, като правото му на собственост
произтича от наследяване по закон от **** му К.К. и по силата на саморъчно завещание в негова полза от 10.08.1992 г. от ***** му М. Х. К., починала на 27.12.12
г., обявено на 22.10.2013 г. с протокол на Съдията по вписвания при Районен съд – гр.
А.. Ищецът уточнява, че имотът е бил придобит от ****
му – К.К. по силата на реализирано право на
строеж и доброволна делба, извършена с договор от 12.07.1993
г. Сочи още, че от 27.12.2012
г. ответникът упражнявал фактическата власт върху
целия имот, без да има основание за това. Ответникът се легитимирал като
собственик по силата на завещание, като се снабдил и с Нотариален акт №***/20** г. на нотариус №557 на НК Георги Георгиев за собственост върху ¾ ид.ч. от гореупоменатия имот, който документ ищецът оспорва като
неверен, като издаден въз основа на нищожно завещание – това от 10.08.92 г. на М. Х. К.. Твърди,
че при съставянето на завещанието не са били спазени изискванията на чл. 25,
ал. 1 и следв. от ЗН – посочената дата в него не била
действителната, тъй като счита за невярна изписаната от наследодателката
нейна възраст, която към момента на съставяне на завещанието- 1992 г., е била на 62 г., а не 75 г.
Ответникът оспорва изцяло
исковите претенции и прави възражение,
че е придобил правото на собственост върху ¼
ид.ч. от процесния имот в
резултат на явно, насмущавано и непрекъснато владение
върху имота за период повече от 10 години. Останалите ¾
ид.ч. сочи, че притежава по силата на завещателното
разпореждане. При условия на евентуалност прави възражение по чл. 72 от ЗС за
задържане на процесния имот до заплащане от страна на
ищеца на извършените през 2013г. подобрения в имота на обща стойност 21 130 лв.
По иска за прогласяване
нищожността на саморъчното завещание твърди, че при изготвянето и обявяването
му, са били спазени всички изисквания на закона. Счита за неоснователно
възражението за недостоверна дата на завещанието с аргумента грешно посочената
възраст на завещателката, тъй като над цифрата „75 год.“,
****та на ответника собственоръчно е изписала и
цифрата „62 год.“, която съответства на
действителната й възраст, а извършените след съставянето на завещанието,
поправки и допълнения не засягали валидността на акта. Освен това, завещанието
било обявено по установения ред и форма от Нотариус, която при задължителната
си проверка е констатирала, че то е извършено собственоръчно, на една страница,
на ланиран лист, голям формат, без зачертвания, поправки, ясно и четливо, надлежно оформено,
датирано и подписано от завещателя. Ответникът оспорва завещанието от същата
дата – 10.08.1992 г., също
вписано в Служба по вписвания, извършено в полза на ищеца, като заявява, че то
е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1, пр.
„първо“ от ЗН, като ненаписано и неподписано собственоръчно от завещателката М.
К. Освен това, към датата на предявяване на иска, ответникът е притежавал ¾ ид.ч. от имота, следователно ищецът можел да търси
предаване само на притежаваните от него оставащи идеални части. Ответникът сочи
още, че упражнява фактическото владение върху целия имот още от средата на 2002
г. Той бил роден и отраснал в този имот, отгледан от покойната му ****,
тъй като родителите му се изнесли в с. Д. от 1991 г.
След завършване на висшето си образование е обособил в приземния етаж две
самостоятелни стаи, в едната от които живеела ****
му. **** му не ползвал къщата в град А., а тази в с. Д.,
която през 1995 г. му била дарена от родителите му с
Нотариален акт №***/**.0*.19** г.,
том *, дело №**/19** г. Сочи, че от смъртта на дядо му до момента на завеждане
на делото владее, ползва и се грижи за оставените от него, като наследство на **** му, идеални части от къщата в град А.. Намерението му
да свои имота, също било известно на семейството му и на ****
му, тъй като винаги в разговорите си с тях бил демонстрирал волята си, че прави
подобрения и ремонти на къщата, тъй като счита, че един ден ще я придобие. През
годините от 2002 до 2013 г. всички публични
задължения за имота - данъци, такси и пр. са били
заплащани от ответника. Т.е. извършените от него
подобрения са били със знанието и без противопоставянето на ищеца. Подобренията
били извършени след открИ.е на наследството на М. К.,
т.е. със знанието, че владението му почива на годно
правно основание. По тези съображения ответникът твърди, че е добросъвестен
подобрител. Изброява по години и пера следните подобрения: През 2013 година е
извършил ремонт на коридора, който включвал: Смяна на стара дървена врата и
поставяне на нова алуминиева врата, заедно с обръщане на вратата и декорация на
стойност от 500 лева; Ламиниране на стените на малкия
коридор на стойност от 1000 лева; Смяна на стар дървен прозорец и поставяне на
нов от PVC дограма и обръщане на стойност от 300 лева; Поставяне на паркет,
циклене и лакиране на паркета и поставяне на первази на обща стойност от 1500
лева; Шпакловка на стените на коридора и
полагане на сатенен латекс на обща стойност от 800
лева. През 2013 г. извършил пълен ремонт на
тоалетната в имота, включващ: Цялостна подмяна на водопроводната инсталация в
тоалетната (за чиста и мръсна вода) на обща стойност от 550 лева; Поставяне на
нова тоалетна чиния на стойност от 480 лева и на нова мивка па стойност от 100 лева; Поставяне
на нова душ батерия на стойност от 150 лева и на нова вра га от PVC дограма на
стойност от 400 лв.; Шпакловка, мазилка и поставяне
на нови плочки по стени и под на обща стойност от 1700 лева; Поставяне на
окачен таван от PVC плоскости на стойност от 200 лева. През 2013 г. извършил пълен ремонт на банята в имота включващ:
цялостна подмяна на водопроводната инсталация в банята на стойност 400 лв.; Поставяне на нова врата от PVC дограма - 400 лева; нов прозорец от PVC дограма – 300 лв.; Поставяне на окачен таван от PVC плоскости – 450 лв.; Поставяне на
нова душ батерия на стойност от 150 лв.; Поставяне на
2 нови батерии за мивка - 200 лв.; нова мивка - 350 лв.; Шпакловка, мазилка и поставяне на нови плочки по стени
и под на - 2500 лв.; Поставяне на нов бойлер - 380 лв.; През 2013 г. извършил ремонт
и обзавеждане на хола, спалнята и детската стая в имота включващ: Смяна на
стара дървена дограма и поставяне на нова PVC дограма на 4 прозореца на обща
стойност от 2 320 лева; Шпакловка и мазилка в трите стаи и поставяне на
топлоизолация на спалнята на обща стойност от 4 000 лева; Циклене на дюшеме в
трите стаи на стойност от 2 000 лева. Представя и ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си.
Ответникът е предявил и насрещен
иск, при условия на евентуалност, приет за разглеждане, с който
претендира при уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, да бъде осъден ищецът да му
заплати сумата 10 350 лв. , представляваща сумата, с която се е увеличила стойността
на имота, вследствие на извършените от него със знанието и без противопоставянето
на собствениците подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли до
заплащане на извършените подобрения да му бъде признато право на задържане на
имота.
Твърди, че от 2002 г. владее, ползва и стопанисва ¼
ид.ч. от процесния имот,
несмущавано и непрекъснато, а след смъртта на **** му
М. К. до датата на исковата молба - целия недвижим имот. През целия период на
владението му е заплащал необходимите разноски за поддържането на имота,
публичните му задължения, не е допускал трети лица да смущават владението му и е
влагал в него свои средства. Описва извършените подобрения в периода 2002 г. - 2012 г. по пера по следния
начин: за извършен 2006 г. ремонт на приземния етаж -
Смяна на стара дървена дограма и поставяне на нова PVC дограма на обща стойност
от 2000 лева; нова алуминиева врата на вьншната тоалетна - 360 лева; Поставяне на нова метална
врата – 300 лв.; Боядисване на постълбищното
пространство - 340 лева. Ремонт през 2008 г. на кухня
и всекидневна, включващ: смяна на стара и поставяне на нова дограма – 1500 лв., поставяне на ролетни щори –
500 лв.; измазване и боядисване на две стаи – 500 лв.; циклене на две стаи – 500 лв.;
монтаж на нова кухня – 2300 лв.; нова алуминиева
мивка – 500 лв. и нов климатик – 1500 лв. Общата стойност на извършените от него подобрения в
периода 2002 г.- 2012 г. определя
на 10 350 лева. Твърди, че на **** му са била
известни извършваните ремонти.
В допълнение на гореизложеното уточнява,
че на 04.02.1995 г. лично **** му е променил адресната си регистрация в село Д., общ.
А., обл. Б., съответно е бил регистриран и е гласувал
в изборната секция в село Д., а не в гр. А.; пак лично е декларирал пред
компетентните данъчни служби, че жилището му е в село Д., а не в гр. А. На този
адрес били партидите за електроенергия, вода, телефон, които той е заплащал
през годините. На този адрес е регистрирано и се съхранявало и личното му ловно
оръжие. Счита за неверни твърденията, че къщата в с. Д., в която живее Д.К., представлява семейна вила, и че се ползва единствено
за почивка, както и, че къщата в с.Д. се ползва само
за търговска дейност, която ищецът развивал като ЕТ. А от края на 90те години, дейността на ЕТ„Ю.М.Д.
- Д.К." е спряна, за което са подавани
декларации. Не приема твърдението, че през м.декември
2012 г. ответникът по насрещния иск бил изгонен от процесния имот в гр. А., ул. „П."
№ **, тъй като той въобще
не е пребивавал там. Счита, че спрямо претенцията за извършени подобрения в
периода 2006 - 2008 г. не е изтекла погасителна
давност, тъй като в случая е приложима общата 5-годишна давност, която започва
да тече от момента на прекъсване на владението на подобрителя, а щом владението
му не е било прекъсвано - от момента, в който е било смутено, чрез
предявяването на иска по чл. 108 от ЗС. Добавя, че ако ответникът твърди, че
жилището му е в гр. А., на ул. „П." № **, както и, че той е живял в
този имот до твърдяното „изгонване" през м. декември 2012 г., би следвало да са му известни извършените до този
момент ремонтни дейности. Освен това, всички ремонти, вкл.
и последният от 2012 г. - 2013 г.
са били съгласувани и извършени със знанието и съгласието на **** му, като собственик на къщата. Счита, че извършените
от него подобрения след смъртта на **** му, са били
като добросъвестен владелец, основани на акт - завещателно разпореждане в
негова полза. Сочи още, че всички посочени подобрения са извършвани с негови лични
средства. В момента на извършването на тези подобрения ****
му е била пенсионерка, а **** му не е работил никъде,
като в известен период е бил регистриран в Бюрото по труда, поради което в периода
на извършване на подобренията в имота ответникът Д.К.
не е имал никакви доходи от трудова и търговска дейност. Счита за неоснователно
и твърдението, че е ремонтирал къщата само за своя личен интерес и комфорт,
след като ответникът по насрещния иск, не е намерил време да се погрижи за
спокойния живот на своята *****.
С отговора на насрещния иск , Д.К.К. оспорва като неверни
твърденията, че К.К. е упражнявал владение върху
имота. К.К. бил поискал обявяване на саморъчно
завещание и се снабдил с нотариален акт
за имота едва през 2013 год. Твърди, че не е напускал
никога имота в А., защото имотът в с. Д. представлява семейна вила, където той
осъществявал търговската си дейност. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за извършени ремонтни
работи в периода 2006-2008 г. Освен това сочи, че от
края на 2012 г. достъпът до имота му е бил отказан,
поради което той не знаел за извършените от **** му
подобрения през 2013 г., нито се е съгласявал с тях.
Допълва, че извършените 2013 г. ремонтни дейности
били извършени неуместно и без никаква необходимост, без знанието на
собственика на имота. Уточнява, че извършените 2006-2008 г.
подобрения били извършени приживе на наследодателката
с нейни средства. Към момента на извършването им М. К. е била собственик на ¾ ид.ч. от имота, а той –
само на ¼. Оспорва като неоснователна
претенцията за заплащане на увеличената стойност на имота, в т. ч. на стойността на следните подобрения: Представляващи
движими вещи, лесно отстраними от имота: Нова душ батерия за тоалетна през 2013
- 150 лв.; Нова душ батерия за баня през 2013 - 150 лв.; 2 нови батерии за мивка за баня през 2013- 200 лв.; Нов бойлер за баня през 2013- 380 лв.;
Нов климатик на кухня и всекидневна - 1550 лв. Посочените
твърди, че не представляват подобрения, тъй като не са нововъведения, които са
трайно прикрепени към имота и, без да се повреждат, могат да бъдат демонтирани.
Освен това счита, че батериите и тяхната смяна с нови представлявало разход,
свързан с текущото ползване на имота, т.нар
обикновени разноски, които не се дължат от собственика, а се поемат от
ползвателя. Друга част от претендираните за заплащане
работи твърди, че не представляват подобрения, тъй като не увеличават
стойността на имота, а са разноски във връзка с обикновеното ползване и текущо
поддържане на имота. Това се отнася за : През 2006 г.-
измазване и боядисване на подстълбищното пространство
- 340 лв.; През 2008 г.-
измазване и боядисване на две стаи - 500
лв.; циклене на 2 стаи /кухня
и всекидневна/ - 500 лв.; поставяне
на нова алуминиева мивка за вградена кухня – 500 лв; През 2013 г.-
шпакловка на стените на коридора и полагане на сатенен латекс
- 800 лв.; шпакловка и мазилка в трите стаи - хол,
спалня и детска, и поставяне на топлоизолация - 4000 лв.;
циклене на дюшеме в трите стаи - хол, спалня и детска - 2 000 лв.; поставяне на нова тоалетна чиния - 480 лв.; поставяне на нова мивка в тоалетната - 100 лв.; поставяне на нова мивка в банята - 350 лв.;
Относно ремонта на приземния етаж
и претенцията за заплащането му твърди, че метална врата е поставена на входа
на ветеринарния кабинет на К.К. Същото счита и за
смяната на дървени с PVC врати; ламиниране
на стените в коридора, поставян на паркет, циклене и лакиране; нова вградена
кухня; поставяне на нови плочи и стени в банята и тоалетната; смяна на ВиК
инсталация; поставяне на окачен таван. Допълва, че последно изброените
подобрения не увеличават полезните качества на имота, нямат практически смисъл
и затова не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е
извършил. Намира извършените подобрения за неналожителни, неуместни. Относно
смяната на прозорците с PVC прозорци и
поставяне на ролетни щори 2006-2008 г. , твърди, че подмяната е извършена с негови и на ***** му средства.
