Р Е Ш Е Н И Е
№ 749 08.06.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на втори юни, две хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: Йовка Банкова
прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 767 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба
от И.З.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Е., против Решение № 302/25.03.2022 г.,
постановено по НАХД № 4917/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 251а-60/29.09.2021 г., издадено от директора на ОД
на МВР - Бургас, с което за нарушение по чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство
на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на касатора, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Касаторът счита решението за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, при непълнота на доказателствата. Не споделя мотивите на
съда, обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като
излага подробни доводи в тази насока. Оспорва авторството на вмененото му
нарушение. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото наказателното
постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за
настоящото и предходното съдебни производства.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител адв. Е.,
поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по касацията – ОД на МВР -
Бургас се представлява от юрисконсулт Д., редовно упълномощена по делото, която оспорва жалбата. Не претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.
Представителят на Прокуратурата на
РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, като счита обжалваното
решение е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил
Наказателно постановление № 251а-60/29.09.2021 г., издадено от директора на ОД
на МВР - Бургас, с което за нарушение по чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство
на Черноморското крайбрежие, на И.З.В., на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
За да постанови решението си съдът е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. След анализ на доказателствата съдът
е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените факти.
Извел е довод, че в случая не е приложим института на „маловажния случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното районният съд е
потвърдил НП.
За да прецени правилното приложение на материалния
закон, на основание чл. 220 от АПК съдът прие за установени фактите по случая
такива, каквито се установяват от представените пред първоинстанционния съд
доказателства.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и
законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно
с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК,
настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд
фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.
С наказателното постановление отговорността на И.З.В. е ангажирана за това,
че на 01.09.2021 г., около 11:00 ч., в гр. Бургас, местност морски плаж
„Отманли“, Рибарско селище – Ченгене скеле – бивша водолазна школа, върху
територията на морски плаж, непосредствено до морската вода, в поземлен имот с
№ 07079.10.972 по КК на местността, североизточно от „Водолазна школа“ (база),
е паркирал ремарке за джет, без регистрационен номер и номер на рама. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за
устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Разпоредбата на чл. 17б, ал.1 от Закона за устройство
на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) забранява преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на
морския плаж.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от
ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната
плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания
в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад
плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че касаторът е нарушил забраната по чл. 17б ЗУЧК. За да е съставомерно деянието
следва да се установи, че мястото попада в обхвата на морски плаж по смисъла на
чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК. Видно от АУАН и НП, мястото, на което е установен при
проверката, паркирания автомобил, е идентифицирано с идентификатор от КК -
07079.10.972, който видно от приетата по делото скица, издадена от СГКК - Бургас,
е част от морския плаж и представлява защитена територия, поради което правилно
БРС е приел, че извършването на нарушението по
чл. 17б от ЗУЧК е доказано.
Настоящият състав счита за
неоснователни изложените в касационната жалба възражения за недоказаност на
авторството по отношение на процесното нарушението.
Районният съд основателно не
е кредитирал показанията на свидетелката Р.Д., поради приятелските ѝ
отношения със санкционираното лице, обуславящи пристрастност, както и поради
очевидната им изолираност и противоречие с всички останали доказателства по
делото.
От показанията на свидетелите М.Т.и Д.Д.пред въззивната инстанция се
установява, че касаторът е разполагал с ключове за автомобила, паркиран на
20-25м. от процесното ремарке, с които го е отключил и е представил на проверяващите
копие от талона за регистрация на джипа.
Анализът на свидетелските
показания на Р.Д. сочи, че именно тя е посочила касатора като лице, което може
да обясни паркирането на процесното рермарке и макар да заявява, че не знае кое лице е
паркирало ремаркето там, то при започване на проверката същата се е обадила на конкретно
лице - касатора. Предвид изложеното, за настоящият съдебен състав не съществува
съмнение, че процесното ремарке е бил във фактическата власт на касатора.
Именно фактът, че разполага с фактическата власт върху МПС му позволявала да го
премества в пространството, като паркирайки на процесния плаж, той е извършил вмененото
му нарушение. Касаторът не оспорва факта, че към момента на започване на
проверката, той се е намирал в морето, на разходка с джет, който при
завръщането си е оставил до процесното ремарке-колесар, което пък от своя
страна е възможно да бъде премествано с джипа, намиращ се на около 20-25 м от
него, тъй като автомобила, видно от снимките, разполага с теглич.
Отделно от изложеното,
касаторът не е вписал възражения в съставения АУАН, че не е собственик на
процесното ремарке. Действително се установява, че В. не е получил екземпляр от
АУАН, но от една страна същият сам се е поставил в ситуация да не получи такъв,
отказвайки да го подпише, а от друга – въпреки, че е получил екземпляр от АУАН след нарочно
заявление шест дни по-късно, В. отново не е подал възражение срещу фактическите
констатации, отразени в акта. За първи път в жалбата пред РС – Бургас са
наведени възражения във връзка с авторството на процесното нарушение.
Неоснователни са и наведените
в съдебно заседание възражения на процесуалния представител на касатора във
връзка с неустановената собственост на процесното МПС, доколкото правната
норма, въз основа на която е санкциониран касатора не изисква специално
качество на субекта на процесното нарушение респ. правно ирелевантно за
налагане на предвиденото административно наказание е дали санкционираното лице
е собственик. В случая, това, което е от значение е единствено фактическото,
физическо осъществяване на забранените в чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК действия -
преминаване, паркиране или престой на превозни средства, ремаркета и
полуремаркета върху територията на морския плаж, респ. лицето, което ги е
осъществило.
Преценявайки фактите, РС – Бургас е анализирал
правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи,
поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, БАС, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 302/25.03.2022
г., постановено по НАХД № 4917/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.