Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Г.Т., 15.05.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд гр. Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Росен Стоянов

 

          В присъствието на секретаря Радостина Стоянова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 50 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от А.В.В. с ЕГН – **********,***, срещу наказателно постановление №28-0000321/13.11.2018г. на Началника Областен отдел“АА“ в ГД „АИ“ гр. Д..

          С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.139,ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6,ал.1 т.3, б."а" от Наредба №11/01г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.ІІІ, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2500лева. За нарушение по чл.100, ал.І, т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.І, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.

 Посочват се доводи, за незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление с оглед на обстоятелството, че липсват безспорни доказателства за надвишаване на общата маса на ППС на нормите в чл.6,ал.1 т.3, б."а" от Наредба №11/01г. на МРРБ, тъй като са използвани данни за теглото на състава и на товара на ППС от превозния документ, съставен от търговеца, по чието нареждане е извършен превоза на товара и се излагат съмнения относно достоверността на показанията на техническото средство, с което е станало замерването. Оспорва се и правната квалификация на констатираното в АУАН и последвалото го НП нарушение.

Приложено е бланкетно становище от наказващия орган, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена в законово установения седем дневен срок, поради което е процесуално допустима.

От приложените по делото доказателства се установява следното: На 16.10.2018г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия А-218, № 257495 срещу жалбоподателя за това, че на 16.10.2018г. около 12.05ч., по главен път от гр. Г.Т. за гр. Д., пред КПП – Г.Т., управлявал товарен автомобил „Форд” с рег.№ А6525НК с прикачено полуремарке с рег. № А 2059 ЕМ, кат.04, извършва превоз на товари за собствена сметка(за сметка на „Севан“ООД) с МПС обозначено с табела“Превоз за собствена сметка“ по маршрут с. Г. – Б., натоварен с 43380кг. царевица, със заверено копие №********** към международен лиценз издаден на „Саван“ ООД, като при извършена проверка е установено, че В. извършва горепосочения превоз на царевица с горепосочената съчленена композиция състояща се от МПС с рег.№ А6525НК с две оси  с прикачено полуремарке с рег. № А 2059 ЕМ с три оси с обща маса 58320кг., видно от пътна разписка№61/16.10.2018г. товарът  надвишава нормата от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40000кг. с 18320кг., установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Към момента на проверката не е предоставена квитанция от АПИ. Водачът не е предоставил и контролен талон към СУМПС. Посочено е, че с това деяние са нарушени разпоредбите на чл. 139,ал.І,т.2, пр.2 от ЗДвП.

Актът е връчен същия ден на жалбоподателя.

Въз основа на този акт е издадено атакуваното с жалбата наказателно постановление, където е възпроизведена описаната в акта фактическа обстановка и за извършено нарушение на чл.139,ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6,ал.1 т.З, б."а" от Наредба №11/01г. на МРРБ е наложено административно наказание "глоба " в размер на 2500лв. на основание чл.177,ал. ІІІ, пр.2 от същия закон. За нарушение по чл.100, ал.І, т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.І, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.

Разпитаните по делото актосъставител и свидетел по АУАН потвърждават описаната фактическа обстановка.

Като писмено доказателство по делото е приложена пътна разписка №61 от 16.10.2018г., от която се установява, че товарният автомобил е с бруто тегло 58320кг., тара 14 940кг., нето 43 380кг.

На основание на този частен документ е ангажирана административно - наказателна отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.139, ал.І, т.2 пр.2 от ЗДвП във вр с чл.6,ал.І, т.3, б."а" от Наредба №11/3.07.2001 г. на МРРБ, поради което е било наложено административно наказание глоба в размер на 2500, 00 лв. на основание чл.177, ал.ІІІ, пр.2 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.6, ал.І, т.3, б.а" от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на тежки и /или извънгабаритни ППС на МРРБ е посочена максималната маса - 40 тона на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл.35,ал.ІІІ от същата Наредба проверката се извършва със средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията.

В случая превишаването на допустимата норма на общата маса на ППС е установена от посочения превозен документ, относно брутно тегло, тара и нето тегло, като липсват доказателства тези данни да са установени със средствата за измерване по чл.35,ал.ІІІ от Наредбата, тъй като по делото не са представени доказателства, че средството за измерване, въз основа на което е съставена пътна разписка №61 от 16.10.2018г., отговаря на изискванията на посочената разпоредба. Поради това липсват безспорни и категорични доказателства за извършено нарушение на посочените разпоредби, за които е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

Освен горното следва да се отбележи, че процесния АУАН е съставен и в противоречие разпоредбата на чл. 37 от Наредбата, съобразно която АУАН се съставя освен от съответните служби за контрол на агенция ”Пътна инфраструктура”, но и в присъствието на съответните служби за контрол при МВР. Това обстоятелство също обуславя неговата незаконосъобразност.

Не на последно място следва да се отбележи, че както в АУАН така и в Наказателното постановление е описано, че нарушението е констатирано пред КПП – Г.Т., т.е. за всеки остава убеждението че нарушението е извършено на територията на общ. Г.Т., а всъщност е извършено на територията на общ. Д.ка. Налице е непълно описание на мястото на констатиране на нарушението, което води до абсолютна неяснота, което от своя страна е довело и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Такова ограничаване в правото на защита е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Предвид тези обстоятелства съдът намира, че наказателното постановление е издадено при липса на безспорни и категорични доказателства за извършено нарушение, поради което е незаконосъобразно.

 

          Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                   ОТМЕНЯ наказателно постановление №28-0000321/13.11.2018г. на Началника Областен отдел“АА“ в ГД „АИ“ гр. Д., с което на А.В.В. с ЕГН – **********,***,  за извършено нарушение по чл.139,ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП във вр.с чл.6,ал.1 т.3, б."а" от Наредба №11/01г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.ІІІ, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2500лева. За нарушение по чл.100, ал.І, т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.І, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.

 

                    

         

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Д.ки административен съд в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

               Районен съдия: