№ 335
гр. Б. , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500565 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Б. е образувано въз основа на въззивна жалба подадена
от В. СТ. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес Б., ж.к.“С......., чрез Адвокатско
дружество С. – П.“ ", Булстат ................., представлявано от адв. И.И. С., със служебен адрес
гр.Б., ул.“В.М. ..., срещу Решение № 92891/31.03.2021г., постановено по гражданско дело №
1470/2020г. по описа на РС Б., в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове
за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на заповед №
00000012/08.07.2020г. на управителя Г.К. на ЕТ „Г.К.“, с ЕИК ...., с която е прекратено
трудовото му правоотношение и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения в размер на 3660 лв., считано от 03.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на иска до изплащането. В жалбата се съдържат
оплаквания, че постановеното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно,
поради нарушения на материалния закон.
Излага се, че при обсъждане на фактическата обстановка съдът е приел, че не кредитира
представената длъжностна характеристика за заемане на длъжността „продавач разносна
търговия“ като доказателство, защото същата е неподписана от работодателя като утвърдена
и липсва подпис на работника, че му е връчена и е запознат с нея. Сочи се, че съдът не е
съобразил, че на работника няма връчена длъжностна характеристика за заемане на
1
длъжността „Шофьор“, но приема за установено, че ищеца е изпълнявал тази длъжност.
Поддържа се, че в обжалваното решение, съдът неправилно е приел, че в събраните гласни
доказателства на свидетелите С. и Б. се съдържат категорични данни, че на ищеца до
прекратяване на трудовото правоотношение му е било възложено и същия е изпълнявал
длъжността "продавач разносна търговия", която е включвала като преки трудови функции и
задължението да управлява МПС, което се установявало и от изводите на съдебно –
графологичната експертиза, относно авторството на почерка на ищеца върху тахошайбите.
Сочи се в жалбата, че ответникът не е доказал изложените от него твърдения, че ищеца е
изпълнявал друга длъжност извън посочената в трудовия договор, като няма изготвена и
връчена длъжностна характеристика, няма подписани допълнителни споразумения след
подписване на трудовия договор или заповеди, които да възлагат на работника изпълняване
на други трудови задължения, няма заповеди за командировка на служителя, както и пътни
листове с положен подпис на ищеца. На следващо място се поддържа в жалбата, че в
издадената заповед е посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение
чл.330, ал.2, т.1 от КТ, като е налице противоречие между фактическата обстановка и
причините за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че безспорно и
категорично е доказано, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение няма
влязла в сила присъда, респективно наказателно постановление, с което на работника да е
наложено допълнително наказание по чл.37, т.6 и 7 от НК, респективно да е лишен от право
да упражнява определена професия. Твърди се, че лишаването от право да се управлява
МПС не означава, че ищецът е лишен от правото да упражнява професията „шофьор“. Само
на това основание първата инстанция е следвало да отмени заповедта и да признае
уволнението на незаконно, както и да присъди на ищеца обезщетение да оставането му без
работа. Излага се, че работодателя не е посочил кога и с какъв акт работникът е лишен да
изпълнява длъжността на която е назначен съгласно трудовия договор, или излагане на
други обстоятелства, които са го мотивирали да пристъпи към уволнение. Поддържа се, че
неяснота в заповедта създава и текста „залегнали в длъжностна характеристика“ защото
такава нито е изготвена, нито връчена на работника. Предвид на което оспорената заповед
се явява немотивирана и незаконосъобразна. Поддържа се, че заповедта е незаконосъобразна
и поради това, че в същата е предвиден по – ранен момент от който се прекратява
правоотношението.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната част и
предявените искове, да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия ЕТ
„Г.К.“, действащ чрез пълномощник адв. Васил П..
