Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104
31.07.2013г.; гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
окръжен съд, наказателно отделение
На тридесет и първи юли две хиляди и тринадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател
Калина Димитрова
Членове: Деница Петрова
Милена
Хараламбиева
Секретар Ж.Х.
Прокурор Златко Тодоров
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова ч.н.д. № 288 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
реда на чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16, ал. І от ЗПИИРКОРНФС / Закон за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции/ за разглеждане на постъпило в
Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно взаимно признаване на финансови санкции, издадено от съдебните
власти на Германия и засягащо българския гражданин Г.Г., роден на ***г. в
гр.Добрич, с последно известен адрес гр.Добрич, жк”Х.Б. „ №.. вх… ,ет…, ап…
В съдебно
заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище уважаване на
искането.
От извършената служебно справка за
данните за лицето се установява, че се
касае за българския гражданин Г.П.Г., роден на ***г. в гр.Добрич, ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***.
Тъй като засегнатото лице не може
да бъде намерено за да бъде редовно призовано и е напуснало границите на
страната на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС му е назначен служебен
защитник.
В съдебно заседание назначения
служебен защитник пледира за признаване на решението, поради наличие на всички
предпоставки за това.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение решение, постановено
на 06.12.2012г., влязло в сила на 26.12.2012г. на несъдебен орган в издаващата
държава – Главна Митница Мюнхен по
дело № .. - ЕV ../12- F 1009, с което на българския
гражданин Г.Г., роден на ***г. в гр.Добрич е наложена финансова санкция за
правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под
юрисдикцията на българските съдилища. С посоченото решение-наказателно
постановление за налагане на глоба е наложена финансова санкция – осъждане за
заплащане на парична сума в размер на 130 евро /глоба/, както и парична сума в
размер на 20 евро, представляваща сторените в съдебното и административно
производство разходи, довели до постановяване на решението. Осъждането е за
деяние, реализирано на територията на издаващата държава - Германия от 20.06.2012г. до 04.07.2012г.. и
квалифицирано като такова
по чл.284, 404 ал.2 № 4
от Том трети
на Социалния кодекс
на Германия.
Решението, постановено на 06.12.2012г.
е влязло в законна сила на 26.12.2012г..
По силата на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в
производството по признаване на решение на чуждестранен административен орган
за налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен съд –
гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложения съдебен акт, чието
признаване се иска. Касае се за решение за налагане на
финансова санкция, по смисъла на нормата
на чл.3 ал.І
т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая-
акт за налагане на задължение за плащане
на глоба, и по чл.3 т.3 от ЗПИИРКОРНФС- разходите по съдебните
или административните процедури, довели до постановяване на акта
Деянието, осъществено от
засегнатото лице Г.П.Г., попада сред
изброените в чл.30 ал.ІІ т.7 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че и по българското
законодателство аналогично поведение съставлява административно нарушение и се
санкционира съгласно разпоредбите
на чл.70 ал.І
от Закона за насърчаване на
заетостта и чл.48 ал.І т.2
от Закона за
чужденците в Р България.
Не е налице нито едно от основанията, при
които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено
по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС. Срещу Г.П.Г. за
същото деяние в Р
България или в друга държава, различна от издаващата няма
постановено и приведено в
изпълнение решение за
налагане на финансови
санкции за същото деяние. Давността за изпълнение на решението не е
изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на несъдебния орган в
Германия не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за
деяния, извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с
решението е повече от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно
/съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна
отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на
решението. Производството срещу Г.Г. е било писмено, като Г. е уведомен съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване, съгласно отразеното изрично
в удостоверението, като е
потвърдено в удостоверението, че Г. е имал възможността да обжалва решението
пред съд с наказателна юрисдикция.
С оглед на обстоятелството, че Г.П.Г.,
роден на ***г. в гр.Добрич, ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***,
т.е. местоживеенето му е на територията на Р България, съдът намира че е налице
една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението,
съдържащи се в чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства от
засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за
налагане на финансова санкция, поради което
не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с
чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва
да определи равностойността й в български лева
по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция , или 150 евро към 06.12.2012г. са равностойни на 293,37 лева.
Сторени разноски за превод в настоящото
производство в размер на 30лв. следва да бъдат възложени на Г..
По гореизложените съображения и на
основание чл. 32, ал. І от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА решение за налагане на
финансова санкция –Наказателно постановление за налагане на глоба, издадено от Главна
Митница Мюнхен по преписка № .. - ЕV ../12- F .., постановено на 06.12.2012г., влязло в сила на 26.12.2012г., с което на
българския гражданин Г.П.Г., роден на ***г. в гр.Добрич, ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция в общ размер на 150
евро / от които
парична сума – 130 евро, наложена с осъждане за извършено правонарушение и 20
евро -сторени разходи по съдебното и административно производство/, равностойни на 293,37 лв. по
курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението– 06.12.2012г.
Осъжда Г.П.Г., роден на ***г. в
гр.Добрич, ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд-Добрич сторените
по делото разноски в размер на 30лв.
Препис
от решението да се връчи на засегнатото лице.
След
влизане в сила на решението, препис от същото ведно с решение
за налагане на финансова санкция –Наказателно постановление за налагане на
глоба, издадено от Главна Митница Мюнхен по преписка № .. - ЕV 1704/12- F .. да се изпратят на органите на
Националната агенция по
приходите за изпълнение.
След получаване на решението, НАП
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на
решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. ІІ от ЗПИИРКОРНФС, като
след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи
на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят компетентните
органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от съобщаването му.
Председател: Членове:
1.
2.