№ 2027
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110205956 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 42-
0000816/21.03.2022 г., издадено от Директора на РД „АА”-София, с което, на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр), на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАПр.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за субективна
несъставомерност; за непрецизно описание; за недоказаност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява и не взема
становище.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
*** има издаден лиценз за извършване на международен превоз на товари № 12345,
валиден до 31.08.2024 г.
На 25.02.2022 г., около 13:00 часа проверяващ екип на ОО „АА” – София, в състав – И.Д.
Сергиев и Денис Руменов Борисов извършил тематична проверка на дружеството. В хода на
същата, от дигитална карта с данни за пътуване на водач – ***, гражданин на Р. Италия, роден на
***, било констатирано, че водачът в периода от 28.02.2021 г. до 28.05.2921 г. е управлявал
процесното ППС, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Ивайло Сергиев; АУАН; НП; известие за доставяне; заповед за проверка; констативен
протокол; дигитална карта на водач; СУМПС; справка от регистър за психологически изследвания;
влъжностна характеристика; заповед за компетентност
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В настоящия случай, разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен
спомен за събитията, от които се установява изложената в АУАН и НП фактическа обстановка,
поради което и общо формулираното възражение за недоказаност не би могло да бъде споделено.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за наличие на процесуални нарушения, от категорията на съществените, са
неоснователни. Допускането не предполага активни действия, които да следва да бъдат описани в
АУАН или НП, а единствено – липса на насрещно дължимо възпиращо поведение. В този смисъл
и липсата на подобно цитиране на е от категорията – да ограничи правото на защита.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
2
следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател е допуснало извършване
на превоз на товари от водач, непритежаващ валидно удостоверение за психологическа годност, т.
е. за който не е удостоверено да отговаря на изискванията за психологическа годност, по смисъла
на чл. 7а, ал. 2 ЗАПр.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. Касае се за
отговорност на юридическо лице, поради което и изследавне на субективна страна (във връзка с
доводите от жалбата) е безпредметно.
Случаят не следа да се квалифицира като маловажен, доколкото представлява класическо
изпълнително деяние от тази категория, а и доколкото в резултат на същото водач, с недоказана
психологическа годност, е прекарал около три месеца по пътищата за обществено ползване, т. е. е
застрашил потенциално неограничен кръг други участници в движението.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАПр, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3 000 лв. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и всякакви разсъждения по
индивидуализацията на размера се явяват безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, претенцията на
жалбоподателя се явява неоснователна, а поради липса на такава, от страна на въззиваемата
страна, съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0000816/21.03.2022 г., издадено от
Директора на РД „АА”-София, с което, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАПр, на *** била
наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАПр.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4