РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Светлана Анг. Станева
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300503116 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от М. М. Р.
чрез адв. Д., против решение №3567/01.11.2022 г., постановено по гр.д.
№8722/2022 г. на Районен съд - Пловдив, І гр.с., с което са отхвърлени
предявените от М. М. Р. против „*********, искове за признаване за
незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед №ЧР
214/18.04.2022 г. на управителя И.Х. П., връчена на 19.04.2022 г., с която
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 19.04.2022 г., на
основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда; да бъде възстановен Р. на
заеманата преди уволнението длъжност - “******* ” с място на работа:
********, както и да бъде осъден ответникът -работодател да му заплати
обезщетение на основание чл. 225 от КТ за времето, за което е останал без
работа вследствие на незаконното уволнение, за 6 месеца - за периода
19.04.2022 г. – 19.10.2022 г., в размер на 8454,66 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, като неоснователни и недоказани.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати
процесуални нарушения. Твърди се, че съдът е определил срок за представяне
на писмена защита, респективно – дата, на която ще обяви решението си, но
1
го е постановил преди изтичане на срока, като по този начин жалбоподателят
е бил лишен от право на защита. Сочи се неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението поР. нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че управителят на клон М. не е изработил
план за ефективно управление, респективно - не са налице предпоставките за
уволнение по чл. 328, ал.2 от КТ. Жалбоподателят не е заемал ръководна
длъжност. Оспорена е длъжностната характеристика, но, въпреки че не е
доказана истинността й, съдът се е позовал на нея и я е ползвал при
постановяване на решението. Налице е и злоупотреба с права от
работодателя, като се заобикаля защитата по чл. 333 от КТ. Твърди се, че в
случая не следва да намира приложение нормата на чл. 328, ал.2 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение. Излагат се съображения и по
иска за обезщетението по чл. 225 от КТ. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявените искове да се уважат, като на
страната се присъдят разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, като се излагат съображения, че жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поР. което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно и следва да се потвърди.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
2
С въззивната жалба се навеждат съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения – след като е определил срок за
представяне на писмена защита, съдът е постановил крайния си акт по делото
преди изтичането му, като по този начин е лишил страната от правото на
защита.
Първоинстанционният съд в проведеното на 25.10.2022 г. съдебно
заседание е дал ход на устните състезания, обявил е, че ще се произнесе с
решение на 08.11.2022 г., като е дал десетдневен срок за писмени бележки.
Определеният от съда срок изтича на 04.11.2022 г., като до този момент
страните са разполагали с възможността да представят писмени защити.
Пълномощникът на ищеца се е възползвал от предоставената възможност,
като по пощата на 01.11.2022 г. е подадено писмено становище, постъпило в
РС Пловдив на 04.11.2022 г. Междувременно, независимо от обявеното в
съдебното заседание, съдът е постановил решението си на 01.11.2022 г.
Съдебната практика е категорична, че въззивният съд е съд по
същество. Същият не следи служебно за допуснати процесуални нарушения
при първоинстанционното разглеждане на делото, освен за нарушения на
императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да
има изрично направено оплакване в тази насока. Въззивната инстанция може
и е длъжна да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални
нарушения. Според изложеното в решение №226/25.11.2014 г. по търг.д.
№2568/2014 г. на ВКС, I т.о., писмената защита не може да се квалифицира
като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това,
което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за
по – точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не
променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.
Следователно, посоченото от молителя нарушение на чл. 149, ал. 3 ГПК не
лишава страната от участие в устните състезания, доколкото дадената от съда
възможност за представяне на писмени защити нито представлява част от
съдебните прения, нито ги замества. Съдът приема, че нарушението на
правилото на чл. 149, ал. 3 ГПК, въпреки че е съществено и е основание по чл.
281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, не се обхваща от разпоредбата
на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не води до лишаване на страната от
участие в делото, вкл. във фазата на устните състезания. В този смисъл е и
определение №223/07.04.2021 г. по т.д. №354/2020 г. на ВКС, I т.о., което
разяснява, че съобразно правомощията на въззивната инстанция (разяснени с
мотивите към т. 2 ТР №1/2013 на ВКС-ОСГТК, съгласно които обект на
въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а
решаването на материалноправния спор, при което, дори и действията на
първата инстанция да са опорочени, въззивният съд следва да отстрани
пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и
прилагането на правото) необсъждането от страна на първоинстанционния
съд на доводи и аргументи на страната, вкл. в случаите по чл. 149, ал. 3 ГПК,
единствено задължава въззивния съд (при наличие на надлежни оплаквания в
3
жалбата) да обсъди същите, като изложи самостоятелни фактически и правни
съображения по тях, но не може да бъде само по себе си основание за отмяна
на първоинстанционното решение. Ето защо въззивният съд дължи
самостоятелен анализ на доказателствения материал и на доводите на
страните.
Производството, в което е постановено обжалваното решение, е
образувано по предявени обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищецът М. М. Р. е предявил срещу „*********“ ЕАД, клон М.,
искове за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със
заповед №ЧР 214/18.04.2022 г. на управителя И.П., връчена му на 19.04.2022
г., с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от 19.04.2022 г.,
на основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - “************” с
място на работа: *********, както и да бъде осъден ответника-работодател да
заплати обезщетение на основание чл. 225 от КТ за времето, за което е
останал без работа вследствие на незаконното уволнение за 6 месеца, за
периода 19.04.2022 г. – 19.10.2022 г., в размер на 8454,66 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, както и да се присъдят разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор с ответника на
длъжност „т**********”, считано от 24.10.2011 г. С допълнително
споразумение от 27.11.2017 г. ТД е изменен, като е назначен на длъжност
„*********“. Със заповед на управителя И. П. с №ЧР 214 от 18.04.2022 г.
трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от
КТ. Твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като управителят на
клона нямал качеството на управител, който да упражни надлежно
правомощията по член 328, ал. 2 от КТ; заеманата от ищеца длъжност не е
ръководна, както и, че е налице злоупотреба с право от работодателя при
прекратяване на ТПО, тъй като ищецът се ползва със синдикална защита и
страдал от заболявания, като не била преодоляна закрилата по член 333, ал. 1,
т. 3 КТ и 333, ал. 3 от КТ. Твърди да е останал без работа за 6 месеца след
уволнението, за което му се дължи обезщетение в р-р на 5970 лева, увеличено
след приемане на заключението на назначената по делото счетоводна
експертиза на 8454,66 лева. Моли исковете да се уважат.
В срок е постъпил писмен отговор от „********* ЕАД. Взема се
становище за недопустимост, евентуално - за неоснователност на исковете и
за законосъобразност на уволнението. Признава се, че между страните ТПО е
съществувало, че ищецът заемал посочената в ИМ длъжност, и че с
оспорената заповед ТПО е било прекратено. Твърди се прекратяването на
ТПО да е законосъобразно извършено, доколкото ищецът е заемал ръководна
длъжност в предприятието, а с договор №РД 14-12 от 6.04.2022 г. с
управителя на „***********” АД, клон М********** - е възложено
4
управление на клона. Трудовоправната връзка с ищеца е прекратена в срок не
по-късно от 9 месеца от сключването на договора за управление. Взема се
становище за неоснователност на възраженията за предварителна закрила,
доколкото при конкретното прекратително основание такава закрила е
неприложима. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът е приел, че, за да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ - да се признае уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено,
е необходимо ответникът да установи, че уволнението е законосъобразно
извършено, че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската
власт, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на
трудовото правоотношение – че е сключен договор за управление на
предприятието, че ищецът заема ръководна длъжност, и че трудовото
правоотношение е прекратено в сроковете по чл. 328, ал. 2 от КТ.
В настоящия случай между страните не се спори, и от
представените по делото писмени доказателства – трудов договор от
20.10.2011 г. и допълнителни споразумения към него - се установява, че
ищецът е започнал работа в „*********, поР. което работодателят на ищеца е
клонът. Той се явява и работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
Видно от заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
ЧР 214/18.04.2022 г., издадена от работодателя чрез управителя И. П.,
връчена на Р. на 19.04.2022 г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от 19.04.2022 г.
По делото е представен договор №РД14-12/06.04.2022 г. за
възлагане управлението на „************“ ЕАД - клон М., сключен на
същата дата между Н. Ч. - изпълнителен директор на „************“ ЕАД, в
качеството на доверител, и И. Х. П., като последният е приел да управлява и
представлява „***********“ ЕАД, клон М.
Представена е и длъжностната характеристика на заеманата от Р.
