Определение по дело №2430/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 556
Дата: 11 април 2019 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20181510102430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                 Град

 

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

11.04.

 

               2019

 
 


на                                                                                     Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
     1.

 

 
      2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

               2430

 

2018

 
 


                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет.7, чрез юрисконсулт К.П., съдебен адрес:***, срещу М.П.В., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител.

В съответствие с чл.140, ал.3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл.140, ал.3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.          Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 04.02.2013 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М.П.В. e сключен договор за кредит с номер CREX-03039552, съгласно който кредитополучателят се съгласява предоставеният му кредит в размер на 540, 84 лв. да бъде изплатен пряко на упълномощения (те) търговски партньор (и); извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита – предмет на сключения договор, като последният се задължава да върне отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва (добавка, съставляваща печалбата на кредитора) на 12 месечни погасителни вноски.

 Ответникът е преустановил погасяването на кредита от 05.04.2013 г. Съгласно чл.3 от общите условия, при забава на погасителни вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Падежът на цялото задължение е настъпил на 05.03.2014 г., с което е станал изискуем неизплатеният остатък.

С договор за цесия от 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл  Файненс" ЕАД /цедент/ и ищеца като цесионер описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, което следва да бъде направено с връчването на исковата молба.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 1725/2018 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 315, 44 лв. – главница по договор за кредит с номер CREX-03039552 от 04.02.2013 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 45, 43 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.04.2013 г. – 05.03.2014 г.; 168, 35 лв. - лихва за забава за периода 06.04.2013 г. - 07.08.2018 г. Претендират се и разноските по делото.

В постъпилия писмен отговор се оспорва иска като неоснователен. Оспорена е автентичността на договор за кредит с номер CREX-03039552 от 04.02.2013 г. и е направено искане за представяне по реда на чл.183 ГПК на оригинала на договора. Оспорено е изплащането на сумата по кредита и дължимостта на суми за застраховка; оспорена е предсрочната изискуемост на вземането. Оспорва се уведомяването на длъжника за цесията съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД.

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор - сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, както и поемането на задължение от ответника да върне заетата сума с договорената възнаградителна лихва; сключването на договора за цесия.

На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за изплащането на сумата по кредита.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

По доказателствата:

С оглед горното, съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 1725/2018 г. по описа на ДРС. Основателно е искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Следва да бъде изискан по реда на чл.183 ГПК на оригинала на договор за кредит с номер CREX-03039552 от 04.02.2013 г.

 

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. № 1725/2018 г. по описа на ДРС.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова, при депозит в размер на 250 лв., вносими в едноседмичен срок от ищеца, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, както и на въпроса, включени ли са в претендираното от ищеца вземане суми за сключена застраховка, респ. – да посочи тези суми отделно по пера.

На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за изплащането на сумата по кредита.

ИЗИСКВА по реда на чл.183 ГПК оригинала на договор за кредит с номер CREX-03039552 от 04.02.2013 г.                       

НАСРОЧВА гр. д. № 2430/2018 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 03.05.2019 г. от 10, 40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: