Р E Ш Е
Н И Е
гр. София,28.01.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно
дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря ЕКАТЕРИНА
КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №914 по описа за 2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от „Д.“ ЕООД ЕИК *******срещу „А.Л.Б.“ АД ЕИК *******.
ПРЕДЯВЕНИ са насрещни искове с пр.осн. чл.82 вр. чл.79 ЗЗД и чл.108 от
ЗС от „А.Л.Б.“ АД ЕИК *******срещу „Д.“ ЕООД ЕИК *******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 16.04.2008 г.
между „А.Л.Б.“ АД- клон Варна /с предишно наименование „А.Л.Е.С.“ АД/, в
качеството на лизингодател и „Д.“ ЕООД, в качеството на лизингополучател е
сключен договор № 1860 за финансов Л.на МПС с клауза за
прехвърляне на собствеността . Твърди, че съгласно условията на процесния
договор ответникът се е задължил да придобие от „Б.С.А.“ ЕООД МПС,
представляващо л.а. марка „Мерцедес Бенц“, модел „ML
280 CDI 4М“ с шаси №WDC1641201A386612, двигател №64294040576569 и да го
предостави за ползване на лизингополучателя, срещу заплащане на възнаграждение
определено по размер и в срок, съгласно погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за финансов лизинг.
Твърди, че цената на автомобила по договора е 65 328.48 евро с ДДС. Твърди, че договорът е сключен за срок от 60
месеца, считано от датата на предаване на автомобила, като е следвало да бъде
заплатена първоначална лизингова вноска в размер на 5 444.04 евро и 60
месечни лизингови вноски, съгласно приложение №1 към договора. Твърди
изпълнение на задълженията си по договора за финансов лизинг. Твърди, че с
решение №405/26.02.2013 г. по т. д. №1458/2012 г. по описа на СГС, е отхвърлен
предявения от ответното дружество срещу
„Д.“ ЕООД иск с пр. основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 538, ал.
1 ТЗ, вр. 481, ал. 1 ТЗ за установяване, че Д.“ ЕООД дължи сумата от
30 889.37 евро, произтичащо от запис на заповед от 16.04.2008 г. и договор
за финансов Л.№1860/16.04.2008 г., като решението е влязло в сила на 19.06.2015
г.. Твърди, че от 2010 г., Д.“ ЕООД е било възпрепятствано да ползва
лизинговата вещ, тъй като ответното дружество е отказало да му издаде
пълномощно за ползване и управление на автомобила. Твърди, че към момента е
изпълнил всички задължения по договора за финансов Л.и няма задължения към
ответното дружество. Твърди, че с договора за финансов лизинг, страните са се
споразумели в 10 дневен срок след изтичане срока на договора и при изпълнение
на всички условия, лизингодателят да прехвърли собствеността на процесния
автомобил. Твърди, че с 3 писма „Д.“ ЕООД е отправило покана за прехвърляне
собствеността на автомобила, без реакция от ответната страна. Твърди, че
предвид уговорката в процесния договор за придобиване собствеността на
автомобила, то са налице основните клаузи на договора за покупко-продажба, а
именно предмет и цена. Твърди, че лизинговият договор се е трансформирал в
предварителен договор за покупко-продажба и към 04.04.2013 г., предпоставките
за сключване на окончателния договор са били налице.
Моли да бъде постановите решение, с което да
се обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба, в който се е
трансформирал договор за финансов Л.на МПС с клауза за прехвърляне на
собствеността №1860, сключен на 16.04.2008 г., между „А.Л.Б.“ АД- клон Варна /
с предишно наименование „А.Л.Е.С.“ АД/, в качеството на лизингодател и „Д.“
ЕООД, в качеството на лизингополучател и, с който „А.Л.Б.“ АД, прехвърля на „Д.“
ЕООД собствеността върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML280CDI4M“, шаси №WDC1641201A386612,
двигател №64294040576569 за цена, в размер на 65 328.48 евро, на основание
чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва
исковата молба. Не оспорва договорните отношения между страните породени от
процесния договор за финансов лизинг. Оспорва твърдението за точно изпълнение
на договора от страна на ищцовото дружество. Твърди, че „Д.“ ЕООД има
непогасени парични задължения към „А.Л.Б.“ АД. Не оспорва, че „Д.“ ЕООД е
плащало лизинговите вноски, като посочва, че не са изпълнявани други парични
задължения по договора. Твърди, че ищецът е следвало да заплаща освен
лизинговите вноски, но и: застрахователни премии по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; застрахователни премии по застраховка „Каско“;
дължими суми за глоби и имуществени санкции свързани с лизинговото имущество;
данъци и такси. Твърди, че „А.Л.Б.“ АД е платило 24 395.62 лева- за
застраховане на автомобила по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и по застраховка „Каско“, 2 695.40 лева- данък за превозни
средства, 210 лева- административни наказания по електронни фишове, а върху
горните суми е начислена 3 747.33 лева- неустойка за забавените плащания
на лизинговите вноски до 6.04.2013г. . Твърди ,че ищецът не е
изпълнявал доброволно горепосочените парични задължения по договора, поради
което част от тях са погасявани по реда на т.5.8 от ОУ към договора. Твърди, че
към датата на изтичане срока на договора- 06.04.2013 г., непогасени са останали
парични вземания в общ размер от 21 261.58 лева. Оспорва да са изпълнени
всички условия на договора и на приложените към него общи условия за да бъде
прехвърлено правото на собственост на автомобила. В случай, че съдът уважи искът с правно основание
чл.19,ал.3 ЗЗД моли да се приложи разпоредбата на чл.362 ГПК като заместващото
решение на съда да е под условие, или след изпълнение на насрещното задължение
на ищеца да сумата от 21 261.58 лв.