до уволнението длъжност, която същият сочи да не му е била връчена, като
оспорва като съдържанието на първа и втора страница от същата. Видно от
длъжностната характеристика, същата е връчена на ищеца на 19.11.2018 г.,
като с подписа си същият е декларирал, че е запознат с нея и е получил копие
от същата.
Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства, като
се възприеха именно така установените факти.
Въз основа на тях, първоинстанционният съд е приел, че, за да е
налице законност на уволнението по реда на чл.328, ал.2 от КТ, е необходимо
да се докаже, че е сключен договор за управление по чл. 141, ал. 7 и чл. 244,
ал. 7 ТЗ, като се установява, че такъв е сключен на 06.04.2022 г. Предприятия
по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ са търговските дружества, каквото е и
ответното такова, поР. което уволнение на това основание в ответното
дружество е допустимо да се извърши. Безспорно се установява, че е налице
нов договор за управление с нов управител.
5
Според чл. 328, ал. 2 от КТ, служителите от ръководството на
предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие и поР. сключването
на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора, но не по-късно от 9
месеца. Целта на нормата е да се даде възможност на управителя да си
подбере нов екип от сътрудници, за постигане на поетите задължения за
ефективно управление на предприятието, като съдът се е позовал на съдебна
практика на ВКС.
Основанието за уволнение е приложимо само за служителите от
ръководството на предприятието. §1, т.3 от ДР на КТ определя понятието
„ръководство на предприятието” и включва ръководителя на предприятието,
неговите заместниците и други лица, на които е възложено ръководството на
трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, какъвто е
настоящия случай. Характерът на длъжността като ръководна се определя от
длъжностната характеристика, а не от определянето като ръководна по
Националния класификатор на професиите.
Прието е от състава на районния съд, че заеманата от Р. длъжност
е ръководна, доколкото според длъжностната характеристика изпълняваната
работа се състои в ръководство, организация и контрол на работата, свързана
с експлоатацията и поддържането на хидромелиоративния фонд в района.
Установява се, че съгласно член 127, ал.1, т.4 от КТ длъжностната
характеристика е връчена на ищеца срещу подпис, с отбелязване датата на
връчване, като е прието, че работодателят е изпълнил това свое задължение
по КТ.
Уволнението е извършено в 9-месечния срок от началото на
изпълнението на договора за управление.
Прието е за неоснователно възражението, че работодателят е
злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение на
посоченото основание, тъй като нямало предпоставки за прилагането на това
прекратително основание, а и ищецът да се ползва с предварителна закрила
по смисъла на член 333, ал. 1, т. 3 от КТ и член 333, ал. 3 КТ, доколкото
такава е приложима в случаите на член 328, ал. 1, т. 2,3,5 и 11 КТ и чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ.
Въз основа на изложеното уволнението е прието за
законосъобразно и като такова не следва да бъде отменено.
Изводите са правилни и законосъобразни като краен резултат и
напълно се споделят от въззивния съд.
С оглед въведените във въззивната жалба оплаквания и в
съответствие със задължението си за обсъждане доводите на страната, още
повече и с оглед доводите за процесуални нарушения, въззивният съд следва
да отбележи следното:
Съгласно чл. 344, ал.1 КТ, работникът или служителят има право
6
да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да
иска: 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2.
възстановяване на предишната работа; 3. обезщетение за времето, през което
е останал без работа поР. уволнението.
По делото е безспорно установено, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е прекратено. Основанието,
посочено в заповедта на работодателя, е чл.328, ал.2 КТ - освен в случаите по
ал.1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат
уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поР. сключването на
договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от 9 месеца.
От жалбоподателя се оспорват доводите на първоинстанционния
съд, че цитираната практика е неотносима – обсъждана е възможността на
управителя да подбере нов екип от сътрудници, за да постигне поетите
задължения за ефективно управление на предприятието, но според Р. това
право има Съвета на директорите на „************“ ЕАД, не и управителя на
клона. Още повече, че от новия управител на клона не е разработена бизнес
програма въз основа на поставена му бизнесзадача. Именно в тази насока са и
съображенията в писмената защита, които не са обсъдени от състава на
районния съд. Тези доводи не могат да се споделят.
Както правилно е отбелязано и в писмената защита, във всеки
договор за управление следва да се съдържа бизнес задача с икономически
показатели. Такава задача е налична и в приложения към отговора на
исковата молба договор за управление. В чл.4, т.1 - т.5 от същия изрично е
отбелязано задължението на управителя до 31.01. на всяка календарна година
да представи за утвърждаване от доверителя проект за годишен бюджет,
съдържащ конкретни икономически показатели, да управлява клона
съобразно утвърдения годишен бюджет, да представя финансови отчети, да
представя баланси и друга информация за дейността на клона, да изготвя
аналитичен доклад за цялостното състояние на клона. Задължения за
икономическото състояние на клона са възложени и с други точки от същия
член на договора. Ето защо настоящия състав прие, че е налице поставена с
договора за управление бизнес задача – развитие на поверената за управление
обособена част от предприятието – клон М.
В изпълнение на задълженията, от управителя на клона
непосредствено след поемане на управлението – в рамките на текущия месец
- е изготвен финансов план за клона за текущата 2022 г. и стойностни сметки
по ХТР.
В определение №50750/19.10.2022 г. по гр.д. №1507/2022 г. на
ВКС, III г.о., е даден отговор на поставения от жалбоподателя въпрос следва
ли да е изготвен бизнес план. Изрично е посочено, че, доколкото вложеният в
понятието договор за управление смисъл е изяснен от практиката и
7
доктрината, същият не включва изготвянето на стратегия от новоназначения
управител. Разясненията, дадени в множество актове на касационната
инстанция, са в насока възлагане и преследване на бизнес цел, която е
същностното съдържание на договора. Бизнес задачата предполага
определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият
следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции, а не формално посочване, за осъществяването на
която е сключен договорът. Настоящият състав напълно възприема тези
съображения. В конкретния случай на управителя на клон М. е възложена
бизнес задача с договора за управление, като в изпълнение на същата е
изготвен от него и финансов план, както и стойностни сметки. Налице са
бизнес задача и програма, като не се възприемат доводите на жалбоподателя в
обратната насока. Липсата на стратегия за изпълнението на задачите е
ирелавантна за изхода на делото.
Според изложеното в решение №4/07.04.2022 г. по гр.д.
№2285/2021 г. на ВКС, IV г.о., на основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат
уволнявани само служители от ръководството на предприятието.
„Ръководство на предприятието“ е дефинирано в §1, т. 3 ДР КТ. В обхвата на
разпоредбата са включени ръководителят и неговите заместници, но „и други
лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, т.е. и лицата,
които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по
разпределение на задачи между подчинени служители и работници в
предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с
ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина. Чл. 328,
ал. 2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко подчинен на
ръководителя на предприятието или е на негово подчинение посредством
други служители в управленската структура. Неудачно е да се използват и
строго формалните критерии „йерархична подчиненост“ и „самостоятелно
вземане на решения“, особено когато те не са ключови за заеманата длъжност.
Преценката за това, дали длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2
КТ и §1, т. 3 ДР КТ, когато случаят се отнася и до „други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес“, изисква съдът да анализира
съвкупно задълженията на уволнения - по длъжностната характеристика и
другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между
уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и
ръководителите му. Организацията на работата във всяко предприятие е
различна, а йерархичната подчиненост няма определящо значение. ПоР. това
8
преценката е винаги конкретна.
Преди да се направи обаче посочената преценка, следва да се
отговори на довода във въззивната жалба, свързан с оспорване на
приложената длъжностна характеристика. Необходимо е да се отбележи, че
се оспорва същата не в цялост, а само първите две страници, в какъвто смисъл
е изричното посочване в писменото становище от 25.07.22 г. (л.76 от
първоинстанционното дело). В него се твърди, че подписаната от
жалбоподателя (в настоящето производство) длъжностна характеристика не е
имала съдържанието на представената, но не се отбелязва какво всъщност е
било съдържанието на подписаната от него. На третата, неоспорена от
страната страница, обаче, е отбелязана декларация на Р., че е запознат с
длъжностната характеристика и е получил копие от нея. Посочил е и датата,
на която е станало това – 19.11.2018 г. В съдебно заседание на 25.10.22 г. пред
първоинстанционния съд е налице промяна в становището – страната е
заявила, че не му е връчвана длъжностна характеристика, а и нямал спомени
да е подписвал такава. Доколкото обаче не се оспорват отбелязванията на
третата страница, настоящият състав също приема, че длъжностна
характеристика е връчена на Р. на посочената дата. При липса на
конкретизация в оспорването – какво е било съдържанието на връчената му
длъжностна характеристика, остава голословно твърдението на страната, че
трудовите задължения, посочени в първите две страници, са били различни.
Нещо повече – във въззивната жалба е посочено, че в длъжностната
характеристика е отбелязано, че се касае за длъжност, различна от
„**********“. Видно от наименованието, длъжностната характеристика,
приложена на л.67 и сл. от гр.д. №8722/22 г. на ПдРС, е за длъжност
„**********“, като същата е одобрена от управителя на клона, изпълняващ
функциите работодател към онзи момент – наличен е негов подпис. Ето защо
доводите са голословни, като следва да се анализират задълженията на Р.
според длъжностната характеристика.
Сред основните функции и задължения, посочени в длъжностната
характеристика за длъжността организатор експлоатация и поддръжка ХТР,
са ръководство и контрол на изготвянето на картотека на целия
хидромелиоративен фонд за района и отделна за работниците, обслужващи
този фонд; организиране работата на работниците в района, свързана с
поддържане в изправност на хидромелиоративните съоръжения; приема
9
постъпилите заявки за вода, обобщава ги, нанася корекции при необходимост
и ги предава за изпълнение на работниците; ръководи, контролира и
осигурява правилното водоразпределение по водоползватели; участва при
сключването на договори за напояване и контролира за тяхното изпълнение
по т.2.7; ежедневно ръководи и контролира правилното съставяне на акт 6 за
подадените водни маси; съставя акт 7 за актуваната вода в участъка, както
ръководи и контролира коректното попълване и издаване на фактури, касови
бележки и фискални бонове; участва и отговаря за извършване на контролно
замерване на засетите площи и съставянето на съответните протоколи.
Всички тези задължения са посочени на стр.1 от длъжностната
характеристика, на която, както вече се отбеляза, е положен подпис на
предишния управител на клон М. Всички тези задължения според настоящия
състав водят до извод за ръководни функции – на организатора по
експлоатация и поддръжка на хидротехническия район са били възложени
трудови задължения, свързани именно с организация на дейността на целия
район – да следи и контролира работата на работниците в района, свързани с
поддръжка и ремонт на ХМС, да ръководи и контролира правилното
водоразпределение, да организира необходимата отчетност на
производствените задачи по напояването; контролира и отговаря за разходите
за материали, горива и енергия, както и издаване от други лица на финансови
документи. На практика Р. е имал правомощие да взема решения от
оперативен характер, отнасящи се до ефективното изпълнение на служебните
задължения и организацията на работата в конкретния район. Възложено му е
било да организира работата на работниците в района – да поставя задачи,
при изпълнение на същите да контролира изготвяне на необходимите
документи точно и в срок; да контролира процеса на изпълнение на трудовите
задължения на работниците. Негова е отговорността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, да провежда инструктаж на
работниците. Освен с работниците, на организатора по оксплоатация и
поддръжка е възложено и техническата поддръжка на съоръженията,
ръководство, контрол и правилно разпределение на водите в района.
Безспорно последната функция, както и редовното издаване на финансови
документи, има отношение към финансовите резултати на дружеството –
работодател, „**********“ ЕАД клон М. Ето защо не се възприемат доводите
във въззивната жалба, че Р. не е имал ръководни функции. Напротив – точно
10
в обратната насока са вменените му задължения по длъжностната
характеристика.
Уволнението е извършено и в деветмесечния срок от започване на
изпълнение на договора за управление.
Относно доводите във въззивната жалба, че Р. страда от
заболявания, посочени в Наредба №5 и е бил секретар в синдикална
организация – както правилно е отбелязано и в обжалваното решение,
нормите на чл.333, ал.1, т.3 и ал.3 КТ са приложими единствено в случаите,
когато уволнението е на основание чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330,
ал.2, т.6 КТ, но не и в настоящия случай, когато основанието е различно.
По изложените съображения уволнението е законосъобразно, като
не са налице предпоставките за неговата отмяна.
Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е правопораждащ факт за останалите
два иска, който не се е осъществил. Ето защо неоснователни са исковете за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за времето, през което Р. е останал без работа. Исковете са
неоснователни и недоказани, като правилно са отхвърлени като такива.
Решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски са поискани единствено от жалбоподателя, като, с оглед
изхода на въззивното производство, не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3567/01.11.2022 г., постановено по
гражданско дело №8722/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12