Решение по дело №177/2018 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260030
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: София Сотирова Монева
Дело: 20185340100177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260030

гр. Първомай, 06.04.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 177 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1, с чл. 92, ал. 1, изр. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Макроадванс” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от В.Г.С. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти И.С.Д. и М.К.К., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, му дължи по Договор за потребителски кредит № ***/20.01.2017 г., сключен между страните, както следва:

Ш сумата от 1 000, 00 (хиляда) лева – главница;

Ш сумата от 51, 54 лева (петдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 20.03.2017 г.;

Ш сумата от 95, 77 лева (деветдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки) – законната лихва за забава върху просрочената главница за периода от 21.02.2017 г. до 14.02.2018 г.;

Ш сумата от 210, 00 (двеста и десет) лева – неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение;

Ш законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до изплащането й, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 54/16.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 81/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

При условията на евентуалност в случай на отхвърляне на предявените установителни искове ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 000, 00 (хиляда) лева, подлежаща на връщане като получена без основание, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 128, 59 лева (сто двадесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) – законната лихва за забава върху главното задължение за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.

Моли и за присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за потребителски кредит № ***/20.01.2017 г., сключен между страните във формата на електронен документ при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), ищцовото дружество се задължило да отпусне на ответницата паричен заем в размер на 1 000, 00 лева, усвоени от нея чрез изплащане на дълга й от 634, 35 лева по Договор за потребителски кредит № ***/15.08.2016 г. и чрез нареждане на остатъка от 365, 65 лева по банковата й сметка в „УниКредит Булбанк” АД, а последната, предварително информирана за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр и за приложимите Общи условия, се ангажирала да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва от 51, 54 лева чрез две месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, в срок до 20.03.2017 г.

Релевира се, че заемателката се въздържала от погасителни престации, поради което, съгласно чл. 13 от кредитния контракт, дължи законната лихва за забава върху просрочената главница в размер на 95, 77 лева за периода от 21.02.2017 г. до 14.02.2018 г., както и считано от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.02.2018 г., до окончателното издължаване, а за неизпълнение на поетото със заемното съглашение задължение да осигури обезпечение на вземанията – и неустойка в размер на 210, 00 лева.

При условията на евентуалност в случай на отхвърляне на исковете, основани на договорна неизправност, ищцовото дружество твърди, че ответницата е получила сумата от 1 000, 00 лева без основание и следва да я върне, ведно със законната лихва до пълното погасяване.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 54/16.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 81/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 4265/02.07.2018 г., с който ответницата оспорва предявените искове с доводи за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й със закона, добрите нрави и целта на Директива 2008/48, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Навежда, че действителният годишен процент на разходите по заема, формиран от всички претендирани вземания с изключение на главницата,  надхвърля прага, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като със Становища вх. № № 1886/22.03.2019 г. и 3336/27.05.2019 г., депозирани от процесуалните му пълномощници, пледира за уважаване на исковете, а ответницата лично и чрез довереника си поддържа депозирания отговор, като признава, че е сключила процесния договор при указаните в исковата молба параметри и че е усвоила заемната сума от 1 000, 00 лева по посочения от ищеца начин.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Видно от Общите условия на ищеца за предоставяне на потребителски кредити на физически лица в редакцията им към 20.01.2017 г. (л. 14 – л. 21) същият в качеството на финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции, вписана в регистъра, воден от БНБ, осъществявал дейност по кредитиране с ненабрани чрез публично привличане на влогове средства или други възстановими такива, като за целта администрирал електронна платформа, интегрирана на интернет страницата си www.kinti.bg. Отношенията си с клиентите по предоставяне на финансови услуги уеднаквил с цитираните общи клаузи.

Според установения с тях регламент потребителят може да кандидатства за финансиране, като отправи чрез уебсайта искане в стандартизирана форма, в което пълно и вярно попълни личните си данни, параметрите на желания кредит, включително размер и срок за погасяване, обезпечение, банкова сметка, ***, и което потвърди с въвеждане на код, съобщен му на посочен от него телефон за кореспонденция.

