№ 110
гр. Ловеч, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ И.. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА АдминистратИ.но
наказателно дело № 20214310200584 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №21-0906-000490 от 21.06.2021 год. на Николай Васков
Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-
515/14.05.2018 год., са наложени на И.. Г. И.., ЕГН ********** от гр. Ловеч, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 25.05.2021 г. около 18:55 часа в
гр. Ловеч на ул. „Търговска“ като водач на л.а. **** с рег. № *****, държава България, при
обстоятелства: ул. „Търговска“ №12 до хотел „Ловеч“, управлява л.а. **** с рег. № *****,
върху път за обществено ползване, не в съответствие с неговото предназначение (за превоз
на хора и товари ), а го използва, като умишлено чрез рязко повишаване оборотите на
двигателя и презавИ.ане, губи сцепление и превърта задните задвижващи колела,
отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво-дясно и преднамерено го извежда
извън контрол. Деянието е извършено демонстратИ.но по повод абитуриентски бал на ПМГ
Ловеч, като с поведението си поставя в опасност жИ.ота и здравето на множество хора,
наблюдаващи събитието. АУАН е съставен във връзка със сигнал 906000-5483/26.05.2021 г.,
с което е извършил
1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което
виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.. Г. И.., който
го обжалва в срок чрез адв. Ц. от ЛАК и моли същото да бъде отменено като необосновано
1
и протИ.оречащо на закона. Излага, че не е извършил описаното в акта и НП нарушение, и
че процесното НП е издадено в протИ.оречие с фактическата обстановка, като неправилно е
приложен материалния закон, а освен това при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения водещи но порочност на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Ц. от ЛАК, който изразява становище, че поддържа жалбата на доверителят му и моли
съда да я уважи като отмени обжалваното НП. Счита, че не е доказано, че жалбоподателят е
извършил нарушението за което е санкциониран. Представя писмени бележки, в които е
посочил подробни аргументи за отмяна на процесното НП.
Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП - редовно призовани не изпращат
представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.
Пл. Д., Ир. С. Кр., С.С.П. и Г.П.Г., от становището на процесуалният представител на
жалбоподателят и депозираните от същият писмени бележки, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.06.2021 година бил съставен Акт за установяване на администратИ.но
нарушение серия Д с бл. №829138 от св. Г. Пл. Д. в присъствието на св. Ир. С. Кр. срещу И..
Г. И.., ЕГН ********** от гр. Ловеч, за това, че на 25.05.2021 г. около 18:55 часа в гр. Ловеч
на ул. „Търговска“ като водач на л.а. **** с рег. № *****, държава България, при следните
обстоятелства: ул. „Търговска“ №12 до хотел „Ловеч“, управлява л.а. **** с рег. № *****
върху път за обществено ползване, не в съответствие с неговото предназначение ( за превоз
на хора и товари ), а го използва, като умишлено чрез рязко повишаване оборотите на
двигателя и презавИ.ане, губи сцепление и превърта задните задвижващи колела,
отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво-дясно и преднамерено го извежда
извън контрол. Деянието е извършено демонстратИ.но по повод абитуриентски бал на ПМГ
Ловеч, като с поведението си поставя в опасност жИ.ота и здравето на множество хора,
наблюдаващи събитието. АУАН е съставен във връзка със сигнал 906000-5483/26.05.2021 г.,
с което нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП. С АУАН не са иззети доказателства. В АУАН в графа
възражения е вписано „Нямам възражения. Имам възражения”. Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императИ.но
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедлИ.остта на наложеното
администратИ.но наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
2
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на администратИ.но
нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според
чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. В процесния казус, актосъставителят Д. като полицейски инспектор в
Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т. е. да
съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното
наказателно постановление Николай Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на
МВР - Ловеч, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП
упълномощен с 8121з-515 от 14.05.2018 год., която заповед е приета и вложена като
доказателство по делото.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
администратИ.но наказателното производство, съдът констатира такИ.а, които да водят до
опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са
спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което е
налице формална нередовност на НП, което е самостоятелно основание за отмяната му. В
тази връзка съдът намира за основателен доводът на процесуалният представитен на
жалбоподателят, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази
връзка следва да се посочи, че и в акта и в НП в обстоятелствата част е посочено, че акта е
съставен във връзка със сигнал 906000-5483/26.05.2021 г., но и в двата акта не е посочено,
кой е подателят на този сигнал, както и не са налице доказателства, че жалбоподателят е бил
запознат с този сигнал и му е предоставена възможност да напише писмени обяснения във
връзка със същият. На следващо място по делото е приложен сигнал подаден от св. К., от
който е видно, че в него са описани обстоятелства и ситуация без посочване на конкретни
МПС и марките на такИ.а, както и че по – детайлно са описани действия на водачи на
мотоциклети, което се установява и от приложения по делото снимков материал, на който се
виждат концентрични единични следи, за които и без специални знания било могло да се
прецени, че са дело на мотоциклетисти.
Още в жалбата, жалбоподателят е заявил, че не е извършил нарушението. Безспорно
от събраните по делото доказателства, в това число и гласни такИ.а, депозирани в хода на
съдебното следствие от актосъставителят и свидетелят по акта се установява, че нито един
от двамата свидетели не е видял именно жалбоподателят да управлява процесното МПС на
посочената дата и час. В тази насока са свидетелските показания на актосъставителят Д. от
които се установява, че не е очевидец на нарушението и че акта е бил съставен във връзка с
постъпил сигнал от св. И.К. за увредена пътна настилка в резултат на осъществен дрифт от
водачи, с искане да бъде взето отношение за администратИ.но нарушение. Свидетелят
твърди, че е установил извършителите на нарушението от предоставени му видеозаписи за
които твърди, че не знае от къде, кого и как са му били предадени. Сочи, че именно от тези
записи били установени три МПС, всичките с марка БВМ, като разговарял със собственикът
3
на процесния л.а. по телефона, който му казал, че се намира в чужбина, че е предоставил
автомобилът на синът си, и че той може да даде информация кой е управлявал МПС.
Установява се, че в тази връзка жалбоподателят бил поканен в Сектор ПП където му била
предоставена възможност да попълни декларация съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП,
в която жалбоподателят посочил, че на въпросната дата и час, лично той е управлявал
автомобила. Св. Д. твърди, че именно въз основа на тази декларация и установеното от него
от предоставеният му видеозапис съставил процесния АУАН на името на жалбоподателят,
който акт същият подписал без да направи възражения. Св. Д. е категоричен, че имено
прегледаните от него записи, са послужили като основание за съставяне на процесния
АУАН, но тъй като същите не съдържали дата и час на които били направени, прегледал
записите от камерите монтирани на Съдебната палата в гр. Ловеч, от които записи
установил часа на извършване на нарушението. Същият е категоричен, че на тези записи се
виждали минаващите по време на бала автомобили, вкл. и три черни автомобила марка
БМВ, но не се виждали рег. номера на тези автомобили, както и не се установявало
извършването на описаното в акта и НП нарушение.
От показанията на св. К. дадени в с.з. се установи, че на 25.05.2021 год. по време на
провеждане на абитуриентския бал на ПМГ гр. Ловеч, се движела с група приятели от
посока Покрития мост към посока центъра на града, като в този момент пред хотел „Ловеч“
имало събрани много хора, които традиционно се събирали да гледат пристигащите
абитуриенти. Установи се, че по целия булевард имало автомобили с балони, които се
движели бавно, като тя видяла три черни автомобила, марка БМВ движещи се
последователно един след друг, да забавят движението, а след това да форсират
автомобилите като по този начин се вдигал пушек от задните им гуми и същите се завъртали
на пътното платното, оставяйки черни следи по пътната настилка. Според показанията и
тези автомобили направили едно движение от Покрития мост към центъра, а след това в
обратната посока. Същата е категорична, че именно в това се изразяват възприятията и, че
не е видяла рег. номера на тези автомобили, както и водачите им. Същата заявява и че след
подаването на сигнала е предала в полицията диск със записи от нарушението, като част от
записите били изготвени от нейни познати, а друга част били свалени от социалните мрежи
„Тик Ток“ и Фейсбук.
При така събраните доказателства, съдът намира за установено следното:
Настоящото производство е от администратИ.но - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
администратИ.но нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на администратИ.но - наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на администратИ.но - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има администратИ.но нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
4
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
протИ.ното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
администратИ.но-наказателното преследване. В тази насока, съдът намира за необходимо да
очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
администратИ.но - наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или
издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено администратИ.но
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на администратИ.но нарушение). Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реализиране на администратИ.но-наказателната отговорност. В
случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но ако в хода на съдебното
производство по обжалване на НП администратИ.но наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на администратИ.но нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и
преклузИ.ните срокове на чл.34 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая не е установен по несъмнен и
категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че на посочените в акта и НП дата
и час, жалбоподателят е извършил описаното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Безспорно
от събраните по делото доказателства се установява, че използваните от св. Д.
видеоматериали, въз основа на които е ангажирана отговорността на жалбоподателят не
съдържат информация относно това кой ги е направил, както и дата и час на заснемане на
тези материали. Същият е категоричен, че вписаните в акта и НП дата и час на извършване
на нарушението е установил от записите от камерите разположени на сградата на Съдебната
палата в гр. Ловеч, но че на тях не се виждали регистрационните номера на автомобилите,
както и извършването на описаното нарушение. На следващо място видно от показанията на
св. Д., същият е съставил процесния АУАН въз основа на сигнал подаден от св. К., но от
показанията на св. И.К., дадени в хода на съдебното следствие е видно, че същата не е
видяла регистрационните номера на автомобилите, които според същата са извършили
нарушение по чл.104Б, ал.2 от ЗДвП, както и водачите на тези автомобили, поради което
съдът намери, че и с показанията на свидетелят очевидец не се установят категорични
5
данни, че именно жалбоподателят е управлявал процесния л.а. на процесната дата и че е
извършил нарушение, подведено под нормата на чл.104Б, ал.2 от ЗДвП.
На следващо място в хода на съдебното следствие св. Д. заяви, че за да ангажира
администратИ.но наказателната отговорност на жалбоподателят се е позовал на
видеоматериал, който не можа да уточни, кой и къде е изготвил. Св. К. твърди, че тя е
предала този диск, и че клиповете на него са били направени от нейни познати, които не
уточни, както и свалени от социалните мрежи. Прегледа на представеният по делото СД –
диск установява, че записите са били свалени от социални мрежи в интернет. Настоящето
производство се разглежда по правилата на ЗАНН, а за неуредените въпроси се прилагат НК
и НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН „За случаи на администратИ.ни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш". Безспорно от текста от закона се установява, че е допустимо
използването на заснети случаи на нарушение, но единствено тогава, когато това е
направено в предвидените в закона случаи и то с технически средства използвани от
контролните органи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът
намира, че и двата законови текста са неприложими в конкретния случай, тъй като
използването на материалите от технически средства на МВР е основание за ангажиране на
администратИ.но наказателната отговорност на извършилите нарушения лица, но само в
точно определени от закона случаи. В случая от една страна използваният видеоматериал не
е изготвен с технически средства на МВР, а е бил заснет с неизвестно какво техническо
средство и от кого, като св. К. свидетелства, че го е предала на полицаите, но не уточнява на
които, като това предаване е станало без приемо - предавателен протокол или друг подобен
документ. Този видеоматериал на следващо място не съдържа информация кога /на коя дата
и час / е бил заснет. Нещо повече, липсват доказателства от които да се установява, че този
запис не е бил манипулиран, поради което и същият не може да послужи като годно
доказателствено средство в администратИ.но – наказателното производство. Съдът намира,
че записите могат да бъдат само основание за образуване на предварителна проверка при
която с други доказателствени средства - преди всичко свидетелски показания да се
установява авторството на извършено от конкретно лице деяние. В случая обаче от
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи жалбоподателят да е
извършил нарушението за което са му наложени администратИ.ни наказания. С показанията
си никой от разпитаните по делото свидетели не установи именно жалбоподателят да е
управлявал някой от автомобилите извършили неправомерни действия, като тези
обстоятелства, не се установяват и от видеоматериалите, приложени на магнитен носител
към администратИ.ната преписка, които от една страна не са годно доказателствено
средство, а веществено доказателство, което не е приобщено по надлежния ред, а това
безспорно е било задължение на АНО, а от друга от приложените записи не се установява,
че именно жалбоподателят е бил водач на процесния л.а. Съгласно чл. 125 от НПК всякакви
видове записи (кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи) и фотоснимки, са веществени
доказателствени средства ако са направени по реда и правилата на НПК. Съгласно правната
теория и съдебната практика в наказателния процес могат да бъдат използвани и
видеозаписи, кинозаписи, звукозаписи и фотоснимки, които не са направени по реда и
правилата на НПК, но само и единствено като веществени доказателства, при следното
ограничение – ако се докаже по несъмнен /категоричен/ начин, че записите и фотоснимките
са направени със знанието на лицето, т. е. със знанието на обвиняемия или на подсъдимия, в
случая нарушителят. В този смисъл, материалните носители, съдържащи записите, са
веществени доказателства, по см. на чл. 109 от НПК, тъй като са предмети, върху които има
следи от престъплението, или предмети, които могат да послужат за изясняване на
6
обстоятелствата по наказателното дело от общ или частен характер. Записът (видеозапис,
звукозапис, кинозапис и др.) се явява по същността си веществено доказателство и именно
затова подлежи на задълбочено, всестранно и детайлно изследване. В този случай, трябва
задължително да се назначи техническа експертиза, която със 100 % сигурност да отговори
на въпроса дали има манипулиране на самия запис или на материалния носител, съдържащ
последния (т. е. вещото лице следва да установи по категоричен начин автентичността на
записа, както и че няма наслагвания, насичания или изрязвания. В този случай обаче, следва
да се докаже по несъмнен начин, че заснемането е станало със знанието на лицето. Поради
тази причина навсякъде в публичните институции, както и в търговските и строителните
обекти, винаги следва да има поставени на видно място табели, на които да пише: „обектът
е под (постоянно) видеонаблюдение“, за да може записът (видеозаписът) да бъде използван
успешно, при необходимост, в съдебно наказателно производство. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от КРБ, съгласно която: „никой не може да бъде
следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона
случаи“. В този смисъл е и практиката на ВКС /вж. Р. № 456 от 14.11.2012 г. по к. н. д. №
1388 / 2012 г. ВКС, НК, I-во н. отд./, който приема, че използването от въззИ.ния съд на
съдържанието на частен аудиозапис, изготвен в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията
на Република България, е абсолютно недопустимо в наказателния процес. Конституционната
забрана по чл. 32, ал. 2 КРБ има пряко и непосредствено действие и може да се квалифицира
като относителна, но независимо от това тя би могла да се преодолее само и единствено ако
обвинението (държавно или частно) докаже по несъмнен начин, че записите или
фотоснимките са направени със знанието на лицето. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че безспорно записите и снимките от видеокамери имат качеството на предмети,
носещи върху себе си следи от местопрестъплението или следи от самото престъпление
/нарушение, поради което могат да бъдат доказателствен източник. Обаче, записите (фото,
кино, видео, аудио и други, т. нар. случайни записи) се охарактеризират като веществени
доказателства по смисъла на чл. 109 НПК, с всички произхождащи в тази връзка последици,
в случай на неустановяване по съответния доказателствен начин на манипулация спрямо
тях. Те не са веществени доказателствени средства за които да се прилага регламентацията
на чл. 125 и сл. от НПК. Годността на записите и на фотоснимките обаче задължително се
преценява и на плоскостта на указаното за посещаващите обектите хора видеонаблюдение,
както и провеждането му при стриктно спазване на нормата на чл. 32, ал. 2 от КРБ. В
случая, както е посочено и по – горе не е установено, кои, кога и къде е направил този запис,
и с какво средство, не е установено и дали е била налице указателна табела за
видеонаблюдение, респ. за видеозаписване, за да се установи по несъмнен начин, че записът
е направен със знанието на лицето. Когато посетителите в един обект (напр. търговски или
строителен) са знаели за поставените вътре охранителни камери, от надлежно поставена
указателна табела, записът, направен извън рамките на наказателния процес, се явява
създаден при стриктно спазване на чл. 32, ал. 2 от КРБ. В протИ.ен случай е налице
протИ.оконституционно заснемане, което би могло да се преодолее чрез категорично
доказване, по несъмнен начин, че записите и фотоснимките са направени със знанието на
лицето, а в случая това не е установено, а и с оглед на това, че записът е бил свален от
социална медия, и изготвен от незнайно от кое лице е практически невъзможно и да се
установи. От друга страна наказващият орган не е направил необходимото, за да установи
дали иззетия запис е достоверен или не, и не го е приобщил по предвидения за това ред, за
да може от неговото съдържание да се установи твърдението в обвинението, а това
безспорно, както е посочено и по - горе е негово задължение.
С нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на
7
АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е санкциониран именно за това, че използва
пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение. Ангажираните гласни
доказателства обаче, в лицето на актосъставителя и свидетеля по акта не сочат умишлено
действие именно от страна на жалбоподателя изразяващо се във форсиране на двигател,
подаване на повече газ със съединител, при което колата да се завърта и преминава в
отсрещната лента за движение. Нещо повече в хода на съдебното следствие по искане на
жалбоподателят са разпитани в качеството на свидетели Стоян Петков и Гошо Грънчаров,
от показанията на които се установява, че процесната вечер са се намирали в зоната на хотел
Ловеч, от където са наблюдавали дефилирането на автомобили с абитуриенти на ПМГ
Ловеч, като и двамата твърдят, че действително на тази дата жалбоподателят е управлявал
л.а. БМВ, чиито рег. номера не си спомнят, с който е превозвал абитуриент. И двамата
свидетели са категорични, че жалбоподателят не е повишавал оборотите на двигателя, не е
презавИ.ал, и не е превъртал задните си колела, отклонявайки в посока ляво – дясно
автомобила, както и че не е извършил описаното в акта нарушение, за което жалбоподателят
им разказал, че е прИ.лечен под отговорност известно време след тази вечер, след като е бил
извикан в ПП Ловеч и му е бил съставен процесния АУАТ. И двамата свидетели са
категорични, че въпросната вечер е имало много по – мощни автомобили и мотоциклети,
които именно оставили следи по пътната настилка. В хода на съдебното следствие не се
събраха доказателства, от които да се установява, че дадените от тези двама свидетели
показания са недостоверни, и че с тях се изгражда защитната теза на жалбоподателят,
поради което и съдът кредитира същите като достоверни и правдИ.и.
Съдът споделя и направените с писмените бележки от адв. Ц. възражения, че в случая
описаната в акта и НП фактическа обстановка е непълна и неясна, защото по никакъв начин
не е посочено за какви "други цели" е използвал жалбоподателят автомобила си на
процесното място и на процесната дата, вместо по предназначение /за превоз на хора и
товари/, като не е отразено и как е установено последното. Съдът споделя и възражението,
че с направеното в акта и НП описание на твърдяното нарушение са смесени съставител на
две различни нарушения - такова по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и съответно по чл.104б, т.2 от
ЗДвП, като от описанието не става ясно кое е всъщност вмененото изпълнително деяние на
жалбоподателя. Правилно е възражението на жалбоподателят, че в обстоятелствената част
на наказателното постановление като фактическо обвинение е посочено, че с поведението си
водачът създава опасност за жИ.ота и здравето на множество хора, като съставът на
вмененото администратИ.но нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, и санкционната разпоредба
на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, не съдържат като елемент от състава създаване на опасност за
множество хора или останалите участници в движението, с оглед на което е налице
протИ.оречие между фактическо и правно обвинение, препятстващо правото на защита на
наказаното лице и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление , поради
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Именно в нормата на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП, е
разписано, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност жИ.ота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди, а от своя страна, нормата на чл.
104б, т.2 от ЗДвП гласи единствено, че "На водач на МПС е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.". Ето защо съдът споделя становището на адв.
Ц., че посочените по - горе непълнота и неяснота в обстоятелствената част на акта и НП са
равнозначни на липсващ основен и задължителен реквизит на НП по чл.57, ал.1 т.5 от
ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, тъй като засяга в значима степен
правото на защита на наказаното лице.
По изложените по – горе съображения, съдът намира, че изводът на наказващия
8
орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване
на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на
хора и товари остана недоказан в хода на съдебното следствие.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено до
претендирания размер от 300.00 лева като основателно. В случая е приложима разпоредбата
на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да се определи
размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат. В конкретния казус
санкцията, наложена с НП е в размер на 3000.00 лв. и изчислен по приложимата разпоредба
на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, претендираното в случая адвокатското възнаграждение от
300.00 лева се явява основателно, дори занижено, тъй като при интерес от 1000 до 5000 лв.,
полагаемото адвокатско възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. С оглед
на гореизложеното на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / ОД на МВР
Ловеч следва да заплати на И.. Г. И.., ЕГН ********** от гр. Ловеч, сумата от 300.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата,
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906-000490 от 21.06.2021
год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч,
упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 год., с което са наложени на И.. Г. И.., ЕГН
********** от гр. Ловеч, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в
размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ответника ОД на МВР Ловеч да заплати на И.. Г. И.., ЕГН **********
от гр. Ловеч, сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки администратИ.ен съд по реда
на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10