В срока по чл.
211 ГПК от ответника „А.Л.Б.“ АД е предявен срещу „Д.“ ЕООД НАСРЕЩЕН ИСК за съвместно разглеждане в настоящото
производство, който иск е с правно осн.чл.82 ИЛИ 59 от
ЗЗД и чл.108 от ЗС.Твърди, че след изтичане на срока на договора „Д.“ ЕООД не е
имало правно основание да държи и ползва автомобила. Твърди, че от 06.04.2013 г. и до
настоящия момент владеенето на автомобила е без основание. Твърди, че „Д.“ ЕООД
няма право на задържане на процесния автомобил. Твърди възникването на вреди за
„А.Л.Б.“ АД, тъй като е било лишено от възможност да упражнява правото си на
собственост върху автомобила и да се разпорежда с него. Твърди, че „Д.“ ЕООД го
е лишило от възможността да го даде на нов лизинг. Твърди, че експертната
пазарна оценка на автомобила към август 2013 г. е била 41 140 лева.
Предвид размера на неплатените по договора задължения и с оглед пазарната
оценка на автомобила към 2013 г. и ако „Д.“ ЕООД е върнало своевременно
владението върху автомобила, „А.Л.Б.“ АД е можело да го отдаде на нов лизинг. Към датата на исковата молба стойността на автомобила е значително по-ниска
и ищецът претърпява вреди в размер на 20 100 лв. от разликата в пазарната
цена през 2013 и 2016г. на неговата вещ, тъй като е пропуснал да реализира
приход от отдаването му на нов Л.или директна продажба.
Твърди,
че ако не е било лишено от възможността за повторна
реализация, то „А.Л.Б.“ АД е нямало да направи за своя сметка и обичайни
разходи за автомобила, които възлизат към момента на 16 175.48 лева / от 07.04.2013 до предявяване на иска 10.10.2016г..
Твърди, че към август 2016 г. е направена нова пазарна оценка на стойността на
автомобила, която възлиза на 21 040 лева. Твърди че, тъй като към момента
автомобилът не може да бъде отдаден на лизинг, той
единствено може да бъде продаден. По този начин при евентуална реализация на
автомобила, „А.Л.Б.“ АД би получило с 20 100 лева по-малко отколкото при
реализация на автомобила през 2013 г.. Твърди, че „А.Л.Б.“ АД продължава да
плаща дължимите за автомобила задължителни застраховки и данъци, без да може да
упражнява правото на собственост и без да получава какъвто и да е приход.
Общият размер на платените от дружеството задължително застраховки, данъци и
административни наказания за периода 06.04.2013 г. до датата на ОИМ е
16 175.48 лева.
Намира, че е налице правен интерес от
предявяването на насрещни искове за осъждане на „Д.“ ЕООД за плащане на сумата
от 16 175.48 лева, в последствие намален на сумата от 15 868.25 лв.- за периода / 07.04.2013 до предявяване на иска 10.10.2016г платени разноски за автомобила /претърпени
загуби/
и за сумата от 20 100 лева- размер на вредите от обезценяване на
автомобила след изтичане срока на договора/пропуснати ползи/.
В
случай, че бъде отхвърлен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, претендира „Д.“ ЕООД да
бъде осъдено да върне на „А.Л.Б.“ АД владението на процесния автомобил. При условията на евентуалност и ако автомобила не е в неговата цялост,
претендира присъждане на неговата равностойност.
Предвид гореизложеното моли „Д.“ ЕООД да бъде
осъдено:
- да му
плати сумата от 15 868.25 лева- общ размер на преки вреди непосредствено
от противоправните и неоснователни действия и бездействия на „Д.“ ЕООД по
отношение на лизинговото имущество след 06.04.2013 г., довели до необходимост
да бъдат извършени разноски за лизинговото имущество, без да има възможност да
упражнява правата си по отношение на него, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на подаване на отговора на исковата молба до
окончателното плащане на сумата;
- по
втория насрещен иск „Д.“ ЕООД да бъде осъдено да върне на „А.Л.Б.“ АД
владението върху МПС с марка „Мерцедес“, модел „ML280CDI4M“, шаси
№WDC1641201A386612, двигател №64294040576569, с ДКН В 2246РВ, в случай че бъде
отхвърлена претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като при
условията на евентуалност претендира левовата му равностойност;
- по
третия насрещен иск моли „Д.“ ЕООД и в случай,
че се уважи иска по чл.108 от ЗС да бъде осъдено да му плати сумата в
размер на 20 100 лева - претърпени вреди от намаляването на цената от
реализиране на процесния автомобил, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на подаване на отговора на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Претендира направените в производството
разноски.
ИЩЕЦЪТ с допълнителна
искова молба поддържа изложеното в исковата молба. Допълва, че всички извършени
плащания, са плащания на главниците по договора за Л.и договрените лихви, т.е. изпълнил е точно задължението си о договора
съобразно погасителния план. Допълва, че ответното дружеството не
е изпълнило своите договорни задължения,
тъй като „Д.“ ЕООД е било лишено от правото законно да се ползва от автомобила
поради липса на пълномощно. Допълва, че „Д.“ ЕООД не е имало основание да
заплаща суми по застрахователни договори, тъй като автомобилът не е в движение
и не се е ползвал от „Д.“ ЕООД. Позовава се на изтекла погасителна давност за
вземанията за плащания на застраховки за 2011г.-2013 г.. Оспорва „Д.“ ЕООД да е
уведомявано за плащанията. Допълва, че
не дължи данък за собствеността на автомобила, тъй като в погасителния план към
договора не е предвидено плащане на данък от „Д.“ ЕООД. Позовава се на изтекла
погасителна давност по отношение вземането за данък. Допълва, че в договора за
финансов Л.не е уговорено Общите
условия на лизингодателя да са клауза от договора. Допълва, че не дължи
претендираните суми по електронни фишове. Позовава се на изтекла погасителна
давност по отношение претендираните суми за фишове. Поддържа, че Общите условия
не са част от договора, поради което не е
предвидено задължение за плащане на електронни фишове. Оспорва претенцията за
начислени неустойки.
Прави
възражения за прихващане за извършени разходи за съхраняване на процесния
автомобил, с вземанията на ответника и ищец по насрещния иск.
Твърди сключването на договор за отговорно пазене от 30.05.2013 г. между „Д.“ ЕООД с „Т.Б.“ ООД при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС. Твърди направени разходи по договора за отговорно
пазене в общ размер на 43 200 лева за 45 месеца т.е. претърпени вради. Претендира разходите за запазване на
процесния автомобил. В открито съдебно
заседание заявява, че не поддържа тази претенция.
Твърди
сключването на предварителен договор за продажбата на автомобила, поради заявен
изключителен интерес от трето лице, но поради неизпълнение на задълженията на
лизингодателя срещу „Д.“ ЕООД е уважена парична претенция в размер на
28 000 евро, представляваща обезщетение за неизпълнен договор, поради което е претърпял вреди от несвоевременно изпълнение на договора.
Твърди,
че поради липса на пълномощно дружеството е било лишено от възможност да се
ползва от автомобила, поради което „А.Л.Б.“ АД му дължи обезщетение за
неизпълнен договор за възможността да се ползва от автомобила за срока на
договора за Л.и след това. Счита, че размерът на обезщетението следва да е 500
лева месечно или обща сума в размер на 42 000 лева. Прави под условие
изявление за прихващане на евентуално признатите от съда парични вземания на
ответника спрямо „Д.“ ЕООД по заявеното от „А.Л.Б.“ АД възражение под условие
за обявяване на предварителния договор за окончателен по искането му по това
условие да бъде платена сумата от 21 261.58 лева, с горепосочените 3
вземания до размера на по-малката от двете суми.
ОТВЕТНИКЪТ с допълнителен
отговор на исковата молба поддържа изложеното в отговора на исковата молба . Оспорва „А.Л.Б.“ АД да е в
неизпълнение на задължението за прехвърляне правото на собственост. Допълва, че
дружеството ищец не е заплащало дължими парични задължения по договора. Оспорва
възраженията за изтекла погасителна давност като сочи, че същите не променят
факта на неизпълнение на условията за прехвърляне правото на собственост.
Допълва, че условие за прехвърляне правото на собственост върху процесното МПС
е да бъде изпълнен реално договора за Л.и Общите условия към него. Прави
възражение за неизпълнен договор по чл.362 от ГПК .
Допълва, че упражняването на заявеното с иска право се извършва от ищеца
единствено с намерение да се увреди насрещната страна по сделката – чл.289 от ТЗ. Допълва, че Общите условия на „А.Л.Б.“ АД
обвързват страните по договора за финансов лизинг. Оспорва ищеца да е изправна
страна по договора. Оспорва „А.Л.Б.“ АД да не е имало право да отнася получени
от ищеца плащания за погасяване на парични задължения по договора, различни от
тези, посочени от ищеца като основания за отделните плащания. Допълва, че ЗЗдвП
не изисква предоставянето на пълномощно на водача или на ползвателя на МПС във
връзка с управлението му. Посочва, че задължението за предоставяне на
пълномощно за управляване на лизинговата вещ
съществува единствено доколкото разпоредби на действащото законодателство
изискват подобно упълномощаване. Твърди, че липсата на пълномощно не е
възпрепятствало ищцовото дружество да се легитимира като правоимащ ползвател на
вещта. Допълва, че „А.Л.Б.“ АД е било задължено да застрахова лизинговата вещ,
тъй като плащанията на тези суми е в изпълнение на договорните и законови
задължения. Допълва, че ищецът е дължал плащане на данъците за лизинговата вещ,
претендираната неустойка за забава и платените суми по електронни фишове.
Оспорва ищецът да има право на задържане по отношение лизинговата вещ. Оспорва
претенциите за вреди и възраженията за прихващане.
Прави
възражение за прихващане на сумата от 21 261.57 лева срещу всяко парично
вземане на ищеца по евентуално уважено негово възражение за прихващане. Прави
възражение за прихващане на сумата от 26 000 лева срещу всяко парично
вземане на ищеца по евентуално уважено негово възражение за прихващане, което
представлява обезщетение за вреди от невъзможност за ползване на лизинговата
вещ за срока от 07.04.2013 г. до 10.08.2017 г., въз основа на наемна цена в
размер на 500 лева.
СГС, като
взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства
намира, за установено следното:
Между страните няма спор, че между тях е сключен
договор за Л.№ 1860 от 16.04.2008г за лек автомобил Мерцедес Бенц, по силата на
който ответникът А.Л.анд сървисиз АД, клон Варна, се е задължил по възлагане от
лизигополучателя – ищеца Д. ЕООД, да придобие от конкретен
доставчик собствеността върху конкретния автомобил и да го предостави за ползване на лизингополучателя
срещу заплащане на възнаграждение определено в погасителния план – чл.2 от договора.
В чл.3 изрично е уговорено задължение на лизингодателя след изтичане срока на
договора и при изпълнение условията на договора да прехвърли върху
лизингополучателя собствеността на автомобила. Общата цена е договорена в размер на 65 328.48 евро с ДДС видно от
погасилния план. При забава на дължимите плащания лизингополучателя дължи обезщетение
в размер на 0.2 % на ден съгласно т.10 от договора. Видно от чл.15 от договора лизигополучателя се е задължил да заплаща и
съответните застрахователни премии по застраховки Каско и Гражданска
отговорност за автомобила. В т.18 от договора е посочено, че лизингополучателя
с подписване на договора приема и общите условия на лизинга, с които изрично
декларира, че се е запознал. Предвид на това съдът намира, че твърдението на
ищеца, че общите условия не са част от договора е изцяло необосновано, предвид
изрично посоченото в т.18 от договора. Предвид на това уговорките в ОУ относно
застраховките и тяхното плащане, както и данъка за автомобила, а именно -
чл.6.4 и чл.6.10.9 и които изрично
предвиждат, че са за сметка на лизингополучателя, в конкретния случай са важими. В т.8.8 от ОУ изрично е предвиден реда, по
който извършените плащания от лизингополучателя по сметката на лизингодателя
извършват погасяване на задълженията на лизингополучателя : -неплатени
разноски, данъци, такси, застрахователни премии, неустойки вкл. за забавено
плащане, неиздължени възнаградителни лихви, неиздължена главница. Тази уговорка
е съответна на предвиденото в чл.76,ал.2 от ЗЗД за погасяване първо на
разноски, после лихви и главница от вноската. Не се спори, че ищецът като
лизингополучател е внасял средствата дължими като уговорени по лизингови вноски
и от 2010г. не е внасял средства за разноските – застрахователни премии и
данък. Не се спори и че две глоби през 2011г. направени с автомобила са поети
от лизингодателя.
Не се спори, че автомобилът е закупен и предаден от
ответника на ищеца и ползван от ищеца, по силата на договора за Л.до момента, в
който същият е бил упълномощаван от ищеца. Не се спори, че към настоящия момент
владението на автомобила се упражнява от ищеца. Спори се дали въпреки, че
владее автомобила ответника го ползва.
Спори се налице ли е уговорка в договора за правото
на лизингополучателя да придобие собствеността върху лекия атомобил, след като
го изплати и налице ли са, настъпили ли са договорните предпоставки за това, т.е. излатил ли е ищеца
всички свои задължения към лизингодателя.
Като се съобразят разпоредбите на т.3 от договора и
т. 7.9 от ОУ съдът приема, че сключения между страните договор за Л.е с клауза
за прехвърляне на собствеността след
изтичане срока на договора, предпоставка за което е и изпълнение на всички
условия по него. По същество това е уговорка за сключване на предварителен
договор относно автомобила, тъй като вещта е индивидуализирана, цената й също,
и преминаването на собствеността следва да стане по волята на двете страни след
изтичане срока на договора за Л.и при настъпване предвидените условия –
изплащане на цената и разноските.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза - основно заключение и
представените фактури издадени във връзка с договора, както и преводни
нареждания, се установява, че общата
стойност на автомобила възлиза на 150 032.71 лв., като в тази сума се включват
: първоначална вноска в размер на 6 532.85 евро или 12 777.15 лв. с
вкл. ДДС, такса обработка или управление в размер на 881.93 евро или
1 724.91 лв. с вкл. ДДС , разсрочен остатък от главницата в размер на
58 795.63 евро или 114 994.26 лв. с вкл. ДДС за срок от 60 месеца,
лихва в размер а 10 340.57 евро или 20 224.40 лв. , извършени услуги
– регистрация на автомобила в КАТ 179.99 лв. с ДДС и вписване в ЦРОЗ на стойност 132 лв. с ДДС.
Вещото лице категорично
установява,че лизингополучателя е заплатило всички дължими 60 броя лизингови
носки, като вноските по главница и за лихва са внасяни по отделно и във всяко
платежно е отбелязвано със сумата, какво точно се погасява и номера на
погасителната вноска съобразно погасителния план. Плащанията са извършвани на
падежа, който съгласно погасителния план е 5-то число на съответния месец, като
закъснение има само относно три вноски : № 1 – на 19.05.2008г., № 43 – на
15.11.2011г. и № 46 - на 08.02.2012г.. Според
вещото лице, към момента на изготвяне на заключението лизингополучателя няма
непогасени задължения по главница и лихви, както са предвидени в погасителния
план. Плащания по застраховка ГО,АВтокаско и данък МПС дружеството е извършило
за 2009 и 2008т. в общ размер от 12 264.27 лв.
Вещото лице е констатирало, че ответникът А.Л.Б.
АД, като лизингодател и получател на сумите
е осчетоводил същите, но при извършеното погасяване на задълженията не е
спазвал посоченото от платилия лизингополучател, а ги е осчетоводявал съобразно
възникналите според него задължения по договора, към датата на възникването им.
А.Л.Б. АД е заплатило за периода на 2008г. – 2016г. дължимите суми за
застраховки ГО в размер на общо 2 903.06 лв. и за застраховка Автокаско
сума в общ размер 37 486.54 лв. , а лизингополучателя от тях му е заплатил
сумите за 2008 и 2009г., - за ГО общо 480 лв., за Автокаско- общо за двете
години 10 809.40 лв. За данък МПС лизингодателя е заплатил сумите за
периода 2008г.- 2015г.в общ размер от 3 617 лв., като от тях
лизингополучателя ищец е заплатил за двете години сума обко от 974.90 лв. Общо
платената сума за тези разходи по автомобила от лизингодателя е сумата от
44 006.60 лв., а от тях сумата от 12 264.27 лв. му е възстановена от
лизингополучателя. Лизингодателя е заплатил и два фиша за глоба всеки от по 105
лв. или общо 210 лв. през 2011г., които лизингополучателя не му е заплатил. За
периода след изтичане срока на договора от 06.04.2013г. до датата на отговора
на исковата молба – 7.12.2016г. / това е датата и на насрещния иск/ са
заплатени суми от лизингодателя за Автокаско общо 13 506.10лв., за Гражданска
отговорност / ГО/ сума в общ размер от 1 440.46 лв. , за данък МПС 921.69
лв.
С допълнителното заключение вещото лице е направило
допълнителни проверки и в сравнителни таблици е дало констатациите и направило
своите изводи. В приложение 4 е посочило, какви задължения води в своето
счетоводство ответника лизингодателя на лизингополучателя, и че техния общ
размер възлиза в размер на 20 883.07 лв. Видно от посоченото в приложение
4, лизингодателя води като непогасени задължения по т.6.2 от договора – за
главница и лихви върху нея от вноски 51 до 60, като задължението по вн.51 е в частичен размер. Води се като
задължение и застраховка каско за 2012г.
– три вноски всяка от по 1 164.40 лв. и са издадени кредитни
известия към фактури издадени по вноски 40 и 41. Ако към тази сума се прибавят
и задълженията за застраховки ГО, Каско и данък задължението, което ответникът
води счетоводно на ищеца лизингополучател възлиза в размер на 36 751.32
лв. Сумите заплатени от ответика А.Л.Б. за периода 2017 – 2018г. за
застраховките и данък за този лек автомобил възлизат в размер на 4 652.81
лв.
От приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза се установява размера на
пазарната стойност на процесния лек автомобил към няколко момента, както следва
:
-
Август 2013г. – 47 000 лв.
-
Август 2016г. -
29 000 лв.
-
Октомври 2016г. – 28 000 лв. / предявяване на иска /
-
Юли 2018г.- 21 000 лв.
Автомобила е оценяван като такъв в движение и в нормално техничесско
състояние. Страните не са оспорили експертизата и съдът я кредитира като
обективна и компетентно изготвена.
Видно от
представените с исковата молба покани ищецът неколкократно след заплащане
цената на автомобила съобразно погасителния план е отправял искане до ответника
лизингодател да му прехвърли собствеността върху автомобила, като първото писмо
е още по време на действие на договора от дата 17.11.2011г., а второто такова
след изтичане срока на договора – от 19.04.2013г. и още едно от 2015г.
При така установените
факти съдът прави следните правни изводи :
Между страните е сключен договор за финансов Л.със
съдържащ се в него предварителен договор за покупка на предмета на лизинка –
лек автомобил Мерцедес Бенц. Определение за финансов Л.е дадено в чл.342,ал.2
от ТЗ и от него следва, че този договор
има характеристиките на специфична финансова инвестиционна операция за
предоставяне на кредит във веществена форма. При този договор собствеността
върху вещта си остава за лизингодателя, като върху лизингополучателя преминава
само правото да ползва вещта срещу възнаграждение. Уговорката за изкупуване
следва да е изрична, и дори да е налице в договора, с изтичане срока на
договора и изпълнение на останалите предпоставки собсвеността върху договора не
се прехвърля автоматично от лизингодателя върху лизингополучателя, а страните
следва да напряват съответните волезиявления и предприемат съответните действия
за това, в зависимост от това изискуема ли е форма за сделката. Предвид на това
съдът приема, че между страните е налице и предварителен договор като част от
договора за лизинг-т.3 вр.т.7.9 от ОУ за покупко-продажба на лекия автомобил.
Ищецът е изявил воля да придобие собствеността от ответника лизингополучател,
но същият не му я е прехвърли, поради което същият е легитимиран за упражни
потесттативното си право чрез конститутивния иск по чл.19,ал.3 ЗЗД.
От заключенията
на съдебно - счетоводната експертиза се установи по категоричен начин, че
ищецът като лизингополучател е заплащал на уговерените дати всеки лизинговите
вноски, като изрично е сочил и какво погасява със сумите- главница и лихви.
Вноските са правени в срок, съобразно погасителния план, като забава има с
по-няколко дена само за три от тях – №
1 – на 19.05.2008г., с 14 дена, № 43 – на 15.11.2011г. с 10 дена забава и №
46 - на 08.02.2012г., с 4 дена забава.
Експертизата установява, че ищецът е заплатил дължимите суми за застраховки ГО
и Каско, както и за данък върху автомобила само за две от годините – 2008г.
и 2009г.
и от 2010 г. вноски за тези разноски не е правил. Ответникът
лизингодател е осчетоводявал получените суми не съоразно заявеното от платеца,
а съобразно уговореното в т.5.8 от ОУ.
Съдът намира, че независимо от уговореното в т.5.8 от ОУ, след като
сумата не е погасявала всичко дължимо към момента на внасянето й, и длъжникът е
упражнил правото си да избере, което задължение да заплати, то той е упражнил
това свое право съобразно предоставеното му с разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД
и по силата на закона кредитора, следва да съобрази тази негова воля и да
погаси това задължение, което длъжника е посочил. Като е осчетоводавял
задълженията за разноски/ данък и вноски по застраховки/, като част от
погасителните вноски, и ги е погасявал със сумите от тези вноски, съдът приема,
че лизингодателя е нарушил чл.76, ал.1 от ЗЗД. Същият е по този начин е
начислил неустойка на лизингополучателя повече от дължимото и е приел, без
основание че лизингополучателя е в забава за извършване плащанията на вноските
по лизинга към момента на изтичане срока на договора. Съобразно уговоренато в
т.10 от договора за всеки ден забава се дължи по 0.2 % върху забавената сума
или при общо 28 дена забава по месечна вноска в размер на 988.95 евро договорената
неустойка следва да възлиза в размер на 55.44 евро или 108.38 лева за забава
при плащане на лизинговите вноски, а не начисления от лизингодателя размер от
3 747.33 лв. за неустойки за забава. Никъде в договора не е предвидено, че
се дължи лихва върху лихва или че неустойката следва да се изчислява с наслагване
на неиздължените суми за разноски. Освен това съдът намира, че тази неустойка в
т.10 е уговорена само забава при лизинговите плащания, но не й за забава при
плащанията на договорените като дължими разноски във връзка със собствеността и
ползването на автомобила.
От друга страна съдът намира, че както съдът е
изложил и по-горе от съдържанието на договора става ясно, че с неговото
подписване лизингополучателя приема и декларира, че е запознат с общите
условия. Общите условия са станали част от договора. С предвидените клаузи на
общите услови, лизингополучателя изрично е поел задължението да заплаща
дължимите разноски за собствеността на вещта, наета по договора за Л.– годишен
данък, годишни застраховки относно опазване и ползване на вещта – КАСКО и
Гражданска отговорност. Те обаче не са част от лизинговите вноски, не са част
от цената на вещта. Те са разноски, които се следват и се дължат отделно от
лизинговите вноски. Предвид на това съдът намира, че те неправилно се натрупват
и се включват от лизингодателя при общата забава на лизинговите вноски на
лизингополучателя, което е довело и до неправилния извод и твърдение на
лизингодателя, че се дължи по-голям размер неустойка и съответно, че към
изтичане срока на договора лизингополучателя остава задължен за лизингови
вноски под № 51 /частично/ и до № 60 вкл. изцяло т.е. за 10 лизингови вноски и
три застрахователни суми по застраховка Каско за 2010г. или общо сумата от 21 261 .57 лв. за
2012г., т.е. преди изтичане срока на договора.
Съдът намира, че поведението на ищеца не може да се
определи като такова по чл.289 ТЗ, тъй като същият е заплащал договорената цена
и може обосновано да се предположи, предвид неосчетоводяване вземания извън
погасителния план, че същият е направил различно тълкуване относно забава при
плащанията и дължимите неустойки.
Съдът намира, че задължението за разноските по
ползването на вещта – за застраховки и данък е договорено между страните и
сумите са се дължали от лизингополучателя ищец за периода за който не ги е
заплащал или това е 2010,2011,2012 години, без 2013г., годината в която е
следвало да се прехвърли правото на собсвеност, доколкото и ищецът по насрещния
иск не ги е начислявал и съоветно не ги претендира. Задълженията са установени
по размер със първото заключение на съдебно счетоводната експертиза и са както
следва : Автокаско – 2010 г.- 4 323.73 лв., 2011г.- 4 189.72 лв.,
2012г. - 4 657.60 лв. или общо това
задължение е в размер на 13 171.05 лв. Задължението за застрахователни
премии по застраховка гражданска отговорност за тези три години възлиза в
размел на общо 998.60 лв./ 320лв. + 326.20 лв.+336.40 лв./.Задължението за
данък МПС е по 573.50 лв. на година през този три годишен период или общо
сумата от 1720.50 лв. Общо ищецът към момента на прекратяване на догора за Л.поради
изтичане на неговия срок е оставал задължен към лизингодателя със сумата общо
от 15 890.15 лв. Към тази сума следва да се
прибави и неустойката за забава на трите вноски в размер на 108.38 лв. или общо
задължението възлиза в размер на 15
998.63 лв.. Към тази сума следва да се прибавят и неиздължените глоби във
връзка с неправомерно ползване на автомобила през 2011г. общо от 310 лв. или
задължението ще следва да е в размер на 16 308.63 лв.
При така направените по-горе изводи, съдът намира,
че с изтичане срока на договора за лизинг, заплащане цената на автомобила и
направеното изрично волеизявление с поканата от 2013г. за лизингополучателя е
възникнало потестативното право да придобие собствеността върху автомобила, на
основание уговорката в т.3 от договора, с характер на предварителен договор за
покупко-продажба на автомобила предмет на лизинг. Обстоятелството, че към релевантния за спора
момент страните са валидно обвързани от сключения помежду им в писмена форма
предварителен договор, в съдържанието на който са залегнали всички съществени
условия на обещания бъдещ окончателен договор за продажба на недвижим имот, е
достатъчно, за да бъде уважена предявената искова претенция, основана на чл.19,
ал.3 ЗЗД, независимо от неизправността.
Решение
№28 от 1 юли 2011, т.д. 207 от 2010г ВКС по 290 ГПК. Забавата на купувача и съответно неиздължените суми не могат
за да основание за отхвърляне
на претенцията по чл.19 ал.3 ЗЗД, тъй като нормата на чл.362 ГПК изрично предвижда възможност искът да
бъде уважен, при условие, че в определен срок оставащиге дължими суми се
заплатят. Ответникът изрично е направил възражение за
прилагане на разпоредбата на чл.362 от ГПК. В конкретния случай дори не се
касае за суми дължими като част от цената, а суми за разноски по лекия
автомобил и неустойка за забава. Между страните няма спор, че собствеността на
автомобила принадлежи на ответника , което е видно и от представеното
свидетелство за регистрация – част І и това е към момента на сключване на
договора за Л.и към момента на предявяване на иска 10.10.2016г. Следователно
искът с пр.осн.чл.19,ал.3 от ГПК следва да бъде уважен, като настоящото съдебно
решение ще замести договор за прехвърляне на правото на собственост, при
условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила решението на съда ищецът
заплати на ответника сумата от 16 308.63 лв. Възражението за разликата до
пълния предявен размер, съобразно изложеното по-горе се явява
неоснователно.
Съдът намира, че това вземане
на ответника не е погасено по давност, тъй като то е дължимо към момента на
възникване потесттативното право на ищеца и представлява част от неговото
задължение, което следва да се изпълни, за да може да бъде упражнено това
потестативно право. Ако тези вземания се приемат, че са погасени по давност,
следва да се приеме и, че потестативното право на ищеца не може да възникне,
тъй като не е налице възможност за изпълнение точно на задълженият по договора. Наред с това това са
вземани за разноски, уговорени да се поемат от лизингополучателя изрично с
договора, макар и по закон да са върху собственика на автомобила и поради това
се погасяват с петгодишна давност.
Във връзка с тази претенция ищецът е направил възражения, за прихващане със сумите във връзка с претърпени от
лизингополучателя вреди от пропуснати ползи да реализира приход от автомобила
ако би бил негов поради неизпълнен договор да го продаде,загуби за наем на
автомобил от по 500 лв. на месец, поради невъзможност да се ползва автомобила
поради липса на пълномощно, загуба от заплащане месечна цена за съхраняване на
автомобила. Нито една от тези възражения за твърдени претърпени вреди не бяха
установени от страна на ищеца, поради което и не може да се извърши прихващане
с неустановени вземания. Автомобилът е във владението на ищеца, независимо, че
за да го ползва ответникът му е предоставял нотариално заверено пълномощно, то
ЗДвП не изисква такова изрично пълномощно, поради което и липсата му не би
следвало да е затруднило ищеца да ползва автомобила. Самия факт на налагане на
глоби през 2011г., показва, че автомобилът е ползван от владелеца.
По насрещните искове предявени от страна на ответника.
По искът за присъждане на
сумата от 15 868.25 лева- общ размер на преки вреди произтекли непосредствено от противоправните и
неоснователни действия и бездействия на „Д.“ ЕООД за направените разноски за периода 2013г- 2016г. до датата на иска, за
застраховки, след изтичане срока на договора . Съдът намира този иск за
основателен. От приетите по делото заключения на съдебно - счетоводната
експертиза, се установи по безспорен начин, че ищецът по насрещния иск,
лизигодател е заплащал сумите дължими за застраховки на автомобила без да го е
ползвал, тъй като същият не му е предаден от страна на лизингополучателя. По
същество като е владял автомобила , ищецът се е обогатил без основание от
защитата на сключените от ответника, собственик застраховки, тъй като би се
явил ползвател на правата по същите, в случай на възникнало застрахователно
събитие, а ответника е обеднял със средствата за поддръжка на тези застраховка.
Налице са предпоставките на чл.59 от ЗЗД и ищецът следва да бъде осъден да
заплати тази сума на оттветната страна.
Искът с правно основание
чл.108 от ЗС се явява изцяло неоснователен, тъй като с уважаване на
конститутивния иск с пр.осн.чл.19,ал.3 от ЗЗД решението на съда замества
договора и правото на собственост преминава върху лизингополучателя и
лизингодателя няма основание да получи владението на автомобила. Той обаче ,
заедно с искът по чл.82 от ЗЗД за сумата от 20100 лв. са предявени при
евентуалност, и следва да се разгледат, ако искът с пр. осн. чл.19,ал.3 от ЗЗД
бъде отхвърлен, поради което съдът изрично не следва да разглежда и се
произнася по тези искове.
Останалите възражения за
прихващане на А.Л.също не следва да бъдат разглеждани, доколкото са възражения
срещу възражения и са обусловени и във връзка с възраженията на ищеца, които
съдът приема за неоснователни.
По разноските на страните.
Всяка от страните е направила разноски и е предявила претенция за разноски,
съобразно приложен списък. Искът на ищеца с пр.осн.чл.19,ал.3 от ЗЗД е уважен
изцяло. Основния иск по насрещния иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД също е уважен
изцяло, като останалите са при евентуалност . Предвид на това на всяка една от
страните се следват разноските изцяло, както ги е направила съобразно. По
приложен списък ищеца твърди направени разноски за ДТ – 5110.87 лв. ,възн.вещо
лице в размер на 700 лв. и адв.възнаграждение от 9 800 лв. По делото
независимо, че е налице пълномощно липсва приложен банков документ или
разписка, която да установява договаряне и реално заплащане на посоченото в
списъка адв.възнаграждение. Предвид на това на ищеца се следват само доказаните
разноски в общ размер от 5 870.87 лв.
Ответникът съобразно приложен
списък има направени разноски в размер на 11 618.15 лв., като към списъка
е представен договор за правна помощ, с изрично посочен размер на
възнаграждението като заплатено такова и
пълномощно, поради което така направените разноски посочени в списъка се следват
в пълен размер, без възстановената сума от 500 лв. за възнаграждение за вещо
лице, в частта на задачата на допълнителната експертиза по която не е работено .
Двете суми следва да се прихванат до размера на по-малката или ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на
Дължими държавни и местни
такси за прехвърлянето съдът намира, че следва да се заплатят върху пазарната
стойност на имота установен със САТЕ към момента на изготвянето й или това е
21 000 лв. във връзка с прехвърляне
на собствеността са. Това са такси по
т.11вр.т.8 от Тарифата към Закона за нотариусите и нотариалната дейност 160.50
лв. + 88 лв. = на 248.50 лв. ДТ вносима по сметка на СГС и местен данък вносим
по сметка на Община Варна в размер на 2.6 % от пазарната стойност или сумата от
546 лева . Доказателства за внасянето на същите следва да се представят към
момента на получаване заверен препис от съдебния акт за влизането му в сила.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА за окончателен, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, сключеният
между Д. ЕООД *** и „А.Л.Б.“ АД ***, съдържащ се в Договор за финансов Л.на моторно
превозно средство с клауза за прехвърляне на собствеността № 1860 ОТ 16.04.2008г. , ПРЕДВАРИТЕЛЕН
ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО – ПРОДАЖБА НА ЛЕК АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС БЕЙЦ , модел : ML 280 CDI 4M,с ******,двигател № 64294040576569, шаси № WDC1641201D386612 от „А.Л.Б.“ АД ЕИК *******на Д. ЕООД ЕИК ******, ПРИ УСЛОВИЕ, че Д. ЕООД *** заплати
на „А.Л.Б.“ АД ***, в двуседмичен срок, считано от влизане в сила на настоящето
решение сумата от 16 308.63 лв / шестнадесет хиляди триста и
осем лева / .
При
неплащане на сумата от 16 308.63 лв. „А.Л.Б.“
АД *** разполага с правото да иска обезсилване на съдебния
акт съгласно предвиденото в чл.362,ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Д. ЕООД *** да заплати на „А.Л.Б.“ АД *** сумата
от 15 868.25 лева / петнадесет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и двадесет и пет
стотинки/-
общ размер на преки вреди произтекли непосредствено от действията и бездействия
на „Д.“ ЕООД за направените разноски за периода 2013г- 2016г.
във връзка с ползването на лекия автомобил на осн.чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Д. ЕООД *** да заплати на „А.Л.Б.“ АД ***, сумата от 5 747.28 лева / пет хиляди
седемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ разноски за
настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК, след извършено прихващане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
в двуседмичен срок от съобщаването пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: