Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
гр.Плевен, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд-Плевен, VIII-ми състав, в
открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска административно дело №36/2020г.
по описа на АдмС-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 76, ал.5, вр. чл. 72, ал.9 от ЗЗО,
вр. чл. 145 от АПК.
Производството
по адм.д. №36/2020г по описа на АдмС.-Плевен, е образувано по жалба от „ФАРМАР“
ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Р.С.- управител, против
Заповед № РД-08-2502/18.11.2019г. на Директора на РЗОК-Плевен, въз основа на
която, на жалбоподателя, е наложена санкция в размер на 2100лв, на основание
чл. 30, ал.1 от Договор №151182/01.04.2016г за отпускане на лекарствени
продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за
домашно лечение, заплащани напълно/частично от НЗОК/РЗОК. Твърди се, че
процесната заповед е обжалвана пред по- горестоящия адм. орган- управител на
НЗОК, с жалба от 26.11.2019г. Твърди се, че в двуседмичния срок, органът не се
е произнесъл, срокът е изтекъл на 10.12.2019г, поради което е налице мълчалив
отказ. Твърди се, че на 28.10.2019г, контролиращ екип на РЗОК-Плевен, е
извършил проверка на аптека, в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“, № 64,
собственост на жалбоподателя, с ръководител маг. фарм. М. И. и с издадено
разрешение №АП-138/27.04.2012г на ИАЛ, като за резултатите от проверката е
съставен констативен протокол № 133/28.10.2019г., в който, в т.1-т.-21, са
посочени извършени, според контролиращия орган, нарушения на чл. 6, ал.1, т.7
от Договора. Твърди се, че жалбоподателят е депозирал възражение, с което са
оспорени част от констатациите в протокола. Твърди се, че с решение №
26/14.11.2019г, арбитражната комисия, определена със заповед на директора на
РЗОК-Плевен, е оставила в сила оспорените констатации. Твърди се, че въз основа
на това, е издадена процесната заповед, с която, на основание чл. 42, ал.1,
т.6, б.“в“ от Договор №151182/01.04.2016г., е наложена санкция от по 150лв. за
всяко от нарушенията по т.2, т.3, т.5, т.7, т.8, т.10, т.11, т.12, т.13, т.16,
т.17, т.18, т.20 и т.21, от констативния протокол- или общо сумата от
2100лв. Твърди се, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна, и моли съда да я отмени изцяло или отчасти, поради
следните съображения: твърди се, че адм. орган се е произнесъл по непълна
административна преписка, която не е окомплектована с всички необходими и
относими документи, тъй като към същата липсват копия на рецептурните книжки на
ЗОЛ, на които са отпуснати лекарствени продукти, и за които е посочено, че е
налице дублиране на предписанията, в рамките на срока. Твърди се, че само чрез
съпоставка между рецептурните бланки и рецептурните книжки, би могло да се
проследи срока, за който е предписано и отпуснато същото лекарство, при
предишното му отпускане. Посочва се, че към констативния протокол има приложени
5 броя копия на рецептурни книжки, от които 4 броя са относими, тъй като касаят констатациите по
т. 10, т. 12, т. 13 и т. 20 от протокола. Твърди се също, че отпуснатите
лекарства, за които се сочи, че е налице дублиране в рамките на срока, са
отпуснати по рецептурна бланка обр. МЗ-НЗОК-№5. Посочва се, че съобразно чл.
24, ал.2, т.1 от Наредба № 4/04.03.2009г. за условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти, издадена от Министъра на здравеопазването,
рецептурна бланка, обр. МЗ-НЗОК-№5, по Приложение №6, се издава за предписване
на лекарства за лечение на заболявания, в количества за не повече от 30 дни,
освен когато липсва подходяща опаковка, съобразно списъка по чл. 262, ал.1 от
ЗЛПХМ. Твърди се, че съобразно Указание по прилагане и тълкуване на договор №
РД-16-12/20.04.2018г. - чл. 13, ал.2- рецептурни бланки, обр. №5, с предписания
за различен брой дни, се изпълняват на датата на най- късия срок, но не по-
малко от 25-ия ден. Твърди се, че в случая, отпусканите лекарства, не са давани
преди по- малко от 25-ия ден, дори и в някой от случаите отпускането да е
извършено преди изтичане на съответния срок, но е в рамките на нормативно
регламентирания.
В съдебно
заседание жалбоподателят ФАРМАР ЕООД - гр. ПЛЕВЕН, редовно призован, се
представлява от адв. П.А. от Адвокатска колегия – гр. Плевен и моли да се уважи
депозираната жалба. Претендират се
разноски.
Ответникът по
жалбата – ДИРЕКТОРА НА РАЙОННА ЗДРАВНО ОСИГУРИТЕЛНА
КАСА – гр. ПЛЕВЕН, изразява становище да допустимост, но неоснователност на
депозираната жалба. Посочва, че рецептурните книжки касаят само хронични
заболявания и не всички рецептурни бланки са издадени по повод такива. Посочва,
че в Наредба №4/04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти, в чл. 24, ал. 2, са посочени начините за предписване на
единична, съответно на тройна рецепта, като твърди, че този текст е повторен,
както в останалата подзаконова нормативна база по повод указанията за тълкуване
и прилагане на сключените договори, така и съответно в клаузата на чл. 6, ал. 7
от Индивидуален договор, които накратко описват кога и как се отпускат
единичната и тройната рецепта. Посочва се, че нарушенията са установени
надлежно и от състава на Арбитражната комисия и е пренесено в нейното решение. Посочва,
че заповедта на Директора за налагане на санкция не е оспорена изцяло, поради което, в останалата й част, следва да
бъде потвърдена.
Съдът,
като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на
страните, представените доказателства и Закона, приема за установено
следното:
Безспорно
по делото се установява факта на сключване на Индивидуален договор /ИД/ №151182/01.04.2016г.
за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за
специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от
НЗОК/РЗОК /л.л.135-143/, между РЗОК-Плевен, като възложител и „ФАРМАР“ ООД, гр.
Плевен, като изпълнител, с адрес на аптеката: гр. Плевен, ул. В. Левски, № 64,
с ръководител- маг. фарм. М. А., и рег.№ в РЗОК 150202, въз основа на който,
изпълнителят, чрез посочената аптека, се задължава да отпуска на ЗОЛ,
лекарствени продукти то чл. 262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, включени в Приложение №1
на ПЛС, за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или
частично от НЗОК, по реда на Наредба №10/24.03.2009г. В Договора, в Раздел
Втори, са разписани правилата, по които се отпускат лекарствените продукти, като
в чл. 6, са посочени случаите, при които рецептата не се изпълнява от страна на
аптеката. Конкретно в чл.6, ал.1, т.7 от Договора е регламентирано, че
рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя, когато на ЗОЛ
за един и същи период на лечение, са предписани от ОПЛ, лекар по дентална
медицина и/или лекар-специалист, повече от три лекарствени продукта за едно и
също заболяване /един МКБ код/, както и при дублиране на предписанията в
рамките на срока, за който са предписани лекарствените продукти.
По
делото се установява, че въз основа на Заповед №РД-08-2339/25.10.2019г. на
Директора на РЗОК, е наредено извършването на планова, тематична, вторична,
самостоятелна проверка на аптеката на дружеството, находяща се на посочения по-
горе адрес в гр. Плевен, за проверка на докладна записка с вх. рег. №
27-17/03.10.2018г.; посочен е екипът служители на РЗОК, който да я извърши;
срок на проверката 28.10.-31.10.2019 г. Установява се, че заповедта е връчена
на дружеството на 28.10.2019г.
Установява
се, че за резултатите от проверката, е съставен Констативен протокол
№133/28.10.2019 г. /л.л.28-36/, за изпълнението на сключеният Индивидуален
договор, в който са отразени общо 21 броя нарушения на чл.6, ал.1, т.7 от
Договора, свързани с допускане от страна на аптеката, на отпускане на
лекарствен продукт, с дублиране на предписанията в рамките на срока, за който е
предписан за едно ЗОЛ; всяко отделно констатирано нарушение, е дадено в
табличен вид. С протокола, по реда на чл. 28, ал.4, т.7 от Договора, е предложено
на Директора на РЗОК-Плевен, да бъдат наложени санкции за „последващи“
нарушения- „финансова неустойка“, всяка в размер на 150лв., на основание чл.42,
ал.1, т.6, буква „б“ от ИД. Установява се, че като приложения към констативния
протокол, са посочените копия от рецептурни бланки- с посочени номера, и копия
от рецептурни книжки- също с посочени номера. Установява се, че констативният
протокол е връчен на ръководителя на аптеката- М. А., на 28.10.2019г, като е
отразено несъгласие на управителя с констатациите по протокола, с изключение на
тези по т. 4, т.6, т.9 и т.19.
Безспорно
по делото се установява също, че против съставеният констативен протокол, от
страна на жалбоподателя „ФАРМАР“ ООД, е подадено възражение, с вх.рег.№
56-00-561/29.10.2019 г. /л.л.24,25/, в с което са изложени конкретни
възражения, против съответните точки от констатациите в протокола.
По делото
се установява, че въз основа на Заповед № РД-18-51/06.11.2019 г. /л.124/,
възражението на жалбоподателя е било изпратено за разглеждане на Арбитражна комисия,
с посочен състав.
Установява
се също, че е проведено заседание на Комисията от 08.11.2019г., за което е
съставен протокол № 26/08.11.2019г /л.л.107-118/, и в който протокол, е
разгледана всяка една от точките от Констативния протокол, по които е
възразено. Видно от взетото решение, обективирано в посоченият протокол,
Арбитражната комисия, не е стигнала до решение по констатациите по т.2, т.7,
т.10, т.12 и т. 13 по КП №133/28.10.2019г., поради равен брой противоположни
гласове. Със същото решение Арбитражната комисия, е потвърдила констатациите по
т.3, т.5, т.8, т.11, т.16, т.17, т.18, т.20 и т.21, като правилни и
законосъобразни. Въз основа на
проведеното заседание на Арбитражната комисия, е постановено Решение №26 от
14.11.2019г. /л.л.119-123/, с което се оставят в сила констатациите по т.3,
т.5, т.8, т.11, т.16, т.17, т.18, т.20 и т.21 от КП№133/28.10.2019г. Решението на Арбитражната комисия е връчено
на жалбоподателя на 18.11.2019г.
Безспорно
е по делото, че в резултат на проверката и КП №133/28.10.2019г., е издадена
процесната Заповед №РД-08-2502/18.11.2019 г. на Директора на
РЗОК-Плевен /л.8-18/, въз основа на която, на жалбоподателя
„ФАРМАР“ ООД, ЕИК 20199846- собственик на аптека, с адрес гр. Плевен, ул. „Васил
Левски“, № 64 и ръководител маг. фарм. М. А., на основание чл.42, ал.1, т.6, б.
„в“, вр. чл. 30, ал.1 от ИД, са наложени 14 броя отделни санкции - финансови
неустойки, всяка в размер на 150 лева,
за извършени нарушения на чл.6, ал.1, т.7 от ИД. В процесната заповед е
посочено, че установените нарушения са „последващи“, съпоставимо със Заповед за
санкция №РД-08-729/03.04.2017г. С протоколно определение от 01.06.2020г, съдът
е постановил за безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните факта, че Заповед
за санкция №РД- 08-729/03.04.2017г., е влязла в законна сила. Съдът констатира
също, съобразно приложената по делото докладната записка от 05.11.2019г. /л.26/, че за нарушенията, срещу
които от страна на дружеството не е подадено възражение, се е развило отделно
производство.,
По
делото се установява също, че процесната заповед е редовно връчена на жалбоподателя
на 19.11.2019г, като против нея е подадена жалба, по административен ред, с вх.
рег.№56-00-603/26.11.2019 г. по описа на РЗОК- Плевен, до Управителя на НЗОК. По
делото се установява, че тази жалба, е надлежно изпратена в НЗОК с писмо изх. Рег.№ 35-00-1568/27.11.2019г., както и че към края на
м. януари. 2020г./ съобразно датата на уведомителното писмо до съда- л. 144/,
няма произнасяне по жалбата. Доказателствата, във връзка с депозиране на жалба
по адм. ред, са изискани служебно от съда, при проверка допустимостта на
депозираната жалба, по която е образувано настоящето производство, по смисъла
на чл. 149, ал.3, предл. последно от АПК.
По
делото е приобщена справка /л.л.37-38/, в която са посочени датите на раждане
на пациентите, код на лекарството, наименование, дата на предписване и
отпускане, номер на рецептата, предписаното количество и броят дни, за който е
отпуснато, както и номерът на аптеките, от които е отпускано лекарството при
първото и второто отпускане. Посочените в
справката датите на отпускане на ЛП, кореспондират със сроковете,
посочени в КП и заповедта. Част от адм. преписка са и съответните рецептурните
бланки, въз основа на които са първото и второто отпускане, както и част от
рецептурните книжки /л.л.39-104/.
При
така установеното от фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Обжалваната
заповед е издадена от директора на РЗОК гр. Плевен, действащ при спазване на
териториалния обхват на правомощията и предоставената му от закона материална
компетентност по чл. 76, ал. 5
от ЗЗО. Заповедта е
издадена в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК.
По отношение на спазването на административно производствените правила съдът
съобразява следното: съобразно нормата на чл. 74, ал. 2
от ЗЗО, контролните органи по чл. 72, ал. 2
от ЗЗО (длъжностни лица – контрольори, определени със
заповед на директора на РЗОК), осъществяват дейността си чрез планови и
внезапни проверки и по повод подадени жалби. Както бе посочено по- горе, в
случая, въз основа на нарочна заповед, е наредено извършване на планова
проверка, възложена на конкретни длъжностни лица, притежаващи изискуемите по
закон компетентност и правомощия и е приключила по установения в чл. 74, ал. 3
от ЗЗО ред. Безспорно е по делото, че процесната Заповед за
налагане на санкция, е основана на Констативен протокол №133/28.11.2019 г.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, се установява
изпълнението на законоустановената процедура по чл. 74 и чл. 75 от ЗЗО- налице
е възражение от страна на „ФАРМАР“ООД, в установеният 7-мо дневен срок от
връчването на констативния протокол, спазен е редът по чл.75, ал.1-5, и 7 от ЗЗО, като е сформирана арбитражна комисия, състояща се от равен брой
представители на РЗОК и БФС, която е разгледала възражението в предвидения в
ЗЗО срок.
Съобразно
нормата на чл.76, ал.1 от ЗЗО, в случай, че Арбитражната комисия потвърди
констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите,
предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална
помощ, като по реда на ал.2 от същата норма, санкциите се налагат със заповед
на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок
до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя
на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на
длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето – обект на
проверката. От своя страна, нормата на чл.76, ал.3 от ЗЗО, предвижда, че в
случай, че Арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 от ЗЗО, или е
налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, Управителят
на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може
да наложи санкциите.
В настоящата
хипотеза, както бе установено по- горе от фактическа страна, от страна на
Директора на РЗОК е издадена процесната заповед за налагане на санкции, по всички
точки от КП № 133/28.11.2019г, както потвърдените с Решение №26 от 14.11.2019г.
на Арбитражната комисия, така и по тези- т.2, т.7, т.10, т.12 и т.13 от КП, по
които Комисията не е стигнала до решени, поради равен брой противоположни
гласове. Всички санкции са наложени по реда на чл. 42, ал.1, т.6, б.“в“ от ИД,
съобразно която, при нарушение на чл. 6, ал.1- какъвто е настоящия случай, при
последвано нарушение, се налага финансова неустойка в размер на 150лв, умножена
по броя на констатираните нарушения. По смисъла на чл. 59, т.2 от ИД,
„последващо нарушение“ е всяко следващо повторно нарушение от същия вид,
извършено в срока на действие на договора, за което е наложена и е влязла в
сила санкция. В случая съдът приема, че правилно нарушенията са квалифицирани
като „последващи“ такива, с оглед на влязлата в сила заповед № РД-
08-72/03.04.2017г., влязла в сила, с която са наложени санкции за нарушения на
чл. 6, ал.1, т.7 от Договора.
Описаните в
заповедта фактически основания реално преповтарят отразеното в КП от
проверяващите служители, както и приетото от арбитражната комисия, и отделните
становища, когато същата не е стигнала до решение поради равен брой гласове. По
наведените твърдения за отделните нарушения и с оглед посочените правни норми
съдът съобразява следното по отношение на спазването на материалния закон:
В случая е
приложима нормата на чл. 24, ал.1 от Наредба №4/04.03.2009г. за условията и
реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, в действащата си към
момента на издаване на процесната заповед, лекарствените продукти, които
напълно или частично се заплащат от НЗОК за домашно лечение, се предписват на
рецептурна бланка (образец МЗ - НЗОК № 5 по приложение № 6), рецептурна бланка
(образец МЗ - НЗОК № 5А по приложение № 7), или за тях се издава протокол
(образец по приложение № 8) по ред, определен в националните рамкови договори
по чл. 53, ал. 1 ЗЗО, като на основание ал.2, т.1 на същия член, рецептурна
бланка (образец МЗ - НЗОК № 5 по приложение № 6), по реда на ал. 1 се издава за
предписване на лекарствени продукти за лечение на заболявания, в количества за
не повече от 30 дни, освен когато липсва подходяща опаковка съгласно списъка по
чл. 262, ал. 1 ЗЛПХМ.
Съдът намира, че
в случая, при постановяване на настоящия съдебен акт следва да бъде съобразено
и Указание по прилагане и тълкувание на договор за отпускане на лекарствени
продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно
лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК РД-16-12/20.04.2018г., утвърдено
от Директора на НЗОК. Същото е публикувано на сайта на НЗОК и общодостъпно, в
т.ч. и за настоящия съдебен състав и макар да не е част от адм. преписка по
оспорената заповед, съдът служебно е запознат с неговото съдържание. Съдът
намира, че доколкото именно разпоредбите на това Указание и тяхното спазване от
страна на жалбоподателя е основна част от мотивите на процесната заповед,
същото следва да бъде обсъдено по настоящето дело, като част от проверката за
законосъобразност на постановеният административен акт. Съдът констатира също,
че макар това Указание да не е публикувано в ДВ, същото има задължителен
характер спрямо изпълнителите по сключените Индивидуални договори. Съобразно §
1, ал.1 от Указанието, същото се издава на основание на чл.23 от Условия и ред
за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по
чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални
медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, обн. ДВ. бр.22 от
22.03.2016г.). Съобразно ал. 2, указанията влизат в сила от 01.04.2018г. и
отменят указания № РД- 16-20/15.04.2016г. на управителя на НЗОК; срокът им на
действие е до приемането на нови Условия и ред, но не по късно от 31.03.2019г.
Съобразно чл.13,
ал.2 от Указанието, рецептурни бланки образец №5, с предписания за различен
брой дни, се изпълняват на датата на най-късия срок, но не по-малко от 25-ия
ден; допуска се изпълнение на рецепти преди срока по предписание в предпочивни
и предпразнични дни; при такова изпълнение, следващото предписание следва да се
извърши на датата, до която са достатъчни получените от ЗОЛ лекарствени
продукти, в резултат на последните две отпускания от аптеката.
Съобразно
събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства и на основание посочените
норми, съдът намира за установено по всяка от точките на процесната заповед
следното:
По т.1 от
Заповедта, съответна на т.2 от КП№ 133/28.11.2019г– касае се до лекарствен продукт „Nitrolong“,
отпуснат на 02.07.2018г., като предходното му отпускане е на 04.06.2018 г.
Отпускането е извършено на 28 ден, като при предходното отпускане дозата е за
33 дни. ЛП Nitrolong, изписан за 33 дни, е на една рецептурна бланка, обр.5, с два
други лекарствени продукта, които са изписани за 30 дни. Арбитражната комисия
не е взела решение по тази точка. Съдът намира, че в тази хипотеза,
разпоредбата на чл. 13, ал.2 от Указанието не е приложима, доколкото
рецептата не е изпълнена на датата на най-късия срок, с оглед на изписаните на
нея други ЛП, а преди това- на 28- ми ден и в този смисъл е налице дублиране на
предписанието в рамките на срока. Съдът счита, че цитираната разпоредба от
Указанието би била приложима, в случай, ако отпускането на това лекарство е
извършено на 30- ия ден. Поради изложеното, съдът намира, че жалбата против
тази точка от процесната заповед за налагане на санкция се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена. Съдът констатира, че заплатената сума по тази рецептурна бланка от РЗОК е 1,56 лева. В тази
връзка, следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя, в депозираната от
него жалба, няма изрично оспорване на факта на плащането, обективиран в
процесната заповед.
