РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330110081 по описа за 2021 година
Искова молба, подадена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
с искане да се признае за установено по отношение на страните, че ответникът Д. А. В., ЕГН
**********, от гр. П. ****, дължи следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 17065/2020 г. на ПРС, ІІІ бр.с.: сумата в общ размер от
1016,04 лева /хиляда и шестнадесет лева и четири стотинки/ – главница, представляващи
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + **** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него за устройство
HUAWEI Lite Dual Blue; неплатени лизингови вноски по Договор за допълнителен лизинг с
предпочетен номер + **** за устройство ACCESSORIES HUAWEI Color Bund А2 Black;
законна лихва, от подаване на заявлението в съда – 21.12.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските в настоящото и заповедното производство.
Ответникът не се ангажира с участие в производството – не е подал отговор на
исковата молба, не е участвал в откритото съдебно заседание, след като е бил редовно
призоваван.
Искът е допустим и вероятно основателен предвид приложените писмени
доказателства.
Затова и на основание чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. А. В., ЕГН
**********, от гр. П. **** дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
1
сграда 6 следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнени на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 17065/2020 г. на ПРС, ІІІ бр.с. следните суми: 106,89 лева /сто
и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.02.2019 г. – 30.04.2019 г. по
допълнително споразумение от 19.02.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +****; 77,46 лева /седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ -
неустойка, равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********
от 01.07.2019 г.; 463,16 лева /четиристотин шестдесет и три лева и шестнадесет стотинки/ -
главница, представляваща сбор от дължими лизингови вноски за периода 01.02.2019 г. –
30.06.2019 г. по договор за лизинг от 19.02.2019 г. на устройство – HUAWEIР20 Lite Dual
Blue; 284,74 лева /двеста осемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ -
главница, представляваща разликата между цената на устройството, предоставено на
длъжника – без абонамент и уговорената при предоставяне на устройството преференциална
цена, начислена във фактура № **********/01.07.2019 г.; 83,79 лева /осемдесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща сбор от дължими лизингови
вноски за периода 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. по договор за лизинг от 21.03.2019 г. на
устройство – ACCESSORIES HUAWEI Color Band А2 Black, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от постъпване на заявлението в съда – 21.12.2020 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА Д. А. В., ЕГН **********, от гр. П. **** да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 25 лв. /двадесет и
пет лева/ - държавна такса и 360 лв. /триста и шестдесет лева/ с ДДС - платено адвокатско
възнаграждение, съставляващи разноски по заповедното производство, както и 275 лв.
/двеста седемдесет и пет лева/ държавна такса в исковото производство и 361,34 лв. /триста
шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ - адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Решението на съда се базира на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по смисъла на чл.239 от ГПК и затова е окончателно.Страната, против която е
постановено решението, може да се защити по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от същото да се изпрати на страните, с указание за правата на ответника
съгласно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
2