№ 13983
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110139777
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „****“ ЕАД е подал срещу ответника П. А. Д. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми, представляващи незаплатени
задължения по договор за заем № 3339761/04.10.2018 г., сключен с „***“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, а именно: 907,98 лева, представляваща
подлежаща на връщане заета сума, заедно със законната лихва от 09.9.2019 г. до погасяване,
70,83 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 19.10.2018 г. – 05.4.2019 г., и
49,71 лева, представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода
06.4.2019 г. – 27.8.2019 г. След като заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са установени предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
/приложима редакция ДВ, бр. 100 от 2019 г.,/ съдът е дал указания на ищеца и в срок са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че на 04.10.2018 г. между праводателя му „***“ АД и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен
кредит в размер на 1000 лева, като сумата е предадена на ответника /вкл. чрез погасяване на
вземане по предхождащ процесния договор за кредит/. Поддържа, че ответникът е поел
задължение да връща заема на 13 равни двуседмични вноски, включващи главница и
възнаградителна лихва /която лихва възлиза на 96,81 лева/, чиито падежи настъпват в
1
периода 19.10.2018 г. – 05.4.2019 г. Поддържа, че ответникът не е погасил задълженията по
договора, а в резултат на забавата в негова тежест е възникнало и задължение за плащане на
мораторна лихва върху непогасената главница от датата на падежа на последната вноска до
подаване на заявлението. Сочи, че е придобил вземанията на „***“ АД по кредита по силата
на договор за цесия, която е съобщена на ответника, както и че без оглед на изпратеното
уведомително писмо, ответникът е уведомен надлежно за извършената цесия с връчването
на книжата към исковата молба по настоящото дело. Моли съда да установи вземанията
така, както са присъдени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът, действащ чрез назначения му особен представител адв. И. А., оспорва
исковете, като поддържа, че цесията не е съобщена на ответника. Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2
ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество; заемателят
дължи лихва само ако това е уговорено писмено. За уважаването на исковете в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за заем /чрез предаване на заетата
сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума
заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на задълженията, както и
съществуването на договор за цесия, по силата на което ищецът е придобил процесните
вземания и ответникът е уведомен за цесията.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това;
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне; прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
Не се спори, а и от представените рамков договор за цесия, потвърждение и
извлечение от приложение № 1 към договора за цесия се установява, че на 30.1.2017 г.
между „***“ АД, като продавач, и ищеца, като купувач, е сключен договор за цесия, по
силата на който продавачът е прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит.
Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното
право /завършва фактическия състав на придобиването на вземането от страна на цесионера
2
срещу длъжника/, поради което настъпването му в хода на процеса следва да бъде
съобразено при решаването на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано, като в този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика
– решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 3/16.04.2014 г.
по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.
От представеното по делото пълномощно /л. 23 от делото/ е видно, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците на вземанията, предмет на
извършеното прехвърляне, като договорът за цесия, заедно с приложението към него,
писменото пълномощно и изготвеното до ответника уведомление /л. 22 от делото/ са
връчени на ответника като приложения към исковата молба в настоящото производство
редовно по реда на чл. 47 ГПК – лицето е било търсено на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес повече от три пъти в рамките на повече от един месец, както и на известния
адрес по месторабота, но не е било намерено, поради което съдът е установил редовността
на връчването на исковата молба и книжата към нея, разпоредил е съобщенията да се
приложат по делото /с определение от 21.3.2022 г./ и е назначил особен представител на
ответника за целите на защитата му в процеса на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Следва да се
отбележи, че уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника не чрез неговия
особен представител, осъществяващ единствено процесуално представителство в
настоящото исково производство, а въз основа на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, която на
общо основание намира приложение в материалноправните отношения между страните по
договора. В този смисъл - решение № 25 от 03.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60208/2016 г., II
г. о., решение № 148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о. и др. Допустимо е
фактическият състав на връчването чрез залепяне на уведомление да бъде изпълнен и
извънсъдебно от кредитора, който чрез изпращането на нотариална покана или връчване на
уведомлението чрез ЧСИ при спазване на разписаните в чл. 47, ал. 1 – 3 ГПК изисквания да
цели да информира длъжника за настъпилата цесия преди завеждане на делото. В случай на
невъзможност за лично връчване поради бездействието на длъжника /който е променил
местоживеенето си и не е уведомил насрещната страна по договора за различния си адрес с
оглед размяна на кореспонденция между тях/ не може да се отрече правото на кредитора да
осъществи фингирано връчване при спазване на нормативно регламентираната процедура на
чл. 47 ГПК, доколкото в противен случай длъжникът би черпил права от собственото си
недобросъвестно поведение, което е недопустимо. С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че уведомлението за извършена цесия може да бъде редовно връчено
на длъжника по реда на чл. 47 ГПК както извънсъдебно, така и в хода на процеса, поради
което ответникът е бил уведомен надлежно в рамките на настоящото производство за
цедирането на вземанията срещу него с връчването на исковата молба и приложенията към
нея на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо сключеният договор за цесия има действие
3
спрямо длъжника.
