Решение по дело №1436/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1348
Дата: 16 октомври 2020 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20207040701436
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1348                Година 16.10.2020               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.Атанаска АТАНАСОВА

                                                                                        2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1436 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Шанс 941“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.И.М.против решение № 48/29.05.2020г., постановено по н.а.х.д. № 72/2020г. по описа на Районен съд Царево. Счита, че решението е неправилно. Твърди, че правната квалификация на деянието в АУАН е непълна, като същото е конкретизирано едва при издаване на НП, както и че АУАН е съставен в присъствието на длъжностни лица, които не са свидетели на нарушението. Възразява, че санкционната норма е неправилно приложена предвид липсата на данни за неотразени приходи, както и че са налице предпоставки за приложение на чл.18 от ЗАНН, както и за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Национална агенция по приходите, сектор „Оперативни дейности“ Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Царево е потвърдил наказателно постановление № 472746-F506552/21.10.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на  НАП, с което на касатора за нарушение на §21 ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн.ДВ, бр.52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019г.) във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. За да постанови решението, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е доказано и съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране на отговорността на дружеството на посоченото правно основание, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящия съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение и налагането на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, който заедно със възраженията на жалбоподателя съдът е разгледал и обсъдил  всестранно и обективно, при постановяването на своето решение. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Въпреки изложеното, според мнозинството от настоящия съдебния състав, решението на районния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго с което да се отмени наказателното постановление, по следните съображения:

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило налага ал.2 от същия текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наказателното постановление не е влязло в сила, предвид процедурата по обжалването му и към настоящия момент е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Отговорността на „Шанс 941“ ЕООД е ангажирана за това, че на 21.08.2019г. в 19:50ч. при извършена проверка на стопанисвания от дружеството търговски обект – закусвалня, находяща се в гр.Ахтопол, е установено, че в търговския обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство, но за дата 17.08.2019г. няма отпечатан дневен фискален отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН. Установено е, че фискалното устройство не е с коригирана версия на фърмеура и не генерира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай, че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3. Прието е, че като не е изпълнил задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на 17.08.2019г., касаторът е нарушил §21, ал.2  от  Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2, във вр.с чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена санкция в минимално предвидения размер.

С изменението на чл.39, ал.1 от Наредба № H-18 с ДВ бр.52 от 2019г. отпада задължението за лицата по чл.3, които използват ФУ и ИАСУТД да отпечатват дневен финансов отчет, като приложението на нормата е поставено под условие на основание § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г.  (Изм. и доп. – ДВ, бр.9/2020г., в сила от 31.01.2020 г., изм. бр.68/31.07.2020г., в сила от 31.07.2020г.), която гласи, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 30 септември 2020г., лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. В тези случаи лицата по чл.52, ал.3 са длъжни да обновят версията на фърмуера на въведените в експлоатация ФУ при вписана в регистъра по чл.10, ал. 9 нова версия в срока по изречение първо.

В случая, към момента на постановяване на настоящото решение срокът предвиден в §21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г., за въвеждане на ползваното ФУ в съответствие с новите изисквания е изтекъл на 30.09.2020г. и лицата по чл.3 от Наредбата нямат задължението да отпечатват дневен финансов отчет, тоест към момента е действаща по-благоприятна за дееца разпоредба, при която е отпаднало посоченото задължение. Ето защо, деянието за което е санкциониран касатора - неотпечатване дневен фискален отчет с нулиране и запис във фискалната памет за дата 17.08.2019г., към настоящия момент, не съставлява административно нарушение по смисъла на §21, ал.2  от  Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което и са налице основанията по чл.3, ал.2 от ЗАНН за отмяна на наказателното постановление.

С оглед изложеното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 48/29.05.2020г., постановено по н.а.х.д. № 72/2020г. по описа на Районен съд Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 472746-F506552/21.10.2019г. издадено от началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Централно управление на Националната агенция по приходите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Атанаска Атанасова

Не споделям позицията на мнозинството от състава за наличие на основанията, предвидени в нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Съображенията:

Касаторът „ШАНС 941“ ЕООД е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна- предвижда административно наказание за нарушаване на реда за отчитане на фискалното устройство, без да посочва този ред, препращайки към правила и норми, регламентирани в други нормативни актове, които конкретизират дължимото поведение. Съставът на административното нарушение е попълнен с правилото на §21, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според което до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.

С нормата на §21, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. са предвидени два алтернативни способа за отчитане на извършените от търговеца дневни продажби в брой, нулиране на касата и записване на продажбите от деня в историята на фискалната памет: 1) посредством фискално устройство, което отговаря на изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредбата; или 2) чрез отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. С привеждане на въведеното в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, търговецът се освобождава от задължението да отпечатва дневен финансов отчет, но не защото е отпаднало изискването за отчитане на финансовите операции, а защото коригираната версия на фърмуера осигурява автоматично изпълнение на това изискване, като генерира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. При липса на фискално устройство с коригирана версия на фърмуера, тази отчетност може се реализира само с отпечатване на дневен финансов отчет.

Видно от словесното описание на нарушението в обжалваното наказателно постановление, фискалното устройство, въведено в експлоатация в обекта на касатора, не е с коригирана версия на фърмуера и не осигурява изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет към момента на проверката. Не е отпечатан и дневен финансов отчет. Неизпълнението на изискването за генериране на дневен финансов отчет посредством установен в приложимия нормативен акт способ съставлява нарушение по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, вр. §21, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. както към момента на деянието, така и понастоящем. С изтичане на посочения в нормата срок- 30.09.2020 г. търговецът не се освобождава от административнонаказателна отговорност за неизпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет (макар след тази дата то да е възможно само по един от установените способи), не е изменен и размерът на предвидената за нарушението санкция. Поради това считам, че действащата понастоящем редакция на §21, ал. 2 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006 г. не е по-благоприятна за нарушителя, в сравнение с нормата, в сила към момента на деянието.

С оглед изложеното считам, че решението на ЦРС е правилно. Мнозинството от състава остана на различно становище, поради което подписвам решението с особено мнение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

    2.