След разглеждане на молбата на потребителя и оценка на кредитоспособността му кредитодателят в разумен срок го уведомява за решението си и в случай че то е положително, му изпраща своевременно и безвъзмездно необходимата преддоговорна информация във вид на стандартен европейски формуляр, проекта на договора и общите условия към него. В уверение на съгласието си със съдържанието на документите до три дни кредитоискателят следва да въведе на указан от кредитодателя интернет адрес предоставен му от него уникален персонален код, на който страните придават в отношенията си значение на саморъчен електронен подпис на клиента по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, и натисне бутона „Подпиши”, с което подписва всички страници на договора и общите му условия. След като търговецът верифицира получаването на това изявление, настъпва договорното обвързване.

Въз основа на приобщените доказателствени източници и на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения се изяснява, че на 20.01.2017 г. страните сключили по електронен път посредством сайта www.kinti.bg, Договор за потребителски кредит № ***/20.01.2017 г. (л. 5 – л. 8) при гореспоменатите Общи условия (л. 14 – л. 21). След като с електронна декларация (л. 26), регистрирана на 20.01.2017 г. в 15:15 часа в info@kinti.bg, ответницата обективирала воля за приемането на визираните частни и общи уговорки, които на 20.01.2017 г. в 15:10 часа били предварително изпратени на електронната й поща *** с писмо (л. 25) от info@kinti.bg, била известена за успешно подписване на сделката с електронно съобщение, адресирано на 20.01.2017 г. в 15:23 часа от info@kinti.bg до *** (л. 27). По силата на съглашението ищцовото дружество й отпуснало паричен заем от 1 000, 00 лева, усвоени от нея съгласно договореното чрез прихващане със задължението й от 634, 35 лева по Договор за потребителски кредит № ***/15.08.2016 г. и трансфер на 365, 65 лева по банковата й сметка в „УниКредит Булбанк” АД с ΙΒΑΝ ***, данни за което се съдържат в Преводно нареждане за кредитен превод от 20.01.2017 г. (л. 28), издадено от „Уникредит Булбанк” АД, и Извлечение за движението по цитираната банкова сметка ***.01.2017 г. до 25.01.2017 г. (л. 64 – л. 66).

Заемателката, от своя страна, трябвало да възстанови заетата сума до 20.03.2017 г. и да плати на кредитодателя лихва от 51, 54 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 41%, начисляван ежедневно за срока на издължаване върху непогасения остатък от главницата при условна продължителност на месеца от 30 календарни дни и на годината от 360 календарни дни, чрез две равни месечни анюитетни вноски от по 525, 77 лева, дължими се на 20.02.2017 г. и 20.03.2017 г. по Погасителен план, съставляващ неразделно Приложение № 1 (л. 9) към контракта, и при следните други параметри: годишен процент на разходите 49, 65% и общо платима сума по кредита 1 051, 54 лева.

Правата й да изисква от търговеца справка за извършените и предстоящи плащания и за оставащия дълг, да пристъпи към предсрочното му погасяване и да се откаже от обвързаността, както и редът за тяхното упражняване, са регламентирани в чл. 16 от договора и чл. 58.3 чл. 59 и чл. 60 от Общите условия.

Според чл. 10 от договора за неизпълнение на ангажимента си по чл. 20, ал. 2 от него до три работни дни от подписването му да обезпечи издължаването с поръчителство на едно физическо лице, което едновременно: 1. да е пълнолетно и дееспособно на възраст от 18 до 65 години с постоянно местоживеене в Република България, и 2. да има постоянен месечен осигурителен доход в приемлив за кредитора размер със следния произход: 2.1. съществуващо към датата на кредитоискането трудово/служебно правоотношение (вкл. по договор за управление и контрол), което не е за временна или сезонна работа, за прекратяването на което не тече срок на предизвестие и по което редовно е изплащано трудовото/служебото възнаграждение; 2.2. упражнявана дейност като едноличен търговец или свободна професия в Република България; 2.3. наем или 2.4. пенсия, заемополучателят дължи на заемодатателя неустойка с обезщетителен характер в размер на 10, 50 лева плюс 0, 35% от усвоения заем за първия ден и 0, 35% от него за всеки следващ ден без обезпечение, или на 210, 00 лева при необезпечаване за целия договорен срок, разсрочени чрез добавка на 105, 00 лева към всяка от погасителните вноски, а съобразно чл. 13 от договора в случай на забавата им – и неустойка, равна на законната лихва върху просрочената главница за времето на закъснението.

