Решение по дело №14974/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261084
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100514974
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,09 .11.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 14974 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

              С решение от 09.08.2019 г. по гр.д. № 6387/19 г., СРС, ГО, 42 с-в  ОСЪЖДА „ОЗК З." АД, ЕИК ******,със седалище и адрес на управление ***, представлява но от А.Л.и Р.Д.да заплати на основание чл.411 от КЗ на „А.Б."АД, ЕИК ******,със седалище и адрес на управление ***, представлява но от О.П.и А.А., сумата от 6352,75 лева ( шест хиляди триста петдесет и два лева седемдесет и пет стотинки ) главница,представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0300/17/708/500488,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска - на 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „ОЗК З."АД, ЕИК ******,със седалище и адрес на управление ***, представлява но от А.Л.и Р.Д.да заплати на основание чл.86 от ЗЗД на „А.Б."АД, ЕИК ******,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от О.П.и А.А., сумата от 335,28 лева ( триста тридесет и пет лева двадесет и осем стотинки ) мораторна лихва за периода 25.07.2018 г. до 30.01.2019 г.

   ОСЪЖДА „ОЗК З." АД, ЕИК ******,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от А.Л.и Р.Д.да заплати на основание чл.81 от ГПК на „А.Б."АД, ЕИК ******,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от О.П.и А.А., сумата от 1626,39 лева ( хиляда шестстотин двадесет и шест лева тридесет и девет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в  частта,с която е осъден да заплати сумата 335.28 лв.,мораторна лихва за периода 25.07.2018 г.-30.01.2019 г.С жалбата се твърди, че решението е  неправилно, незаконосъобразно,в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.Счита,че дружеството не е изпаднало в забава,тъй като ищецът не му е представил книжа,въз основа на които да се произнесе.Неправилно е уважената претенцията за лихва  ,тъй като с поканата за доброволно изпълнение са представени единствено  уведомление за щета,застрахователна полица,опис щета и документ за платено обезщетение.Моли решението  да се отмени в обжалваната част като се отхвърли  иска по чл.86 ЗЗД.Претендират се разноски.

              По жалбата   е   депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                За пълнота : Първоинстанционният съд правилно е преценил, че искът за мораторна лихва е основателен, предвид факта, че на ответника е изпратена извънсъдебна регресна покана, а към поканата са приложени достатъчно документи, от които би могла да се направи обоснована преценка относно основателността на регресната претенция.

В тази връзка не е вярно посоченото от ответника, че към извънсъдебната регресна покана не бил представен дори и документ, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че към претенцията са представени достатъчно документи, от които да следва основателността й, включително и Двустранен констативен протокол за ПТП от 14.12.2017 г. В отговора на исковата молба също е посочено,че към извънсъдебно предявената претенция З. „А.Б.“ АД е приложило копие на процесния Двустранен констативен протокол.

Към извънсъдебно предявената покана за доброволно изпълнение ищецът е приложил в копие всички документи, които впоследствие са представени и към исковата молба. Това твърдение се потвърждава и от изпратеното вследствие на предявената извънсъдебна регресна претенция от „ОЗК З.“ АД писмо до З. „А.Б.“ АД. Видно от същото, въззивникът е изискал от ищеца единствено оригинален двустранен констативен протокол и оригинална фактура,/стр.44 от делото на СРС/ т.е. към извънсъдебната покана са представени в копие всички необходими за преценка на основателността на регресната претенция документи.Правилно първоинстанционният съд е изложил, че неоснователно е изискването на оригинали от страна на ЗАД „ОЗК З.“ АД.

      От една страна, такова законово задължение застрахователят по застраховка „КАСКО“ няма, а от друга страна -предоставянето на оригинали не влияе върху преценката за наличието на предпоставки за уважаване или не на регресната претенция.Съгласно чл.412 КЗ застрахователят по застраховка КАСКО не е длъжен да представя оригинални документи и това не може да е мотив за неудовлетворяване на претенцията. Разпоредбата на чл. 412 КЗ изисква застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице, да предяви претенцията си срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, като приложи доказателства за удостоверяване на пътно-транспортно произшествие, което в настоящия случай е изпълнено. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, действително разпоредбата на чл. 412 КЗ допуска застрахователят да изиска и други доказателства, но само такива, които са от съществено значение за установяване на основателността или на размера ба обезщетението.

Съдът правилно е преценил, че в случаите, в които застрахователите изискват допълнителни доказателства, преценката дали искането е основателно следва да се направи при съобразяване на чл. 106, ал. 5 от КЗ. Съгласно предвиденото в тази разпоредба не се допуска изискване на доказателства, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.

    Изискването на оригинали на представени копия на документи е именно такъв случай и както е посочил първоинстанционният съд - с него се достига единствено до удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Съдът правилно е съобразил, че представянето на документи в препис позволява да бъде възприето съдържанието на съответните документи, при което изискването на същите в оригинал не влияе върху преценката за наличието на предпоставки за уважаване на претенцият, нито пък е насочено към установяване на допълнителни обстоятелства.

     Ищецът, в поканата по чл .412 от КЗ ,е представил  необходимите документи за установяване на претенцията по основание и размер, с което е изпълнил  своите задължения и с оглед основателността на главния иск, искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е основателен.

     Неоснователна се явява въззивната жалба ,с която е обжалвано първоинстанционното решение по иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

     Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части.

       Въззиваемата страна има право на разноски.Сторила е такива в размер на 360 лв.за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.Същото е неоснователно,тъй като съобразно Наредба №4/2004 за МРАВ хонорарът надвишава незначително определения минимален.

      

       Водим от горното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И:

                

              ПОТВЪРЖДАВА  решението от 09.08.2019 г. по гр.д. № 6387/19 г., СРС, ГО, 42 с-в  

   ОСЪЖДА „ОЗК З." АД, ЕИК ******,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от А.Л.и Р.Д.да заплати на основание чл.78 ал.3  от ГПК на „А.Б."АД, ЕИК ******,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от О.П.и А.А., сумата от 360 лв. сторени  разноски за  адвокатско възнаграждение.

         РЕШЕНИЕТО не   подлежи на обжалване .

                   

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                      

                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                           

                                                                                   2.