Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 02.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6576
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №39177
от 13.02.2019г., постановено по гр.дело №79775/2015г. по описа на СРС, ГО, 54
с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С.”ЕАД срещу Е.С.Д. искове с
правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
че ответницата дължи на ищеца сумите: 381,72 лева- стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент №29 в гр.*********, абонатен
№061726 за периода от 11.07.2012г. до 25.04.2013г.; 21,07 лева- такса за дялово
разпределение за периода от 11.07.2012г. до 25.04.2013г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 23.06.2015г. до окончателното изплащане; 250,75 лева-
мораторна лихва за периода от 31.08.2012г. до 29.04.2015г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№35274/2015г. по
описа на СРС, 54 състав, като са отхвърлени: искът за установяване на вземане
за цена на топлинна енергия за разликата над 381,72 лева до пълния предявен
размер от 1376,87 лева и за периода от 01.05.2012г. до 10.07.2012г., както и за
периода от 26.04.2013г. до 30.04.2013г.; искът за установяване на вземане за
такси за дялово разпределение за сумата над 21,07 лева до пълния предявен
размер 53,02 лева и за периода от 01.05.2012г. до 10.07.2012г., както и за
периода от 26.04.2013г. до 30.04.2013г.; искът за установяване на вземане за
мораторна лихва върху цената на топлинната енергия за сумата над 250,75 лева до
пълния предявен размер от 319 лева и за периода от 01.06.2012г. до
30.08.2012г., както и иска за установяване на вземане за мораторна лихва върху
такси за дялово разпределение за сумата от 11.84 лева за периода от
01.06.2012г. до 29.04.2015г. Ответницата е осъдена да запрати на ищеца 31,63
лева разноски в заповедното производство и 287,74 лева разноски в исковото
производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.“ЕАД.
Срещу решението в
отхвърлителните му части е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е потребител на топлинна
енергия в процесния имот за посочените в решението периоди 01.05.2012г.-
10.07.2012г. и 26.04.2013г.- 30.04.2013г. Твърди, че ответникът има качеството
на потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ като собственик на
топлоснабдения имот. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ответникът по делото и по жалбата чрез
особения си представител заявява, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
в обжалваната от ищеца част, тъй като от събраните по делото доказателства не
се установява ответницата да е потребител на топлинна енергия в процесния имот
за горепосочените периоди.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са по
реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
От събраните по
делото доказателства се установява, че ответницата е придобила процесния имот
на 08.04.2010г., но в нотариалният акт е отбелязано, че се учредява пожизнено
право на ползване върху целия имот на Фанка Паликарова. Последната е починала
на 11.07.2012г. процесният имот е продаден от ответницата на трето за спора
лице на 25.04.2013г. Следователно наличието на облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника може да се
счита за съществуващо по силата на разпоредбите на ЗЕ само за периода от датата
на смъртта на вещния ползвател до датата на отчуждаването на имота от
ответника, или от 11.07.2012г. до 25.04.2013г. За периоди извън този времеви
отрязък следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение
между страните на друго основание, каквото доказване ищецът не е провел с
позволените от закона доказателствени средства.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено като правилно в обжалваната от ищеца част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№39177 от 13.02.2019г., постановено по гр.дело №79775/2015г. по описа на СРС,
ГО, 54 с-в в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.“ЕАД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/