По
т.2 от Заповедта, съответна на т.3 от КП №133/28.11.2019г.- касае се до
лекарствен продукт
„Фурантрил“, с код НЗОК CF448, отпуснат на
23.07.2018г., въз основа на рецептурна бланка обр. 5А, като предходното му
отпускане е на 21.06.2018г., въз основа на рецептурна бланка обр. 5. Съдът констатира,
че по втората рецепта, са изписани още два лекарствени продукта, които са за 28
дни, а при предходното отпускане, посоченото лекарство, е изписано заедно с
други лекарствени продукта, за 28 дни. Съдът констатира, че отпускането на
лекарствен продукт „Фурантрил“, е извършено на 32 ден, като при предходното
отпускане, дозата е за 36 дни. Съдът намира, че в случая, факта, че е налице
различие в рецептурните бланки, е пречка за приложението на разпоредбата на чл.
13, ал.2 от Указанието, която предполага рецептурните бланки да са от един и
същи тип, поради което е налице дублиране на предписанията в рамките на срока,
по смисъла на чл.6, ал.1, т.7 от ИД, цитиран по- горе, съобразно която,
аптеката не е следвало да изпълни рецептата. Следва да се посочи, по отношение
на твърдението, че ако лекарствения продукт не се отпусне, отрязъкът няма да е
валиден, няма пречка отпускането да бъде извършено на 36-ия ден- 4 дни
по-късно. Поради изложеното, съдът
намира, че жалбата против тази точка от процесната заповед за налагане на
санкция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Заплатената сума по
тази рецептурна бланка от РЗОК е
1,02 лева.
По т.3 от Заповедта,
съответна на т.5 от КП №133/28.11.2019г – касае се до лекарствен продукт, с код
НЗОК NF394, отпуснат на 11.07.2018 г., като предходното му отпускане е на
15.06.2018г., с терапия за 30 дни, заедно с други два лекарствени продукта, с
терапия за 28 дни. Съдът констатира, че в случая, отпускането на лекарствения
продукт, с код НЗОК NF394, е извършено на 26-ия ден. С оглед изложеното, съдът
приема, че е налице дублиране на предписанията в рамките на срока, по смисъла
на чл.6, ал.1, т.7 от ИД, поради което, жалбата против тази точка от процесната
заповед за налагане на санкция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Изплатената сума е в размер на 3,81 лв.
По т.4 от Заповедта,
съответна на т.7 от КП №133/28.11.2019г. – касае се до лекарствен
продукт с код НЗОК CF213, отпуснат на 30.07.2018 г., като предходното му
отпускане е на 28.06.2018 г. Отпускането е извършено на 32 ден, като при
предходното отпускане дозата е за 50 дни. Арбитражната комисия не е взела
решение по тази точка от КП. Съдът констатира, видно от приложените по делото
рецептурни бланки /л.л.51,52/, че първата рецепта е изпълнена в друга аптека. В
същите рецептурни бланки е посочено, че лекарственият продукт се отпуска за 50
дни при първото отпускане, като повторно е отпуснат на 32 ден. При второто
отпускане е изписана отново една опаковка, като дозата отново е за 50 дни. ЛП с
код НЗОК CF213, е регистриран с опаковка от 50 таблетки, и същият е бил
отпуснат за 50 дни при първото отпускане. Съдът констатира, че по делото няма
приложена съответната рецептурна книжка, от която да е видно, че предходното
отпускане е точно отразено, поради което и с оглед на факта, че първата рецепта
е изпълнена в друга аптека, приема, че нарушението
се явява недоказано. Следва да се посочи, че по предходно обсъдените точки също
не са приложени всички рецептурни книжки, но доколкото първите рецепти са
изпълнени в същата аптека, служителите на аптеката са длъжни да знаят датата на
предходното отпускане, и предписаната и отпусната доза, и да я съобразят. С
оглед изложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна в тази й част и
Заповедта следва да се отмени по тази точка.
По т.5 от Заповедта,
съответна на т.8 от КП №133/28.11.2019г – касае се до лекарствен продукт с код
НЗОК АF309, отпуснат на 18.07.2018 г., като предходното му отпускане е на
21.06.2018г. Отпускането е извършено на 27-ия ден, като при предходното
отпускане дозата е за 33 дни. Арбитражната комисия е приела, че констатацията в
КП е правилна и законосъобразна. Съдът констатира, видно от приложените по
делото рецептурни бланки /л.л.53,54/, че
в същите е посочено, че ЛП се отпуска за 33 дни, като е посочено, че се отпуска
по 2 опаковки от 50 таблетки, доза 3 таблетки дневно. Съдът приема, че
лекарственият продукт от първото отпускане, е достатъчен за 33 дни, като заедно
с него не са предписани други лекарствени продукти на същата рецепта, поради
което повторното му отпускане на 27- ия ден, от същата аптека, съставлява
дублиране на предписанията в рамките на срока, по смисъла на чл. 6, ал.1, т.7
от ИД. След като същият повторно е отпуснат на 27 ден, от същата аптека, е
допуснато нарушение на ИД. Поради
изложеното, съдът намира, че жалбата против тази точка от процесната заповед за
налагане на санкция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Заплатената сума по тази рецептурна бланка от РЗОК е 3,10 лева.
По т.6 от Заповедта,
съответна на т.10 от КП №133/28.11.2019г.- касае се до лекарствен продукт, с код НЗОК CF263, отпуснат на 12.07.2018г., като
предходното му отпускане е на 12.06.2018 г. В случая, отпускането е извършено
на 30-ия ден, като при предходното отпускане, дозата е за 40 дни. по тази
точка, съдът констатира, че Арбитражната
комисия не е взела решение. Съдът констатира, видно от приложените по делото
рецептурни бланки /л.л.57,58/, че в същите е посочено, че се отпуска за 40 дни
при първото отпускане, а при второто е посочено, че се отпуска за 30 дни. Доколкото
ЛП е регистриран с опаковка от 20 таблетки, съдът съобразява, че същият е бил
отпуснат за 40 дни- при първото отпускане на 12.06.2018г.,
доколкото тогава са предписани 2 опаковки, и за 20 дни при второто отпускане на 12.07.2018г., доколкото тогава е била предписана една опаковка. Следва
да се съобрази обстоятелството, че при второто изписване е налице изписване
заедно с други лекарствени продукти за 30 дни. Съдът намира, че в случая е
приложима нормата на чл.13, ал.2 от Указанието, лекарственият продукт с код
НЗОК CF263, следва да се отпусне заедно с ЛП на датата на най-късия срок - в
случая 30 дни, което и е сторено. Поради изложеното, съдът приема, че
цитираната норма от Указанието е спазена, и посоченият лекарствен продукт е
отпуснат на 30-ия ден, поради което че жалбата се явява основателна в тази й
част и Заповедта следва да се отмени по тази точка
По т.7 от Заповедта,
съответна на т.11 от КП №133/28.11.2019г – касае се до лекарствен продукт с код
НЗОК RF150, отпуснат на 11.07.2018г., като предходното му отпускане е на
06.04.2018г. Съдът констатира, че отпускането е извършено на 96-ия ден, като
при предходното отпускане дозата е за 100 дни. Арбитражната комисия е приела,
че в случая констатацията в КП е правилна и законосъобразна. Видно от приложените
по делото рецептурни бланки /л.л.59,60/, съдът констатира, в същите е посочено,
че лекарственият продукт се отпуска за 100 дни, но е отпуснат от аптеката на 96-ия
ден. Установява се, че това отпускане не е с рецепта, в която има и друг лекарствен
продукт, нито е преди почивни и празнични дни, поради което съдът приема, че е
налице нарушение на нормите на ИД. Съдът намира, че в случай, че лекарствения
продукт е недостатъчен, като брой дози за пациента, същият следва да се обърне
към лекаря, който може да увеличи дозата по своя преценка, като аптеката няма такава
възможност, включително като отпусне лекарството по-рано. С оглед изложеното,
съдът намира, че жалбата против тази точка от процесната заповед за налагане на
санкция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Заплатената сума по тази рецептурна бланка
от РЗОК е 3,82 лева.
По т.8 от Заповедта,
съответна на т.12 от КП №133/28.11.2019г– касае се до лекарствен продукт с код
НЗОК СF846, отпуснат на 11.07.2018г., като предходното му отпускане е на
11.06.2018 г. Отпускането е извършено на 30 ден, като при предходното отпускане
дозата е за 45 дни. Арбитражната комисия не е взела решение по тази точка. Съдът констатира, видно от приложените по делото рецептурни бланки
/л.л.61,62/, че лекарствения продукт, се отпуска за 45 дни, при първото
отпускане на 11.06.2018г., като отново е отпуснат на 30-ия ден. При второто
отпускане на 11.07.2018г., е изписана отново една опаковка, но дозата е
увеличена, така че същата е достатъчна само за 30 дни. Съдът съобразява, че лекарствен
продукт
с код НЗОК СF846, е регистриран в опаковки от 90
таблетки, като с оглед на факта, че първата рецепта е изпълнена в друга аптека,
и липсва рецептурна книжка, като част от адм. преписка, от която да е видно, че
предходното отпускане е точно отразено като срок, нарушението се явява недоказано, поради което, жалбата се явява основателна в тази й част и Заповедта следва
да се отмени по тази точка.
По т.9 от Заповедта, съответна на т.13 от КП №133/28.11.2019г – касае
се до лекарствен продукт, с код НЗОК NF036, отпуснат на 17.07.2018г., като
предходното му отпускане е на 18.04.2018г. Отпускането е извършено на 90-ия
ден, като при предходното отпускане дозата е за 100 дни. Арбитражната комисия не е взела решение по
тази точка. Съдът констатира, видно от приложените по делото рецептурни бланки
/л.л.63,64/, че в същите е посочено, че лекарствения продукт се отпуска за 100
дни- при двете отпускания, като при второто отпускане- на 17.07.2018г., е
отпуснат на 90-ия ден. Съдът съобразява, че лекарствения продукт е регистриран
в опаковки от 100 таблетки, като е изписана по 1 таблетка дневно. По делото се
установява също, че първата рецепта е изпълнена в друга аптека, като е приета
рецептурна книжка с отразено изписване /л.89/, в което обаче не е отразено, че
количеството е за 100 дни, има само черта, а над нея няколко реда нагоре е
отразено отпускане на една опаковка и 30 дни. С оглед на изложеното, съдът
приема, че при предходното отпускане в рецептурната книжка не е отразен
правилно срокът на отпускане, поради което фармацевтът не е могъл да знае
срока, до който е отпуснат посоченият лекарствен продукт. В случая, съдът
приема, че не е налице нарушение на нормата на чл. 6, ал.1, т.7 от ИД, не се
установява дублиране на предписание в рамките на срока, поради което, жалбата се явява основателна в тази й част и
Заповедта следва да се отмени по тази точка.
По т.10 от Заповедта, съответна на т.16 от КП №133/28.11.2019г.- касае
се до лекарствен продукт, с код НЗОК СF821, отпуснат на 24.07.2018г., като
предходното му отпускане е на 28.06.2018 г. Отпускането е извършено на 26 ден,
като при предходното отпускане дозата е за 30 дни. Арбитражната комисия е
приела, че констатацията в КП е правилна и законосъобразна. Съдът намира, видно
от приложените по делото рецептурни бланки /л.л.69,70/, че в същите е посочено,
че лекарственият продукт се отпуска за 30 дни- при двете отпускания, като при
второто отпускане- на 24.07.2018г., е отпуснат на 26-ия ден. Следва да се
посочи обаче, че при второто предписване, същият лекарствен продукт, е изписан
заедно с друг лекарствен продукт, който не е бил изписван на предходната
рецепта поради което, новият лекарствен продукт, следва да се изпише веднага.
Доколкото в този случай новия лекарствен продукт с код НЗОК AF533 се явява такъв с най-къс срок, съгласно чл.13, ал.2 от
Указанието, лекарствен продукт с код НЗОК СF821, следва да се отпусне заедно с него, доколкото
вече е минал 25-тия ден. В случая, съдът приема, че не е налице нарушение на
нормата на чл. 6, ал.1, т.7 от ИД, не се установява дублиране на предписание в
рамките на срока, поради което, жалбата
се явява основателна в тази й част и Заповедта следва да се отмени по тази
точка.
По
т.11 от Заповедта, т.17 от КП №133/28.11.2019г – касае се до лекарствен продукт
с код НЗОК ВF293, отпуснат на 10.07.2018 г., като предходното му отпускане е на
11.06.2018 г. Отпускането е извършено на 29-ия ден, като при предходното
отпускане дозата е за 40 дни. Арбитражната комисия е приела, че констатацията в
КП е правилна и законосъобразна. Съдът приема, видно от приложените по делото
рецептурни бланки /л.л.71,72/, че в същите е посочено, че лекарствения продукт
се отпуска за 40 дни- при двете отпускания, като второто отпускане е осъществено
на 29-ия ден. Съдът намира, че в случая, въпреки че този лекарствен продукт е
изписан с още два лекарствени продукта, които са за 30 дни, разпоредбата на
чл.13, ал.2 от Указанието не може да намери приложение, доколкото посоченият
лекарствен продукт с код НЗОК ВF293, не е
отпуснат на датата, на която следва да се отпуснат другите два продукта, а
по-рано, тъй като не е налице хипотезата на предпразнични и предпочивни дни. Съдът
приема, че след като същият лекарствен продукт е отпуснат на 29-ия ден, и това
е видно от сигнатурата му, независимо от мястото на печата, е допуснато нарушение
на Индивидуалния договор. С оглед
изложеното, съдът намира, че жалбата против тази точка от процесната заповед за
налагане на санкция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Заплатената сума по тази рецептурна бланка от РЗОК е 1,48 лева.
По
т.12 от Заповедта, съответна на т.18 от КП №133/28.11.2019г – касае се до
лекарствен продукт, с код НЗОК NF618, отпуснат на 12.07.2018г., като
предходното му отпускане е на 14.06.2018г. Отпускането е извършено на 28 ден,
като при предходното отпускане дозата е за 33 дни. Арбитражната комисия е
приела, че констатацията в КП е правилна и законосъобразна. Съдът намира, видно
от приетите по делото рецептурни бланки /л.л.73,74/, че в същите е посочено, че
лекарственият продукт се отпуска за 33 дни- при двете отпускания, като при
второто отпускане е отпуснат на 28- ия ден. Съдът констатира, че този
лекарствен продукт не е изписан с други такива, поради което разпоредбата на
чл.13, ал.2 от Указанието не може да намери приложение. Съдът приема, че е
налице нарушение на нормата на чл. 6 ал.1, т.7 от ИД, с оглед факта на
отпускането на посоченият лекарствен продукт на 28-ия ден. Съдът приема, че твърдението
на жалбоподателя, че пациентът взема и други лекарства, изписвани на 30 дни, е
недоказано. Следва да се посочи, че с оглед на факта, че рецептата е отделна, няма
пречка същата да бъде изпълнена отделно по-късно, като бъде спазен срока на
отпускане. С оглед изложеното, съдът
намира, че жалбата против тази точка от процесната заповед за налагане на
санкция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Заплатената сума по
тази рецептурна бланка от РЗОК е 7,91 лева.
По
т.13 от заповедта, т.20 от КП №133/28.11.2019г – касае се до лекарствен продукт
с код НЗОК RF127, отпуснат на 20.07.2018 г., като предходното му отпускане е на
25.06.2018 г. Отпускането е извършено на 25 ден, като при предходното отпускане
дозата е за 30 дни. Арбитражната комисия е приела, че констатацията в КП е
правилна и законосъобразна. Видно от приетите по делото рецептурни бланки
/л.л.77,78/, се установява, че в същите е посочено, че лекарственият продукт се
предписва за 30 дни, при двете отпускания, като при второто отпускане е
отпуснат на 25-ия ден. Съдът констатира, че този лекарствен продукт не е
изписан с други такива, поради което разпоредбата на чл.13, ал.2 от Указанието
не може да намери приложение. Съдът приема, че е налице нарушение на нормата на
чл. 6 ал.1, т.7 от ИД, с оглед факта на отпускане на този лекарствен продукт на
25-ия ден. В случая важи казаното по-
горе по т.7, относно броя дози за пациент. С оглед изложеното, съдът намира, че
жалбата против тази точка от процесната заповед за налагане на санкция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Заплатената сума по тази рецептурна бланка от РЗОК е 65,78 лева.
По
т.14 от Заповедта, т.21 от КП №133/28.11.2019г.- касасе се до лекарствен
продукт с код НЗОК RF101, отпуснат на 04.07.2018 г., като предходното му
отпускане е на 06.06.2018 г. Отпускането е извършено на 28-ия ден, като при
предходното отпускане дозата е за 33 дни. Арбитражната комисия е приела, че
констатацията в КП е правилна и законосъобразна. Съдът приема, видно от приетите
по делото рецептурни бланки /л.л.79,80/, че в същите е посочено, че лекарственият
продукт се предписва за 33 дни, при двете отпускания, като при второто
отпускане е осъществено на 28-ия ден. Съдът установи, че този лекарствен продукт не е изписан с други такива, поради което
счита, че разпоредбата на чл.13, ал.2 от
Указанието, не може да намери приложение. Съдът приема, че е налице нарушение
на нормата на чл. 6 ал.1, т.7 от ИД, с оглед факта на отпускане на този
лекарствен продукт на 28 ден, като и тук
важи казаното по- горе , по т. 7 и т.13. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата против тази точка от
процесната заповед за налагане на санкция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена Заплатената сума по тази рецептурна бланка от РЗОК е 3,82 лева.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че жалбата на „ФАРМАР“ ООД, е частично
основателна и следва да бъде уважена, като оспорената Заповед за налагане на
санкция № РД-08-2502/18.11.2019г. на Директора на РЗОК- Плевен, бъде отменена,
в частта й по т. 4, т. 6, т. 8, т. 9 и
т. 10- или общо 5 нарушения, за които е наложена санкция в размер на
150лв- за всяко- сумата от общо 750лв. По отношение на останалите точки,
заповедта е съобразена с материалния закон и жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Съдът намира, че в случая не следва да се произнася по
оспорената заповед, в частта й, в която е посочено, че са констатирани получени
суми без основание, в размер на 119,02лв., доколкото съдът приема, че тези суми
не са предмет на обжалване в настоящето производство, с оглед на нормата на чл.
76б от ЗЗО и предвидената в нея процедура по възстановяване на тези суми.
При този
изход на делото, следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
представеният списък по чл. 80 от ГПК. Съразмерно на уважената част от жалбата,
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 125лв, от общо претендирани
350лв.. От страна на ответника няма искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО
Заповед №РД-08-2502/18.11.2019г. на Директора на РЗОК-Плевен, въз основа на
която, на „ФАРМАР“ ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, като собственик на аптека, с
адрес гр. Плевен, ул.“Васил Левски“, №64, и ръководител магистър.- фармацевт М.
А., Е НАЛОЖЕНА „финансова неустойка“, по т. 4, т. 6, т. 8, т. 9 и т. 10- всяка в размер на 150 лева, общо за
сумата от 750лв., на основание чл. 42, ал.1, т.6, б.“в“, вр. чл. чл. 6 ал.1,
т.7 от Индивидуален договор №151182/01.04.2016г. за отпускане на лекарствени
продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за
домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТХВЪРЛЯ депозираната от
„ФАРМАР“ ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, като собственик на аптека, с адрес гр.
Плевен, ул.“Васил Левски“, №64, и ръководител магистър.- фармацевт М. А.,
ЖАЛБА, против Заповед №РД-08-2502/18.11.2019г. на Директора на РЗОК-Плевен, В
ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, въз основа на която, на „ФАРМАР“ ООД, гр. Плевен, ЕИК
*********, Е НАЛОЖЕНА „финансова неустойка“, по т.1, т.2, т.3, т. 5, т.7, т.11,
т.12, т.13 и т.14- всяка в размер на 150 лева, общо за сумата от 1350лв., на
основание чл. 42, ал.1, т.6, б.“в“, вр. чл. чл. 6 ал.1, т.7 от Индивидуален
договор №151182/01.04.2016г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение,
заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, Районна
здравноосигурителна каса Плевен, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ФАРМАР“ООД, ЕИК *********, представлявано от Р.С.- управител,
сумата 125лв.- разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, пред ВАС, в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: /П/