В същия е изложено становище, че жалбата е неоснователна. Наведени са доводи, че е
неоснователно оплакването на ищеца в жалбата, че съдът е направил неправилни изводи на
база събраните доказателства, тъй като според практиката на ВКС възложените и
упражняваните от един работник конкретни трудови функции могат да се установяват с
2
всякакви допустими по ГПК доказателства. В тази връзка се посочва, че съдът е направил
обстоен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, от които се
установява, че ищеца е управлявал МПС марка „И.“ с ДК..., с което е доставял стока по
магазините. В тази връзка се посочва, че са показанията на разпитаните свидетели Б. и С.,
както и приетите по делото 257 броя тахографски шайби и заключението на вещото лице
относно авторството на изписания върху тях текст. Посочва се, че наред с това съдът е
обсъдил и обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК, с които той признава, че
е работил с автомобил собственост на ответника до прекратяване на трудовото
правоотношение, като е признал факта, че на 24.06.2020г. му е било отнето свидетелството
за управление на МПС за което е уведомил предприятието на ответника. Поддържа се, че
обстоятелството, че на ищеца до прекратяване на трудово правоотношение е било
възложено при изпълнение на длъжността продавач разносна търговия да управлява МПС, с
което да доставя стоки по магазините се установява от приложената от него молба за
напускане по взаимно съгласие с дата 04.07.2020г. Релевира се довод, че е неоснователно и
следващото възражение на ищеца, че с оглед на противоречието между мотивите и правната
квалификация в заповедта, същата се явява немотивирана. Излага се, че съдът подробно е
разгледал противоречието между текстовата част на процесната заповед и правната
квалификация посочена в нея и цитирайки съдебна практика правилно е приел, че при
несъответствие между посочената в уволнителната заповед или предизвестието правна
квалификация и фактическите доводи, релевантни за законосъобразността на уволнението са
последните. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че след като в процесната заповед за
уволнение достатъчно ясно са посочени обстоятелствата обуславящи наличието на
основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, то неправилната правна квалификация
на същото с посочване и възпроизвеждане на други текстове от КТ, съгласно константната
съдебна практика, включително и на ВКС не обуславя незаконосъобразност на уволнението
на ищеца.
С оглед изложеното, се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Страните не са направили искания за събиране на
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивника В.С. редовно призован, не се
явява, същия се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа подадената въззивна жалба. Излага становище, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като бъдат
уважени предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемия ЕТ редовно призован, се представлява от пълномощник, който оспорва
въззивната жалба и по същество пледира за потвърждаване на решението на първата
инстанция, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства.
3
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши
проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед извършената от съда служебна проверка
по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че решението в
обжалваната част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за
законосъобразност и правилност на съдебното решение в обжалваната част в рамките,
поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция
доказателства, счита, че същото е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със
събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща
своята към нея. Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените
искове. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално
процедиране, извършено от районния съд, който след като правилно е квалифицирал
претенцията е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е
доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна
възможност за защита в производство. Направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на съдебното решение съдът намира за неоснователни, тъй като въззивният
съд след подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до
същите правни и фактически изводи относно неоснователността на предявените искове по
чл.344, ал.1, ал.1 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, които са предмет на въззивната
жалба.
В производството пред РС Б., В. СТ. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
ж.к.”С....., е предявил против ЕТ "Г.К.", с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.
Б.,ул. А.М. ..., представлявано и управлявано от Г.Ст.К. при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за: признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на
Заповед № 00000012/08.07.2020г. на управителят Г.Ст.К., в качеството му на представител и
управител на ЕТ "Г.К.", с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Б.,ул. А.М. ..., с
която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца; за осъждане на ответника ЕТ"Г.К.",
с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Б.,ул.А.М. ..., представлявано и
управлявано от Г.Ст.К., да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, в
резултат на незаконосъобразното уволнение, в размер на шест брутни трудови
възнаграждения, съгл. чл. 225, ал.1 от КТ, в размер на 3660 /три хиляди шестстотин и
шестдесет лева/, считано от 03.07.2020г., на основание чл. 344, ал.1, т.З от КТ във вр. с чл.
225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска до
изплащането; Предявени са и искове по чл.128, т.2 от КТ и по чл.224 от КТ.
В исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения, че е работил при ответника по
трудово правоотношение на длъжност „продавач разносна търговия“, по сключен трудов
4
договор № 00000014/11.02.2019г., като с издадената от работодателя Заповед №
00000012/08.07.2020г. трудовия договор му е бил прекратен на основание чл.330, ал.1, т.1
от КТ, считано от 03.07.2020г., като причини за прекратяване на същия са посочени, че с
отнемане на свидетелството за правоуправление работникът е в невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения към работодателя по заеманата длъжност управление на МПС
собственост на дружеството и разносвач разносна търговия залегнали в длъжностната му
характеристика. Излага се в исковата молба, че процесната заповед е немотивирана и
незаконосъобразна. Твърди се, че ищецът не е изпълнявал длъжност „управление на МПС“,
а е назначен на длъжност продавач разносна търговия. Сочи се, че към момента на издаване
и връчване на заповедта, не е налице нито влязла в сила присъда, нито е издадено и влязло в
законна сила наказателно постановление, като няма и не му е наложено допълнително
наказание по реда на чл.37, т.6 и т.7 от НК, респективно с наказателно постановление не е
лишен от право да упражнява определена професия, поради което не е изпълнен
фактическия състав на посоченото в уволнителната заповед правно основание по чл.330,
ал.2, т.1 от КТ. Поддържа се, че ако е налице обективна невъзможност да се изпълнява
длъжността, на която е назначен работника, правното основание за прекратяване на
трудовия договор следва да се подведе под хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ. Твърди се, че
в издадената заповед не се посочва нито кога, нито с какъв акт работникът е лишен да
изпълнява длъжността или излагане на каквито и да е други обстоятелства, които са го
мотивирали да пристъпи към уволнение. Твърди се, че поради незаконосъобразното
уволнение ищецът е останал без работа, поради което претендира обезщетение за
шестмесечен период, считано от 03.07.2020г.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е постъпил писмен отговор.
В същия се излага, че не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение и че ищецът е заемал длъжността "Продавач разносна търговия” Оспорва
се твърдението в ИМ, че ищецът, при упражняване на дейността си като "Продавач разносна
търговия" , не е управлявал МПС, собственост на работодателя.
Сочи се, че видно от трудовия договор, сключен с ищеца, той е назначен на длъжност
"Продавач разносна търговия" , с посочен в заповедта код на длъжността по НКПД
52430001 и код по КПД 4636 - търговия на едро със захарни и шоколадови изделия.
Твърди се, задължението на ищеца е разнос /респ. продаване/ на хранителни стоки в
магазини, находящи се в общините Б., С. и К., като е ясно е от наименованието, че това не
може да става без превозно средство, с което да се транспортира стоката от склада до
съответния магазин в съответната община. Посочва се, че това транспортиране на стоките
става с МПС peг. № ...., собственост на ЕТ — ответник по делото и управлявано от ищеца
В.С.. Оспорва се твърдението на ищеца в исковата молба, че по отношение на него няма
издадени АУАН и наказателно постановление и няма наложено наказание лишаване от
право да управлявам МПС. Изтъква се, че на 24.06.2020г. лично ищецът е уведомил
5
ответника, че същия ден е спрян за проверка от органите на КАТ в района на с М. общ. Д ...,
извършено му е тестване за алкохол и дрегерът е отчел концентрация на алкохол в кръвта
над 1.2 промила на промила на хиляда. Също така лично ищецът е уведомил работодателят,
че му е отнета шофьорската книжка и е поискал отпуск няколко дни за да се опита да уреди
нещата.