В подкрепа на исканията и
твърденията си, страните ангажират и представят доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото Д.К.К. и К.Д.К. са съответно ***, видно от представеното по делото удостоверение за
наследници и **** на М. Х. К., починала на 27.12.2012 г. По делото са
представени две саморъчни завещания от една и съща дата – 10.08.1992
г., съставени от наследодателката
(л. 11 и л. 52 в гр.д. №1024/2013
г. на АРС). В едното от тях е завещала на **** си Д.К. – цялото си движимо
и недвижимо имущество, включващо идеална част от недвижим имот в гр. А., ул. „П.“ №**, идеална част от вилен
имот в с. Д., както и земите, които предстоят да й бъдат възстановени.
Завещанието е било оставено за пазене в Районен съд – гр. Айтос, а след смъртта
на М. К. е обявено от съдия по вписвания с Протокол от 22.10.2013
г. и вписано в Служба по вписвания към РС-Айтос на 22.10.2013 г. под №90, том III, вх. рег.
№ 3593. В другото саморъчно завещание ****та на ответника М. К. му е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество, вкл. идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр. А., ул. „П.“ ** и всичките си земеделски земи, които предстоят да бъдат
възстановени, влоговете си и всичко, което притежава към момента на смъртта си. Последното е
оставено за съхранение в дома на завещателката, като след смъртта й е
обявено на 24.09.2013 г. по
надлежния ред от нотариус Станка Димова и вписано на основание чл. 112, б. „и“ от ЗС
и чл. 4, б. „и“ от ПВп в
Службата по вписвания при РС-Айтос под №35/27.09.2013 г., том III, вх. рег. № 3194. Установява се и от двете завещания, че са написани
грамотно с ръкописен почерк, без зачерквания и поправки, ясно и четливо,
датирани и подписани.
Във връзка с възражението за
нищожност и оспорването на представените от страните писмени доказателства -
саморъчни завещания от 10.08.1992 г.,
вписани в Службата по вписвания при РС-Айтос, съдът е
допуснал съдебно-графологическа експертиза, приета в открито съдебно заседание на 07.10.2014 г. От приетото и неоспорено
заключение на вещото лице се установява, че целият ръкописен текст и подпис,
положени в саморъчно завещание от 10.08.1992 г. в полза на Д.К., са изписани
изцяло и собственоръчно от завещателката, негова *****.
Същото е установил експертът графолог и по отношение на завещанието в полза на
ответника К.К. – че последното е написано и подписано
от **** му М. К. Вещото лице е установило, че от едно
и също лице са написани всички представени сравнителни образци и процесните завещания, като за изследване са били
предоставени и от Нотариус Станка Димова
с №250 заверено копие на саморъчното завещание, а на
основание чл. 186 от ГПК е изискано от Служба по вписвания при АРС заверен препис
на Нотариален акт №***/20** г. на нотариус №557
Георги Георгиев, както и заверен препис на другото саморъчното завещание от 10.08.1992 г. в полза на Д.К.
Видно от представените
Постановление за прекратяване на наказателното производство на Районна
прокуратура – град Айтос, както и Определение на Окръжен съд – гр. Бургас по
ВЧНД №377/2015 г., с което е прекратено
производството по делото, се установява, че по сигнал на Д.К.
е било образувано досъдебно производство за извършено
престъпление на основание чл. 309, ал. 1 от НК (документо престъпление) по
отношение на саморъчното завещание в полза на ****
му. Само за сведение, в хода на досъдебното
производство също е била назначена графологическа
експертиза, вещото лице по която е констатирало, че ръкописния текст и в двете
завещания (в полза на Д. и К. К.) е изпълнен от едно и също лице. Подписът също
бил на наследодателката.
Не се спори по делото, че
недвижимите имоти, предмет на завещанието, са били част от патримониума
на завещателката към момента на нейната смърт. М. К. е завещала своите 3/4
идеални части от имот, находящ се в гр. А., ул. „П.“ №**, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ на етажа 106 кв.м.,
ведно с 3/8 ид. части от тавански етаж и 3/8 ид. част от избен етаж, разположен в УПИ X-1872 в кв. 117 по РП на гр. А.
от 1986 г., ЕКАТТЕ 151, кад. Район 501, с площ на цялото УПИ 460 кв.м., отреден за жилищно застрояване. Не се спори между
страните също, че ½ ид.ч.
от имота завещателката е придобила чрез сключена от ******
й К. Я. К. по време на брака им правна сделка - реализирано право на строеж и
доброволна делба, извършена с договор на 12.07.1993 г., вписан с акт №**, т. *, вх.нр. №4**,
парт. кн.т. 8*, стр. 2** от 1*.0*.19** г. на СВ при РС-Айтос. (л. 9 по гр.д. №1024/2013 г. на АРС). След
смъртта на ****** си през 2002г.,
тя наследява още ¼ ид.ч.
от първия етаж. Останалата ¼ се наследява от **** на М. и К. К. – Д.К., ищец в
настоящото производство.
От представените от ответника Решение№45/17.03.2010 г. на РС-Айтос. (л. 208-210 по гр.д.1024/2013
г. на АРС) се установява, че в общ дял на М. К. и **** й при равни квоти е поставена нива с площ 6 858 кв.м. в с. Разбойна, м. „Алангоза“. Останалите имоти, възстановени на наследниците
на Х. В. К. (**** на М. К. видно от Удостоверение за
наследници №99 от 27.03.2015
– л. 22), съгласно НА№**, том **,
рег. №6***, дело 3*** от 1*.0*.19** г. и НА№**, том **, рег. №6***, дело 3*** от 1*.0*.19** г. за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда
на ЗСПЗЗ, включват: нива в с. Ръжица, м. „Хайлямаз“, нива в с. Ръжица, м. „Солу герен“, овощна градина в м.„Обрука“ и нива в с. Ръжица, м.„Джан чешма“. М. К. е притежавала преди смъртта си по ¼ ид. част от последните,
предвид наличието на още трима наследника на **** й
(двама братя и една сестра).
Видно от Нотариален акт №***/**.0*.19** г., том *, дело №**/19** г. родителите на ищеца Д.К., са му дарили къща в с. Д.
Приложено е от ответника К.К. удостоверение от 19.11.2013 г., изд. от Кметство на с. Д., видно от което Д. и Ю. К. имат адресна регистрация в селото, считано от 04.02.1995 г. и на последните
избори са гласували в с. Д..
Изискано и приложено по делото е
удостоверение от ОД на МВР, РУП-А. (л. 198) за това, че Д.К.
притежава разрешение №К-236 от 28.04.2012
г. за съхранение на оръжие и боеприпаси на адреса на
жилището в гр. А., въпреки това той е извършил административно нарушение като
вместо това ги съхранява в с. Д., поради което му е бил съставен АУАН.
От представения протокол от съдебно
заседание, проведено по гр.д. №723/2013 г. по описа на АРС на 26.11.2013 г. се разбира, че между страните се е водело дело,
прекратено поради оттегляне на иска след постигнато помирение, но също така от
протокола се установява, че между семейство К. и техния ***
е имало ситуация, при която се е изисквало съдействието на полицията. Видно
от неподписаната „разписка“ на л. 60
между кориците по гр.д. №1024/2013
на АРС е, че родителите на К.К. не са били допускани
до имота и не са разполагали с ключ и към 24.10.2014 г., когато такъв е трябвало да им бъде предаден.
Страните не спорят и по отношение на
това, че върху жилищния имот в гр. А. са били извършвани различни по вид и предназначение
ремонтни дейности, подробно описани от К.К. : за
първи път през 2006 г.-ремонт на приземния етаж; през
2008 г. – ремонт и обзавеждане на кухня и
всекидневна; през 2013 г. – мащабен ремонт на
коридор, тоалетна и баня, обзавеждане на
хол, спалня и детска стая.
От приетата съдебно
техническа експертиза, извършена след направен на място оглед, измерване и
количествено-стойностна сметка от експерта, се доказва, че на приземния етаж е
имало монтирана нова PVC дограма, на дворищната тоалетна е монтирана нова
алуминиева врата, монтирана е и нова остъклена метална врата, изпълнена е и
мазилка, шпакловка и боядисване с латекс. В кухнята и
дневната са монтирани 3 бр. нови PVC прозорци и ролетни
щори, стените и таваните са шпакловани и боядисани, вградено е ново кухненско
обзавеждане, нова мивка, паркетът е циклен и лакиран. В спалнята, детската
стая, баня и тоалетна са извършени следните ремонти работи: смяна на дървена
дограма с фасадна PVC, оформяне на отвори, шпакловка на стени и тавани, боядисване
с латекс, облицовка в коридора, подмяна на ВиК
инсталация, фаянсова облицовка, поставяне на нов паркет в коридора, циклене и
лакиране на останалите стаи, настилка и теракот и
оборудване в баня и тоалетна. Вещото лице е установило, че ремонтът, изпълнен през
2006 г., има 3,5% овехтяване на дограмите и 50%
амортизация на мазилките, заради влагата в жилището. За ремонтът, изпълнен през
2008 г. в кухнята и дневната, сочи, че амортизацията
е 2,5%, а за 2012-2013 г. – 0,5%.
Вещото лице е определило и стойността на ремонтните дейности по средни пазарни
цени към 2013 г., към момента, в който са били
извършени, коригирани с горепосочената амортизация, като ремонтът през 2006 г. е изчислен на 1 710 лв., този
през 2008 г. -на 3 920 лв.,
а през 2012-2013 г. -на 14 535 лв.(всички суми са без ДДС). С допълнителната експертиза
вещото лице е установило още, че пазарната стойност на имота към 2013 г. след всички ремонти възлиза на 83 540 лв., а преди
основния ремонт тя е била 72 130 лв. или – с
направените ремонти работи пазарната му цена се е увеличила с 20%, равняващи се
на 16 700 лв.
По делото са ангажирани
свидетелски показания.
Разпитана е *****та на ответника и ****** на
ищеца- Ю. К.. Тя
заявява на първо място, че през
1992 г. (10 месеца след смъртта на другия син на наследодателката)
М. К. споделила на Д.К. и свидетелката, че желае да
му завещае къщата. Това го споделила в коридора на съда, където не се уточнява
защо са били всички, като даже им дала листче с номера на завещанието и датата.
Свидетелката заявява, че никога не са напускали процесния
имот със ****** си, в смисъл- не са местили багаж и
не са се изнасяли, но се наложило да отидат да живеят в с.Д.,
където имали животни за гледане и работа. В имота в гр. А. са се връщали
периодично, за да ползват банята, тъй като къщата в селото не разполагала с
такава. Твърди, че през цялото време са издържали ****
си, подпомагали са го по време на обучението му в Стара Загора. Сочи, че
покойната М. К. разполагала с достатъчно средства, за да заплаща разноските си
сама, освен това след като се е пенсионирала, е имала доходи от надомна работа
като е плела изделия на една кука. Свидетелката подчертава, че за завещанието в
полза на **** си е научила по повод друго дело между
тях за домашно насилие. Тя и ******** й не били
допускани от **** си в имота в гр. А. след смъртта на
наследодателката. Уточнява, че след 2002 г. в имота на ул. „П.” **, са живели цялото
семейство и ****та – М. К. Нещо повече , свидетелката
заявява, че със ****** си дори са вземали участие и
помагали в извършването на ремонтите, разноските по които се претендират по
насрещния иск. Отрича да са наемани бригади, ремонтите извършвал ищецът, а М. К.
ги заплащала. Сочи, че ответникът не е
участвал в ремонтите нито физически, нито финансово.
Още тук следва да се
посочи, че показанията на тази свидетелка са твърде неубедителни, съпътствани
със съмнения за пристрастност, поради евентуалната й заинтересуваност от изхода
на спора, поради което не следва да се
ценят като напълно достоверни. Няма спор по въпроса, че докато е бил ученик и
студент, ответникът е гледан и издържан от родителите си, но към 2006-2008г. той вече е бил над 30-години и житейски оправдано е
да се приеме, че вече е тръгнал по трудовия си път, макар че няма ангажирани
доказателства, но пък и страните не спорят по този факт.
В качеството на свидетеле разпитан и Ж. Ж., познат на семейство К.
Той заявява, че е посещавал имота
многократно, но не и през последните над пет години (както той казва: „повече
от пет години не съм влизал в имота“). Посещавал е ищеца и в с.Д. Свидетелят обяснява, че родителите на ответника са се
преместили в с. Д. през 90-те години, като в гр. А. идвали през седмица, в
месеца два пъти, за да се изкъпят и изперат, поради липса на баня в къщата в
селото. Сочи, че не е имало конфликт в семейството преди смъртта на ****та и, че след като завършил образованието си в Стара
Загора, ответникът също живял в село Д. и е помагал на родителите си. След като
М. К. е починала, ***** й е спрял да допуска
родителите си до имота в гр.А. Ищецът е споделил на
свидетеля, че съжалява за разходите, които е направил за ремонта на жилището.
От цитатите от разговори между свидетеля и ищеца, и свидетеля и ответника,
става ясно, че конфликтът между последните двама е възникнал след смъртта на М.
К., като ответникът е заявил пред свидетеля, че се счита за собственик, а
ищецът- че не го допускат в имота.
Свидетелят И. Б., ***** *********
на М. К., уточнява, че действително Д. и Ю. са живеели
в с. Д., но са идвали да се изкъпят до гр. А., където останало домакинството
им. Допълва: „нощували са, но не съм ги виждал.“ Не споделя впечатления от
извършен ремонт на къщата, тъй като не е забелязал такъв да е извършван. Последно
бил влизал на погребението на наследодателката.
Разпитана е и свидетелката
М. А., близка на М. К., която твърди, че К.К. се е
грижел изцяло за **** си и за имота. Свидетелката
обяснява, че често й е ходила на гости, а покрай къщата е минавала по 4-5 пъти
седмично, защото от 25 години живее на същата улица. Категорично заявява, че в
имота са живели М. К. и ответника, и само него е сварвала там. Няколко пъти наследодателката М. К. споделяла на свидетелката за
намеренията си да му прехвърли етажа, но внукът й все нямал време. Свидетелката
не е виждала Ю. и Д. К. в имота. Сочи, че познава
само ищеца като съгражданин, а ******та му не познава
изобщо. Свидетелката убедено разказва, че ответникът се е грижел за М. К., той е пазарувал, той е направил ремонт
на различни помещения. ****та показала ремонта на
свидетелката (на кухнята , банята , подовите настилки), както и новото
обзавеждане. Гордеела се и все е говорела за К. Свидетелката обяснява още, че
познава майстора, който е изършил ремонта (Г. Г.), тъй като й е съсед. Тъй
като са били близки и често е посещавала **** М., свидетелката
убедено е заявила, че не знае за други доходи на наследодателката,
освен пенсията й. Никога не я е виждала да плете.
Свидетелят Г. Г. сочи, че К.К. му е поръчал да извърши основен ремонт на банята и
тоалетната през 2012г. Ремонтът бил скъп, свидетелят
и ответникът заедно избирали и обзавеждането, като всичко било заплащано от К.К. Свидетелят обяснява още, че става въпрос за скъпи
материали. По повод плащането на ремонта, свидетелят заявява: „Коцето ни нае,
той ни плащаше.“ Свидетелят обяснява още, че докато е правел банята, в
тоалетната са били сменяни дограмата,
правели се шпакловки, сменени са били ВиК и ел.
инсталациите, но от други майстори. Ремонтът се е правел през лятото и по време
на него свидетелят не е видял нито веднъж ищеца да идва в имота, с изключение
на веднъж, когато набързо минал да види ***** си.
Другият изпълнител на
възложена работа във връзка с ремонта в имота е бил свидетелят И. Р. Той е
подменил дограмата поетапно, започвайки от приземния етаж. Свидетелят обяснява,
че е поставена „най-хубавата“ дограма- австрийска, петкамерна. Поставени са били и нови вътрешни врати- на банята и тоалетната, както и на
входната врата. За всичко, според свидетеля, плащал К.К..
Допълва, че старата дограма той е извозил с неговия бус до къщата на Д.К. в с.Д.
При
горните фактически констатации, съдът направи следните изводи от правна страна:
Съдът е
сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
претенции на основание чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25 от ЗН във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
за прогласяване нищожността на саморъчно завещание и чл. 108 от ЗС за връщане на имота, предмет на завещателното
разпореждане, на действителния му собственик и отмяна на констативния
нотариален акт на ответника на основание чл. 537 от ГПК, евентуално съединени с
осъдителен иск от страна на ответника по първоначалния иск - за присъждане на
сумата, разходена за подобренията, извършени в имота от последния на основание
чл. 72 във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗС.
По иска за нищожност на саморъчно
завещателно разпореждане от 10.08.1992 г., извършено от М. К., починала на 27.12.2012
г. в полза на ***** й – К.К., предвид неспазване на разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗН:
Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е
саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на
чл. 25, ал. 1 ЗН , а едно от съществените изисквания на този текст е датирането
на завещанието. Саморъчното завещание е строго формален акт, има изисквания за
форма, която под страх от недействителност следва да бъде спазена. Означението
на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото само чрез датиране
може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и
последиците от отмяна на едното от тях с последващото. Датата трябва да бъде
написана ръкописно от самия завещател и лично от него, защото тя е съществена
част от самото завещание. В това отношение тя не се отличава по нищо от текста
и от подписа на завещанието, поради което следва да се приеме, че посочването
на датата е равностойностно на всяко друго
разпореждане и като всяко друго разпореждане тя трябва да е посочена преди
подписа на завещателя. В случая и двете завещателни разпореждания са надлежно
датирани, но възражение от страна на Д.К. е въведено
с оглед грешно посочената възраст на завещателката – несъвпадаща с момента, към
който съгл. изписаната дата е съставено завещанието.
Следва да се има предвид, че дори сгрешена дата, не е липса на дата, равнява се
на дата и от там на спазване на това изискване за форма. Дори ако има две
различни дати, завещанието пак не е нищожно (в този см.
Решение № 1474 от 09.01.2008
г. по гр. д. № 619/2006 г., II г.о. на ВКС). Законодателят не е поставил други
изисквания за изписване на датата. Няма ограничения как ще бъде изписана-
цифром и словом или само цифром или само словом, колко пъти ще бъде изписана и т.н. За да няма съмнения относно датата на изготвяне на
завещанията и, за да се избегнат технически грешки при изписването й,
практиката се е ориентирала те да започват с изписването и с цифри и словесното
им изразяване, а в края на завещанието само с цифри. Впрочем така е възприето
да се изписват всички важни цифрови изрази, за да се гарантира, че няма
техническа грешка при изписването и да се предотврати подправянето, като при
разминаване за верен се приема словесния текст. В настоящия случай саморъчното
завещание започва с дата изписана словом, без разминаване между тях и завършва с
дата изписана цифром, съвпадаща с тази в началото на текста. Затова настоящият
състав също приема, че формата на саморъчното завещание е спазена и елемента й
дата е налице- тази дата е 10.08.1992 г. Не е допустимо с
факти извън съдържанието на завещанието да се установява датата му на съставяне
и на още по-силно основание – завещателната воля. Достатъчно е завещателката да
е притежавала имотите към момента на смъртта си. Отразеното в текста на
завещанието в полза на внука на М. К., че на датата 10.08.1992
г. последната е на възраст от 75 г.,
не води до извод, че датата е сгрешена, защото на тази дата тя не е на посочените
години (още повече, че възрастта й е поправена с цифрово изписване над
сгрешената такава, без зачерквания). Първо- няма изискване да се изписват
годините на завещателят, второ- може да са сгрешени именно годините му, а не
датата.
По горните съображения, не може да се приеме
за установено, че датата на изготвяне на завещанието в полза на ответника е
различна от записаната в него-10.08.1992 г.
Съгласно нормата за закона, чл.
25, ал.1 от ЗН, саморъчното завещание, следва да е
писано и подписано от завещателя, което е условие за неговата валидност.
По делото е приета неоспорена съдебно
графологическа експертиза, от заключението на която се
установява, че собственоръчно завещателката М. Х. К. е изготвила, т.е. написала и подписала, оспорените саморъчни завещания –
едното в полза на сина й и другото в полза на внука й. Предвид факта, че
ръкописният текст и подписът са изпълнени от завещателката, че същите изхождат
действително от нея и, че не се откриват други основания, сочещи нищожността на
разпорежданията, то следва да се приеме, че и двете завещания са автентични и
съставени при спазване на законните разпоредби. Следователно, претенцията за
прогласяване нищожността на завещанието в полза на внука на М. К., К.К., както и искането за отмяна на констативния нотариален
акт на основание чл. 537 от ГПК следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед гореизложеното и при
конкуренция на правата на собственост, произтичащи от двете завещания, следва
да се постави въпроса кое от тях произвежда действие. При наличие на петиторна претенция за връщане на имот, предмет на две
завещателни разпореждания, изходящи от едно и също лице, следва да се извърши
преценка кое от тези разпореждания да бъде зачетено, дори да не са наведени
доводи по приложението на чл. 39 ЗН. Завещателното
разпореждане съдържа волята на наследодателя да определи лицето, в полза на
което е съставено, както и имуществото, до което се отнася. С последващо
завещание наследодателят може да изрази различна воля от съдържащата се в
предходното, както по отношение на лицето, така и по отношение на имуществото,
до което се отнася и поради тази причина следва да се приеме, че ако
последващото завещателно разпореждане се отнася до същото имущество, до което
се отнася и предходното, но сочи различно ползуващо се лице, то отменя
предходното. (арг. от Решение №
245 от 31.10.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1189/2010 г.,
II г. о., ГК). Ако последващото завещание има за предмет различен обем от права
в сравнение с предходното, същото има за последица отмяна на предходното
завещание само, ако касае по-голям обем от права върху едно и също имущество
или обемът от права в двете завещания съвпада напълно, т. е. съдържа воля за
разпореждане и с посочения в предходното завещание обем от права в полза на
друго лице. За тази цел следва да се прецени и дали завещателните разпореждания
са от един и същи вид, като с оглед съдържанието им те биват универсални (общи)
или завети (частни завещания).
По отношение на процесните завещания от 1992 година следва да се има
предвид, че с Решение № 61/13.IХ.1975
г. ОСГК на ВС е дадено тълкуване, дали завещанието е
общо, когато е завещано цялото имущество, но е добавен в текста и отделен имот,
както в случая М. К. завещава „цялото си недвижимо имущество“ и изброява какво
включва то като идеални части от недвижими имоти, предстоящи да бъдат
възстановени земеделски земи, както и всички влогове и движими вещи, които
притежава към момента на своята смърт. Отговорът в решението е положителен -
добавянето на отделни имоти, които действително са част от имуществото на
завещателя, не отнема на завещанието качеството на общо, щом от съдържанието и
смисъла на акта се вижда, че то се отнася до цялото имущество. Освен това, решение № 19/1.III.1968 г. ОСГК на ВС приема, че завещанието на различни дробни
части от различен вид имущества не прави завещанието частно. В случая, според
изричния текст на завещанието на ответника са оставени идеални части от
недвижимо имущество (без да е конкретизирана дробната част). Употребените в процесните завещания изрази
говорят за намерението на завещателката да направи ползващите се лица свои
универсални наследници.
Отменяването на завещанието може
да бъде изрично, но то може да бъде и мълчаливо, като с едно последващо
завещание се направят разпореждания, които са несъвместими с тези в едно
предшестващо, с оглед на което трябва да се установи поредност в изразяването
на волята на наследодателката. На пръв поглед двете
разпореждания, изходящи от М. К., са идентични, написани на една и съща дата.
Завещанието в полза на **** й включва и идеалната й
част от къщата в с. Д., която къща към момента на смъртта на наследодателката (още 1995 г. –
две години след изготвяне на завещанието) вече е била дарена на Д.К., поради което завещанието в тази си част спрямо него
не произвежда действие. В останалата си част завещанията се припокриват по
думи, изрази и съдържание с една единствена разлика. В завещанието в полза на ***** си, М. К. сочи, че това е нейната „последна воля“, докато в завещанието в
полза на Д.К. пише само „това е моята воля, която желая да изпълнят наследниците ми.“ Когато
съдържанието на завещанието не е ясно досежно предмета на разпореждането, се
извършва тълкуване, съобразно общите правила за тълкуване на юридическите
актове - чл. 20 ЗЗД, приложимо за едностранните сделки съгл.
чл. 44 от ЗЗД. Пренесени на плоскостта на завещанието, тези правила
означават да се търси действителната воля на завещателя. Предвид идентичността
на завещателните разпореждания в цялата им останала част и единствената
разлика, сочеща хронологична последователност на двата акта, следва да се
приеме, че буквално „последната воля“
на завещателката е била обективирана в завещанието,
изготвено в полза на ***** й – К.К.,
обявено по надлежен ред от нотариус и вписано в служба по вписвания на 27.09.2013 г.
Предвид гореизложеното и двете
завещания са универсални и тъй като имат един и същи предмет, затова
последващото отменя по-ранното съгласно
чл. 39 ЗН.
Горното дава отговор на въпроса
за конкуренция между завещателните разпореждания и налага извода, че
извършеното такова от М. К. в полза на К.К. като неин
универсален наследник поражда правно действие по отношение на : 3/4 ид.ч. от имота в гр. А., ул. „П.“
№**, 3/8 ид. части от
тавански етаж и 3/8 ид. част от избен етаж,
гореописаните реституирани на наследодателката (след
написване на завещанието, но преди смъртта й) земеделски земи в съответните
идеални части и всички влогове и движими вещи, с оглед на чл. 39 от ЗН, поради
което първата претенция на Д.К. следва да бъде
отхвърлена.
На изследване подлежи и останалата
¼ ид.ч. от имота,
ведно със съответните части от избата и тавана, които Д.К.
притежава по наследство от **** си К. Я. К. и по
отношение на които ***** му К.К.
твърди, че ги е придобил в резултат на
10 годишно явно и необезпокоявано владение.
Фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен
срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде
установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В
конкретния случай К.К. твърди, че упражнява
фактическата власт върху целия имот, включително ¼
ид.ч. на **** му, от 2002 г., след смъртта на **** му, тъй
като той стопанисва, поддържа и ремонтира имота, той заплаща публичните му
задължения. Фактическата власт, упражнявана от ответника, обаче не почива на
годно правно основание да го направи собственик, поради което възражението му
за придобиване на ¼ от имота на оригинерно основание е неоснователно, поради следните
съображения:
Към 2002 г.
К.К. не държи вещта като своя, тъй като към този
момент **** му притежава ¾
от имота, а **** му ¼,
като собствеността им при тези квоти произтича от наследството на К. Я. К. –
обстоятелства, известни на ответника. Последният живее в имота, като техен
роднина, защото е допуснат там от собствениците, като го държи за тях – в
качеството си на държател. Пребиваването на детето при родителите или
прародителите му, дори и след навършване на пълнолетие на последното, не може
да води до придобиване на имота по давност от последния. Подобни обстоятелства
в местната действителност и роднинските отношения са се наложили традиционно и
обичайно, а правният образ на традиционното и обичайното им изражение носи
белези най-близки по естеството си до договор за заем за послужване. За да се
установи, дали осъщественото владение може да послужи като основание за ***** на наследодателката да се
позове на предвидените от чл. 79, ал. 1 ЗС последици на изтеклата придобивна
давност, трябва да бъдат потвърдени фактът на владението, неговият срок и
непрекъснатост. Но в нито един момент от 2002 до 27.12.2012
г. последният не е установил владение върху целия
имот, или върху ¼ от него. Установява се от свидетелските показания по делото, че през
това време родителите на ответника са се връщали регулярно, през периоди от 1-2
седмици в имота, ползвали са банята, никога не са местили покъщнината и багажа
си от там, следователно е било налице намерение от тяхна страна да се връщат в
къщата и да я ползват. Декларираните пред данъчните органи обстоятелства и
заплащането или неплащането на данъци не представляват доказателство за
намерението на платеца да владее имота като свой, за признаване на права или за
доказване правото на собственост върху недвижим имот, поради което
обстоятелството, че внукът е заплащал публичните задължения на имота в гр. А.,
както и фактът че **** му не е декларирал придобитата
по наследство ¼ ид.ч.
от имота са ирелевантни (арг. от Решение № 54 от 03.05.1961 г. по г. д. №
36/1961 г. на ВС). Ответникът е живеел в имота на **** си и **** си, но не е
извършвал действия (или поне не до 2013 г.), които да
отблъснат по явен начин владението на **** му,
следователно К.К. е държател, а държателят (лицето,
което осъществява фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои)
не може да придобие имот по давност, независимо от продължителността на
държането. Не са били представени
доказателства, липсват дори твърдения за евентуални действия от страна на внука
на М. К., с които последния да е афиширал категорично пред ****
си, че счита себе си за собственик от 2002г. Законодателят
е установил оборимата презумпция в полза на владелеца
поради трудността за доказване намерението за своене
като психично състояние(ТР1/2012г.). Върху чужди ид.ч. съсобственикът може да бъде техен владелец или
държател в зависимост от намерението си, тъй като може да владее не само изцяло
чужда вещ, но и чужда ид.ч. от нея.
След смъртта на наследодателката М. К., след като ******
й става собственик на ¾ ид.ч.
от имота в гр. А., съответно възниква съсобствеността между него и **** му, има данни най-рано от 26.11.2013
г. (вж. Протокол от о.с.з. по гр.д. №723/2013 г. на АРС – л.61), от които може да се заключи за отблъскване
владението на Д.К. върху неговата ¼
ид.ч. Видно от протокола, К.К.
е сменил ключа на вратата и към 21.11.2013 г. вече не е допускал родителите си в имота – факт, който
се потвърждава и от събраните свидетелски показания на свидетеля Ж.. Установено е, че цялото семейство е присъствало на
погребението на ****та, но след това, без да е
уточнена конкретна дата, ***** на ищеца вече не го е
пускал в жилищния имот в гр. А. След като К.К. вече
придобива качеството съсобственик може да бъде поставен изобщо въпроса за
наличие на владение от негова страна върху частта на другия съсобственик. При
изясняване на този въпрос и дали при извършване на подобренията и стопанисването
на имота ответникът е имал качеството владелец, следва да се изходи от
презумпцията на чл. 69 ЗС, като се изследва доколко тя не е оборена (в този см. Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на ВС). Действително, в
случая К.К. е изразил намерението си да държи вещта
като своя, видно от извършените от него действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика. При промяна на държането във
владение обаче тези действия трябва да са насочени и към собственика. За да настъпят последиците на придобивната давност, е
необходимо владението да е самостоятелно и да е продължило непрекъснато поне
десет години, което да бъде надлежно доказано. В конкретния случай ответникът К.К. е доказал, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за **** си (другия
съсобственик) и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на ****
му чрез недопускането му в къщата – в този см.
Решение № 501 от 27.07.2010
г. по г.д.№ 160/2009г. на ВКС. Завладяването частите на останалите съсобственици
и промяната в намерението поначало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, като във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани. Съгл. това
желание за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението
следва да бъде външно обективирано и да не произтича
само в съзнанието на съсобственика. Той следва да предприеме такива действия,
които да отричат правото на останалите съсобственици върху техните части (в
този см. и ТР№1 от 2012 г. на ВКС). Следователно и предвид гореизложеното може да
се направи извод, че след смъртта на М. К. нейният *****
придобива качеството собственик върху идеалните части на ****
си от имота на ул. „П.“ №**,
гр. А., съсобственик спрямо **** си и владелец на
неговите ¼ ид.ч. от
същия имот. К.К. не придобива ¼
ид.ч. върху имота на някакво правно основание, годно
да го направи собственик, а я завладява, като умишлено отблъсква действителния й
собственик, но за да придобие имота по давност трябва да е налице и другия
елемент от фактическия състав на придобивната давност, а именно – периодът от
време, който при недобсросъвестно владение трябва да
е продължил минимум десет години. Видно от представените по делото
доказателства и направените твърдения, дори и в най-лошия случай – ако
владението на К.К. е започнало веднага след смъртта
на **** му, т.е. веднага
след 27.12.2012 г.,
придобивната давност е била прекъсната година по-късно от ****
му – с предявяване на петиторен иск за защита правото
му на собственост на 13.12.2013 г.
Следователно и предвид гореизложеното, възражението на ответника по
първоначалния иск К.К. за придобиване по давност на ¼ ид.ч. от имота в гр. А.,
на ул. „П.“ №** е
неоснователно, а претенцията по чл. 108 от ЗЗД на ****
му Д.К. следва да бъде уважена за съответната идеална
част, на която последният е останал собственик по силата на наследствено
правоприемство от К. Я. К..
По отношение на възражението за задържане на имота от К.К. до заплащане от **** му на
направените от последния подобрения, извършени през 2013 г.
на стойност от общо 21 130 лв. :
Допустимостта на инвокираното възражение следва да се съобрази и с оглед
материалноправните му последици. Разликата в материалните права на държател и
владелец рефлектира върху процесуалните средства за защита. За разлика от
владелеца, държателят няма право под формата на възражение да претендира подобрения, тъй като не
разполага с право на задържане. Предвид гореизложеното и съществуващото правно
състояние на съсобственост, за ответника не съществува право за задържане на
имота, а вътрешните отношения между страните могат да бъдат уредени в отделно
производство по друг ред.
Всички подобрения,
извършени от К.К. от началото на ремонта през 2012 г. (през летните месеци) до 27.12.2012
г. в качеството му на държател на ¾
ид.ч. от имота не са предмет на настоящото
възражение. Въпросните подобрения са били извършени със знанието и без
противопоставянето на **** му, която е живеела в
имота и е нямала нищо против той да бъде ремонтиран, съгласно свидетелските
показания. Със смъртта на М. К. е настъпило сливане между кредитор и длъжник
като подобренията, спомогнали за увеличаване стойността на имота, са станали
част от наследствената маса на ****та на К.К., преминала по завещание към него. Или с други думи,
той самият е спомогнал за увеличаване на своето имущество. Останалите
подобрения, извършени в останалата ¼ ид.ч. от имота, принадлежаща на ****
му, подлежат на обезщетяване. Но за тях К.К. не
разполага с право на задържане, тъй като към този момент, той все още е само
държател на имота.
По отношение на
насрещната претенция на К.К. за извършените от него
подобрения през 2006 и 2008 г.:
С извършените през
2006 г. и 2008 г.
подобрения ищецът увеличава имуществото на собствениците на имота към този
момент – М. и Д.К. Както вече бе изяснено, К.К. е имал качеството „държател“ на имота преди смъртта на
**** си. В отговора на насрещния иск Д.К. е релевирал възражение, че
вземанията на сина му за тези подобрения са погасени по давност.
Съдебната практика,
изразена в Постановления на Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ОСГК (Т. Р.
№ 88/68г ОСГК, на Р № 6/74г
Пленума на ВС , Р № 663 от 5.02.2005г по гр.д. № 444/2005г ВКС, Р № 204 от 08.05.2006г по гр.д. № 1196/2005г
ВКС), като задължителна по въпросите на извършени подобрения в чужд недвижим
имот без знанието и съгласието на собственика и без извършителя да владее имота
за себе си, винаги е насочвала в тези случаи към института на водене чужда
работа без пълномощие-чл.60-62 ЗЗД, или
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. Няма данни
в настоящия случай работата към 2006-2008 г. да е
била предприета въпреки несъгласието на родителите на подобрителя. Напротив,
установява се, вкл. от показанията на *****та на ищеца, че последните са се връщали през определено
време в имота(дори се твърди, че са участвали в
ремонтите), следователно са били наясно със случващото се в него.Така,
приложим е института на водене на чужда работа без пълномощие. Началният момент
на погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот
подобрения, започва да тече от момента на извършването им, а не от по-късен
момент (Решение № 912/2009 г.
по гр.д. №4713/2008 г. на ВКС). За тях не са приложими разпоредбите на чл.72 ЗС или чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС. В тези
случаи, вземането е изискуемо от момента на извършването на подобренията. По
твърдения на К.К., първият ремонт (на приземния етаж)
е бил извършен през 2006 г., а следващия ремонт на
кухня и всекидневна – 2008 г. Насрещният иск за
заплащане на подобренията е предявен на 07.02.2014 г., а вземането за подобрения се погасява с общата
5-годишна давност. Следователно, всички претенции за подобрения преди 07.02.2009 г. са погасени по
давност и насрещния иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен само на
това основание.
Предвид изхода на спора, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от последния разноски, съразмерно с уважената част
от иска, които възлита на сумата от 390,66 лв.
Съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от последния разноски в настоящото производство,
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1405,50 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска
на Д.К.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. А., ул. „П.“ №**, чрез
адв. Диана Вълчева, БАК и адв. Силвия Иванова, БАК, със съдебен адрес: гр.
Айтос, ул. „Цар Освободител“ №10, ет. 2 против К.Д.К. с ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ № **, обл. Б.,
със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Костов, Стойков и Ко“,
гр. Бургас, ул. „Отец Паисий“ №11, ет. 3 за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 10.08.1992
г., съставено от М. Х. К. в полза на К.Д.К., както и този за
отмяна на Нотариален акт №***, том *, рег. №4***,
дело *** от 0*.**.20** г., констатиращ собствеността му върху върху ¾ ид.ч. от недвижим имот находящ
се в гр. А., ул. “П.“ № **, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ на етажа 106 кв.м.,
ведно с 3/8 ид. част от тавански етаж и 3/8 ид. част от избен етаж, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворно място, представляващо парцел X-1872 в кв. 117 по плана на гр. А. с площ от 465 кв.м., върху което е построена.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. А., ул. „П.“ №**,
чрез адв. Диана Вълчева, БАК и адв. Силвия Иванова, БАК, със съдебен адрес: гр.
Айтос, ул. „Цар Освободител“ №10, ет. 2 е собственик
на ¼ ид.ч. от
недвижимия имот, находящ се в гр.А., ул. „П.“ №**, представляващ първи
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа
106 кв.м., ведно с 1/8 ид.
част от тавански етаж и 1/8 ид. част от избен етаж,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място,
представляващо парцел X-1872 в кв. 117
по плана на гр. А. с площ от 465 кв.м., върху което е
построена сградата и
ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ № **,
обл. Б., да предаде на Д.К.К.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“
№** и настоящ
адрес: с.Д., общ.А., със
съдебен адрес гр.Айтос, ул.“Цар
Освободител“ №10, ет.2, адв.Диана Вълчева ¼ (една
четвърт) идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр. А., ул. “П.“ № **, представляващ първи жилищен
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа 106 кв.м., ведно с 1/8 ид. част от
тавански етаж и 1/8 ид. част от избен етаж, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място,
представляващо парцел X-1872 в кв. 117
по плана на гр. А. с площ от 465 кв.м., върху което е
построена сградата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията по чл.108 от ЗС за останалите 3/4 идеални
части от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. “П.“
№ **, представляващ първи
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа
106 кв.м., ведно с 3/8 ид.
част от тавански етаж и 3/8 ид. част от избен етаж,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място,
представляващо парцел X-1872 в кв. 117 по плана на
гр. А. с площ от 465 кв.м., върху което е построена
сградата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.Д.К. с ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ № **, обл. Б.
по насрещния иск против Д.К.К. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ №** за осъждане на последния да заплати
подобрения извършени в периода 2006-2008г. в размер
на 10 350 лв., с която сума се е увеличила
стойността на процесния имот, като погасена подавност.
ОСЪЖДА К.Д.К.
с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ № ** да заплати на Д.К.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ №** направените от
последния в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от
иска, в размер на 390,66 лв. (троста
и деветдесет лева и шестдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ №**
да заплати на ответника К.Д.К. с ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ № ** направените от последния разноски в настоящото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 1 405,50
лв. (хиляда четиристотин и пет лева и петдесет
стотинки).
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
Окръжен съдия: