РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Благоевград, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200013 по описа за 2024 година
Производството e по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Б********, с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр.Б******, ж.к.“Е*********, представлявано от С. Б. -управител против
Наказателно постановление № 01-2300443 от 02.11.2023 година на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда ", с което за административно нарушение на чл. 2, ал. 1, вр. чл.16, ал.1
от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука”, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500
лева.
С жалбата представляващият дружеството-жалбоподател, оспорва издаденото НП, счита
същото за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна, излага съображения, за
наличие на съществени процесуални нарушения, както и за липса на нарушение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата, по същество моила за отмяна на атакувания санкционен
акт .
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна , а НП
потвърдено, по същество и в писмени бележки сочи аргументи. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 16.05.2023 г. св. К., Ч. и С., инспектори при наказващия орган извършили проверка в
дърводелски цех, стопанисван от дружеството –жалбоподател, като на място заварили
работници,които редели дърва. Поради липсата на представител на дружеството на място
св.К. изготвила призовки по чл.45 от АПК, с които били изискани документи от
1
дружеството, сред които и доказателства за затраховане на работниците за риск „трудова
злополука“. Призовките били връчени на управителя чрез РУ Полиция. На 14.08.2023г. по
седалище на наказващия орган се явила управителката, която представила част от
документацията но не била представена застрахователна полица за застраховка на работника
А. Б., изпълняващ длъжността „Р**********“, който осъществявал дейност в цеха при
проверката на място. При тези констатации проверяващите приели, че от 03.01.2023г.,
включително и към 14.08.2023г., дружеството-жалбоподател не е застраховало за своя
сметка за риска „трудова злополука” лицето А. Б.. Във връзка с констатираното бил
съставен протокол, в който са отразени констатациите и дадени предписания. Установеното
било прието от контролните органи като нарушение, поради което св. К., в присъствието на
свидетеля Ч. и С. е съставила на „Б******* акт за установяване на административно
нарушение № 01-2300443 за това, че при извършена проверка е констатирано, че
дружеството - жалбоподател в качеството му на работодател не е застраховал за своя сметка
за риска „трудова злополука” за периода 03.01.2023-14.08.2023г. работника А. Б.,
изпълняващ длъжността „Р*******“, в спомагателната дейност на предприятието –
икономическа дейност „Г******/. АУАН е съставен в присъствие на управителя С. Б. и
подписан лично от нея на 14.08.2023 година, като към датата на съставяне на акта не са
вписани възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. На 28.08.2023г. от
страна на дружеството са представени доказателства, сред които и застрахователна полица,
от която се установява, че на 17.08.2023г. са застраховани работниците работещи по трудов
договор.
Въз основа на АУАН, на 02.11.2023г., Директора на Дирекция "Инспекция по труда " е
издал атакуваното наказателно постановление № 01-2300443, с което за административно
нарушение на чл. 2, ал. 1, вр. чл.16, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука”, на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 лева
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите К., Ч. и С., които чрез показанията
си потвърждават възприетата фактическа обстановка. Св. К. описва подробно случая, като
сочи, повода за проверката, констатациите и действията си по ангажиране на отговорност.
Установеното чрез показанията на тази свидетелка се подкрепя и от посоченото от св.Ч. и С.,
както и от събраните писмени доказателства.
В хода на проверката е установено, че дружеството има за основен предмет на дейност
„горско стопанство”. Събрани са и доказателства, че лицето А. Б. е бил в трудови
правоотношение с дружеството към датата на проверката и е изпълнявал длъжността
„р***********“ /ТД№005/01.01.2019г., л.22/. В хода на съдебното следствие е представена и
застрахователна полица /л.52/, от която се установява, че към дата 17.08.2023г. дружеството
е изпълнило задължението си да застрахова работниците за риск трудова злополука.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
2
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи,
съгласно ТЗ- име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от св. К., която се явява материално компетентен за това и дава пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока
са и показанията на свидетеля Ч. и С., които са участвали при извършване на проверката и
констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството,
поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При съставянето на
АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени
и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на
нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Както в АУАН, така и в
НП нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци,. Ето защо съдът
приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога,
къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл.