Ответницата признава, че не е предприемала погасителни престации, каквито, видно от Счетоводна справка от 25.04.2018 г. (л. 33), изготвена от ищцовото дружество, не се отразени в счетоводството му.

Сезиран от кредитора на 15.02.2018 г. със Заявление вх. № 1104/15.02.2018 г., Районен съд – Първомай издал Заповед № 54/16.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 81/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, връчена на длъжника на 06.03.2018 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните суми. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът оспорил дължимостта им с Възражение вх. № 1873/19.03.2018 г. по образец.

След като на 28.03.2018 г. бил уведомен от заповедния съд по регламента чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за правната възможност да предяви иск за установяване на въпросните притезания, в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът подал по куриер раглежданата искова молба на 25.04.2018 г.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 95 – л. 97), което следва да се кредитира, тъй като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че годишният процент на разходите по кредита, изчислен при съобразяване само на заемната сума от 1 000, 00 лева и възнаградителната лихва от 51, 54 лева, възлиза на 49, 66%, а когато при пресмятането му се включи и неустойката за неосигурено обезпечение от 210, 00 лева, нараства на 557, 50%, като в първия вариант величината му е съответно по-ниска, а във втория – с 507, 50 пункта по-висока от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, която към датата на договарянето е 10%.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което при дължимост на пари чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

В разглежданата конкретика спорните права произтичат от Договор за потребителски кредит № ***/20.01.2017 г. (л. 5 – л. 8), който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед характера на насрещните престации, профила на контрагентите и способа за договаряне съглашението се регулира и от ЗПК и ЗПФУР, а по препращане от чл. 24 от ЗПК и чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, а в понятието на чл. 6 от ЗПФУР за договор за предоставяне на финансови услуги, сред които § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФУР нарежда и кредитирането, се субсумира този, сключен между доставчик и потребител като част от организирана от първия за целта система, при която от отправянето на предложението до договорното обвързване страните използват изключително едно или повече средства за комуникация от разстояние. По разяснението на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР последните позволяват обслужването да се извърши без едновременното физическо присъствие на договарящите.

Дефиницията на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и чл. 7, ал. 3 от ЗПФУР припознава съответно като „кредитор” и „доставчик” физическото или юридическото лице, което действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а като „потребител” чл. 9, ал. 3 от ЗПК и чл. 7, ал. 2 от ЗПФУР определят действащото извън обхвата на професионалното или търговското си занимание физическо лице.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на този по чл. 9, ал. 1 от ЗПК заемът за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе доказване, постигнато съгласие за заемане на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните, изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК, реквизити: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал. 2 от ЗПК изисква да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.

Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14). 

В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, § 2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора, за което съдът следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).

Без да дерогира горевизираните императивни постановки, ЗПФУР детайлизира регулацията в областта на дистанционната търговия на финансови услуги, която разкрива специфики предвид опосредеността на комуникацията между договарящите от технически прибори за отдалечен достъп – телефон, автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса, факс, интернет и др.

За доказване на изявленията, отправени съгласно ЗПФУР, чл. 18, ал. 2 от него отпраща към чл. 293 от ТЗ, а за електронните такива – към Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), чието наименование със Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., е променено на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Като електронно се определя от чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕП в меродавната му за казуса редакция от ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 01.07.2011 г., словесното изявление, което е представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Когато е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, даващ възможност да бъде възпроизвеждано, чл. 3, ал. 1 на същия закон (в редакцията към 01.07.2011 г.) му придава качеството „електронен документ”. Фикцията по чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) гласи, че със съставянето му обикновената писмена форма, независимо дали се изисква от законодателя за действителност или за доказване, се смята за спазена (в този смисъл Определение № 249/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 892/2010 г., I т. о.), а всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, се счита от чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) за „електронен подпис”. Значение на саморъчен такъв ал. 4, изр. 1 от същата норма признава единствено на квалифицирания електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.), който едновременно притежава белезите на усъвършенстван и отговаря на изискванията на чл. 16 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.). Не се открива обаче легално оправдание като електронен аналог на саморъчното подписване, изисквано от чл. 11, ал. 2 от ЗПК и чл. 147а, ал. 2 от ЗЗП, да се възприема само това по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.). При отсъствие на изрична законова повеля аналогията на закона сочи, че в указаните хипотези правна важимост на подпис не следва да се отрича и на идентификацията по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.). В чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) се разрешава на страните да уговорят, че в отношенията помежду си ще признават стойност на саморъчен на електронния подпис по ал. 1 и ал. 2 на чл. 13 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.).

При спор тежестта да убеди решаващия орган в изразеното от потребителя съгласие с частните и общите договорки, както и че му е предаден екземпляр от последните към момента на контрактуването, се възлага от чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР и чл. 147а, ал. 4 от ЗЗП на доставчика на финансовите услуги, за чието улеснение чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР снабдява с доказателствена сила направени с разрешението на отсрещната страна записи на изявления чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща. Същевременно чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП отнема доказателствения капацитет на включената в индивидуалното съглашение клауза за приемане от потребителя на общите условия и за деклариране на получаването им.

Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че страните са сключили формален, реален, двустранен и възмезден Договор за потребителски кредит № ***/20.01.2017 г. (л. 5 – л. 8) с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 6 от ЗПФУР при Общите условия на финансовата институция (л. 14 – л. 21). По делото е приобщен по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК електронният еквивалент на съглашението, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от ищеца. Въз основа на признанието на ответницата и писмените доказателства безсъмнено се установява, че контрагентите са отправили взаимни електронни волеизявления за договорно обвързване, скрепени с подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 27 и ал. 2 от ЗПК, които разкриват признаците на „електронен документ” по чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) и при действието на ал. 2 на чл. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) се явяват материализирани в наложения от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмен формат. На заемателката е бил осигурен електронен достъп до и тя е потвърдила Общите условия по указанията на чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, а отпуснатата сума й е бил фактически предадена чрез изплащане на дълга й към същата финансова институция от 634, 35 лева по Договор за потребителски кредит № ***/15.08.2016 г. и трансфер на 365, 65 лева по банковата й сметка в „УниКредит Булбанк” АД с ΙΒΑΝ ***.

Договорното изложение удовлетворява в достатъчна степен приложимите с оглед на спецификите му предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като е съставено в шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в него понятно са конкретизирани: общият размер на кредита от 1 000, 00 лева; условията за усвояването му – чрез прихващане и банков превод; лихвеният процент от 41, 00% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разбирането на § 1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок, и методиката за прилагането му – чрез ежедневно начисляване за периода на издължаване върху непогасения остатък от главницата при условна продължителност на месеца от 30 календарни дни и на годината от 360 календарни дни; размерът, броят, периодичността и датите на платежите за издължаване във вид на погасителен план – неразделна част от контракта, както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, въпреки че такава разбивка е необходима само при променяща се лихва и при поискване от потребителя, както и изискуемото се от чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК разяснение на потребителските права на извлечение от сметка и на отказ от договора.

Спазен отчасти е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в текста на договора е записана дължимата се обща сума от 1 051, 54 лева, която § 1, т. 2 от ДР на ЗПК равнява на сбора от общия размер на кредита и общите разходи по него по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от ЗПК, и годишният процент на разходите от 49, 65%. По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК този показател изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, и се представя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни. За да се провери дали такова превишение е налице, изчислението трябва да се извърши по напътствията на ЗПК, чл. 19, ал. 3, т. 1 от който изрично изключва от калкулацията възникващите за заемателя при неизпълнение на задълженията му разходи, какъвто именно е и неустойката по чл. 10 от договора. По зададения в ЗПК метод вещото лице определя годишния процент на разходите на 49, 66%, който приблизително съвпада с отразената в договора величина на годишния процент на разходите с действителната и не надвишава максималната граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК обаче не са отбелязани взетите предвид при пресмятането му допускания. Пропускът се санкционира от чл. 22, ал. 1 от ЗПК с нищожност на цялото съглашение, в каквато ситуация според чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда.

Предвид казаното и съобразявайки потвърдената от ответника липса на погасителни престации, съдебният състав е мотивиран да заключи, че задължението му за връщане на заетата сума от 1 000, 00 лева, чиято изискуемост е настъпила още преди завеждане на заповедното производство, съществува и главният иск за установяването му следва да се уважи. Произнасянето в указания смисъл изключва необходимостта от разглеждане на евентуално съединената за същия резултат кондикция.

Позитивното произнасяне обуславя дължимост и на законната лихва за просрочие, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.02.2018 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., обхващащ времетраенето на обявеното в Република България извънредно положение от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. и два месеца след отпадането му, през който чл. 6 от Закона за мерките, както и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, освобождава от отговорност за забава определена категория частноправни длъжници, в която попада и ответникът.

По правилото на чл. 23 от ЗПК от договора не произтичат други обременяващи правната му сфера притезания, поради което претенциите за възнаградителна лихва, мораторно обезщетение и неустойка подлежат на отхвърляне като неоснователни. Законна лихва върху главницата за периода от 20.01.2017 г. до образуването на исковото производство не се дължи и защото вземането за връщане на лишената от основание престация не е обвързано със срок и следователно съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, която се явява заявена най-рано в исковата молба (в този смисъл
Определение № 1441/01.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 746/1999 г., V г. о.).

При дадения изход на спора са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съразмерно с уважения иск съдебноделоводните разноски на ищеца, претендирани, съгласно Списък по чл. 80 от ГПК (л. 73), и действително сторени, както следва:

Ш в исковото производство – 173, 00 лева, от които 25, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на спора, и 148, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПМом), в размер на 200, 00 лева, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на повереника в него;

Ш в заповедното производство – 62, 00 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 37, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, в размер на 50, 00 лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на повереника в него.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) съразмерно на отхвърлените искове ищецът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разходите й от 39, 00 лева за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, а на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ и съдействие в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От Договор № 4/15.01.2020 г. за правна защита и съдействие  (л. 99) е видно, че адв. С.М. е бил ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на доверителката си в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изчислен по реда на чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от гореспоменатата наредба, полагащият му се минимален хонорар за всеки от отхвърлените три иска с цена под 1 000, 00 лева се равнява на 300, 00 лева, или общо на 900, 00 лева, и по довод че адекватно възмездява адвокатските му услуги изчерпващи се със защита в две открити съдебни заседания, при фактическата и правна сложност на делото, която не се отклонява от обичайната, следва да се присъди.  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, дължи на „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от В.Г.С. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти И.С.Д. и М.К.К., сумата от 1 000, 00 (хиляда) лева – подлежаща на връщане главница по сключен помежду им Договор за потребителски кредит № ***/20.01.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.02.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до изплащането й, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. (вкл.), за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 54/16.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 81/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от В.Г.С. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти И.С.Д. и М.К.К., срещу Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по сключен помежду им Договор за потребителски кредит № ***/20.01.2017 г., както следва:

Ш сумата от 51, 54 лева (петдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 20.03.2017 г.;

Ш сумата от 95, 77 лева (деветдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки) – законната лихва за забава върху просрочената главница за периода от 21.02.2017 г. до 14.02.2018 г.;

Ш сумата от 210, 00 (двеста и десет) лева – неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 54/16.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 81/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, да заплати на „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от В.Г.С. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти И.С.Д. и М.К.К., както следва:

Ш сумата от 173, 00 (сто седемдесет и три) лева – съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на уважения иск, и

Ш сумата от 62, 00 (шестдесет и два) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 81/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на уважения иск.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от В.Г.С. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти И.С.Д. и М.К.К., да заплати на:

Ш Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 39, 00 (тридесет и девет) лева – съдебноделоводни разноски в исковото производство за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на отхвърлените искове, и

Ш адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 900, 00 (деветстотин) лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ответника Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, в исковото производство съразмерно на отхвърлените искове.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението чрез процесуалните им представители.

ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 81/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/МИ