За установяване наличие на облигационно право правоотношение е представен договор
за заем, подписан и за двете страни, неоспорен от ответника. Видно от него между
ответника и „***“ АД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на
ответника е предоставен кредит в размер на 1000 лева, като сумата е предадена на ответника
/вкл. чрез погасяване на вземане по предхождащ процесния договор за кредит - чл. 3 от
договора, а ответникът е поел задължение да връща заема на 13 равни двуседмични вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва /която лихва възлиза на 96,81 лева/, чиито
падежи настъпват в периода 19.10.2018 г. – 05.4.2019 г. Размерът на възнаградителната
лихва за срока на договора е определен в него и възлиза на 35,00 %, който процент съдът
определи с помощта на достъпен в интернет кредитен калкулатор. Размерът на
възнаградителнта лихва не надвишава определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо за
ответника валидно е възникнало задължение да върне заетата сума, заедно с
възнаградителната лихва.
С определение от 05.10.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
ответникът е погасил вземания в общ размер на 187,52 лева, които плащания са извършени
на: 04.10.2018 г. – 27,52 лева, с които ищецът е погасил вземания по първата вноска /общо в
размер на 119,13 лева, включваща и неустойка за неизпълнение/, и на 01.11.2018 г. – 160
лева, с която е погасена останалата част от първата вноска, както и част от втората вноска
/общо в размер на 119,13 лева, включваща и неустойка за неизпълнение/. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
Вземането за неустойка обаче не е възникнало поради следните съображения:
В чл. 4 от договора за заем е предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от
сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение под формата на двама
поръчители, които да отговарят на посочени в договора изисквания или банкова гаранция.
За неизпълнението на това задължение е уговорена неустойка в размер на 451,88 лева,
платима на части - заедно с всяка от 13-те погасителни вноски /по 34,76 лева/.Това
допълнително задължение има за цел да се възстанови основния дълг /главница и
възнаградителна лихва/ от трето платежоспособно лице по един относително по-бърз и
евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса на ликвиден финансов
ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да пропусне
ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби
/обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде/; второ, необходимост да
се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на
потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в
изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от номинално
съществуващото основно задължение на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в
икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер
на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици;
в действителност то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване.
4
Предвиденият механизъм обаче е бил изначално несигурен – кредиторът сам е поел риск да
отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Ако се приеме, че неустойката
служи за покриване на първите два разгледани по-горе аспекта на вредите, които всъщност
са типичните вреди при длъжникова забава на основния дълг, то кумулирането с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг, каквото също се
претендира, води до превишаване на законовия максимум на вземанията при просрочие /чл.
33, ал. 1 и 2 ЗПК/. Извън него кредиторът би имал само правата по чл. 71 ЗЗД. В третия
аспект неустойката дублира самия основен дълг – ако длъжникът е неплатежоспособен,
„загубата“ за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които
веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с
неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение
/чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 ЗЗД/, което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При
така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира, че клаузата
противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. Отделно от това, кредиторът се опитва
да черпи права от собственото си противоправно поведение, доколкото съгл. чл. 16 ЗПК вр.
съобр. 26 Дир. 2008/48/ЕО на ЕП и С не следва да се отпускат предварително необезпечени
кредити на некредитоспособни длъжници. Нищожността на неустоечната клауза изключва
възникването на това вземане.
Ето защо с плащането сумата 187,52 лева са погасени не посочените от ищеца
задължения /т.к. те не съществуват, включително и към момента на извършените плащания/,
а валидно възникнали по договора такива. Съгласно мотивите по т. 1 на Тълкувателно
решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК
условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал.
2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и
ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора
изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите
на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. В случая с извършените пет плащания ответникът несъмнено
/не се твърди ли установява друго/ е изявил воля за погасяване на дължими по договора
вноски /не и на мораторно обезщетение/. Предвид липсата на твърдения от ищеца с някое от
тези плащания да е погасявана мораторна лихва, то следва, че същият е приел така
предложеното от длъжника погасяване – т.е. да не се погасява вземане за мораторна лихва.