Твърди се от ответника, че е уведомил ищеца, че с отнето право да управлява МПС не
може да упражнява работата за която е назначен, като ищецът не се е явил на работа от
24.06.2020 година — денят в който му е отнето СУМПС до 04.07.2020 година, когато е
подал молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие.
Посочва се, че междувременно ответникът е направил справка в КАТ и е установил
истинността на изложеното от ищеца, и на 08.07.2020г. е издал процесната заповед за
прекратяване на ТПО, считано от 03.07.2020г., на посоченото в нея основание.
Също така се сочи, че от направената справка работодателят е установил, че срещу
ищеца, от Районна прокуратура - Дупница, е повдигнато обвинение с правно основание чл.
343б, ал.1 от НК за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила
на хиляда и се твърди, че към настоящият момент по повдигнатото обвинение в Районен съд
- Дупница е образувано наказателно дело от общ характер, което е висящо към датата на
депозиране на писмения отговор.
Оспорва се твърдението на ищеца в исковата молба, че Заповед № 00000012/08.07.2020
г.за прекратяване на ТПО с ищеца е незаконосъобразна. Сочи се, че в мотивите ясно е
изложено основанието, а именно с отнемането на СУМПС ищецът не може да изпълнява
трудовите си задължения по заеманата длъжност. Сочи се, че това е обективно препятствие.
Твърди се, че е от значение фактически изложеното, а не посоченото правно основание и е
достатъчно да се установи наличието на фактически изложеното.
При поддържане на оспорвания и твърдения в горната насока се обосновава
неоснователност на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Анализът на събраните доказателства пред първоинстанционния съд сочи на установено
следното, от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че помежду им е сключен трудов договор
№00000014/11.02.2019г., по силата на който помежду им е възникнало трудово
правоотношение за 8 часов работен ден, със срок за изпитване в полза на работодателя до
10.08.2019г., който срок е изтекъл и трудовото правоотношение се е трансформирало в
безсрочно. От трудовия договор е видно, че заеманата длъжност, на която ищеца е назначен
е била - продавач разносна търговия.
Уговореното между страните трудово възнаграждение е в размер на 566 лв. за 2019г. и
610лв. за 2020г. Код на длъжността НКПД 52430002. Код по КИД 4636- търговия на едро
6
със захарни и шоколадови изделия.
Със Заповед № 00000012/08.07.2020г., издадена от управителя на ЕТ Г.К., трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.1 от КТ, считано
от 03.07.2020г., поради посочени мотиви в заповедта, както следва: "с отнемане на
свидетелството за правоуправление работникът е в невъзможност да изпълнява трудовите си
задължения към работодателя по заеманата длъжност управление на МПС собственост на
дружеството и разносвач разносна търговия залегнали в длъжностната му характеристика.”
По делото е представено копие от трудовата книжка на ищеца и служебна бележка изх.№
60-08-01-41524/07.08.2020г. издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ от
които се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с процесната
заповед, ищецът е регистриран като безработен, като не е започнал друга работа по трудово
правоотношение.
От работодателя към отговора е представена и молба от ищеца с дата 04.07.2020г. с
искане за напускане по взаимно съгласие. Доколкото същата е представена от работодателя,
и е част от ЛТД на ищеца, съдът приема за установен фактът, че тази молба е била сведена
до знанието на ответника, като работодател, но по нея няма отговор от работодателя.
Първоинстанционният съд не е кредитирал като писмено доказателство длъжностна
характеристика за длъжността продавач разносна търговия - л.24, доколкото същата не е
подписана от работодателя като утвърдена, липсва и подпис на ищеца, че му е връчена от
работодателя и че е запознат с нея, както и кога това е направено, като съдът споделя
направения извод.
От протокол по НОХД № 569/2020г. по описа на РС Дупница се установява, че на
23.11.2020г. ищецът В.С. се е признал за виновен в това, че на 24.06.2020г. около 10 часа на
главен път Е 79 при км.339+150 в с.У. община Б., в посока Б. е управлявал МПС, а именно
марка В., с рег.№ ...., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,37 промила на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест
Дрегер, представляващо престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода от три месеца, но на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изтърпяването му за срок от 3 години, като е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, като се приспадне времето през което е лишен от това право по административен
ред, считано от 24.06.2020г.
На основание чл.176 ГПК ищецът В.С. посочва в обясненията си, че е работил с
автомобил рег.№ Е ....., собственост на ответника до прекратяване на трудовото
правоотношение, но не винаги. Горния факт се потвърждава от приобщеното свидетелство
за регистрация част I, от 06.01.2006г., от което се установява, че товарен автомобил И.
дейли 60Ц15В, с рег.№ Е ....., е регистриран на ЕТ Г.К.. Излага, че е шофирал посочения
автомобил, както и че е попълвал в края на всеки работен ден тахографските шайби, когато
7
го е управлявал. Признава факта, че на 24.06.2020г. му е било отнето свидетелството за
управление на МПС, за което посочва, че е уведомил работодателя, както и сам признава, че
след тази дата не е работил.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, разпитани са трима свидетели.
Св.М.Ст. - съпруга на ищеца, посочва, че съпругът й е работил при ответника на
длъжността - продавач разносна търговия. Описва, че работата му се е състояла в това да
предлага стока, но твърди, че работодателят е имал друго лице, което е работило като
шофьор на автомобила на име Г.. След прекратяване на договора с това лице Г. свидетелката
посочва, че съпругът й не е получавал документ, с който да е задължен да управлява
автомобила. Посочва, че съпругът й е разнасял стока по молба на Кордев и причина ищецът
да подаде молба за напускане е, че имали доста проблеми откакто започнали работа в тази
фирма, започнали закъснение за заплатите.
Св.Б. и Г. С. твърдят в показанията си, че В.С. е работел при ответника, като са го
виждали да управлява служебния автомобил, с който разнасял стока по магазините, които се
зареждали от ответника. Св.Б. е категорична, че през 2019г. и 2020г. е виждала ищецът да
управлява автомобил, собственост на ответника нееднократно и с него да доставя стока в
магазина, в който работи. Същите факти и обстоятелства се потвърждават от св.С..
Съдът кредитира показанията на свид. Б. и С., тъй като са в синхрон с обясненията на
ищеца и останалите събраните по делото доказателства, като тези на свид. Ст...., не
кредитира поради противоречието им с останалия доказателствен материал и поради
близката й родствена връзка с ищеца по делото.
Пред първоинстанционния съд е изслушано и приобщено заключение на извършената
съдебно - почеркова експертиза, от което се установява, че ръкописният текст, изписан за
"В.С., Б., датите, километража и за ДК№ ....", изпълнени върху 257 броя тахошайби,
съдържащи се в три броя кутии от 28.02.2019г. с начален километраж 874576 до 23.06.2020г.
с краен километраж 900346, използвани за товарен автомобил И., с ДК№ .... - е на В. СТ.
СТ., но върху тях няма положени подписи.
По делото е прието заключение и по извършената съдебно - счетоводна експертиза, от
което се установява, че размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение от
ищеца за пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е 610,00
лв. за отработени 22 работни дни, като размерът на дължимото обезщетение на ищеца за
периода от 03.07.2020г. до 03.01.2021г. по чл.225, ал.1 от КТ експертизата е изчислила на
3660,00 лв.
Останалите приобщени по делото доказателства съдът намира за ирелевантни по делото,
поради което намира за ненужно да ги обсъжда.
Събраните доказателства в пълнота са правилно анализирани от първоинстанционния съд.
8
С оглед на това, настоящият състав намира, че следва да бъдат обсъдени основните
оплаквания, изложени във въззивната жалба.
Предмет на спора е законосъобразността на издадената заповед № 12/08.07.2020г., с която
е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Работодателят фактически е мотивирал
заповедта, както следва: "с отнемане на свидетелството за правоуправление работникът е в
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения към работодателя по заеманата
длъжност управление на МПС собственост на дружеството и разносвач разносна търговия
залегнали в длъжностната му характеристика.” Работодателят е дал правна квалификация на
основанието по чл.330, ал.2, т.1 от КТ. Действително, както се поддържа в жалбата
въззивния съд намира, че е налице противоречие между обстоятелствената част на заповедта
и правната квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. В
тази връзка, съдът споделя цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика в
решението, а именно решение № 351/20.12.2011 г. по гр.д.№ 229/2011 г., ІV г.о., решение №
346/23.07.2010 г. по гр.д.№ 468/2009 г., ІV г.о., решение № 99/ 2011 по гр.д. 380/2009г ІV г.,
решение № 616 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 1042/2009 ІV г.о.,. и др., с които е прието, че
само в рамките на изложените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства, дори те да са
квалифицирани неправилно от работодателя, се преценява основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение и дали то е изтъкнато надлежно при уволнението. При наличие
на противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово
изражение от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната
/текстовата част/ от заповедта. Въз основа на нея съдът следва да прецени законността на
уволнението. Задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз
основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка
за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма /така Решение № 746
от 20.01.2011г. по гр.д.№ 119/2010г., ВКС, 3 г.о./.
В случая, според трайната и непротиворечива съдебна практика - предмет на съдебен
контрол следва да бъдат фактическите обстоятелства, изложени от работодателя в
обжалваната заповед и дали същите са били налице към датата на упражняване на това
право на работодателя на уволнение. По делото е безспорно установено, че към датата на
издаване на процесната заповед от 08.07.2020г. ищецът е бил с отнето свидетелство за
управление на МПС, който факт ищецът е признал в обясненията си, дадени по реда на
чл.176 ГПК, който доколкото е неизгоден за него следва да се счете за установен.
Във връзка с възраженията на въззивника в жалбата, че на ищеца не е връчена длъжността
характеристика за длъжността шофьор и той не е изпълнявал тази длъжност, въззивния съд
споделя напълно изводите на първата инстанция, които са основани на трайната съдебна
практика на ВКС, в която се приема, че действително възложените и упражнявани от един
работник или служител, конкретни трудови функции може да се установяват с всякакви
допустими по ГПК доказателства и доказателствени средства. Представената от ответника
длъжностна характеристика за длъжността - продавач разносна търговия не е утвърдена от
9
работодателя и няма данни да е била връчена на ищеца, поради което не може да се
кредитира като годно доказателство. По делото не е представена длъжностна
характеристика, с която да са възложени на въззивника трудови функции по управление на
МПС. Но от показанията на св.С. и Б., както и от изводите на съдебно - графологичната
експертиза, относно авторството на почерка на ищеца върху тахошайбите, се съдържат
категорични данни, че на ищеца - до прекратяване на правоотношението, му е било
възложено и същият е изпълнявал длъжността продавач разносна търговия, което е
включвало като преки, същински трудови функции и в задължението да управлява МПС, с
което е разнасял и доставял стока по магазини. Следователно - от гласните доказателства и
експертизата безпротиворечиво се установява, че на ищеца е било възложено от
работодателя и да управлява МПС, с което да се разнася стока по магазините, което
предполага, че за да може ищецът да изпълнява реално възложените му и вменени трудови
функции същият във всеки един момент, когато е на работа - следва да има възможност и да
управлява МПС, с надлежно свидетелство за управление.
За да бъде преценено дали уволнението на ищеца е законосъобразно следва да се установи
дали към момента на уволнението му при създадената нова обстановка реалното изпълнение
на трудовия договор е станало невъзможно по обективни причини, произтичащи от
независещи от ищеца или от ответника фактори, т.е при създадената нова обстановка
реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно, а причините които са я
породили са непреодолими от страните, защото произтичат от източници и фактори, които
са неподвластни на тяхната воля, поради което остава възможността трудовия договор да
бъде прекратен от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Субективното право
на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по
причини, извън волята на страните по договора. В доказателствена тежест на работодателя,
е да докаже наличието на такъв фактор, който създава обективни предпоставки за
невъзможност работникът да изпълнява възложените му трудови задължения.
По делото е установено, че свидетелството за управление на МПС на ищеца е отнето, като
с оглед на това, същия е изпадал в обективна невъзможност да изпълнява преките си и
съществени трудови функции, което сочи на пълна невъзможност да осъществява
длъжността, за която е нает. Именно на това обективно основание, както е приел РС Б.
работодателят е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение, като същото
представлява основание по чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
Следва да се отбележи, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение действително е било налице фактическо отнемане от
контролните органи на полицията на свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца
/който факт сам той признава в обясненията си по чл.176 ГПК/, поради което при
прекратяване на правоотношението е било налице фактическото основание, послужило и
като мотив на работодателя за прекратяване на правоотношението.
10
Въззивният съд намира, че издадената заповед е мотивирана в достатъчна степен, като
работникът е узнал за обстоятелствата, на които се основава безвиновното му уволнение, за
да може да ги обори при оспорване на законността му пред съда. В заповедта действително
не е посочена дата на която свидетелството за правоуправление на ищеца е било отнето,
както и с какъв акт е извършено същото, но тези факти не са спорни по делото, тъй като
самия ищец е посочил, че същите реално са настъпили в обективната действителност и то
преди прекратяване на трудовото правоотношение, което се установи и от приобщения
протокол по НОХД № 569/2020г. по описа на РС Дупница, в което е отразено, че въззивника
е лишен от право да управлява МПС, считано от 24.06.2020г. по административен ред, като
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 08.07.2020г.
Съдът намира, че доводите изложени във въззивната жалба касателно прекратяването на
трудовия договор на посоченото цифрово основание по чл.330, ал.2, т.1 от КТ не следва да
бъдат обсъждани, както и дали е изпълнен състава на същата, доколкото както съдът по –
горе посочи, че уволнението на ищеца е извършено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ
съобразно фактическите мотиви в заповедта.
По изложеното искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за
незаконно и отмяна като незаконосъобразна заповедта, с която това е направено - е
неоснователен.
Неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Фактическият състав на този иск включва признаване на уволнението за незаконно, което в
случая не се установи.
С оглед изложеното БлОС счита, че решението на районния съд с което са отхвърлени
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът дължи заплащане на
сторените от ЕТ Г.К. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
650,00лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие от 05.06.2021г. Съдът намира за неоснователно направеното възражение от
процесуалния представител на въззивника, за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Минималната работна заплата за страната
от 01.01.2021г. е в размер на 650 лв., поради което заплатеното адвокатско възнаграждение е
в минималния размер предвиден в Наредбата, поради което не следва да бъде намалявано.
На основание изложеното, Окръжен съд Б., IV въззивен състав,
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №92891 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело №1470/2020г.
по описа на Районен съд Б., в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от
ищеца В. СТ. СТ., с ЕГН **********, искове за признаване на уволнението му за незаконно
и за отмяна на заповед № 00000012/08.07.2020г. на управителя Г.К. на ЕТ „Г.К.“, с ЕИК ...., с
която е прекратено трудовото му правоотношение и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение в
размер на шест брутни трудови възнаграждения в размер на 3660 лв., считано от
03.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска до
изплащането, като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА В. СТ. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б., ж.к.“С..........., да
ЗАПЛАТИ на ЕТ „Г.К.“ с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.“А.М.,
представлявано и управлявано от Г.Ст.К. разноски за въззивното производство в размер на
650, 00 /шестстотин и петдесет лева / лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок на основание чл.315, ал.2 ГПК, считано от 22.07.2021г., при обосноваване
на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12