42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на изложеното, неоснователно се явява
твърдението за допуснати в производството по реализиране отговорността на дружеството
нарушения, които да са съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на това
основание.
Като прие, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно
постановление и с оглед доказателствата по делото съдът приема, че инкриминираното в
атакуваното НП деяние, съставлява от обективна страна административно нарушение по
приложения текст. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, работещите, които извършват работа,
при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за
риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт
на Министерския съвет. Този акт е Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука. Съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредбата
на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват
работа в основната и спомагателна дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. По
делото няма спор, че икономическата дейност на „Б************* е горско стопанство,
която дейност е сред икономическите дейности с трудов травматизъм равен или по – висок
от средния за страната. Съгласно законодателството коефициентът за трудов травматизъм
се определя ежегодно от Министъра на труда и социалната политика по икономически
дейности по данни от Националния осигурителен институт от информационната система за
трудови злополуки и се обнародва в ДВ. За 2023 г. този коефициент е определен със заповед
№ РД-01-44/22.11.2022г. на МТСП , според която е определен коефициент на трудов
травматизъм /Ктт/ 1,69 при средно определен Ктт за страната за 2023 г. - 0,64, т.е по – висок
от определения среден коефициент за страната . От друга страна съгласно чл. 16 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова
злополука” договорът за задължителната застраховка "Трудова злополука" се сключва от
работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна
година, като срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един
месец. С оглед посоченото за 2023 г. за „Б************* е изцяло относимо задължението
3
чл. 2 ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“ да застрахова за своя сметка всички работници и служители в
предприятието, извършващи дейност, при която съществува опасност за живота и здравето
им. В тази категория работници попада и лицето А. Б., назначен в „Б******* на длъжност
„р*************“ /ТД л.22/, свързана с основната икономическа дейност на предприятието.
По делото е представена застрахователна полица, удостоверяваща сключена застраховка
„Трудова злополука”, но за период извън инкриминирания, поради което и същата не
променя извода за осъществено нарушение. При тази фактическа установеност съдът
приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на нарушението, тъй
като дружеството има качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 ДР на КТ по
отношение на работещите, включително по отношение на А. Б.. Безспорно е установено, че
на 16.05.2023г. година същият е упражнявал трудовите си задължения, както и че
работодателят не го е застраховал за риска „трудова злополука” съгласно чл.2, ал.1
НЗЗРСРТЗ. Изхождайки от горецитираните разпоредби лицето А. Б., е следвало да бъде
застраховано, и доколкото целта на застраховката предполага същата да е валидна и
действаща във всеки един момент, в който съответния работник упражнява рисков труд,
това задължение е следвало да бъде изпълнено от работодателя към момента, в който
същият е допуснал работника до работа – в конкретния случай 16.05.2023г., което се
установява от показанията на св.К.. Видно от всички писмени доказателства по делото, от
този момент насетне, вкл. и към момента на проверката от контролните органи 14.08.2023 г.,
няма данни работодателят да е изпълнил задължението си да сключи, за посоченото лице
задължителната застраховка за риска "трудова злополука". Едва след извършването на
проверката на 17.08.2023 г., дружеството - жалбоподател е изпълнил задължението си да
застрахова за посочения риск своя работник /застрахователна полица л. 52/. Ето защо
настоящия състав приема, че „Б********** като работодател е извършило нарушение на чл.
2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука” от обективна страна.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято отговорност по
аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава, деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административнонаказващият
орган на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложил на жалбоподателя административно
наказание "имуществена санкция в размер на 1500 лв.
По отношение приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да се отбележи че предвидения в КТ
специалният състав на „маловажно” административно нарушение по чл.415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Освен това при „маловажните нарушение”
по смисъла на чл.415в от КТ не е предвидено освобождаване от административно
наказателна отговорност (за разлика от случаите по чл.28 ЗАНН), а налагане на същото по
вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. Това
законодателно решение, говори за отчитането значимостта на регулираните отношения,
пряко свързани с правата и задълженията на работодателите, по осигуряване безопасност и
здраве при престиране на работна сила от работниците - в посочения смисъл е и
константната практика на ВАС, обективирана и в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011
г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. По изложените съображения съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, касателно приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съдът обаче намира, че с оглед конкретиката на случая административнонаказващия орган е
допуснал нарушение на материалния закон. Както се посочи в КТ на труда е предвиден
4
привилигирован състав чл.415в от КТ, според който при наличието на предвидените
предпоставки за извършено нарушение на трудовото законодателство са предвидени по-
ниски санкции. Разпоредбата на чл. 415в от КТ предвижда, че за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция, в размер от 100 лв. до 300 лв. В настоящия случай са налице
предпоставки извършеното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Налице са безспорни доказателства /копие на
застрахователна полица - л. 52 / за отстраняване на нарушението непосредствено след
установяването му. По делото е представен и списък, от който се установява, че тази полица
е представена пред наказаващия орган на 28.08.2023г., т.е преди издаване на атакуваното
наказателно постановление. Съдът намира, че същата установява изпълнение на
задължението от страна на дружеството –жалбоподател, като възраженията на
процесуалния представител, че липсва списък, според съда не променят този извод,
доколкото видно от приложената полица със същата са застраховани всички работници на
дружеството, които са на трудов договор, а от приложения трудов договор се установява, че
Б. е бил към процесната дата в трудови правоотношения с жалбоподателя, поради което и
следва да се приеме, че за същия е сключена застраховка. От друга страна по делото липсват
доказателства да са настъпили вреди.С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира,
че са налице предпоставките на чл. 415в от КТ, която норма се явява специална спрямо чл.
413, ал. 2 от КТ и дерогира приложението на последната, поради което следва да се приеме,
че административнонаказващият орган, неправилно е приложил закона, като не е изследвал
приложимостта й. При липса на данни за други наказания на жалбоподателя и тъй като
обществената опасност на конкретното нарушение не се отличава от обичайната за вида,
следва да се определи санкция според разпоредбата на чл. 415в от КТ. При
индивидуализацията и съдът отчете, че при извършената проверка са констатирани и други
нарушения КП/, поради което и същата следва да бъде определена в размер около средния,
предвиден в чл.415в, а именно 200 лв.. Съдът, при отчитане на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства намира, че с налагане на имуществена санкция в размер на
200лв., ще бъдат постигнати в най- пълна степен целите на чл. 12 от ЗАНН.
По така изложените съображения обжалваното НП следва да се измени, като на
основание чл. 415в, ал. 1 от КТ се намали размерът на наложената имуществена санкция от
1500 лева на 200 лева.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед размера на
наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна инстанция.
Жалбоподателят не прави искане за присъждане на възнаграждение.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. С разпоредбата на чл. 144 АПК е
регламентирано, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В настоящия случай
съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от
АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно следа да намери приложение ГПК. Съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК ищецът,
съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
5
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган, съизмеримо с размера на изменената част
на наложената с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.. В съответствие с правилото
на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза на наказващия орган следва да се присъди заплащане
на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 13.50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2300443 от 02.11.2023 година на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда ", с което на „Б**** със седалище и адрес на управление
гр.Б********, ж.к.“Е*******, представлявано от С. Б.-управител за административно
нарушение на чл. 2, ал. 1, вр. чл.16, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука”, на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 лева, като на основание чл. 415в от КТ, намалява
размера й, на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА „„Б********** със седалище и адрес на управление гр.Б********,
ж.к.“Е*******, представлявано от С. Б. -управител да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда ” юрисконсултско възнаграждение в размер на 13.50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6