Наличието на такова съгласие /макар и конклудентно постигнато/ е несъмнено, доколкото
/видно от исканията и твърденията на ищеца/ към момента на извършване на плащанията
дори не е начислявана лихва. Ето защо съдът намира, че при прихващане на изпълнението,
което следва да се извърши между реално платените и погасяваните от ищеца недължими
вземания, не следва да включват вземания за мораторна лихва върху неплатените главница
и възнаградителна лихва, макар към момента на съответното плащане ответникът да е бил в
забава. При прихващането на изпълнението на вземанията за главница и възнаградителна
лихва, доколкото не се установява наличие на уговорка между страните, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Размерът на главницата и лихвата, дължими по
всяка отделна вноска съдът определи с помощта на онлайн кредитен калкулатор. С
5
плащането от 04.10.2018 г. /27,52 лева/ е погасена изцяло възнаградителната лихва по
първата вноска /13,46 лева/ и част от дължимата главница – 14,06 лева /от дължима 70,91
лева/. С плащането 01.11.2018 г. /160 лева/ е погасен дължимият остатък от главницата по
първата вноска /56,85 лева/, пълният размер на втората вноска, възнаградителната лихва по
третата вноска /11,54 лева/, както и част от главницата по третата вноска – 7,24 лева /от
дължими 72,83 лева/.
Следователно непогасени към момента на приключване на устните състезания са
вземанията за възнаградителна лихва, дължими по вноски № 4 – 13 в размер на 59,30 лева, и
за част от главницата по вноска № 3 в размер на 65,59 лева и пълния размер на главницата
по вноски № 4-13, като общо непогасената главница възлиза на 849,99 лева.
Ето защо искът за установяване на вземане за връщане на заетата сума следва да бъде
уважен до размера от 849,99 лева, а за разликата до пълния предявен от 907,98 лева –
отхвърлен. Искът за установяване на вземане за възнаградителна лихва следва да бъде
уважен за сумата 59,30 лева и за периода 30.11.2018 г. - 05.4.2019 г., а за разликата до пълния
предявен размер от 70,83 лева и за периода 19.10.2018 г. – 29.11.2018 г. – отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг. Ответникът, който носи тежестта, не
доказа да е погасил на падежа вноските по кредита, поради което е изпаднал в забава.
Поради това дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, като такова се
претендира само върху непогасената главница за периода от деня, следващ падежа на
последната погасителна вноска /06.4.2019 г./, до 27.8.2019 г. Определен от съда по реда на
чл. 162 ЗЗД, размерът на мораторната лихва за посочения период възлиза на 34,00 лева.
Искът за установяване на вземане за мораторна лихва следва да бъде уважен за посочената
сума, а за разликата до пълния предявен размер от 49,71 лева - отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил разноски както
следва: 150 лева – държавна такса в исковото и заповедното производство; 50 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство; 100 лева – възнаграждение за
юрисконсулт в исковото производство, 200 лева – възнаграждение за особен представител
на ответника - общо 500 лева. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца
се следват разноски в размер на 458,57 лева.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил искане
6
за увеличаване на определеното от съда възнаграждение. Цената на исковете е 1028,52 лева,
като осъдителни искове не са предявени. Искането за присъждане на разноски не се включва
при определяне минималния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Към
момента, в който съдът е определил възнаграждението, минималният размер е 301,96 лева. В
ал. 5 на чл. 47 ГПК е предвидена възможност размерът на възнаграждението да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не
по-малко от една втора от него. Съдът е намалил възнаграждението, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, като не е достигнал минималния възможен размер от 150,98
лева. В хода на процеса с ДВ бр. 88 от 2022 г. е прието изменение в Наредба № 1/2004 г. на
ВАдвС, като минималният размер на възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. -
400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. При определяне на възнаграждението
съобразно това изменение, последното възлиза на 402,85 лева, а намалено до минимума по
чл. 47, ал. 5 ГПК – на 201,43 лева. Надвишаването с 1,43 лева не обосновава определяне на
допълнително възнаграждение. Ето защо искането на особения представител следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД, че П. А. Д., ЕГН ********** дължи на „****” ООД, ЕИК **** следните суми,
представляващи незаплатени задължения по договор за заем № 3339761/04.10.2018 г.,
сключен с „***“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, а
именно: 849,99 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума, заедно със
законната лихва от 09.9.2019 г. до погасяване на задължението, 59,30 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 30.11.2018 г. – 05.4.2019 г. , и 34,00 лева, представляваща
мораторна лихва върху непогасената главница за периода 06.4.2019 г. – 27.8.2019 г. , като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на задължение за връщане на заета сума за разликата до
пълния предявен размер от 907,98 лева, иска за установяване на вземане за възнаградителна
лихва за разликата до пълния предявен размер от 70,83 лева и за периода 19.10.2018 г. –
29.11.2018 г. и иска за установяване на задължение за мораторна лихва за разликата до
пълния предявен размер от 49,71лева.
ОСЪЖДА П. А. Д., ЕГН ********** да заплати на „****” ООД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 458,57 лева, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат И. С. А. – особен представител на ответника, за
увеличение на определеното от съда възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8