РЕШЕНИЕ
№ 1279
гр. Пловдив, 04.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Д. Й. и с участието на
прокурора Д. М., като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 1122 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от И.М.Г., ЕГН **********, с адрес *** чрез
пълномощника си адвокат А.Б., против Решение № 367 от 27.02.2023 г. на Районен
съд гр. Пловдив, I н.с., постановено по АНД № 933 по описа на същия съд за 2023
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-3389-000005/31.01.2023
г., издадено от началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на И.М.Г. на
основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като постановено в нарушение
на закона. Изложени са съображения относно това, че въззивния
съд необосновано е обективирал извод, че нарушението
е извършено виновно, доколкото доказателствените
материали по делото го опровергават. Поддържа се, че Г. не е извършил от
субективна страна административното нарушение, доколкото същия не знаел за
служебното прекратяване на регистрацията, поради неизпълнение от органите на
МВР на задължението им да уведомят собственика за това обстоятелство.
Претендира разноски за две инстанции.
Ответникът
по касационната жалба - Шесто РУ при ОД
на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка:
Процесното Наказателно
постановление е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с
Постановление от 09.01.2023 г. на прокурор от Районна прокуратура Пловдив, за
отказ да се образува досъдебно производство, за това, че на 11.11.2022г., в 23:15ч.. по път отворен за обществено ползване
в гр. Пловдив, на кръстовище на ул. "Крайна” зад №7, жалбоподателя е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „АУДИ А4“ с рег.№ ***,
чужда собственост, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба
I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на
моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, с което виновно е нарушил чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
На
04.10.2022г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно с
отбелязване в автоматизираната информационна система на основание чл.143,ал.10
от ЗДВП.
За
да постанови оспореното решение, Районният съд е приел, че в административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, чужда собственост, който не е бил регистриран по надлежния ред, т.
е. в случая е бил със служебно прекратена на 04.10.22 г. по чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация. Обосновал е
извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като като водач е бил длъжен да познава
разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл.
143, ал. 10 ЗДвП и да съобрази поведението си тях, съответно да знае какви са
последиците от липса на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, да прояви активност и преди да предприеме управление на
автомобила да се увери, че същият е редовно регистриран и годен за управление
по пътищата, отворени за обществено ползване. Обсъдил е наложените наказания и
в резултат е счел НП за правилно и законосъобразно, като го е потвърдил изцяло.
Решението
е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация не е елемент
от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващ такъв, но има
пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не
настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за
регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно
няма как да знае, кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното
превозно средство, а знанието за точната дата на дерегистрацията
е от значение за субективната съставомерност на
деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за
знание и едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици, като в случая липсват доказателства относно
уведомяване на собственика. Това е прието и в Тълкувателно постановление № 2 от
5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е
задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Предвид
изложеното решението на ПРС се явява неправилно и следва да бъде отменено,
респ. да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.
При
този изход на спора касаторът, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, има право на присъждане на
разноски.
Видно
от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 г. за производството по АНД № 933/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив
и за производството по настоящото дело, касаторът е
ползвал безплатна правна помощ. С оглед същата, на основание чл. 38, ал. 2, във
връзка с ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът на касатора има
право на адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че съгласно чл. 38,
ал. 2, изр. второ от ЗА, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и предвид
факта, че правният спор не разкрива фактическа и правна сложност по-висока от
обичайната, като взе предвид размера на административното наказание „глоба“ –
200 лева, представляваща материален интерес по делото (чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г.), съдът счита, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер за всяка от двете съдебни инстанции, както
следва: 400 лева за оказана адвокатска помощ и правно съдействие пред първата
съдебна инстанция (чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г.) и 400 лева за оказана адвокатска помощ и правно съдействие
пред настоящата касационна инстанция (чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.), или адвокатско възнаграждение в общ размер
на 800 лева за двете съдебни инстанции, платимо от ОДМВР - Пловдив в полза на
адвокат А.Б..
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 367
от 27.02.2023 г., постановено по АНД № 933/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив
и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-3389-000005/31.01.2023 г., издадено от началник сектор в
ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на И.М.Г.
на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна
дирекция към Министерството на вътрешните работи – Пловдив да заплати на
адвокат А.Б.Б., ЕГН: **********, адвокатско
възнаграждение в размер на 800. 00 (осемстотин) лева, за предоставена безплатна
адвокатска помощ и правно съдействие пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.