Р Е Ш Е Н И Е

                    Гр. София, 25.11.2019 г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на  двадесет и пети ноември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 2244 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

            Образувано е по жалба на  „Р.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от управителя С.В.С., чрез адв. В.Д.В.,  СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под №  20190531205756/22.10.2019 г., по  Заявление с вх. № 20190531205756/31.05.2019 г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партидата на „Р.“ ЕООД. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на закона, с искане за отмяна в тази част и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявеното обстоятелство. С изложените пред съда, доводи, жалбоподателят, твърди, че с процесното заявление е поискано обявяване на декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП. В предстатвената декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП, както и в заявление №Б7, раздел „Действителни собственици“ поле №550 е деклариран и заявен за обявяване/вписване отрицателен факт – „няма действителни собственици физически лица, които да притежават повече от 25% от групата“ . Твърди се, че отрицателният факт, а именно липсата на физическо лице, което да притежава повече от 25% от групата по смисъла на ЗМИП също представлява обстоятелство, което подлежи на деклариране и обявяване. Поради това доводът на длъжностното лице, че в поле №550 са заявени за вписване данни/обстоятелства, които не подлежат на вписване/обявяване в ТРРЮЛНЦ е неправилен и противоречи на закона.

 

            Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

 

            Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец Б7, с вх. № № 20190531205756/31.05.2019 г. от «Р.“ ЕООД, ЕИК *****.  Към заявлението са приложени: Нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4, т.3 от ЗМИП, в която в раздел Действителни собственици поле №550 е деклариран и заявен за обявяване/вписване отрицателен факт – „няма действителни собственици физически лица, които да притежават повече от 25% от групата“. Приложена е и Декларация относно инстинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; Документ за внесена държавна такса; Адвокатско пълномощно;

На 22.10.2019г. е постановен отказ, мотивиран с довода, че в случая се касае за неподлежащо на вписване обстоятелство, предвид разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗМИП, тъй като видно от конкретното заявление – няма физическо лица с най-малко 25% дялово участие – собственик на дружеството.

Срещу  отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № № 20190531205756/22.10.2019 г., е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ 20191024183056.

 

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

В настоящия случай, регистърното производството е инициирано в хипотезата на чл. 63 от ЗМИП.  Заявените за вписване обстоятелствата, конкретно в раздел „550 – действителни собственици“ в декларацията на търговеца касаят изявление относно липсата на физическо лице, действителен собственик, което да притежава 25% от групата. В тази връзка и по отношение данните за притежаваните права с процесната декларация заявителят  е посочил че:  „И.К.“ АД е дружество притежаващо 99% от капитала на „М К.Г.“ АД ЕИК *******, което от своя страна притежава 98% от капитала на „М К.В.“ ООД, последното - едноличен собственик на „Р.“ ЕООД.

Основните аргументи на жалбоподателя против постановения отказ на длъжностното лице по регистрация са в посока, че отрицателният факт също представлява обстоятелство, което подлежи на деклариране и обявяване.

Изхождайки от предмета, целите и обхват установени със ЗМИП,  изложените от жалбоподателят съображения обаче не могат да бъдат споделени.  По смисъла на чл. 3 от цитирания нормативен акт мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са: комплексна проверка на клиентите;  събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон; съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация; оценка на риска от изпиране на пари; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; разкриване на друга информация за целите на този закон;  контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази глава; обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.

Във връзка с горното и съгласно чл. 63 ал. 5 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.“

Легална дефиниция на понятието  "Действителен собственик"  е дадена в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП. Това е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност.

            По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което отговаря на следните условия, а именно: пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Отново, по смисъла на закона, индикация за пряко притежаване  е налице и тогава, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Под „Контрол“ се разбира контролът по смисъла на § 1в от ДР на ТЗ, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му. Индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.

При обобщение на изложеното, следва извод, че разпоредбата на чл. 63, ал.5 има за цел установяване на „действителен собственик“. Извън нормативно установените с § 2, ал.1, т.1 ДР  на ЗМИП изключения (които в случая не се твърдят да са налице), последният винаги е физическо лице, което в крайна сметка (по веригата за собственост, която много често е усложнена и дълга), притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание или от чието име или за чиято сметка се извършва  определена стопанска операция, дейност или сделка. Посочване собствеността на определени юридически лица следва винаги да води до посочване на точно определено физическо лице или лица, което/които пряко или косвено (чрез друго юридическо лице), чрез притежаване на акции и дялове, упражнява/упражняват  контрол и се явява/явяват действителен собственик. Заявяването на юридическо лице като  краен собственик е опит за заобикаляне императивната норма на закона, поради което е недопустимо. Същото е и в явно противоречие с разпоредбата на § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП  според която когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

По така изложените съображения, намирайки, че в случая декралираните от заявителя данни не са коректни с оглед нормативно установените изисквания при посочването им в процесното заявление, съдът приема отказа за законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

            Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  Жалба с 20191024183056/24.10.2019г., подадена от „Р.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от управителя С.В.С., чрез адв. В.Д.В.,  срещу  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под №  20190531205756/22.10.2019 г., по  Заявление с вх. № 20190531205756/31.05.2019 г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на „Р.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7 -дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: