Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260031, 10 декември 2020 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на десети
ноември през
две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан
Кръстев, прокурор………., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 201 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – С.Г.Б..
Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 13/21.01.2019г. по ЧГД № 23/2019г. на РС Котел за сумата 191.74 лева,
представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги
за периода от 25.03.2017г. до 24.07.2017г. въз основа на договор от
09.09.2017г., 27.48 лева, представляващи лихва за забава за периода от
10.08.2017г. до 07.01.2019г., както и законната лихва от подаване на
заявлението на 21.01.2019г. до окончателното изпълнение на задължението. Тъй
като ответницата била уведомена за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в
изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал иск за установяване на част
от заявеното по заповедното производство вземане.
Твърди се, че на 09.09.2016г. между ищеца и ответницата бил
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на
ответницата било предоставено ползването на мобилен телефонен № 08922308754 с
избран абонаментен план НонСтоп 40.99 лв с уговорен срок до 09.09.2018г. По
този договор ответницата не изпълнила задължението си да заплати потребените от
нея услуги на стойност 161.08 лева, дължими за периода от 25.03.2017г. до
24.07.2017г.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 161.08 лева, за която в полза на
ищеца е била издадена заповедта за изпълнение, както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 21.01.2019г. до окончателното изпълнение на
задължението.
Правното основание на този иск е по чл.124, ал.
1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
При условията на обективно кумулативно съединяване е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.286 вр.
чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД. Твърди
се, че на 09.09.2016г. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата
на който на ответницата било предоставено ползването на мобилно телефонно
устройство HTC модел Desire 530 Grey.
Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от същата
дата. Уговорено било заплащане на цената на устройството на 23 месечни вноски в
размер на 2.19 лева всяка, след плащане на които (както и още 2.19 лв) и след
изтичане на срока ответницата имала право да придобие собствеността върху
устройството. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите
условия, дължимите от месец юли 2017г. до края на срока (месец август 2018г) на
договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми,
възлизащи в общ размер 30.66 лв, поради което моли съда да осъди ответника да
заплати на ищеца посочената сума.
Задълженията по посочените два договора се фактурирали общо
на клиентски № *********.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски по
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният по реда на чл.47, ал.6
от ГПК особен представител на ответницата – адв.А.Г., е подала два идентични
отговор срещу исковата молба, в които предявените искове не се оспорват, не се
противопоставят възражения и не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищеца не се явява
представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските по
заповедното и по установителното производства се претендират, съобразно
представен списък.
Особеният представител
поддържа становище за основателност на предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.09.2016 г. в град Царево
между „Теленор България“ ЕАД и ответницата С.Б. бил сключен договор за мобилни
услуги по заявка № *********, по силата на който на ответницата бил предоставен
за ползване мобилен № +359********* за срок от 24 месеца, при месечен
абонаментен план Нонстоп 40.99, срещу заплащане на месечен абонамент в размер
на 40.99 лева, с дата на издаване на фактура на 25-то число всеки месец. Отв. Б.
декларирала, че е запозната и приема Общите условия на оператора. Приложена е и
ценова листа на услугите по различните планове.
Във връзка с описания в предходния пункт договор на
същата дата бил сключен договор за лизинг, по силата на който мобилният
оператор поел задължение да предостави на ответницата за временно и възмездно
ползване мобилно устройство HTC модел
Desire 530 Grey, а
ответницата се задължила да заплати обща лизингова цена в размер на 177.86 лв с
ДДС. Първата вноска в размер на 127.49 лева с ДДС е била платена при сключване
на договора, а остатъкът от 50.37 лева - платим чрез 23 месечни вноски по 2.19
лв всяка. В чл.1, ал.2 е установена клауза, според която след изплащане на
посочените вноски, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
устойството, ако подпише договор за изкупуване не по-късно преди 10 дни преди
изтичане на срока на договора и заплати допълнително 2.99 лв. Според чл.3,
ал.2, месечните лизингови вноски се фактурират и заплащат, съгласно сроковете,
условията и начина на плащане на задълженията на абоната, установени в договора
за мобилни услуги и Общите условия. Договорът има характер на разписка за
предаване на мобилното устройство – чл.4.
Договорите препращат към Общите условия на
оператора, които са приложени по делото и са обществено достъпни на официалната
електронна страница https://www.telenor.bg. Съгласно чл.19б, операторът може едностранно да
прекрати договора, в случай че потребителят не плати дължимите суми след
изтичане на сроковете за плащане.
Задълженията и по двата договора са били фактурирани под
общ клиентски № *********. Издадени са четири фактури.
По фактурите от 25.04.2017г. и от 25.05.2017г. било
фактурирано потреблението по договорите за мобилни услуги, както и задълженията
по договорите за лизинг. На 25.06.2017г. е било издадено кредитно известие, с
което е било намалено ДДС, след като е било установено, че е начислено в повече
в предходните две фактури. На 25.07.2017г. е издадена крайна фактура за
неустойките и за лизинговите вноски.
За мобилния номер са фактурирани следните суми без ДДС –
78.21 лв за периода от 25.03.2017г. до 24.04.2017г, 63.34 лв за периода от
25.04.2017г. до 24.05.2017г, общо 169.88 лв с ДДС, и след като е приспаднато
ДДС в размер на 6.97 лв без ДДС/8.36лв с ДДС, общата сума за плащане е 161.08
лв с ДДС.
