№ 11701
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110122676 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от (фирма) ООД с ЕИК: *********
срещу М. Г. Т. с ЕГН: ********** искове с правно основание ч л. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , за
признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата 396,25 евро, представляваща главница за
период от 25.05.2019 г. до 25.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от
02.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 2,76лева /два лева и 76
стотинки/ представляваща мораторна лихва за период от 26.11.2021 г. до
01.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 69269/21 г. по описа на СРС, 174-ти
състав.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че между
страните е сключен Договор за заем № SO-2078 от 24.04.2017 г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 766,94 евро,
равняваща се на 1500 лв., която ответникът се е задължил да върне, заедно с
възнаградителна лихва, на 60 равни месечни погасителни вноски в размер на
53,50 лв. Релевира доводи, че ответникът е заплатил 24 погасителни вноски,
след като е преустановил плащането на кредита.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за
нищожна клауза за възнаградителна лихва, поради което счита, че дължи
заплащане единствено на чистата стойност на кредита. Твърди, че
погасявайки 24 вноски по 53,50 лв. е изплатил изцяло претендираната от
ищеца главница.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между страните
е сключен Договор за заем № SO-2078 от 24.04.2017 г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 766,94 евро,
равняваща се на 1500 лв., която ответникът се е задължил да върне, заедно с
възнаградителна лихва, на 60 равни месечни погасителни вноски в размер на
53,50 лв., както и че ответникът е заплатил 24 погасителни вноски.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на предявената претенция е обусловена от доказването
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните
кумулативни предпоставки: сключването на договор за заем, по силата на
който на ответника е предоставена заемна сума; че за ответника е възникнало
задължение да върне заетата сума; изискуемостта на претендираната сума,
както и че между страните е уговорена действителна клауза за
възнаградителна лихва.
Между страните се спори единствено относно валидността на
сключената клауза за възнаградителна лихва.
Видно от договора за заем страните са уговорили възнаградителна лихва
в размер на 35,28 % и ГПР в размер на 41,58%. Договорът е сключен при
действието на ЗПК, който в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничава размера на
годишният процент на разходите до не повече от пет пъти размера на
2
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България с цел да се
ограничи възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-
слабата страна-потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да
се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя.
Законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се
зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване
на кредитите. Освен това следва да се има предвид, че договорите за кредит
са възмездни - срещу задължението на кредитора да отпусне парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, заемополучателят се
задължава не само да върне заетата сума, съобразно уговореното в договора,
но и да заплати уговорената възнаградителна лихва по кредита. В случай, че
уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната
лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави
клауза, с която страните да уговарят размер на възнаградителната лихва,
който е по-голям от размер на законната лихва.
Поради изложеното съдът намира, че договорът за заем, както и клаузата
за възнаградителна лихва са действителни и ответникът дължи връщане на
заетата сума, заедно с възнаградителната лихва. При тези правни изводи
съдът не споделя доводите на ищеца, че е заплатил изцяло дължимата
главница по кредита, поради което искът се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на иска, поради основателност на главния
иск, съдът намира за основателен и искът за мораторна лихва за забава, който
следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът за
сумата в размер на 390,11 лв. за заповедното производство и сумата в размер
на 833,23 лв. за исковото производство, съгласно представен списък и
доказателства.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че М. Г. Т. с ЕГН: ********** дължи на (фирма) ООД с
ЕИК: ********* сумата 396,25 евро, представляваща главница за период от
25.05.2019 г. до 25.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2021
г. до изплащане на вземането, сумата 2,76 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 26.11.2021 г. до 01.12.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
69269/21 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Г. Т. с ЕГН: **********
да заплати на (фирма) ООД с ЕИК: ********* сумата в размер на 390,11 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата в размер на
833,23 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4