На 25.07.2017г. била издадена
крайна фактура, в която е фактурирано неплатеното за предходни периоди
задължение в размер на 161.08 лв (след приспадане на ДДС с кредитното
известие), 514.55 лв неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, както и 30.66 лева лизингови вноски.
На 21.01.2019 г. “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД подало до РС Котел заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против ответницата Б.. Въз основа на заявлението било
образувано частно гражданско дело № 23/2019 г., по което против длъжника Б. била издадена заповед за изпълнение №
13/21.01.2019 г, с която тя е осъдена да заплати на заявителя следните суми : 191.74
лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни
услуги за периода от 25.03.2017г. до 24.07.2017г. въз основа на договор от
09.09.2016г.,
27.48 лева, представляващи лихва за забава за периода от 10.08.2017г. до
07.01.2019г., както и законната лихва от подаване на заявлението на
21.01.2019г. до окончателното изпълнение на задължението. Присъдени са разноски
в размер на 205.00 лева.
Тъй като
длъжницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви по реда на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК (ДВ, бр.86 от 2017г) установителен иск за заявеното вземане.
Исковата молба, с която се
предявява установителен иск, е подадена в едномесечния срок от съобщаването.
С определение №
216/05.08.2020г., в сила от 20.08.2020г., съдът е обезсилил заповедта за
изпълнение в следните ù части : главница
в размер на 30.66 лева, както лихва за забава в размер на 27.48 лв, тъй като тези вземания не са били включени в предмета
на установителния иск.
Изложените факти съдът установи след анализ на писмените
доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК.
От
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Между страните са били сключени два договора – за мобилни
услуги и за лизинг. По тези договори са се породили права и задължения и за
двете страни. Съдът приема, че ищецът е бил изправната страна по договорите,
тъй като е престирал по тях, съобразно договореното. Сделките са
търговски по смисъла на
чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като ищецът е търговец
и е сделките са
свързани с упражняваното от
него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни
по сделката – чл.287 от ТЗ.
По иска с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена 161.08 лева : Искът е частично основателен.
Ищецът е издал фактури за стойността на потребените през периода от
25.03.2017г. до 24.05.2017г. услуги, в т.ч. и месечните такси, в общ размер
169.88 лв с ДДС, която сума след приспадане на надвзетото ДДС се редуцира до
161.08 лв. При липса на други доказателства, вкл. и такива, изходящи от ищеца,
съдът приема, че задължението по този този договор възлиза на сумата, за която
са издадени фактурите и за периода, посочен в тях. По тези причини съдът следва
да отхвърли иска в частта му за периода от 25.05.2017г. до 24.07.2017г. Следва
да се присъди и законната лихва от момента на подаване на заявлението – 21.01.2019г.
Осъдителният иск с правна квалификация
чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД за плащане на дължимите за периода от месец юли 2017г. до месец август
2018г. лизингови вноски е основателен. Мобилното устройство е било предадено на
ответницата и за нея се е породило задължението да плаща месечните вноски,
съобразно уговореното в договора. Дали вноските са станали през месец юли 2017г
предсрочно изискуеми за целия срок на договора е без значение към момента, тъй
като крайният срок за плащането им е изтекъл. Размерът на неплатените за този
период вноски съвпадат с претендирания в исковата молба, поради което искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските :
По претенциите за
разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно представен списък, както следва : по заповедното производстство – 25.00 лв държавна такса и 180.00 лв адвокатско възнаграждение; по установителното производство – 25.00 лв държавна такса, 180.00 лв адвокатско възнаграждение и 300.00 лева възнаграждение на особения представител.
По заповедното производство : Дължимата минимална държавна такса е в размер на 25.00 лв и тя следва да бъде присъдена. Претендираното адвокатско възнаграждение е платено, поради което следва да се уважи. Следователно по заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на претендирания от 205.00 лева.
По установителното производство : И двата иска са изцяло основателни и претендираните разноски следва да се присъдят в посочения в списъка размер. Така общият размер на разноските по настоящото производство, които следва да се възложат в тежест на ответницата, възлизат на 505.00 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр.
чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в
отношенията между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, и
ответницата С.Г.Б., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, че
ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение № 13/21.01.2019 г. по частно гражданско дело № 23/2019 г.
на РС Котел, в размер на 161.08 лева (сто шейсет и един лева и осем стот),
представляващи неплатено възнаграждение по договор за мобилни услуги от
09.09.2016г., ползвани чрез мобилен № +3598922308754 през периода от
25.03.2017г. до 24.05.2017г., заедно със законната лихва от 21.01.2019г. до
окончателното изпълнение на задължението, като иска за периода от 25.05.2017г.
до 24.07.2017г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на
основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД С.Г.Б., с
посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата
30.66 лева (тридесет лева и шейсет и шест стот), представляващи неплатени за
периода от месец юли 2017г. до месец август 2018г. вноски по договор за лизинг
от 09.09.2016г. за мобилно устройство HTC модел Desire 530 Grey.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Г.Б., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата
205.00 (двеста и пет) лева, представляващи направени по ЧГД № 23/2019г. на РС
Котел разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Г.Б., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата
505.00 (петстотин и пет) лева, представляващи направени по настоящото дело
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС
Сливен с възиввна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :